МОТИВИ към Присъда № 230/30.06.2020г.
по НОХД № 286/2020г. на РС - Разград
Повдигнато и
внесено в съда e обвинение срещу С.Н.С.
ЕГН ********** за това, че за времето от
10.04.2020г до 11.04.2020г. в с. Дянково, общ. Разград, в условията на продължавано
престъпление - с три деяния, по време на обявено на основание чл.84, т.12 от
Конституция на Република България с Решение от 13.03.2020год. на 44-то
Народното събрание на Република България /обн. ДВ бр.22/ 13.03.2020 год./
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, като водач на тежкотоварен
автомобил - български гражданин, пристигнал от държава с регистрирани случаи на
COVID -19, поставен под карантина с Предписание за поставяне под карантина
изх.№ 7820/ 06.04.2020г. на Регионална здравна инспекция - Русе, нарушил мерки,
издадени против разпространяването на заразна болест по хората, въведени със
Заповед № 130/ 17.03.2020год., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-140/
19.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-158/ 26.03.2020г., и
Заповед № РД-01- 183/06.04.2020г., всички заповеди на министъра на
здравеопазването, издадени на основание чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от
Наредба № 21 от 2005 год. за реда на регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести, и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространение на COVID -19 на територията на страната, като не е
изпълнил задължението си да не напуска дома си/ мястото за настаняване, на
което е посочил, че ще пребивава за срока на предписанието /карантината/, а
именно: с. Д. общ. Р. ул.****престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26,
ал.1 НК.
Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от
НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Счита
същото за категорично и безсъмнено доказано. Пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен, като при определяне на наказанието съдът да съобрази предишното
му осъждане и наложи наказание „ лишаване от свобода „ в размер на три месеца,
което да бъде изтърпяно ефективно, а наказанието „ глоба „ да бъде определено в
размер на 5000,00лв. Алтернативно съдът, като съобрази обществената опасност на
деянието и на дееца да приложи чл. 55 от НК, като определи наказание
„пробация“, включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от шест
месеца
Защитата на подс. С. счита, че обвинението е недоказано, моли за
оправдателна присъда, алтернативно за приложение на чл.9, ал.2 от НК.
Подсъдимият С.Н.С. признава
фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тях не се признава за виновен, дава обяснения по същество, моли да бъде
оправдан по предявеното обвинение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимия С.Н.С. ***
на ***г., български гражданин, с основно образование, женен, работи като шофьор
в „Мелатранс“ ООД - Разград, осъждан, живущ ***, ЕГН **********.
Съдът на основание чл. 373, ал.3 от НПК, приема за
установена по делото фактическата обстановка така както е описана в
обвинителния акт, а именно:
Подс.С. работел като шофьор в
„Мелатранс“ ООД - Разград. Управлявал моторно превозно средство - товарен
автомобил „ДАФ“ с рег.№ ***, с което извършвал международен превоз на товари
основно между България и Румъния. Във връзка с усложняващата се
епидемиологична обстановка в България, Министъра на здравеопазването издал на
основание чл.63 от Закона за здравето и чл.29 от Наредба №21/2005 год. за реда
на регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, редица заповеди, с
които били въведени противоепидемични мерки. Като част от тях със Заповед №
РД-01- 130/17.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-140/
19.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-158/ 26.03.2020г., била
въведена задължителна карантина
за срок от 14 дни за всички български граждани и граждани на други държави с
постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на
Република България и членовете на техните семейства, влизащи на територията на
Република България от държави с регистрирани случаи на COVID-19. Българските граждани - водачи на
тежкотоварни автомобили, пристигащи от тези държави, за периода на престой на
територията на страната, се поставяли също под карантина със задължение да не
напускат домовете си или мястото за настаняване, където са посочили, че ще
пребивават, като имали по изключение право да се намират в кабината на
тежкотоварния автомобил, да го управляват и да извършват товаро - разтоварни
дейности. Със Заповед № РД -01- 183/ 06.04.2020г. на министъра на
здравеопазването били отменени горепосочените заповеди, но мерките касаещи
българските граждани - водачи на товарни автомобили останали абсолютно същите,
преповторени в новата заповед. Всяко лице, което влизало на територията на
Република България, пристигащо от държава с регистрирани случаи на КОВИД- 19,
попълвало „Формуляр за събиране на данни на пристигащи пътници от зони с
разпространение на COVID-19, във връзка с епидемична ситуация“, в който посочвало
личните си данни, откъде пристига, мястото, на което се задължава да пребивава
за периода от 14 дни, лице за връзка при спешни случаи и декларирало, че е
информирано да спазва задължителната 14-дневна карантина. Същевременно от
съответната гранична РЗИ било издавано и „Предписание за поставяне под
карантина“, в което също се посочвало мястото, на което ще пребивава лицето за
срока на карантината. Информацията се въвеждала ежедневно от РЗИ в „Регистъра
на поставените под карантина лица и диагностицирани с COVID-19“. Уведомявали се кметовете и директорите
на ОДМВР за карантинираните лица на територията на съответната област с цел
осъществяване контрол по изпълнението на разпоредените мерки.
Така, когато на 06.04.2020г. подс. С. с
управлявания от него товарен автомобил влязъл в България през ГКПП-
Дунав мост, идвайки от Румъния, той попълнил Формуляра за събиране на данни със
своите лични данни, информация, че идва от Букурещ, Румъния и посочил
постоянния си адрес в България: с.Дянково, ул.“Антон Иванов“ №3 като адрес, на
който ще пребивава в следващите 14 дни. Подсъдимият бил запознат с
разпоредените от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки и от
служителя на Регионална здравна инспекция - Русе му било издадено Предписание с
изх. № 7820/ 06.04.2020г. С него подс. С. бил поставен под карантина на
посочения от него адрес в с.Дянково, общ. Разград. Предписанието било връчено
на подсъдимия срещу подпис като изрично бил запознат и че при неизпълнение на
предписанието носи
наказателната отговорност по чл. 355 от НК.
След влизането си на територията
на Република България подсъдимият разтоварил превозвания товар в гр. София,
паркирал товарния автомобил в гр. Разград и на 09.04.2020г. се прибрал в дома
си в с. Д. ул. “****. Още на следващия ден - 10.04.2020г. подс. С. излязъл от
дома си и отишъл до магазина в селото, собственост на ЕТ „Еспер“- с. Дянково,
за да пазарува. Бил със брат си Реджеб Н.С., който живеел в съседна на подсъдимия
къща. Не носел предпазна маска и ръкавици. Обслужила ги св. Нилфер Салиева Юсуф.
Това се повторило и на 11.04.2020г. сутринта, когато подсъдимият отново отишъл
до магазина и пазарувал, след което се прибрал в дома си. Малко по-късно същия
ден с трактора си отишъл да изоре нивата на един негов съселянин. Именно тогава
бил потърсен от служителите от РУ МВР - Разград св. М. Т. Т. и Д. Д., които
извършвали проверки на карантинираните лица в селата Раковски, Побит камък,
Дянково, Липник и Киченица. На адреса в с. Д., ул.“*****ги посрещнала майката на
подсъдимия Г. О. Р., която им казала, че сина й го няма и е отишъл да оре с
трактора. Полицаите отишли на посочената нива, намираща се в близост до пътя
водещ от с. Дянково за с. Побит камък и установили там подсъдимия. Бил уведомен
дежурен разследващ орган и образувано досъдебно производство.
Подс. С. е осъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите М. Т. и Н. Ю.,
както и на писмените доказателства,
съдържащи се в ДП № 1873 ЗМ 231/2020г. по описа на РУ МВР – Разград – Заверени
копия на Предписание изх. № 7820/06.04.2020г., Справка за пътуване на лице
български гражданин, Справка за съдимост, Декларация, Характеристична справка. Съдът
намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и
поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях
своите фактически изводи.
От правна страна:
При така
установената фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият С.Н.С. не е осъществил от субективна
страна състава на престъплението по чл. 355, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Нормата на чл.
355, ал.2 вр. ал.1 от НК е бланкетна и следва да бъде изпълнена със съдържание
с посочване на относимата правна уредба, в случая в областта на
здравеопазването. Посочените в диспозитива на обвинението Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването, изменена и допълнена със Заповеди с номера:
РД-01-140/19.03.2020 г., РД-01- 158/26.03.2020 г. са неотносими към обективната
страна на деянието, доколкото с т. ІV на Заповед № РД – 01-183/06.04.2020г. са
изцяло отменени. По този начин единствена действаща към момента на извършване
на деянието – 14.04.2020г. е Заповед № РД – 01-183/06.04.2020г. на Министър на
здравеопазването. В тази заповед сред изрично изброените държави в т. І.2 не е посочена Р Румъния, а в т.
І.3,б.в от Заповедта изрично е указано, че забраната не се отнася за „…транспортен
персонал, ангажиран с превоз на товари…“, към която група спада и подс. С..
Извън изричната забрана по т. І от Заповедта, т. ІІ от Заповедта въвежда
задължителна „ карантина „ по отношение на всички лица, които влизат на
територията на Р България. Изключение от тази задължителна „ карантина „
въвежда т. ІІ. т. 3, по отношение на лицата по т.І, т.3, б.в – „ …транспортен
персонал …“, тези лица подлежат на така наречената „ …отворена карантина…“ по
т. ІІІ. т.3 от Заповедта. Неразделна част от тази Заповед е Приложение № 1 към
т.ІІ,т.1 – „ Предписание за поставяне под карантина „. Такова предписание в
конкретния случай е издадено от Й. Х. Ч.
– Старши инспектор, предполага се към РЗИ – Русе. По делото обективно не са
установени правомощията на Старши инспектор да издава процесното предписание.
Такова правомощие не е посочено и в Заповедта. В чл. 61, 4 от Закон за здравето
е посочено, че предписанието за поставяне под карантина се издава от Директор на РЗИ, а в чл. 61, ал.6 от Закон за
здравето, разширява кръга оправомощени лица да издават предписания за
задължителна карантина до такива длъжностни лица определени от Директор РЗИ. В
Самото Предписание в т.2 не фигурира
изрична забрана за поставения под карантина да напуска жилището на адреса,
който е посочил във формуляра, а само хигиенни и санитарни мерки и хранителен
режим. Понятията „ …извънредна епидемична обстановка по чл. 63, ал.1…“, „
…изолация …“ и „ …карантина … „ са
въведени и формулирани в ЗИДЗЗ, обнародван в ДВ бр. 44 от 2020г. и са в сила от
14.05.2020г., т.е. след датата на деянието.
От изложеното съдът намира, че подс. С. не
е действал съзнавайки обществената опасност и наказуемостта на деянието, поради
липса на представа в какво точно се изразява действието на така наложената му „
карантина „, поради което следва да бъде признат за невиновен по повдигнатото
обвинение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: