№ 104313
гр. София, 23.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20231110144632 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх.
№ 202180/14.07.2023от “А.Б.Б.” ЕООД ЕИК: ***, срещу И. Р. К. за сумата 500,00 лева
(петстотин лева), представляваща главница по договор за потребителски кредит 246857 от
17,12.2018г., ведно със законна лихва за период от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
16,69 лева (шестнадесет лева и 69 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
17.12.2018 г. до 17.01.2019 г., сумата 58,15 лева (петдесет и осем лева и 15 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 17.01.2019 г. до 07.08.2023 г., сумата 131,28 лева
(сто тридесет и един лева и 28 стотинки), представляваща такса, съгласно Тарифа за таксите и
разходите, събирани от „С.К.“ООД, 171,31лева (сто седемдесет и един лева и 31 стотинки),
представляваща неустойка по чл.6.2. от договор за потребителски кредит 246857/17.12.2018г , и
разноски по делото.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон. В чл. 6 от договора е уговорено, че заемателят
се задължава в срок до три дни от датата на сключването му да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: поръчител или
банкова гаранция. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 3 ГПК съдът в заповедното
производство следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. При констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована
вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, е длъжен
да откаже издаване на 1 заповед за изпълнение за това вземане. Тази проверка при
заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените твърдения за обстоятелства, от които
произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната
евентуална неравноправност. Констатацията на съда за евентуалната неравноправност на
дадена клауза е достатъчно основание за съда да откаже издаване на заповед за изпълнение
и да отхвърли заявлението предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Уговорката в
договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение (поръчители или гаранция) е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Тази неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без обаче да дава насрещна престация, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
1
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е.
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Съдът счита, че целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното
неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо. Отделно от това съгласно чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. В конкретния случай, поради неизпълнение на задължението си за предоставяне
на второ обезпечение по договора от страна на заемателя, заемодателят е начислил
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 171,31 лева. Макар сама по
себе си претендираната сума да е малка, се касае за вземане, произтичащо от нищожна
клауза, което се явява недължимо. На основание чл. 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
клаузите, уреждащи тези неустойки, са нищожни и не обвързват потребителя по договора за
заем. Осигуряването на такова обезпечение следва да бъде поставено като условие за
сключване на договора, а не като задължение в него, неизпълнението на което да бъде
обвързано с неустойка. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на изискването за
добросъвестност, посочено в чл. 143 ЗЗП.
Заявителят претендира и сумата от 131,28лв. – неплатени дължими такси, дължима
съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани от „С.К.“ООД. В случая се касае за
разпоредби, които не целят предоставянето на конкретна услуга, като съдът намира, че
събирането на вземането не представлява такава, а разходите във връзка с него могат
единствено да се обезпечават с неустоечно съглашение, каквото законът допуска единствено
за обезпечаване забавата в размер на законната лихва - съгласно императивната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Неустойки, привидно наречени "такси", извън и над размера на
законната лихва за забава като противоречащи на закона са нищожни, поради противоречие
с горната разпоредба. Същевременно такива клаузи съдът намира, че са в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване и излизат извън присъщите
функции на неустойката, поради което се явяват и противоречащи на добрите нрави. По
тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към
категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане
правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на
заповедното производно. Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено за сумите,
претенцията за които се основава на нищожна/неравноправна клауза. За останалите
претендирани със заявлението суми следва да бъде издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Водим от горното, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
224350/08.08.2023г. на „А.Б.Б“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу И. Р. К. в частта за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 171,31 лв. и за сумата от
131,28лв. – неплатени дължими такси, дължима съгласно Тарифата за таксите и разходите,
събирани от „С.К.“ООД.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седмичен срок
от връчването му на заявителя.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждането,
като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен
срок страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3