№ 804
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Анита Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Д. Фр. П.
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно
дело № 20221100603911 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.338 вр чл.334 т.6 вр чл.341 ал.1 пр.1 НПК.
То е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адв. Т. Р., защитник на
частния тъжител М. М. против Определение от 23.05.2022 г по н.ч.х.д. № 13232/19 г на СРС,
147 състав, с което е прекратено наказателното производство, образувано по частна тъжба
от М. М. срещу С. М.. Причина за това прекратяване е неявяването на частния тъжител в
съдебното заседание – чл.289 ал.1 вр чл.24 ал.5 т.5 пр.2 НПК.
В жалбата се посочва, че неправилно е било прекратено наказателното производство,
доколкото частното обвинение е било подала молба, с която посочва, че подсъдимият е бил
военнослужещ по време на твърдяното деяние и поради това компетентният съд е Военен
съд София; посочва се, че СРС е следвало да изпрати делото на този съд. Счита, че НПК
допуска прекратяване на производството само при неявяване на частния тъжител в първото
съдебно заседание, но не и в следващите. Прави се искане да се отмени това определение,
като делото бъде изпратено по компетентност на Военен съд София.
Постъпил е отговор от адв. Т., защитник на подсъдимия С. М., в който посочва, че
законосъобразно е било прекратено наказателното производство, доколкото в съдебното
заседание от 23.05.2022 г не са се явили нито частната тъжителка, нито повереника , без да
посочат уважителни причини за това. Счита, че молбата за изпращане на делото по
компетентност на друг съд не е такава уважителна причина за неявяването. Счита, че е
налице мълчалив отказ да се поддържа тъжбата. Посочва, че задължението за явяване е
валидно за цялото наказателно производство. Моли да се потвърди определението,
претендира разноски.
1
Постъпило е и възражение от подс.М., в което посочва, че правилно е било
прекратено наказателното производство. Уточнява, че тъжителката винаги е знаела за
неговото военно качество. Счита, че тя е нарушила процесуалните си задължения. Моли да
се потвърди обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят (подсъдим по делото) и защитника му
поддържат жалбата. Защитникът претендира разноски.
Частният тъжител и повереникът ѝ. редовно призовани не се явяват.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
установи следното:
СРС, 147 състав, е бил сезиран с частна тъжба от М. Х. М. против С. М. М.. Първата е
представлявана от адв. Т. Р., а вторият от адв.Т..
Поредното съдебно заседание е проведено на 20.04.2022 г, като се явява само
тъжителката, но не и адв.Р., който е ангажиран по друго дело. Тя поема ангажимент да го
уведоми за следващото съдебно заседание, насрочено на 23.05.2022 г.
На 19.05.2022 г е постъпила молба от адв.Р., в която посочва, че по време на
деянието, посочено в частната тъжба, подсъдимият е бил военнослужещ; поради това делото
следва да се разгледа от Военен съд. Прави искане то да се прекрати и изпрати по
компетентност на Военноокръжен съд.
На 23.05.2022 г се провежда съдебно заседание, в което не се явяват нито частният
тъжител, нито повереникът . Респективно е постановен обжалваният акт за прекратяване на
наказателното производство.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата не е основателна. Законосъобразно СРС е приложил нормата на чл.24 ал.5
т.5 пр.2 НПК – а именно частният тъжител не се яви в съдебно заседание, като не се явил и
повереникът . Това обстоятелство е безспорно установено и не се оспорва от
жалбоподателката.
Последната твърди, че СРС е следвало да изпрати делото по компетентност на
Военен съд София, а не да го прекратява. Настоящата инстанция отбелязва, че преценката за
необходимостта от това процесуално действие принадлежи изцяло на СРС, като настоящето
производство няма за цел да контролира законосъобразността на взетото решение (ако има
такова). При всяко положение по принцип съдебното заседание е открито, а не закрито;
поради което се очаква именно в това съдебно заседание да се вземат решенията по хода на
делото, вкл и евентуалното му изпращане по компетентност на друг съд. С цел гарантиране
на правото на защита на подсъдимия би следвало съдът, преди да се произнесе по искане на
частния тъжител, да вземе становище и на подсъдимия. А това може да стане ефективно
именно в откритото съдебно заседание.
От доводите в жалбата може да се достигне до извод, че според жалбоподателя
искането за изпращане по компетентност на делото на друг съд е основателна причина за
неявяването му. Настоящата инстанция не може да се съгласи. Именно за да се прецени
основателността на това искане би следвало частната тъжителка да се яви в съдебно
заседание. Подаване на молба за изпращане на делото пред друг съд не е уважителна
причина за неявяване.
В жалбата се твърди, че задължението по чл.24 ал.5 т.5 пр.2 НПК се отнася само до
първото съдебно заседание, но не и за следващите. Настоящата инстанция счита, че от
2
текста на закона не може да се направи такъв извод. Там е посочено „съдебното заседание“,
като явно се има предвид съдебното заседание, което се провежда с цел проверка на
основателността на твърденията в частната тъжба. Ако то протече в няколко различни дни,
то фактически са налице няколко съдебни заседания. За всяко едно от тях се отнася
задължението за лично явяване на частния тъжител или поне на повереника му.
Поради което, като не са се явили в съдебното заседание, те са допуснали нарушение
на процесуалните им задължения, поради което и законосъобразно е било прекратено
наказателното производство. Това е така предвид презумпцията, обективирана от правилото
на чл.24 ал.5 т.5 НПК, че със своето неявяване без уважителна причина частният тъжител не
проявява нужната сериозност, свързана с предявената частна тъжба, необходима с оглед
същественото засягане на правната сфера на подсъдимия от образуваното наказателно
производство против него въз основа на тази тъжба.
Само за пълнота следва да се посочи, че нито частният тъжител, нито повереникът се
явиха и пред въззивната инстанция, което е ново свидетелство за дезинтерисирането им от
делото.
Поради това обжалваното определение следва да се потвърди. На основание чл.190
ал.1 НПК подсъдимият дължи и обезщетяване на разноските, направени от частния тъжител
пред въззивния съд.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 23.05.2022 г по н.ч.х.д. № 13232/19 г на СРС, 147
състав, с което е прекратено наказателното производство, образувано по частна тъжба от М.
М. срещу С. М. на основание чл.24 ал.5 т.5 пр.2 НПК.
ОСЪЖДА на основание чл.190 ал.1 НПК М. Х. М. с ЕГН ********** да заплати на С.
М. М. с ЕГН ********** сумата от 800 (осемстотин) лева разноски по делото.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3