Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..
гр. К., 10.06.2019 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд, четвърти състав, в проведено
публично съдебно заседание на шести юни май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ивайло Родопски
при секретаря М. Г., като разгледа докладваното от
съдия Родопски НАХД № 116, по описа на КРС за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „Лагермакс Автотранспорт България“ ООД, ЕИК
*********, чрез управителя К.С., гр.С., О.п.№ 467, ет.1 срещу наказателно постановление № 413024-F444089/26.02.2019 година, на директор офис С. област при ТД на НАП С., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева, на основание
чл.355, ал.1, предл.ІІ, вр.чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр.чл.3, ал.1, т.1, б.“а“
от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., на МФ, тъй като фирмата, в качеството си на
работодател и осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО не е подал в
законоустановения срок (до 25-то число на месеца, следващ този, за който се
отнасят данните) в ТД на НАП С., офис С. област декларация образец 1 по чл.2,
ал.1 от Наредбата, за период месец септември 2018 година с данни за дължимите
осигурителни вноски на осигуряваните от него 30 броя лица – водачи на МПС,
извършващи превоз на стоки с висок фискален риск, в установения по наредбата
срок, като липсват данни за месец септември 2018 година, като срокът е изтекъл
на 25.10.2018 година. Нарушението било установено в офис на НАП С. област на
05.11.2018 година, като декларацията е била подадена електронно на тази дата,
като закъснението било с 11 дни.
В жалбата се излагат доводи
за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради обстоятелството че още на
08.10.2018 година била подадена декларация обр.1 и декларация обр.6 до НАП по
електронен път, приложена към жалбата, но била отхвърлена, като на 05.11.2018
година, преди издаване на АУАН – 19.11.2018 година била подадена и вече приета
нова такава. Поради това счита, че издаденото
НП е за несъставомерно деяние, евентуално твърди, че е малозначително, тъй като
няма нанесени вреди за държавата или за други, трети лица.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален
представител счита, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли съда
да го потвърди.
Съдът, след като извърши
проверка на атакуваното наказателно постановление и разглеза всестранно и обективно материалите и приложенията към него, изслуша доводите на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Чл.5, ал.4, т.1 от КСО повелява
осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите
периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: осигурителния
доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица
- поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Според санкционната норма
на чл.355, ал.1, предл.ІІ от КСО „който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9
и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не
подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4
или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв.
за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за
едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание“.
Според вр.чл.3,
ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., на МФ Декларация образец № 1
се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната
агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения
– за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който
се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено
лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е
начислено или изплатено възнаграждението, а съгл. чл.2, ал.1 от същата наредба „работодателите,
осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по
образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, настоящия съдебен състав прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, като подадена в срок.
По основателността на жалбата, съдът
счита, че е основателна, поради следните
съображения:
В настоящия случай изискуемата
декларация обр.1 за месец септември 2018 година по КСО и Наредба Н-8, на МФ e била подадена в
съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите
от работодателя преди изтичане на законоопределения
и преклузивен краен срок – преди 25.10.2018 г., на 08.10.2018 година, но била
отхвърлена от органа на НАП, като впоследствие, на 05.11.2018 година, преди
датата на съставяне на АУАН – 19.11.2018 година, същата била отново подадена от
жалбоподателя по електронен път и този път приета от органа на НАП.
Ето защо в
случая съдът приема, че макар и формално да са осъществени признаците от фактическия състав
на вмененото му в АУАН и в НП нарушение по КСО и Наредба № н-8 на МФ, същото е
явно малозначително и с ниска степен на обществена опасност, тъй като липсват
реално причинени вреди на държавата или фиска (арг.от чл.11 от ЗАНН, вр.чл.9, ал.2 от НК).
От друга страна,
след като в законоопределения и преклузивен краен срок – преди 25.10.2018 г.,
на 08.10.2018 година жалбоподателят е подал първата декларация обр.1, но е била отхвърлена от органа на НАП, без той
да го е узнал и след като преди датата на съставяне на АУАН е подал втора,
която е била приета, съдът счита, че липсва и умисъл, намерение за извършване
на нарушение от страна на жалбоподателя.
Наред с горното,
по подаденото възражение вх.№ 53-00-83-Ж/23.11.2018 година от жалбоподателят до
наказващия орган липсва мотивировка и обосновка от последния защо не приема
изложените в него доводи и съображения, а бланкетно го е приел за
неоснователно, което също води до непреодолим порок при издаването на НП.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 413024-F444089/26.02.2019 година, на директор офис С. област при ТД на НАП С., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - С. област, в 14 (четиринадесет дневен) срок от
съобщаването му на страните, че
е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: