РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2098/25.10.2019г.
гр.Пловдив, 25 . 10
. 2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на
осемнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, VI състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г.,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1595 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Бяла река - 93 ООД,
ЕИК *********, гр.К. ул.Търговска № 1, представлявано от Х.А.обжалва Заповед № ФК
– 242 - 0412457 от 30.04.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
поддържа незаконосъобразност на заповедта /неточно отразен вид търговско
дружество - ЕООД вместо ООД в жалбата/ с твърдение, че административния орган
не е възприел действителната фактическа обстановка. По отношение извършена
контролна покупка на дамско портмоне на стойност 20.00лв. се поддържа, че е
допуснато забавяне от страна на управителя на дружеството – в момента на
заплащане на стойността на портмонето след избор между артикулите и поставяне
на парите на щанда, същият прибирал останалите портмонета, извадени, за да може
да бъде направен избор от клиентката. Твърди се, че именно описаното забавяне,
последица от прибиране на извадените стоки, предизвикало минимално времево
отдалечаване от приемането в брой на заплатената сума до издаване на фискалната
бележка. Заявено е, че докато А.прибирал извадената стока от щанда, дамата се
легитимирала със служебна карта на данъчен инспектор и започнала данъчната
проверка. Предвид описаната ситуация, според жалбоподателя е било безсмислено
след този момент продажбата да бъде отразена в ЕКАФП. В тази вр., описаната в протокола за извършена проверка фактическа
обстановка, се дължи на забавянето на лицето, обслужващо клиента, но няма
умисъл в поведението.
Посочено е, че не
са установени други данни за неиздавани касови бележки, като търговския обект е
малко по размер магазинче в провинциално градче. Освен това, не са констатирани
и предишни нарушения на данъчното законодателства, и дружеството не е
санкционирано до момента. В тази вр. се поддържа, че
липсва трайно поведение на търговеца, от което да бъде защитен важния държавен
интерес. Изтъкнато е, че забавянето в издаването на фискална касова бележка от
въведеното в обекта фискално устройство не цели умишлено отклонение от данъчно
облагане, а представлява неумишлен пропуск в резултат от забавена реакция от
търговеца в конкретния случай. Посочено е, че целите, заради които при
извършване на определени нарушения е предвидено налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект по чл.186 ал.1 ЗДДС, могат
да бъдат постигнати и ако лицето, извършило някое от тези нарушения, заплати
наложената му имуществена санкция. Тъй като санкцията се налага по реда на
ЗАНН, жалбоподателят счита, че при връчване на заповед за налагане на ПАМ,
следва да бъде връчено и НП за същото нарушение, за да може лицето да има
възможност да плати санкцията и да бъде прекратена ПАМ. В случая НП не е
връчено и лицето е лишено от възможността по см. на чл.187 ал.4 ЗДДС.
Поискана е отмяна
на заповедта с присъждане на направените разноски /държавна такса – 50лв./,
предвид конкретните факти относно дружеството : дейността в малкото магазинче е
основен източник на доходи за представляващия търговското дружество и неговото
семейство – съпруга и две невръстни деца. Освен това, управителят полага грижи
за болната си майка, която е 100 % инвалид, което обстоятелство е констатирано
от ТЕЛК. Грижите за майката са ежедневни, тъй като баща му е починал. Пенсията
за инвалидност, получавана от майката, е в размер на 210 лв., която не е
достатъчна за покриване на нуждите й.
- Ответникът Началник
отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, Ж.М.се представлява от ст.юрисконсулт
Р.Е.. Оспорва жалбата и по същество поддържа законосъобразност на оспорената
заповед с искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по приложен списък на разноските.
В писмено
становище са изложени съображения в подкрепа на тезата за съобразяване с
материалния закон : За извършената контролна покупка на 1 брой дамско портмоне
е следвало да бъде издаден фискален бон с № 0000062/27.04.2019г., с който номер
е изведен дневен финансов „х” отчет с нулев оборот. Нарушението се счита за
доказано по категоричен начин с установената положителна касова разлика в
размер на 170лв. между наличните парични средства в касата и резчетената наличност във ФУ – 0,00лв., както и посредством
Протокол за извършена проверка серия АА № 0412457/27.04.2019г., ведно с
приложените към него доказателства. В хода на съдебното производство не са
опровергани предпоставките за налагане на оспорената ПАМ /чл.186 ал.1 т.1 б.”а”
вр. с чл.186 ал.3 ЗДДС/, като свидетелските показания
опровергават фактическите твърдения в жалбата. Поддържа се, че в случая ПАМ се
налага при условията на обвързана компетентност и е налице доказано нарушение
на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. с
чл.118 ал.1 ЗДДС, вкл. с арг. от влязло в сила НП №
464786-F484806/20.09.2019г. Представителят на ответника счита, че оспорената
заповед е мотивирана с изложените в административния акт съображения относно
обекта и предлаганите стоки, като е изтъкнато по отношение на срока обстоятелството
на съотнасяне размера на неотчетената продажба от 20лв. към официално
разчетената касова наличност по ФУ – 0лв. и установената фактическа наличност в
касата в размер на 170лв. В тази вр. е било налице основание за налагане на ПАМ за
предотвратяване извършването на нови нарушения и превъзпитаване на нарушителя
за поведение, спазващо установения ред за осъществяване на продажби чрез
издаване на фискална касова бележка за всяка извършена продажба. Посочено е, че
съгл. чл.186 ал.1 ЗДДС, действията по налагане на ПАМ не са обусловени от
издаване на НП или предупреждение. Освен това, в конкретиката
на фактите – НП от 20.09.2019г. е влязло в сила. В реда на изложеното
ответникът се позовава и на влязло в сила НП № 435629- F484807/16.05.2019г.,
като доказателство за системност в неправомерното поведение на жалбоподателя.
Поддържа се съобразяване принципа на съразмерност при определяне срока на
мярката, с отчитане тежестта на нарушението, последиците от същото и
характеристиките на търговския обект – срокът е ориентиран към законоустановения минимум /7 дни/. Поддържа се съответствие
между наложената ПАМ с целената превенция за преустановяване незаконосъобразно
поведение на търговеца и осигуряване на необходимо време за създаване на
съответстващата на закона организация на дейността. В случая неправомерното
поведение на търговеца води до укриване на приходи и преки вреди за фиска, поради което е недопустимо от неправомерно поведение
да се черпят права – вр. с твърдението за вреди.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.
Заповедта е
връчена на 20.05.2019г., лично на управителя на оспорващото търговско дружество
– Х.А. Жалбата подадена на 30.05.2019г. в АС-Пловдив. При оспорване на
неблагоприятен административен акт от адресат и в срок, жалбата е допустима за
разглеждане по основателност.
1. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 242 - 0412457 /
30.04.2019г. е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на
НАП, Ж.М.. За компетентност на органа – издател преписката съдържа Заповед №
ЗЦУ – ОПР -16/17.05.2018г. на Изпълнителният директор на НАП, с която в т.1 са
определени : Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП
и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС,
л.24. Не е налице хипотеза на заместване, авторство не е оспорено – установена
е компетентност на административния орган.
Съгл. чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл.186 ал.1
с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, се прилага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции.
1.1. Със заповедта е наредено запечатване на търговски обект –
магазин „Регал” в гр.К. ул.Търговска № 1, стопанисван
от дружеството-жалбоподател и забрана достъпа до обекта за срок от 7 /седем/
дни, на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС.
В обстоятелствената част на заповедта е
посочено, че е издадена след извършена оперативна проверка на 27.04.2019г. в
търговски обект по см. на §1 т.41 ДР ЗДДС – магазин „Регал”
в гр.К. при която посредством контролна покупка на 1 бр. дамско
портмоне на стойност 20.00лв., заплатени в брой от Е.Г. – ст.инспектор по приходите – преди легитимация, на Х.А.- управител, търговецът в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е допуснал нарушение на посочената наредба – не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство /ФУ/ модел DATECS с ИН на ФУ DT770797 и ИН на ФП 02770797 или ръчна касова бележка от кочан, в момента на
извършване на плащането . По-конкретно : за извършената
покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с №
0000062/27.04.2019г., като с този номер е изведен дневен финансов „х” отчет с
нулев оборот от проверяващия екип.
Установените при проверката факти са документирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0412457/27.04.2019г., към който са приложени събрани доказателства с
констатация за неспазване реда за издаване на съответни документи за продажба и
квалификация за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС – основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС за прилагане на ПАМ.
1.2. В заповедта са изложени мотиви относно продължителност на
срока при съобразяване определеният от
законодателя срок за запечатване на търговски обект /до 30 дни/, указващ значимост на охраняваното обществено отношение
: взети са предвид тежестта на извършеното нарушение и
последиците от същото – неиздаването на фискални
касови бележки препятства извършването на данъчна проверка и не позволява да се
определят реализираните от лицето приходи; местоположението на търговския обект в гр.К. – на оживено място, с постоянен и интензивен човекопоток и големината на обекта – 40 кв.м., от които 30 кв.м. –
търговска площ и 10 кв.м. – складови и санитарни помещения; възможност за
реализиране на значителни обороти предвид работното време на обекта – от
понеделник до петък, от 10ч. до 19ч. и събота от 10ч. до 14ч.; висока посещаемост, търсенето и предлагането на разнообразни стоки
– часовници, чанти, парфюми, мобилни телефони, чадъри, батерии, слънчеви очила,
аксесоари, химикали. Посочено е, че срокът е съобразен и
с необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Отчетено е, че с
нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява
пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация, както
и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Отразено е, че издаването на касова бележка, правилното
отчитане на ФУ, правилното съхранение на документите, касаещи ФУ, ежедневното
отчитане на оборотите от продажби на ФУ, наличието на регистрирано и работещо
ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект,
издавани от или във вр. с ФУ, както и предаване на
данни по чл.118 ЗДДС - са нормативно установени задължения за субектите,
стопанисващи или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват.
Според
административния орган при определянето на срока е съобразен принципа на
съразмерност и срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.
1.3.
Административната преписка съдържа : АУАН № F484807/05.05.2019г. /л.32, 33/ –
за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.4 ЗДДС /При проверката на 27.04.2019г. е
установено, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, съгласно междинен
отчет № 0000062/27.04.2019г., е в размер на 0.00лв., а фактическата наличност в
касата на обекта е в размер на 170лв., съгл. опис на паричните средства. ФУ
притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.
Установената промяна в касовата наличност е в размер на 170лв. и представлява
въвеждане на пари в касата, която не е отразена на ФУ в момента на извършването
и с точност до минута – търговското дружество не е изпълнило задължението си,
извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност на ФУ
чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми /начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ ; АУАН № F484806/05.05.2019г.
/л.34, 35/ – за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС /което е основание за издаване на
оспорената заповед, констатирано при проверката на 27.04.2019г., в 11.00ч./;
ПИП № 0412457/27.04.2019г. с приложени към него доказателства /задълженото лице
не е регистрирано по ЗДДС; разчетен оборот от 01.01.2019г. до 27.04.2019г., 1
739лв. /л.37/; разчетена касова наличност от ФУ – 0лв.; фактическа наличност –
170лв; Опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката /л.39/ : фактическата наличност на паричните средства в касата на ФУ
е 170лв., за което са отразени обяснения относно разликата между фактическата
наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ в размер
на 170лв. – „24.04. и 25.04. – оборот, който е останал в магазина и не е взет
от собственика”; декларация /л.40/ - към 27.04.2019г. търговското дружество
притежава единствено магазина, проверен на същата дата; оборотни ведомости за
периода 01.01.2019г. до 31.03.2019г. и от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.; копия
на месечни отчети от ФУ за периода от 01.04.2018г. до 31.03.2019г., съотв. съкратени отчети на фискалната памет / м.11.2018г. –
общ оборот 2 179.30лв.;м.10.2018г. – 1 906.00лв.; м.09.2018г. – 2 428.00лв.;
м.08.2018г. – 2 177лв.; м.07.2018г. – 5 447лв.; м.06.2018г. – 2 358лв.; др./.
Проверката е осъществена в присъствие на управителя, който е персоналът в
обекта. Протоколът е подписан без забележки и възражения от страна на
управителя на търговското дружество.
Заповедта съдържа
информация и за други нарушения - чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
/л.29/ : констатирана положителна разлика в размер на 170 лв. между разчетената
наличност във ФУ – 0,00лв. и фактическата наличност на парични средства в
касата – 170лв.
1.4. В оспорената
заповед е указано /л. 30/, че изпълнението й ще бъде прекратено на основание
чл.187 ал.4 ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с
доказателства, че предвидените за извършените нарушения глоби или имуществени
санкции са изплатени изцяло, като молбата се подава до административния орган,
наложил ПАМ.
2. При указана доказателствена
тежест /р. от 03.06.2019г./, жалбоподателят не представи допълнителни
доказателства. В първото редовно съдебно заседание повторно бе указана
възможност за представяне на доказателства по твърденията в жалбата и по доказателствено искане на оспорващото дружество бе
допусната до разпит като свидетел Е.Г. – ст.инспектор по приходите в отдел
„Оперативни дейности” – Пловдив при Дирекция „Оперативни дейности” при ЦУ на
НАП /протокол, л.66, 67/.
2.1. Във вр. с молба по доказателствата /л.70/, е приложена служебно
извадка от деловодната система на АС – Пловдив по отношение адм.д.№
1492/2019г., АС-Пловдив, за което се установи, че е частно административно
дело, образувано по частна жалба против разпореждането за допускане на
предварително изпълнение на оспорената в настоящото производство заповед.
Разпореждането е отменено и делото е приключило. Предвид констатацията за предмета
на дело № 1492/2019г., бе прието да липсва обуславящо значение на цитираното
дело спрямо настоящото.
Следва да бъде
отбелязано, че твърденията в жалбата са съобразени в самостоятелното
производство по оспорване разпореждането за предварително изпълнение на
заповедта. Фактът на осъществено нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.
с чл.118 ал.1 ЗДДС – основание
по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС за прилагане на
ПАМ, не е спорен. Липсва
изявление за по-късно издаден фискален бон за извършеното плащане при
контролната покупка.
2.2. Ответникът представи и по делото са приети заверени копия
от влезли в сила две наказателни постановления /л.80 и сл./ с
преписки по издаването им : НП № 464786-F484806/20.09.2019г. за установено при проверката нарушение по чл.3
ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.; НП № 435629-F484807/16.05.2019г. за установено
при проверката нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. /л.64/;
извлечения от системата при ЦУ на НАП, с данни за влизане в сила на двете НП –
липсва информация за обжалването им пред РС-К.. И двете нарушения са извършени за първи път.
По отношение на двете НП жалбоподателят не заяви да са обжалвани, вкл. за
резултат от съдебното им оспорване.
2.3. Разпитано в качеството на
свидетел, длъжностното лице Е.Г. заяви, че си спомня проверката в обекта – магазин за
чанти, портмонета, часовници и др. в гр.К.. Поясни във вр. с твърденията в жалбата относно
покупката, че портмонетата били наредени на стелаж и клиентите имат възможност
за пряко непосредствено наблюдение върху стоката, като може сами да се вземат
портмоне и да го разгледат. Стелажът с портмонетата е самостоятелен и Г. разгледала 2-3 портмонета. Не са й предоставяни други
видове от същата стока. След избор на едно портмоне, стойността е заплатена и с колегата й излезли от
обекта. Върнали се в обекта след 2-3 минути и се легитимирали, но не
констатирали за покупката да е издадена касова бележка и към този момент. При проверката констатирали
неиздаване на фискален бон за конкретната покупка и разлика в касовата
наличност.
Показанията на свидетеля съдът
приема за достоверни поради съответствие с документираните в протокола от
проверка факти и обстоятелства. Същият е официален писмен документ. Свидетелят
е допуснат по доказателствено искане на
жалбоподателя, но в съдебно заседание от 17.10.2019г. не се яви законен или
процесуален представител на оспорващото дружество. Не е представена молба за
отлагане на делото поради обективни препятстващи пречки за явяване в съдебното
заседание.
3. Оспорената
заповед е мотивирана от фактическа и правна страна. Налице са конкретни
съображения относно продължителност на срока от 7 дни. Изложени са факти и
обстоятелства, подлежащи на преценка за законосъобразност – дали обосновават
постановения резултат или не.
Съгласно чл. 186
ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според
чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушения.
Няма спор относно констатираното
неспазване на задължението по см. на чл.3 ал.1 от наредбата, което представлява
административно нарушение : „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.“. Неспазването на нормативното изискване за
регистриране и отчитане извършваните от задълженото лице продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, установено с чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г., приета на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС /§11 ПЗР на наредбата/,
е доказано. Срокът на действие на ограничението - 7 дни, спрямо максимално
предвидения 30 дневен срок, съответства на фактите и целта на ПАМ.
В конкретния случай жалбоподателят
не опроверга описаната в заповедта фактическа установеност, потвърдена с
документацията от административната преписка. Протоколът за извършена проверка,
съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от
тях действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК. Протоколът в случая е подписан от управителя без възражения. Само по себе
си установяването на нарушението е достатъчно условие за налагане на ПАМ. Наложената
принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Неиздаването на НП
не е обстоятелство, имащо значение и отношение към законосъобразността на
издадената ПАМ, ангажираща различна отговорност от
административно-наказателната отговорност по ЗАНН /Решение № 5447/2019г., ВАС/. За издаването на индивидуалния
административен акт по чл. 186 ал. 1 т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно
да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане
на продажбите в търговските обекти – безсъмнено установено.
Обстоятелствената част от заповедта
разкрива информация и за друго административно нарушение. Действително, липсват
данни за множество случаи и за двете нарушения в издадените и влезли в сила НП
е отразено, че са първи, но това не е обстоятелство, преодоляващо наличието на
предпоставки за налагане на ПАМ.
3.1.
Констатацията за извършено нарушение – фактическо основание за издаване на
оспорената заповед, е потвърдено с приложения протокол, документирал
резултатите от проверката, ведно със събраните доказателства. Конкретно
установените факти не са били оспорени при подписване на протокола от
управителя А., л.38 – ясно е вписано „Не” – тоест, липсват искания, възражения
и бележки на проверяваното лице. Както бе посочено, протоколът е официален
документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и в случая съдържанието му не е оспорено, съответно – опровергано. Фактическата
установеност, отразена в протокола се потвърждава от приложените писмени
доказателства.
В хода на
съдебното производство бе заявено доказателствено
искане за установяване причината за неиздаване на фискален касов бон /ФКБ/, но
както бе посочено – свидетелските показания не подкрепят твърдението в жалбата
и след като са минали 2-3 минути, отново не е издаден ФКБ. Следователно, не е
разколебана фактическата установеност от административната фаза и същата в
съдебното производство следва да бъде възприета за истинна и обективна. В
случая липсва друго обективно обяснение за констатираните факти и такова не се
твърди от жалбоподателя. Следва извод, че съдържащите се в обстоятелствената
част на заповедта данни мотивират в необходимата степен фактическите основания
за издаване на акта и срокът на действие – 7 дни.
3.2. Според
целите на принудителните административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че
ПАМ е необходимо да бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато
нарушение. Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, което само по себе си е самостоятелно основание
за отмяна на заповед за налагане на ПАМ. Посоченото съществено изискване изцяло
е съобразено в конкретния случай, предвид установяване на факти, квалифицирани
за осъществено нарушение на 27.04.2019г. и издаване на оспорената заповед на
30.04.2019г. ПАМ е наложена по отношение на обекта, където е констатирано
нарушението, а не по отношение на несъществуващ търговски обект – в
съответствие с целта на принудителната мярка. При нарушение по чл. 186 ал. 1 т.
1 б. „а“ ЗДДС, без колебания съдебната практика приема, че налагането на ПАМ е с
превантивна цел, свързана с предотвратяване извършването на други нарушения от
същия вид - предупредителната и превъзпитателната цел е насочена към изпълнение
на неизпълнените задължения. В конкретиката на случая
отсъстват факти и обстоятелства, обосноваващи извод за безпредметност на
налагането на ПАМ, при което целите на чл.22 ЗАНН са съобразени.
3.3. Принудителната
административна мярка се налага с оглед обективно извършване на нарушение, като
има за цел неговото преустановяване и превенция срещу последващи
неправомерни деяния. Текстът на чл. 186 ал. 1
ЗДДС
изрично сочи, че ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции. Материално-правната
разпоредба на чл. 186 ал.1
от ЗДДС
не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран
правораздавателен акт, установяващ административно нарушение, обективният
състав на което да се вписва в нейната хипотеза. Следва да се има
предвид, че заплащането на имуществената санкция води до прекратяване
изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение към законосъобразността на
заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за налагането на ПАМ е
самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена санкция не води до
отпадане на нарушението /Решение № 7038/18г., ВАС – „Прекратяването на ПАМ на
основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС не е обстоятелство, относимо
към основния спорен въпрос между страните по делото, свързан със
законосъобразността на заповедта, с която е наложена същата. В този смисъл е и
решение № 14472/22.12.2008 г. на ВАС, първо отд. по адм.д. 10286/2008 г.“/. До друг извод не води и
разпоредбата на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, когато за
поведението на съответното лице е ангажирана и административно-наказателна
отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до
отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й. В тази вр. – маловажност на случая не отрича
осъществяването на административно нарушение, като според приетите по делото
доказателства е налице влязло в сила НП за административното нарушение –
основание за налагане на ПАМ.
3.4. Нормата на
чл.186 ЗДДС не разграничава вид на обектите /не се преценяват признаци площ и
местоположение/ и предлаганите стоки, и предпоставка за налагане на ПАМ е неспазване
на установения ред от обхвата на ал.1 т.1-5 ЗДДС. Ведно с това,
срокът на действие на ПАМ се преценява за законосъобразност като съществен
елемент от фактическия състав. При определяне срока на мярката в рамките
на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност.
С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не
предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа по приходите - с
изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената
ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да
отмени акта изцяло.
Във
вр. с данните в обстоятелствената част на заповедта
за констатирани две административни нарушения, следва да се има предвид, че единство и
множество на нарушенията, както и стойността на неотчетената касова продажба на
стоки - са неотносими към материалните предпоставки
за налагане на ПАМ, но правилно са съобразени от администрацията при определяне
на срока на принудителното ограничение. Действително, за двете административни
нарушения е отразено, че са първи, което изключва основание за квалифициране
поведението на търговеца като трайно засягащо значимите обществени отношения,
охранявани с нормата на чл.186 ЗДДС – но фактът не изключва обективно извършено
нарушение, конкретната тежест на което е съпоставена с определения в закона
срок и е определен срок, ориентиран към минимума /7 спрямо 30 дни/. Административното
нарушение е установено посредством контролна покупка, който е редовен способ
при извършване на проверки в търговските обекти. Поясненията от свидетеля
разкриват обстоятелства, при които е извършена контролната покупка, които не
подкрепят твърдението за множество артикули, които следвало да бъдат прибрани –
причина за неиздаване на фискален бон. Дори и в тази хипотеза не бе установено,
на клиента устно да е указано да изчака за издаване на фискален касов бон след
прибиране на стоката на място. Тоест, административният акт не е явно
несъизмерим с преследваната цел, при което администрацията да е трябвало да се
въздържи от издаването /чл. 6 ал. 5 АПК/. От значение за
определяне срокът на действие на ПАМ е обстоятелството на съотнасяне
размера на неотчетената продажба от 20лв. към официално разчетената касова
наличност по ФУ – 0лв. и установената фактическа наличност в касата в размер на
170лв. Посоченото е обективен критерий, който ведно с взета
предвид тежест на извършеното нарушение и последиците от същото – неиздаването
на фискални касови бележки препятства извършването на данъчна проверка и не
позволява да се определят реализираните от лицето приходи, обосновават
определеният 7 дн. срок. Съдът съобразява, че еднократното неизпълнение на
задължението за документиране на касова продажба на стока с фискален бон
действително не представлява трайно противоправно
състояние, но тежестта на нарушението е определима
именно при съотнасяне на стойността на неотчетената покупка към разчетената
касова наличност по ФУ – 0лв. и установената фактическа наличност в касата в
размер на 170лв. Липсата на данни в случая за брой посетители към момента на
проверката, не преодолява посочените в заповедта други обективни критерии за
определяне срока на действие на ПАМ – вид и характер на търговската дейност,
изследване на фактическата и регистрираната касова наличност, съответно на
които е определен 7 дн.срок, а не по-дълъг. Административният орган е действал
целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност –
срокът от 7 дни е съобразен с целената превенция за преустановяване на установените
нарушения.
3.5. Проверката
за законосъобразност на заповедта се основава на редовно установени факти и
обстоятелства в хода на административната фаза, които не са опровергани при
съдебното оспорване и обуславят извод, че при издаването й са били налице материалноправните предпоставки от закона. Оспорената ПАМ е
своевременно издадена и по отношение на конкретен обект, където е извършено
административното нарушение. Наложената мярка е средство, с което законните
права и интереси на адресата не се засягат в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която акта се издава, тъй като срокът произтича
от обективни критерии и съответства на тежест на нарушението – ориентиран към
минимум спрямо предвиденият в ЗДДС максимален такъв.
Жалбата се приема
за неоснователна с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение / чл.78 ал.8 ГПК - изм. ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с препратка към
Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ – съгл. чл. 186 ал. 4 ЗДДС обжалването
на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК / в
размер на 100 лв.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на Бяла река - 93 ООД, ЕИК *********, гр.К. ул.Търговска № 1, представлявано от
Х.А.против Заповед № ФК – 242 - 0412457 от 30.04.2019г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП.
Осъжда Бяла река
- 93 ООД, ЕИК *********, гр.К. ул.Търговска № 1, представлявано от Х. А., да
заплати на ЦУ на НАП - юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен
съдия :