Р Е Ш Е Н И Е
№ 260237
гр.Пловдив, 14.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 15.09.2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов
въззивно гражданско дело № 1476/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба от Д.А.Ч., чрез назначения му особен представител адв.Л.Ц.-К.,
против решение № 1528/29.04.2020г. по гр.д.№ 19194/2018г. на ПдРС, ХІІ гр.с., в
частта, с която в производство по чл.422 от ГПК, по отношение на жалбоподателя
е признато за установено, че дължи на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД сумата от 274,50
лева- договорна възнаградителна лихва по договор за заем от 15.05.2014г.,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за периода 20.06.2014г.-
20.11.2015г., както и сумата от 371,59 лева- обезщетение за забава за периода
21.06.2014г.- 07.08.2018г.. Във въззивната жалба се сочи, че в обжалваната му
част решението на РС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като погрешно не са
били възприети доводите на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по
отношение на горепосочените две суми.
От въззиваемото дружество„Фронтекс
интернешънъл“ЕАД оспорват въззивната жалба като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с
материалите по делото, намира следното:
В исковата молба, по която е образувано
гр.д.№ 19194/2018г. на ПдРС, ХІІ гр.с. се твърди, че на 15.05.2014г. бил
сключен договор за кредит между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с
номер CREX-****, по силата на който ответникът- жалбоподател в настоящето
производство, получил, чрез плащане на друг негов дълг, в заем сумата от 900
лева, които се задължил да върне на 18 месечни погасителни вноски, включващи и
договорено възнаграждение. Считано от 20.06.2014г., Ч. изпаднал в забава, а на
20.01.2015 г. изтекъл срокът на договора, без да е платена нито една месечна
вноска. С договор за цесия от 10.01.2017 год., сключен между ищеца и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземането на последното дружество договора било
възмездно прехвърлено на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД.
С подадения от ответника- жалбоподател в
настоящето производство, е призната като основателна претенцията за главницата
от 900 лева. Заявено възражение за изтекла кратка тригодишна погасителна давност
по отношение на вземанията за лихви, като се твърди, че на основание чл.3 от
договора за кредит всички вземания по същия са станали изцяло и предсрочно
изискуеми на датата на падежа на втората погасителна вноска- 18.07.2014г., или
считано от 19.07.2014г..
С молба
от 16.07.2019г. на л.61- 62 по първоинстанционното дело от страна на „Фронтекс
интернешънъл“ЕАД възражението за изтекла погасителна давност е оспорено като
неоснователно с твърдението, че изискуемостта на всички вземания по договора за
кредит е настъпила с изтичане на срока му, т.е. с настъпване на падежа на
последната вноска- 20.11.2015г., а не поради предсрочна изискуемост.
В разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД е предвидено,
че с кратка тригодишна погасителна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и
договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви“. В мотивите към тълкувателното решение е записано
следното: „Не е възможно да бъдат
изброени всички видове периодични плащания, поради това, че правопораждащите ги
юридически факти могат да бъдат различни. Законодателят е посочил примерно две
от тях в разпоредбата на чл. 111, б."в" ЗЗД- вземанията за
наем и лихви. Тези вземания обикновено не са равни по размер. В много от
случаите страните по наемното правоотношение уговарят наемната цена да се
актуализира в зависимост от различни критерии. Често срещана е и уговорката за
различен размер на лихвата през отделните периоди“. Несъмнено вземанията за
лихви за забавено плащане са измежду лихвите, вземанията за които се погасяват с
кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. По- съществено
внимание следва да се обърне на възнаградителните лихви. Те представляват
възнаграждение за кредитодателя, което на база на договорения лихвен процент
може да се определи в абсолютен размер, т.е. като едно цялостно вземане, а не
като такова за периодични плащания. Може съща така при определени условия да се
приеме, че по отношение на това цялостно вземане страните са се съгласили да
бъде платено на части. Възнаграждението за кредитодателя „БНП Париба пърсънъл
файненс“ЕАД обаче изрично е уговорено в определен лихвен процент върху
главницата и поради това не може да се възприеме като разсрочено по съгласие на
страните, а именно като такова за лихви. Всъщност, няма законова пречка и
възнаграждението за кредитодателя и аналогичното вземане за наем на наемодателя
да бъдат уговорени в предварително определен размер и като такива, платими
еднократно на определен падеж. В конкретния случай обаче това не е така, поради
което вземанията за възнаградителните лихви следва да се възприемат като такива
за периодични плащания.
Нито в заявлението по чл.410 от ГПК, нито в исковата
молба по чл.422 от ГПК въззиваемото дружество не се е позовало на предвидената
в чл.3 от договора за кредит автоматична предсрочна изискуемост при неплащане
на две поредни месечни вноски. Съгласно
т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, вземането, произтичащо
от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото
си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. „БНП Париба
пърсънъл файненс“ЕАД няма статут на търговска банка и съответно- сключения от
това дружество договор с жалбоподателя не се характеризира като договора за
банков кредит. Независимо от това обаче, това което е прието в тълкувателното
решение относно банките следва да важи и по отношение на кредитните институции.
Липсват каквито и да било данни за това цесионерът- праводател на въззиваемото
дружество, „БНП Париба пърсънъл файненс“ЕАД да се е позовал на предсрочната
изискуемост и да е уведомил жалбоподателя, че претендира цялото си вземане
преди изтичане на срока на договора. Както беше посочено по- горе, въззиваемото
дружество не претендира процесните вземания на основание на предсрочно
изискуемост. Клаузата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
уговорена в полза на кредитора и от него зависи, дали ще се ползва от нея. При
липса на позоваване на тази клауза и на уведомяване на длъжника не е налице
основание да се приеме, че е настъпила автоматично предсрочна изискуемост и
всички вземания по договора за потребителски кредит са падежирали на 20.11.2015г..
Независимо от горното обаче съдът намира, че по
отношение на договорните и законните лихви действително е изтекла кратката 3-
годишна погасителна давност. Съгласно
разясненията, дадени в мотивите към т.14 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, започването на производство,
в което длъжникът не участва, каквото производство е и това по чл. 410 от ГПК,
не може да прекъсне давността. От това следва, че подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва погасителната давност.
Погасителната давност се прекъсва и спира да тече с предявяване на иска по
чл.422 от ГПК. Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№ 13712/2018г. на
ПдРС, VІ гр.с., заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение е подадена на 23.08.2018г.. До тази дата са изтекли по-
малко от три години от датата на падежа на последната погасителна вноска по
договора за потребителски кредит- 20.11.2015г.. Повече от три години обаче са
изтекли спрямо датата на подаване на исковата молба по гр.д.№ 19194/2018г. на
ПдРС, ХІІ гр.с.. Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваната му част ще
следва да бъде отменено, като бъдат признати за недължими сумите от 274,50 лева- договорна възнаградителна лихва, и 371,59
лева- обезщетение за забавено плащане.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 1528/29.04.2020г. по гр.д.№
19194/2018г. на ПдРС, ХІІ гр.с., в частта, с която в производство по чл.422 от ГПК, по отношение на жалбоподателя Д.А.Ч. е признато за установено, че дължи на
„Фронтекс интернешънъл“ЕАД сумата от 274,50 лева- договорна възнаградителна
лихва по договор за заем от 15.05.2014г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, за периода 20.06.2014г.- 20.11.2015г., както и сумата от 371,59
лева- обезщетение за забава за периода 21.06.2014г.- 07.08.2018г., като вместо
това
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.**** искове по чл.422 от ГПК
за това да бъде признато за установено по отношение на Д.А.Ч. ***, ЕГН: **********,
че същият му дължи сумата от 274,50 лева- договорна възнаградителна лихва по
договор за заем от 15.05.2014г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
за периода 20.06.2014г.- 20.11.2015г., както и сумата от 371,59 лева-
обезщетение за забава за периода 21.06.2014г.- 07.08.2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: