Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 53 25.07.2018 г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на двадесет и седми юни две хиляди и
седемнадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар
– Ани Цветанова
като
разгледа докладваното от младши съдия Сияна Димитрова
въззивно гражданско дело № 480 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх.
№ 3203/22.01.2018 г. от ответника В.С.А., ЕГН **********, чрез адвокат Г.Н. от
БАК със съдебен адрес: ***, офис 318, срещу решение № 1962/01.12.2017 г. на
Районен съд – Бургас, постановено по гр.д. № 170/2017 г.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният
съд е уважил исковата претенция за приемане за установено по отношение на
ответниците „Косева“ ЕООД, ЕИК ********** и В.С.А., ЕГН ********** – солидарни
длъжници, че съществува вземането на ищеца „Хета асет резолюшън България“ с
предишно наименование „Хипо апле-адриа-лизинг“ ООД, ЕИК *********, по ч.гр.д. №
6624/2013 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед № 4287/06.08.2013 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, за сумата от 6436,98
евро, представляваща задължение по запис на заповед от 30.07.2010 г. и падеж от
01.08.2010 г. и за сумата от 742,92 евро, представляваща задължение по ценна
книга от 30.07.2010 г. с падеж на 01.08.2010 г., издадени от „Косева“ ЕООД и
авалирани от В.А., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване
на заявлението - 05.08.2013 г. до окончателното им, при което посочените записи
на заповед са издадени в обезпечение по сключен между „Хета асет резолюшън
България“ ООД, ЕИК ********* със седалище гр. София по договор за лизинг №
********* от 05.11.2007 г. и споразумение от 30.07.2010 г. Със същото решение
ответниците са осъдени да заплатят солидарно в полза на ищеца и направените от
него съдебно-деловодни разноски по делото, както и тези извършени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 6624/2013 г. по описа на БРС, възлизащи на общия
размер от 662 лева.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд,
ответникът А. излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания акт,
като постановен при допуснати
процесуални нарушения и в противоречие на събраните доказателства.
Твърди се, че процесните записи на заповед са издадени като обезпечение на задължения
по сключен договор за финансов лизинг № ********* и споразумение към него. Сочи
се, че с приета по делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се
установявало, че всички задължения по цитирания каузален договор за погасени,
което водело до погасяване и на вземанията по издадените за обезпечение записи
на заповед и неоснователност на ищцовата претенция. В този ред на мисли, като
необоснован и неправилен се оспорва извода на районния съд, че процесните
записи на заповед уреждат самостоятелни вземания, извън предмета на каузалния
договор. На следващо място се правят оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон досежно института на давността и във връзка с релевираните в
първоинстанционното производство от ответника възражения в този смисъл. Излагат
се правни доводи за противоречие изводите на съда с тълкувателни решения, като
се сочи и относима съдебна практика. Твърди се, че при приложение на
тригодишната погасителна давност, вземанията на ищеца по договора за лизинг,
както и по процесните ценни книги, са погасени, предвид което задълженията на
авалиста също са погасени.
В законовия срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия ищец „Хета асет резолюшън
България“ с предишно наименование „Хипо апле-адриа-лизинг“ ООД, чрез юрисконсулт
Ралица Райчева, е подала отговор на въззивната жалба, с който изразява
становище, че същата е неоснователна и излага съображения по оплакванията,
релевирани от въззивника. Твърди, че първоинстанционното решение е
законосъобразно и правилно, като по същество се споделят изложените от районния
съдия мотиви, предвид което, моли, актът да бъде потвърден изцяло, като му
бъдат присъдени направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил
писмен отговор от въззиваемия ответник „Косева“ ЕООД. Същият не изразява
становище по хода на делото.
Въззивникът в открито съдебно заседание по
делото, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба, като моли
за отмяната на първоинстанционния акт и постановяване на нов, с който ищцовите претенции
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Въззиваемите страни не се представляват в
проведено по делото открито съдебно заседание.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което се явява допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо (постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено
с исковата молба).
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Първоинстанционното производство е образувано
по установителни искови претенции на „Хета асет резолюшън България“ с предишно
наименование „Хипо апле-адриа-лизинг“ ООД, ЕИК ********* срещу „Косева“ ЕООД с
предишно наименование „Унистрой“ ЕООД, ЕИК ********* и В.С.А., ЕГН **********,
предявена по повод постъпили възражения от ответниците срещу заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена в полза на ищеца в образувано
заповедно производство по ч.гр.д. № 6624/2013 г. по описа на БРС, за
установяване дължимостта на претендираното от заявителя вземане в размер на за
сумата от 7179,90 евро, представляваща вземания по два броя записи на заповед
от 30.07.2010 г., първият от които за сумата от 6436,98 евро, а вторият за
сумата от 742,92 евро.
Твърди се, че ответното дружество е издало в
полза на ищеца процесните записи на заповед без протест и без разноски, с падеж
на 01.08.2010 г., а ответникът А. ги е авалирал при условията при които били
издадени. Поради неплащане след
настъпване на падежа, ищецът подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК за
снабдяване с изпълнителен лист срещу солидарните длъжници за процесните суми.
Въз основа на издадения титул било образувано изпълнително дело и след
уведомяване на длъжниците последните депозирали възражения, предвид което за
ищеца се породил интерес от предявяване на претенцията си по исков ред.
Районен съд – Бургас е бил сезиран с обективно
и субективно съединени искови претенции
с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 535, чл. 538 и чл. 537 във вр.
с чл. 485, ал. 1 от ТЗ.
Ответникът „Косева“ ЕООД е представил в
законния срок отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения спрямо
него иск като неоснователен. Ответникът възразява срещу абсолютната
абстрактност на ценната книга, като въвежда кауза за издаването й – договорни
отношения и по-конкретно – обезпечаване на сключено Споразумение от 30.07.2010
г. към Договор за финансов лизинг № ********* с ищеца, по силата на което
ответникът издал общо пет броя записи на заповед, всички авалирани от втория
ответник. Твърди се, че издадените в изпълнение на сключеното споразумение
записи на заповед са с различен падеж и обезпечават различни задължения, като
процесните обезпечавали задължения по т. 5 от споразумението и лихви върху тях
за периода от 01.08.2010 г. до 01.07.2011 г., които суми били изцяло изплатени
от „Косева“ ЕООД. При тези аргументи се сочи неоснователност на ищцовите
претенции, като се заявява и възражение за изтекла погасителна давност.
С отговора си, ответникът А. изцяло поддържа
изложените от „Косева“ ЕООД доводи за неоснователност на ищцовите претенции.
Във връзка с постъпилите отговори, ищецът е
изразил становище в писмен вид, с което сочи недопустимост и неоснователност на
позоваването на ответника-авалист на каузални правоотношение между издателя на
ценните книги и ищеца. Твърди се, че менителничното поръчиелство поражда
самостоятелно правоотношение, което е независимо от обезпеченото с ценната
книга задължение, предвид което авалистът не можел да противопоставя на
приносителя на менителничния ефект нито абсолютни, нито относителни възражения,
произтичащи от каузалното правоотношение.
Районният съд е приел писмените доказателства,
приложил е материалите по ч.гр.д. № 6624/2013 г. по описа на БРС и е приел
изготвената пред него съдебно-икономическа експертиза.
С обжалваното решение съставът на районния съд
е уважил исковете против ответниците като основателни и доказани. Приел е, че към
случая е приложима общата погасителна давност, която не била изтекла към датата
на депозиране на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК от ищеца. По същество и
кредитирайки приетото експертно заключение, съдът е счел, че процесните ценни
книги обезпечават изцяло вземанията по договор за лизинг и споразумение към
него, предвид което и наличието на непогасени задължения по тях, претенциите на
ищеца се явяват основателни. Така постановеното първоинстанционно решение е
влязло в законна сила по отношение на ответника „Косева“ ЕООД като необжалвано
от него в законовия срок.
Пред въззивната инстанция служебно е допусната
и приета съдебно-счетоводна експертиза.
От приложено ч.гр.д. № 6624/2013 г. по описа
на БРС се установява, че е
издадена заповед на основание чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по
искане на заявителя „Хета асет резолюшън България“ с предишно наименование
„Хипо апле-адриа-лизинг“ ООД срещу солидарните длъжници „Косева“ ЕООД и В.С.А.
за сумите от 6436,98 евро и 742,92 евро, на основание представени документи по
чл. 417, т. 9 от ГПК – записи на заповед от 30.07.2010 г.
От процесните документи е видно, че въззиваемото
дружество се е задължило да заплати на въззивника посочените парични суми на
падеж 01.08.2010 г. без протест и разноски. Ценните книги са авалирани при
условията, при които са издадени от въззивника А..
Не се спори, а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че между „Хета асет резолюшън България“ с
предишно наименование „Хипо апле-адриа-лизинг“ ООД и „Косева“ ЕООД с предишно
наименование „Унистрой“ ЕООД съществуват договорни отношения по сключен договор
за лизинг и споразумение към него. Видно от съдържанието на Договор за финансов
лизинг № *********, същият е сключен при общи условия за срок от 60 месеца при
стойност от 28 148,79 евро, като лизингодателят „Хета асет резолюшън
България“ ООД се е задължил да достави и предостави за ползване на
лизингополучателя „Унистрой“ ЕООД един брой минитоварач по технически
спецификации /Приложение № 1 към договора/. Съгласно Приложение № 2, като
обезпечения към договора е уговорено да бъдат издадени записи на заповед от
„Унистрой“ ЕООД, аваливани от В.А. – негов управител към датата на сключване на
договора за лизинг. Страните са се договорили за предварителен и актуален
погасителен план /Приложение № 3 и № 4/, като видно от приемо-предавателен
протокол от 07.11.2007 г., лизинговият обект е бил предаден от лизингодателя на
лизингополучателя.
От представено по делото споразумение от
30.07.2010 г. е видно, че отношенията по Договор за финансов лизинг № *********
са били предоговорени между страните като по т. 5 е уговорено просрочени
задължения на „Унистрой“ ЕООД по същия на стойност от 12 589,64 лева да
бъдат заплатени на 12 ежемесечни равни по размер вноски от по 1049,14 лева,
първата с падеж на 15.08.2010 г., а последната
- на 15.07.2011 г. С посоченото споразумение е определен гратисен
12-месечен период начиная 01.08.2010 г., в който да се олихвява само
остатъчната главница, определена по
буква Б от споразумението. Съгласно т. 8 от споразумението, просрочените
задължения в гратисния период се олихвяват с месечна лихва по т. 7 в размер на
1,5 %. Предоговорени са и бъдещите задължения по договора за лизинг, като е
приет нов погасителен план за същите. Видно от т. 12 от споразумението, в
обезпечение на предоговорените задължения, „Унистрой“ ЕООД се е задължил да
издаде 5 броя записа на заповед с различни падежи и за различни суми, а В.А. е
поел задължение да ги авалира. Договорените обезпечения по първите два записа
на заповед, съгласно т. 12 от споразумението, съответстват по описание с
представените по делото ценни книги в оригинал.
От приетото по делото заключение по
изготвената от вещото лице Тонка Джалева съдебно-икономическа експертиза, по
данни от счетоводството на ищцовото дружество, се установява, че след сключване
на споразумението от 30.07.2010 г., „Косева“ ЕООД с предишно наименование
„Унистрой“ ЕООД е изплатила към „Хета асет резолюшън България“ ООД сума в общ
размер на 93 092,20 лева, като последно плащане е било осъществено на
01.04.2012 г. по месечна вноска с падеж 01.04.2012 г. Експертът е установил
още, че към 07.06.2017 г. неизплатените суми по процесните договор за лизинг и
споразумение към него възлизат на 32 733,58 лева.
Съгласно констативно-съобразителната част на
изготвената и приета пред настоящия съд съдебно-счетоводна експертиза от вещото
лице Д.Б., която съдът кредитира с доверие като безпристрастно и компетентно
извършена, след проверка в счетоводствата както на ищцовото, така и на
ответното дружество, се установява, че вноските по т. 5 от процесното
споразумение към договор за лизинг на обща стойност от 12 589,68 лева са били
изплатени от „Косева“ ЕООД с просрочие от погасителния план. Вещото лице е
посочило още, че за договорената по т. 7 от процесното споразумение лихва в
размер на 61,91 евро без ДДС, или левовата й равностойност, за всяка от
дванадесетте вноски по т. 5 са били издадени фактури от ищцовото дружество към
„Косева“ ЕООД, всяка фактура на стойност от по 145,30 лева или всички общо в
размер от 1743,58 лева, които били заплатени изцяло към 02.10.2012 г.
При така изяснената фактическа обстановка за съда се налагат следните
правни изводи:
Менителничното поръчителство /авал/ е
едностранна, абстрактна и формална сделка, по силата на която авалистът поема
да отговаря солидарно с издателя, спрямо поемателя, за заплащане вземането по
ефекта, като то има самостоятелен, неакцесорен характер, за разлика от
поръчителството в гражданското право. В съответствие с изложените от въззиваемото
дружество доводи, практиката на върховната съдебна инстанция и теорията
безспорно приемат, че менителничният поръчител, какъвто се явява въззивникът по
настоящото дело, не може да противопостави на приносителя на ефекта
възраженията, които би могъл да му противопостави издателя на ефекта: както
абсолютните възражения за недействителност на ефекта /с изключение възражението
за недостатък във формата му/, така и личните му /относителни/ възражения,
произтичащи от каузалното правоотношение.
Независимо от изложеното, систематичното
тълкуване на чл. 465 във вр. с чл. 485, ал. 2 и чл. 289 от ТЗ във вр. с чл.8 и чл. 63 ал. 1
от ЗЗД налага извода, че възражения, основани на
несъществуването на обезпеченото с ефекта задължение по каузално правоотношение,
биха били допустими от страна на авалиста в хипотезата на недобросъвестност при
придобиването на ефекта и злоупотреба с право /в този смисъл Решение №
17/21.04.2011 г. по т.д. № 213/2010 г. на ВКС, Решение № 26 по т.д. № 1027/2013
г. на ВКС, Решение № 92/06.07.2017 г. по т.д.№ 569/2016 г. на ВКС и др./. В
константната си практика, върховната инстанция последователно приема, че недобросъвестност
или злоупотреба с право е налице при знание на поемателя по запис на заповед за
наличие на относителни възражения /правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи/ на издателя на ефекта, като длъжник по каузално
правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, по което каузално
правоотношение поемателят се явява кредитор /в този смисъл Решение № 230 по
т.д. № 383/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС и др./.
В съответствие с цитираната съдебна практика и
съобразно конкретния случай, настоящият въззивен състав намира, че недобросъвестност и злоупотреба с право ще е
налице когато, предявявайки правата си по ефекта поемателят-ищец би получил
плащане, в противоречие със съществуващи и противопоставими му като кредитор,
от длъжника относими към съществуването на задължението факти и обстоятелства
/извършено погасяване на същото вземане, чрез различни погасителни способи/, за
чието съществуване кредиторът знае и което пренебрегва, упражнявайки правата си
по ефекта. Именно в този смисъл са и оплакванията на въззивника-авалист,
изложени както с отговора на исковата молба, така и с процесната въззивна
жалба, предвид което и въззивният съд намира същите за допустими и състоятелни.
При извършено от съда тълкуване по смисъла на
чл. 20 във вр. с чл. 9 от ЗЗД на договореностите между издателя на ефектите и
техния поемател, обективирани в споразумение от 30.07.2010 г. към Договор за
финансов лизинг № *********, се достига до извода, че процесните записи на
заповед са част от обезпеченията, издадени от длъжника по каузалното
правоотношение за гарантиране изпълнението на договорните му задължения.
Независимо от съдържанието на приетите между договарящите страни общи условия,
при които е сключен договора за лизинг, с предоговарянето на условията при
които се изплаща лизинговата цена и определяне на вида и съдържанието на
обезпеченията, несъмнено страните са договорили няколко групи задължения, като
за всяка от тях е предвидено издаването на съответен запис на заповед, който да
гарантира изпълнението им. Този извод се потвърждава както от съответните
размери на групите задължения по споразумението и тези по записите на заповед,
така и от съответните им падежи.
Видно от клаузите на т. 5 и т. 12 от
споразумението кредиторът-поемател и длъжникът-издател са предоговорили редът и
условията за изплащане на просрочени задължения по договора за лизинг в размер
на общата сума от 12 589,64 лева за периода от м. август 2010 г. до м. юли
2011 г., като в еквивалентен размер в евро е уговорено обезпечение под формата
на запис на заповед с падеж 01.08.2010 г. и на стойност 6436,98 евро. Предвид
известния за съда факт, че националната валута на Република България е
фиксирана от 1999 г. насам към еврото при 1,95583 лева за едно евро, след
извършени изчисления се установява пълен идентитет между размера на
задълженията по т. 5 от каузалното правоотношение и размера на даденото
обезпечение, а именно, че стойността по издадения процесен запис на заповед за 6436,98
евро съответства на сумата от 12 589,64 лева.
Що се отнася до ценната книга за сумата от
742,92 евро, от приетото пред въззивната инстанция заключение по изготвената
съдебно-счетводна експертиза се установява идентичност на тази сума с договорена
по т. 7 от споразумението лихва, представляваща дванадесет вноски от по 61,91
евро без ДДС /общо 742,92 евро/ или еквивалента им в лева – дванадесет вноски
от по 145,30 лева с ДДС /общо 1743,58 лева с ДДС/, за които задължения
поемателят е издал дванадесет броя фактури.
Предвид заключението на вещото лице по
изслушаната пред окръжния съд експертиза, че задълженията по споразумение от
30.07.2010 г. към Договор за финансов лизинг № ********* съставляващи сума в
размер на 12 589,64 лева /6436,98 евро/ и сума в размер на 1743,58 лева /742,92
евро + ДДС/ са изцяло изплатени от длъжника по каузалното правоотношение към
02.10.2012 г., упражняването на правата на кредитора по процесните ценни книги
към датата на подаване на заявление по реда на чл. 417 от ГПК – 01.08.2013 г.
съставлява недобросъвестност и злоупотреба с право.
Установената недължимост по каузалното
правоотношение препятства събиране на същите вземания, но на основание абстрактната
сделка и предопределя неоснователността на претенциите на поемателя-ищец срещу
авалиста-ответник.
За пълнота следва да се отбележи, че
въззивната инстанция намира за състоятелни и доводите на въззивника за
неправилно приложение от страна на районния съд на института на погасителната
давност. Върховният касационен съд е дал разрешение на този правен въпрос, като
в ръководната си практика /напр. Решение
№ 102/23.07.2014 г. по дело № 2680/2013 г. на ВКС/ е приел, че относно
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане срещу
издателя по запис на заповед или неговия авалист се прилага специалната
тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ, а не общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, включително в хипотеза на наведено релативно
възражение от ответника, съответно твърдение от страните за различни каузални
правоотношения, спрямо които се поддържа, че записът на заповед има
обезпечителна функция. Независимо от това, въззивният съд също намира за
неоснователно възражението на въззивника-ответник за погасяване на вземанията
по ценните книги поради изтекла погасителна давност, предвид факта, че
поемателят-ищец е депозирал заявлението си за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК чрез пощата в последния ден на тригодишния давностен срок –
01.08.2013 г., като с това си действие е прекъснал течението му.
Поради несъвпадение
на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното първоинстанционно
решение следва да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно, а ищцовата претенция срещу въззивника А. – отхвърлена като
неоснователна и недоказана по горните съображения.
При този изход от спора разноски се следват на въззивника, но доколкото
такива не са заявени пред нито една от двете инстанции, съдът не дължи
произнасяне по въпроса.
С оглед на цената
на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1962/01.12.2017 г. на Районен съд – Бургас,
постановено по гр.д. № 170/2017 г., В
ЧАСТТА, С КОЯТО е прието за установено по отношение на „Хета асет резолюшън
България“ с предишно наименование „Хипо алпе-ариа-лизинг“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Черни връх“
№ 1-3, ет. 4, съществуването на вземания спрямо В. С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на
6436,98 /шест хиляди, четиристотин тридесет и шест евро и деветдесет и осем
евро-цента/ евро по запис на заповед от 30.07.2010 г. с падеж на 01.08.2010 г.
и 742,92 /седемстотин четиридесет и две евро и деветдесет и два евро-цента/ по
запис на заповед от 30.07.2010 г. с падеж на 01.08.2010 г., издадени от
„Косева“ ЕООД, ЕИК ********** и авалирани от В.С.А., за които е издадена
заповед по реда на чл. 417 от ГПК № 4287/06.08.2013 г. по ч.гр.д. № 6624/2013
г. по описа на БРС, ведно със законната лихва върху исковите суми от датата на
подаване на заявлението до окончателното им изплащане, които записи на заповед
са издадени като обезпечение по сключен между „Хета асет резолюшън България“
ООД и „Косева“ ЕООД договор за лизинг № ********* и споразумение от 30.07.2010
г. към него, КАКТО И В ЧАСТТА, имаща
характер на определение, с която В. С.А.
е осъден да заплати на „Хета асет резолюшън България“ ООД разноски в размер на 662
лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Хета асет резолюшън България“
с предишно наименование „Хипо алпе-ариа-лизинг“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Черни връх“ №
1-3, ет. 4, искове за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че
ответникът В. С.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, дължи на ищеца на основание чл. 537 във вр. с чл. 485, ал. 1 от ТЗ заплащане
на сума в размер на 6436,98 /шест хиляди, четиристотин тридесет и шест евро и
деветдесет и осем евро-цента/ евро по запис на заповед от 30.07.2010 г. с падеж
на 01.08.2010 г. и сума в размер на 742,92 /седемстотин четиридесет и две евро
и деветдесет и два евро-цента/ по запис на заповед от 30.07.2010 г. с падеж на
01.08.2010 г., издадени от „Косева“ ЕООД, ЕИК ********** и авалирани от В.С.А.,
за които е издадена заповед по реда на чл. 417 от ГПК № 4287/06.08.2013 г. по
ч.гр.д. № 6624/2013 г. по описа на БРС, ведно със законната лихва върху
исковите суми от датата на подаване на заявлението до окончателното им
изплащане, които записи на заповед са издадени като обезпечение по сключен
между „Хета асет резолюшън България“ ООД и „Косева“ ЕООД договор за лизинг №
********* и споразумение от 30.07.2010 г. към него, като неоснователни и
недоказани.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от постановеното решение да се изпрати
на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.