Р
Е Ш Е
Н И Е
№............., град Шумен, 29.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на деветнадесети
януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кремена Борисова
при секретаря
Вилиана Русева
като
разгледа докладваното от административен съдия Кр.Борисова адм.д. №435 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е
по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от Закона за данъка
върху добавената стойност.
Образувано е по жалба на «А.Г ****»
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.С.П.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 352-ФК/12.11.2020
г. на И.д.началник отдел «Оперативни дейности»-Варна в ГД «Фискален контрол»
при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски
обект, съставляващ павилион „Българска скара“, находящ се в гр. Търговище, ул.С.№18,
стопанисван от жалбоподателя и е забранен достъпът до него за срок от 7 дни, на
основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата си оспорващият излага, че не оспорва
констатираното с обжалваната заповед нарушение, както и не отказва заплащането
на глоба, която ще му бъде наложена. Същевременно излага, че наложената с
обжалваната заповед санкция - запечатване на обект се явява несъразмерно тежка,
спрямо вида на констатираното нарушение, тъй като последното не е довело до
ощетяване на фиска, доколкото за констатираното нарушение е начислен 20% ДДС. В
този смисъл, наведените в заповедта доводи на органа, че със запечатване на
обекта ще се предотврати възможността за продължаване на нарушението се явяват
несъстоятелни, доколкото нарушението констатирано на 04.10.2020г. в процесния
обект е било отстранено още на следващия ден на 05.10.2020 г. Оспорващият
излага още, че не отговарят на истината твърденията сочени в обжалваната
заповед за ПАМ, че с действията си търговецът е ощетил фиска.
В жалбата се релевира и довод, че
нетните приходи от продажби на дружеството за месеците юли, август и септември
2020 г., съгласно справка-декларацията е в размер на 199 199.92 лв., а грешно
въведените суми за съответните месеци в данъчна група „В“ е в размер на 1152.64
лв., което представлява 0.0057% от оборота на фирмата за тримесечието, която
сума е обложена с ДДС и не са нанесени щети, спрямо фиска.
С
оглед горе изложеното отправя искане за отмяна на обжалваната заповед, с която
е разпоредено запечатване на търговския обект, като незаконосъобразно.Претендира
присъждане на сторените по делото разноски,съставляващи заплатено от оспорващия
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна –
И.д. Началник Отдел "Оперативни дейности" –Варна ,Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, се представлява от процесуалния си
представител ст. юр.Цв.Ст.която оспорва жалбата като неоснователна. По същество
поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена, като се позовава на констатациите на проверяващите, отразени в
приложените протоколи за проверка и другите писмени доказателства по
административната преписка.
Съдът, след като се съобрази с изложените в
жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
При извършена
проверка на 17.11.2020 г. в 09: 00 часа на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – павилион „Българска скара“, находящ се в гр.
Търговище,ул.С.№18 , стопанисван от „А.Г.2.“ЕООД, е констатирано, че за периода
16.07.2020г.-07.10.2020г. са издадени 75 фискални бона за продажби, регистрирани
неправилно в данъчна група „В“ /продажба на течни горива/,а обектът е павилион
за бързо хранене и в него не се продават течни горива.С посоченото деяние дружеството,
в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006год. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е допуснало нарушение
на чл.27 ал.1 т.4 вр. с т.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Установените при
проверката обстоятелства са подробно описани в Протокол за извършена проверка в
обект серия АА № 0429928 от 17.10.2020год. и са установени от прил. към
протокола писмени доказателства. Предвид установеното е направена преценка от
административния орган, че от страна на жалбоподателя „Алекса Груп 2016“ООД ,в качеството му на
задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006год. на МФ е налице неизпълнение на
задължението му да регистрира всяка
продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите в обекта и
така е осъществен състава на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006
г. на МФ.Прието е, че при извършена
проверка на 17.11.2020 г. в 9.00 ч. на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – павилион „Българска скара“,наход. се в гр.Търговище
ул.С.№18, стопанисван от „А.Г.2.“ЕООД с ЕИК ********* в качеството му на
задължено лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ е извършило нарушение на изискванията на цитираната
наредба,като не е изпълнило задължението си да регистрира всяка продажба на
стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите в обекта. Отразено е,
че при извършената проверка в обекта във връзка с предходна проверка от
04.11.2020г. за периода
16.07.2020г.-07.10.2020г. са издадени 75 фискални бона за продажби,
регистрирани неправилно в данъчна група „В“ /продажба на течни горива/,а
обектът е павилион за бързо хранене и в него не се продават течни горива.
С посоченото деяние дружеството, в качеството си
на задължено лице по чл.3 от НаредбаН-18/13.12.2006год. на МФ за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е допуснало нарушение
на чл.27 ал.1 т.4 вр. с т.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
При тези изяснени обстоятелства административният
орган е направил преценка, че следва да бъде издадена и оспорената в настоящото
производство ЗПАМ №352- ФК от 12.11.2020 г. за запечатване на обект и забрана
за достъп до него за срок от 7 дни. Приел е, „А.Г.2.“ЕООД,в качеството си на лице по чл.3 не е
изпълнило задължението си да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по
данъчна група според вида на продажбите в обекта, с което е нарушило
разпоредбите на чл.27 ал.1 т.4 във вр. с т.3 от Наредба Н-18 на МФ , което е
основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка на
основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. В заповедта са изложени мотиви относно
продължителността на срока, като се сочи, че така определения размер указва
значимостта на охраняваното обществено отношение ,като са взети предвид
местоположението на обекта, отчетеният оборот по периоди, установената при проверката
в обекта на 04.11.2020год. разлика между касовата и фактическа наличност,
налагащи извод за съществени пропуски в отчетността на търговеца, респективно
данъчни нарушения. Отчетена тежестта на извършеното нарушение и последиците от
същото. Прието е, че налагането на ПАМ се налага, с оглед защита на обществения интерес и
предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения. Във връзка с
изложеното ,извършеното в случая деяние показва поведение на лицето, насочено
срещу установената фискална дисциплина и показва организация в търговския
обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Административният орган е посочил, че при определянето на срока е съобразен
принципа на съразмерност, като срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността
от търговеца. Изложени са мотиви, че целта на срока е промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилното
отразяване на оборота, спазване на отчетността на относимите към ФУ документи и
предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният -недопускане на вреда за
фиска. Посочено е още, че създадената в търговския обект организация няма за
цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти, а събраните
данни налагали извода, че една от целите на търговеца е именно отклонение от
данъчното облагане, което води винаги до негативни последици за фиска.
При така
установената фактическа обстановка, на база събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна
страна:
Жалбата е подадена
в срок и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е неоснователна, поради
следните съображения:
Процесната заповед
е издадена от и.д.началник отдел "Оперативни дейности" Варна в
ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Относно компетентността на органа, издател на
акта, е представена заповед № ЗЦУ–1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП /л. 29 по делото/, с която в т. 1 са определени Директорите на дирекции
"Контрол" в териториалните дирекции на Националната агенция за
приходите (НАП) и началниците на отдели "Оперативни дейности" в
дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален
контрол" в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ
на НАП)", да издават заповеди за налагане на принудителна административна
мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Представена е и Заповед№ЗЦУ-928/05.07.2018 год. на Гл.секретар на НАП за
оправомощаване на издалия обжалваната заповед за налагане на ПАМ да замества
при отсъствие началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна / л.30 от делото/.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" вр. с ал. 3 вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с
мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона
предпоставки. Тези предпоставки, съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС (редакция, действаща към момента на издаване на
оспорената заповед), са формулирани така: "Принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба". Действащата към момента разпоредба регламентира, че
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118.
По силата на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично
посочени в закона случаи. Тя се допълва от разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от същата Наредба, съгласно която норма в редакцията и /ДВ, бр. 68/2020
г., в сила от 31.07.2020 г. / фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде
четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на
данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;
наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на
стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с
различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със
съответната стойност.
Според чл. 27, ал.
1 от Наредбата, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват
дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга
по данъчни групи според вида на продажбите:1.група“А“-за стоки и услуги, продажбите
от които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0%
ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б"
- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху
добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива;4. Група „Г“-за стоки и услуги,
продажбите от които се облагат с 9% данък върху добавена стойност. Съгласно
чл.27 ал.2 от наредбата, лицата по чл.3,независимо дали са регистрирани или не
по ЗДДС задължително регистриран всички продажби по данъчни групи съгласно ал.1.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителна административна мярка
се забранява и достъпа до обекта. В конкретния случай от събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че „А.Г.2.“ЕООД е извършило нарушение на
изискванията на цитираната наредба, като не е регистрирало всяка продажба на
стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006
г. на МФ, като извършените продажби на стоки от дружеството
са регистрирани в данъчна група "В" за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива, за което задълженото лице няма
основание. Същите е следвало да се отчитат в данъчна група „Б“-на стоки и
услуги, продажбите от които се облагат с 20% ДДС и група „Г“-за стоки и услуги,
продажбите от които се облагат с 9% ДДС.
От цитираните
разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред
неспазване на начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за продажба съгласно чл. 118 от ЗДДС,
административният орган, законосъобразно при условията на обвързана
компетентност е наложил на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана
за достъп до него за срок от 7 дни". Органът е съобразил продължителността
на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния
случай, т. е. при определяне продължителността на срока, органът действа при
условията на оперативна самостоятелност, в който смисъл е и постоянната съдебна
практика, изразена и в Решение № 15002 от 5.12.2018 г. по адм. д. № 6370/2018
г. на ВАС.
Съгласно чл. 169 от АПК
в този случай съдът проверява дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административния акт. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 27,
ал. 1, т. 2 и т.4 от Наредбата е установено. За констатирането му е съставен
Протокол за извършена проверка. Протоколът, съставен по установения ред и форма
от органите по приходи в кръга на правомощията им, който се ползва с материална
доказателствена сила на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК за извършените от органа по приходите действия и за
установените по време на проверката факти и обстоятелства и съставлява годно
доказателство за наличие на обстоятелствата по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС. Само по себе
си установяването на нарушението е достатъчно условие, органът по приходите да
наложи ПАМ.
Възраженията на
жалбоподателя досежно неправилно наложената му ПАМ и определения в заповедта
срок с доводи, че не са налице основанията за определената продължителност, както
и досежно несъразмерност на наложената санкция-запечатване на обекта спрямо
вида на нарушението ,от което не са последвали вреди за фиска, съобразно
изложени мотиви в тази посока от административния орган, са неоснователни.
Предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН,
ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на
административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно
това, с оглед защитата интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на
продажбите и коректно установяване размера на публичните задължения. В
конкретния случай, органът по приходите безспорно разполага с оперативна
самостоятелност при определяне продължителността на наложената принудителна
мярка и упражняването й е мотивирано с целите по чл. 22 ЗАНН.
Административният орган е изпълнил задължението и е изложил съображения за
конкретния срок, за който се запечатва обекта и обстоятелствата, които са го
мотивирали да определи този срок. В тази насока е отбелязано, че е съобразено
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него – некоректно зададените
реквизити на фискалния бон за част от извършените продажби на стоки от
дружеството, а именно – регистрирането на част от извършените продажби на стоки
в данъчна група "В"- за продажби на течни горива чрез измервателни
средства за разход на течни горива се засяга утвърденият ред и данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация и последваща възможност за проследяване на реализираните
обороти.Ето защо с налагането на ПАМ се цели защитата на обществения интерес и
предотвратяване на възможността за извършване на нови нарушения. Отчетено е и
обстоятелството, че създадената в обекта организация не води до изпълнение на
установените регламенти за цели именно отклонение от данъчното облагане, водещо
винаги до негативни последици за фиска. Изложени са мотиви, че целта на
наложената мярка е да се въздейства върху поведението на лицето, с оглед промяна
в начина на извършване на дейността в обекта, като прекия резултат е правилното
отразяване на оборота, спазване на отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на
изискуемите данни към НАП, а индиректния- недопускане на вреда за фиска. При
налагането на ПАМ са взети предвид както местоположението на обекта, така и
отчетения оборот по периоди установената разлика между касовата и фактическата
наличност по време на проверката .
Неоснователни и
необосновани с оглед събраните по делото доказателства са релевираните от
оспорващия доводи, че е налице отстраняване на констатираното от органите по
приходите нарушение още на дата 05.10.2020год. по повод извършена в търговския
обект проверка от страна на приходната администрация на 4.10.2020год.,както и
че грешно въведените суми от продажби за периода м.юли до м.септември 2020год.
съставлява само 0.0057% от общия оборот
на дружеството, с оглед на което наложената ПАМ е несъразмерно тежка спрямо
вида на констатираното нарушение.Горното се опровергава от съдържанието на
съставения протокол, визиращ нарушения посредством издаването на 75 фискални
бона за продажби,регистрирани неправилно в данъчна група „В“ в периода
16.07.-07.10.2020год. Неоснователен е и довода ,че в случая не е налице
увреждане на фиска, тъй като продажбите и от двете групи са с еднакъв процент
ДДС20%. Независимо от еднаквия размер на ДДС,с който се облагат продажбите на стоките и услугите по двете данъчни групи „Б“
и „В“, посредством извършеното нарушение се препятства контролната дейност на
приходната администрация и е невъзможно осъществяването на пълно проследяване на търговския оборот в неговата
цялост.
Твърденията на
жалбоподателя за настъпване на евентуални вреди от приложената ПАМ са относими
при преценка законосъобразност на допуснатото предварително изпълнение в
хипотезата на чл.166 от АПК.. Разпоредбата на чл. 186 ЗДДС
урежда хипотезите, при които се налага ПАМ, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, сред които е и неиздаването на съответен документ за
продажба по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС. По принцип принудителната мярка "запечатване на
обект" е с превантивна цел, която в случая е налице, тъй като към момента
на постановяването търговеца не е
преустановил дейността си, т. е. съществува възможност за извършването и на
друго нарушение, свързано с неиздаване на съответния документ / съдържащ
необходимите реквизити/ за извършено плащане. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта
или обектите, където са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта
се налага кумулативно с принудителната административна мярка запечатване на
обекта, поради което предпоставките за налагането са тези за налагането на ПАМ. Предвид
наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, то са налице и тези за налагане на мярката по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и правилен, а
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на «А.Г ****» ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя П.С.П., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 352-ФК/12.11.2020 г. на И.д.началник отдел «Оперативни
дейности»-Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП.
РАЗНОСКИ по
делото не се присъждат.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на Р
България по реда на АПК.
СЪДИЯ: