Р Е Ш
Е Н И Е
№.........................................2020г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в публично заседание на шестнадесети
септември 2020 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Виржиния
Миланова
като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 1531/2020 г.
по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.83 ал.6 от ЗОБВВПИ.
Образувано е по жалба на М.К.Я., ЕГН **********,***, против Отказ рег.№
442000-8818/05.06.3020г. на Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, да му
бъде издадено разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и прилежащите му боеприпаси.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на отказа, като постановен
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при
неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи липса на мотиви
обосноваващи отказа. Излага, че като служител на МВР му е бил зачислен служебен
пистолет „Макаров“, който след уволнението му през 1999г. с разрешение на
Началника на Четвърто РУ на ОД на МВР Варна продължил да притежава и ползва. Оръжието му е било предоставено за „самоохрана“ и за периода от 1999г. до 2020г. разрешителното за притежаването му е било подновявано. Твърди, че и към настоящия
момент отговаря на условията
за носене на оръжие, като не става ясно от обжалвания отказ на
какво основание му се отказва. На изложените основания претендира отмяна на оспорения административен акт.
В съдебно заседание и по съществото на спора поддържа жалбата и моли съда да я
уважи. Навежда като допълнителен аргумент и обстоятелството, че очаква да
започне работа като въоръжена охрана и наличието на разрешително е предпоставка
за наемането му.
Ответникът - Началника на Четвърто
РУ при ОД на МВР-Варна, в депозирано по делото чрез
процесуален представител – ю.к.Г.Г писмено становище, оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като
неоснователна. Сочи, че лицето не е установило наличие на факти и обстоятелства
обуславящи издаването на разрешително за носене на
огнестрелно оръжие. Посочва, че обжалвания акт е издаден в съответствие с материалния
и процесуалния закон. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.
Прокурорът при Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че
жалбоподателят, в тежест на който е да установи необходимостта от притежаване на
оръжие за самоотбрана, не ангажира доказателства, обуславящи това
обстоятелство. Посочва, че редът за издаване на разрешение във връзка с
осъществяването на охранителна дейност е различен. Счита оспореният отказ за
законосъобразен.
Съдът след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана от активно
процесулно легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от
оспорeния административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано
в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.149 ал.1 от АПК, с оглед на което съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото
производство е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По основателността:
С Разрешение
№20150115955/20.05.2015г. на М.Я. е разрешено да съхранява, носи и употребява
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях до 12.05.2020г. Със Заявление от
12.05.2020г. до Началника на ІV РУ МВР Варна, Я. е
заявил, че желае да му бъде продължен срока на разрешение за съхранение, носене
и употреба на късо нарезно оръжие. Към заявлението са приложени:
Анкетен лист от 12.05.2020г., в който заявителят е посочил, че оръжието му е необходимо за „самоотбрана“;
Протокол от 13.03.2020г. за
изстреляни боеприпаси; Свидетелство за съдимост, съгласно което лицето не е
осъждано; Психиатрично
освидетелстване от 01.04.2020г., със заключение „Психично здрав“; Удостоверение от 13.03.2020г. за годност и употреба на бойно/ловно
оръжие; Декларация от 12.05.2020г. и вносна бележка от 12.05.2020г.
Във връзка с
постъпилото заявление е изготвена Докладна записка от 19.05.20г. от инспектор К И ,
която е установила, че до настоящия момент в Четвърто РУ на МВР Варна няма
получени сигнали и информация за извършване на противообществени прояви от М.Я.,
като след извършена справка в масивите на МВР има регистрация за извършено
престъпление по чл.323 от НК през 2006 г. на Четвърто РУ Варна, когато същият е бил служител на МВР. Инспектор Иванова е
посочила в докладната, че от проведените разузнавателни беседи не е установила
данни Я. да е зависим към алкохол, наркотични или упойващи вещества, няма данни
да има психични отклонения, не е бил засичан в компанията на криминално
проявени лица и такива със съмнително поведение в района на обслужваната от
Четвърто РУ Варна територия. Извършена била проверка в дома на заявителя, като съгласно изготвения от
комисията Констативен протокол
от 21.05.2020г., на
место е установена метална каса, неподвижно закрепена за пода със
секретно заключване с приблизителни размери 20х20х25, която е празна.
Представен бил протокол от 12.05.2020 г., за това че оръжието „Макаров“ и 13
бр. боеприпаси са в Четвърто РУ Варна. За съставения констативен протокол е
изготвена Докладна записка от 21.05.2020 г.
Предвид
установеното, с Докладна
записка № 442р-17587/29.05.2020 г., мл. ПИ –
КОС е предложил на Началника на Четвърто РУ на МВР Варна да издаде исканото
разрешение. На Докладната записка има поставена резолюция от 02.06.2020г. „не“.
Последвало е издаването на
оспорения административен акт - Отказ с рег. № 442000-8818/05.06.2020г. на
Началника на Четвърто РУ Варна при ОД на МВР-Варна, с който на основание чл.83, ал.5, вр. с чл.87 от ЗОБВВПИ е отказано подновяване срока на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и прилежащите му
боеприпаси на М.К.Я..
Решаващият орган е изложил
подробни мотиви като е приел, че липсват аргументи, които да обуславят
необходимост от съхранение и носене на ООБ, както и че самоотбраната може да се
осъществява от други достатъчно ефективни и не толкова опасни за обществото
технически средства, които свободно се продават и подлежат само на
регистрационен режим.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При извършената служебна
проверка на валидността и законосъобразността на отказа, съдът установи, че
обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл.76, ал.1,
предложение второ и чл. 83, ал. 5, предложение второ от ЗОБВВПИ, а именно
началникът на РУ – Варна, в кръга на предоставените му от закона правомощия.
Отказът е издаден в
предвидената форма, с необходимото съдържание, посочено в чл.59, ал.2 от АПК, като са посочени фактически и правни основания за
издаването му. Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени
процесуални нарушения, в частност липса на мотиви. В оспорения акт се съдържат
такива и то конкретно обвързани с твърденията в подаденото заявление и анкетния
лист, че оръжието е необходимо за самоотбрана.
Обжалваният отказ
е постановен и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.87
ал.1 от ЗОБВВПИ, в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл.84 ал.2,
лицето получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл.81а, подава заявление по
образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до
съответния началник на РУ на МВР, придружено с конкретно посочени документи.
Съгласно ал.3 на същата разпоредба разрешението за подновяване се издава по
реда на чл.83. Нормата от своя страна урежда първоначалното издаване на
разрешение, поради което е логично и при искане за подновяване на разрешението
да не е налице някое от обстоятелствата по чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ.
Разрешението за придобиване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята правна същност е
облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на
установените в закона предпоставки. Проявните форми на видовете цели за
ползване на огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ са изчерпателно посочени в
чл.6 - служебни цели /чл.6, ал.2/ и граждански
цели /чл.6, ал.3/. И при двете проявни форми охраната на личността е обозначена
като „самоотбрана“. В първата хипотеза разрешението се издава за нуждите на
изпълняваното от заявителя занятие, а във втората – поради наличие на опасност
с източник ежедневието на заявителя. Физическите лица могат да придобиват
огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така както са посочени
в чл.6, ал.3, съответно в чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Те не могат да
придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите
и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска
дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.
В чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ
законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на
които органът по чл.83 ал.5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на исканото
разрешение. Изискванията са два вида: свързани с личността на заявителя /т.1-9 на чл.58 ал.1/
и свързани с целта, за която се иска разрешението /т.10 на чл.58 ал.1/. Нормата
на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на
разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие е наличието на основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни
цели, учебни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение. Несъмнеността изисква достигане на степен
на убедителност, която да се разграничи от хипотетичната представа за полезност
или „застраховане“ против евентуални опити за посегателства. Хипотезата „липса
на основателна причина“ е налице при първоначално издаване на разрешение и в
случаите, когато срокът на издаденото разрешение е изтекъл /какъвто е
настоящият случай/ и по същество се издава ново разрешение, тъй като
законодателят е регламентирал изрично възможността за продължаване на срока на
вече издадено разрешение по реда на чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ. Снабдяването с
разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие в хипотезата
на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага, поради което в законодателството е установен
разрешителен режим. При прилагането му към всеки конкретен случай следва да
бъде доказана по категоричен начин нуждата от използването на тази мярка.
Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на
огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен
елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите
на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове
искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е
налице основателна причина за издаване на исканото разрешение Административният орган не е задължен да
издирва или презумира обстоятелства, установяващи такава потенциална
необходимост за заявителя. Изводът се налага от разпоредбата на чл.58 ал.1 т.10
от ЗОБВВПИ, въвеждаща този факт като самостоятелно основание за постановяване
на отказ за издаване на облагоприятстващ акт, без значение дали са изпълнени
останалите критерии на закона.
В оспорения отказ органът е
посочил, че липсват аргументи, които да обуславят необходимост от съхранение и
носене на ООБ. Този извод на административния орган съдът намира за правилен и
законосъобразен предвид отсъствието на регламентираната в чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ материалноправна предпоставка за постановяване на разрешителен
административен акт по така обоснованото от заявителя искане. Нуждата от
самоотбрана е правнозначимият факт, който в случая не е установен от
жалбоподателя. Изложените от него доводи /в
анкетната карта е посочил, че работи, като невъоръжена охрана, а в съдебно
заседание заявява, че „разрешителното ми е необходимо евентуално за започване
на робота, като въоръжена охрана“/, с
които мотивира причината за исканото разрешение, не обосновават необходимост от
притежаване на огнестрелно оръжие. При липсата на доказателства за наличието на
конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и
имуществото на жалбоподателя, не е обоснована необходимост от извършване на
дейността с цел самоотбрана. По аргумент от чл.170 ал.2 от АПК в тежест на
жалбоподателя е да установи, че са били налице условията за издаване на
облагоприятстващ акт по искането му. Доказването на заявената необходимост от
придобиване на оръжие е пълно и главно, а непровеждането му сочи, че
мотивираният с липсата й отказ за издаване на разрешение е законосъобразен.
Правилно административният орган е посочил, че самоотбраната може да се
осъществява с други достатъчно ефективни и не толкова опасни за обществото
технически средства, които свободно се продават и подлежат само на
регистрационен режим.
Постановяването на процесния
отказ е в съответствие с целта на закона. Повишеният риск при използването на
огнестрелно оръжие налага прецизиране на конкретната и непосредствена
необходимост от защита на застрашени блага посредством огнестрелно оръжие,
поради което адекватното прилагане на материалния закон обслужва и специфичната
цел на закона – охрана интересите на обществото от обоснован разрешителен
режим.
Тъй като режимът е
разрешителен, а не регистрационен, фактът, че на заявителя в миналото е
издадено разрешение, не предполага автоматично задължение на органа за
продължаване срока на действието му. В този смисъл неоснователни са съжденията на жалбоподателя, че тъй като веднъж му е
издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие
и не са налице промяна в обстоятелствата, заради които е издадено същото,
административният орган е бил длъжен да издаде и поисканото със заявлението от
12.05.2020г. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на
разрешителното, същият е длъжен да извърши проверка за липса на
отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона.
Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение
задължително да продължава срока му на действие. Жалбоподателят, при подаване
на заявлението, не е представил доказателства и не е посочил съществена
причина, които да обосноват нуждата му от самоотбрана и лична защита. Липсват
доказателства за извършени посегателства на негово имущество или реална заплаха
за живота и здравето на жалбоподателя или на семейството му към момента на
подаването на заявлението.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, направено едва в хода на
съдебното производство, че
огнестрелното оръжие му е необходимо във връзка със започване на работа, като
въоръжена охрана. От
една страна не представя доказателства в тази насока, а от друга - съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ, след като разрешението е необходимо във връзка с
извършване на дейност по занятие, като въоръжена охрана, то следва да се иска
издаване на разрешение за придобиване и съхранение на оръжие за служебни цели,
а не за граждански цели, каквото е поискано от жалбоподателя.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че оспореният акт е валидно издаден и е законосъобразен.
Жалбата против него се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на правния
спор, предвид направеното своевременно искане, съгласно чл.143, ал.4 и чл.144
от АПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и като съобрази, че
делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, и че
производството е приключило след провеждането на само едно открито съдебно
заседание, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от М.К.Я., с ЕГН ********** ***,
срещу Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно
оръжие и прилежащите му боеприпаси, издаден . от Началника на Четвърто РУ при
ОД на МВР Варна по Заявление вх. № 387500-294/12.05.2020г.
ОСЪЖДА М.К.Я., ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР-Варна сумата в
размер на 100 /сто/ лв. разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :