№ 43
гр. Велико Търново, 25.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско
дело № 20234000500006 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от М. Н. И., ЕГН ********** от с. Вардим,
Община Свищов, ****** против Определение № 953/21.10.2022 г., постановено по в. ч. гр.
д. № 87/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставена без
разглеждане жалба на М. Н. И. от с. Вардим, Община Свищов, ****** срещу Определение
№ 14/19.11.2021 г. на съдията по вписванията при Районен съд - Свищов за отказ за
вписване на подадена от нея срещу „Нове Петков“ ЕООД искова молба за постановяване
решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно
право върху недвижим имот, като недопустима и е прекратено производството по в. ч. гр. д.
№ 87/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.
В частната жалбата се прави оплакване, че обжалваното определение е неправилно.
Излага се, че обстоятелството, че исковата молба била оттеглена не означавало, че към
момента на подаването й същата е била нередовна. Напротив била е редовна, поради което
следвало да бъде вписана.
Претендира се да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с
което да се впише исковата молба.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и
данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на
въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна,
1
която имат право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с
частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Производството по в. ч. гр. д. № 87/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново е образувано въз основа на жалба от М. Н. И. от с. Вардим, Община Свищов против
Определение № 14/19.11.2021 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Свищов.
На 19.11.2021 г. в Службата по вписванията при Районен съд – Свищов е постъпила е
молба от М. Н. И. от с. Вардим, общ. Свищов, за вписване на искова молба за постановяване
решение за сключване на окончателен договор (чл. 19, ал. З от ЗЗД), с който се прехвърля
или учредява вещно право върху недвижим имот.
С Определение № 14/19.11.2021 г. на съдията по вписванията при Районен съд –
Свищов е отказано вписване на исковата молба, на основание чл. 32а, ал. 1 от ПВ.
Не е спорно, че в последствие исковата молба е била вписана в Службата по
вписванията при Районен съд – Свищов с вх. рег. № 1231/26.05.2022 г., Акт № 75, том ІІ,
дело № 654/2022 г. и въз основа на нея е образувано гр. д. № 173/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново. Последното било прекратено, с влязло в сила определение,
поради оттегляне на предявения иск.
Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима, поради липса на
правен интерес от жалбоподателя да иска отмяна на вписването, тъй като исковата молба в
последствие е била вписана, образувано е съдебно производство, което от своя страна било
прекратено, поради оттегляне на иска и защитното действие на вписването е отпаднало с
влизане в сила на съдебния акт за прекратяване на производството.
Настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за
липса на правен интерес на жалбоподателя.
В случая пред съдията по вписванията е поискано вписване на искова молба по
предявен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. При този вид искова молба ищецът има за цел
постановяване на конститутивно съдебно решение, с което се замества липсващият
окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим
имот. При постановяване на такова решение се счита, че вещното право е прехвърлено или
учредено с влизане в сила на съдебния акт – арг. от чл. 19, ал. 3, изр. второ от ЗЗД.
Съгласно чл. 114, ал. 1, б. „б“ от ЗС и чл. 11, б. „б“ от Правилника за вписванията,
исковите молби за постановяване решение за сключване на окончателен договор (чл. 19, ал.
3 от ЗЗД), с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот (какъвто е
настоящия случай) подлежат на вписване, като според ал. 2 на чл. 114 ЗС, на молбите по
предходните букви не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани. По аргумент от
чл. 114 от ЗС, в този случай вписването има оповестително-защитно действие, тъй като
придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се
противопоставят на ищеца. Смисълът от вписването в случая е, че действието му позволява
на ищеца да противопостави своите права и на трети лица, приобретатели или кредитори на
2
ответника.
Т.е. вписването на исковата молба в случая, освен оповестителното му действие, е
регламентирано, за да охрани правата на ищеца по предявения от него иск по чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД в случай на конкуренция на тези права с трети лица (приобретатели или кредитори на
ответника). След като производството по този иск е прекратено, то лисват предявени права,
които да бъдат охранени, още повече, ако прекратяването е станало по инициатива на ищеца
чрез оттегляне на иска, както е в случая, доколкото именно ищецът има интерес да осигури
непротивопоставимост на правата си върху имота.
Несъстоятелно е и твърдението в частната жалба, че исковата молба, макар и
оттеглена, след като е редовна, следвало да бъде вписана. Както посочихме по-горе с
оттегляне на иска, респ. прекратяване на производството по делото не съществуват права,
предявени от ищеца, които да изпаднат в противоречие с права на трети лица и да
оправдават съществуване на вписването.
На първо място доколкото исковата молба в последствие е била вписана, а на
следващо място, доколкото образуваното по нея производство е било прекратено, липсва
правен интерес от обжалване на отказа за вписването й.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че подадената частна жалба е
неоснователна, и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното определение -
да се потвърди.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 953/21.10.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. №
87/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3