Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 29
април, 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 01.04.2021 г. /първи април, две
хиляди двадесет и първа година/, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 1422 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град
София и адрес на управление: район „Илинден“, ул. „Кукуш" № 1, с ЕИК
*********, чрез адв. А.П., преупълномощена
от Адвокатско Дружество „Попов,
Арнаудов и партньори”, е предявил срещу
ответника О.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, положителен установителен иск
с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи вземането, присъдено в заповедното производство по ч.гр.дело № 470/2020г.
по описа на РС-Лом, както следва: 645,63 (шестстотин четиридесет и пет цяло и
шестдесет и три ст.) лева главница; 205,34 (двеста и пет цяло и тридесет и
четири ст.) лева законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата
за периода от 12.01.2017 г. до 06.03.2020 г.; 116,69 (сто и шестнадесет цяло и
шестдесет и девет ст.) лева неустойка; законна лихва от дата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК - 09.03.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендират
се и разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.
В исковата молба се твърди, че между А1 България и О.Г.К.
е сключен договор с номер ********* от
06.11.2015 г. Договорът е с рамков характер и има за предмет
предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.)
и продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти са предоставяни
от ищеца на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални договори
и/или приложения към рамковия договор. Във връзка с изложеното: С Приложение №
1 от 06.11.2015 г. А1 България е предоставил на ответника мобилна абонаментна
услуга за SIM карта 8935901187093132631 с телефонен номер
**********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна
абонаментна такса в размер на 20,00 лв. с ДДС (16,67 лв. без ДДС), съгласно чл.
3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от
чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на 06.11.2015 г. С Договор за продажба на
изплащане от 13.04.2016 г. А1 България е продал на ответника продукт - „Пакет Lenovo А536 DS Black+SIM64K MAT 15 23м“ със сериен номер 869147020960596. Същият е
сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни
вноски, всяка в размер на 6,00 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от
договора. Предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверява с
приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1 към договора. С
Договор за продажба на изплащане от 23.05.2016 г. А1 България е продал на ответника продукт -
„Пакет SAM Galaxy J5 Black+Pspd48KTrio MAT 15 23м“ със сериен
номер 358321079462840. Същият е сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени
една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 14,50 лв., видно от
чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора. Предаването на вещта от продавача на
купувача се удостоверява с приемо-предавателен протокол, представляващ
Приложение № 1 към договора. С Договор за продажба на изплащане от 01.06.2016
г. А1 България е продал на ответника
продукт - „Пакет SAM Galaxy J5
Black+Pspd48KTrio MAT 15 23м“
със сериен номер 358990070178033. Същият е сключен за срок от 23 месеца, като
са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 14,50
лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора. Предаването на вещта от
продавача на купувача се удостоверява с приемо-предавателен протокол,
представляващ Приложение № 1 към договора.
Твърди се от
ищеца, че на основание сключените договори и във връзка с предоставяните услуги
и продукти на изплащане А1 България е издавал ежемесечни фактури. Съгласно чл.
26.5 от общите условия мобилният оператор предоставя на абоната 15-дневен срок
след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума,
през който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става
изискуемо. От страна на ответника са налице изискуеми незаплатени задължения по
горепосочените договори в общ размер на 645,63 лв., представляваща главница, както следва:
незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са
издадени фактури за периода от 27.12.2016 г. до 27.03.2017 г. в общ размер на
62,63 лв. и законна лихва за забава – 19,51 лв. и незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане,
за които са издадени фактури за периода от 27.12.2016 г. до 12.01.2017 г. в общ
размер на 583,00 лв. и законна лихва за забава – 185,83 лв., като съответните
фактури са посочени в табличен вид.
Посочва се от ищеца, че договорите за продажба на
изплащане се прекратяват при неплащане в срок на най-малко две последователни
месечни вноски от страна на купувача - чл. 12.3 от договора/ите. При такава
хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по
съответния договор стават предсрочно изискуеми. Договорът се счита за прекратен
от датата на издаване на фактурата за тези суми. Сумата по нея, съдържаща
оставащите месечни вноски, следва да бъде заплатена по общия ред в 15-дневен
срок от издаването й. Прекратяването на договорите не засяга задължението на
абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. В настоящия случай
това са: фактура *********/27.12.2016 г., с която е прекратен договор за
продажба на изплащане от 01.06.2016 г., като същата включва оставащите 17
месечни вноски по 14,50 лв.; фактура *********/27.12.2016 г., с която е
прекратен договор за продажба на изплащане от 23.05.2016 г., като същата
включва оставащите 17 месечни вноски по 14,50 лв. и фактура
*********/12.01.2017 г., с която е прекратен договор за продажба на изплащане
от 13.04.2016 г., като същата включва оставащите 15 месечни вноски по 6,00 лв.
Поради неизпълнение на задълженията си в срок ищецът
счита, че ответникът О.Г.К. дължи на «А1
България» и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, считано от датата, следващата датата на
настъпване на падежа на всяка една от фактурите до датата на предявяване на
настоящата (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 09.03.2020 г.) Лихвата за този период възлиза в общ размер на
205,34 лв.
Ищецът посочва, че на основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно
договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна на
ответника, е начислена неустойка в общ размер на 116,69 лв. Във връзка с
предсрочното прекратяване на описаните по-горе договори за електронни съобщителни
услуги, ищецът претендира 116,69 лв. неустойка за предсрочно прекратяване по
отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер
**********, съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 06.11.2015 г. Сумата на
неустойката представлява сборът на 7 месечни такси от по 16,67 лв., считано за
периода от 31.03.2017 г. до 06.11.2017 г. За неустойката е издадена сметка №
********* от 31.03.2017 г.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. Сочи се в отговора, че предявените искове са процесуално
допустими, като ответникът не признава
претенциите на ищеца както по основание, така и по размер. Твърди, че никога не
е влизала в каквито и да е договорни отношения е ищеца. Не е ползвала за нищо
услугите на това дружество. Ответницата оспорва истинността на така
представените от ищеца четири броя договори и приложенията към тях. Твърди, че
не е сключвала и подписвала, каквито и да е договори с ищеца, още по-малко така
представените с исковата молба. Подписите върху представените четири договора и
приложенията към тях не са положени от ответника, нито ръкописното изписване на
имената й е написано от нея. Същото се отнася и за така представените от ищеца
приемо-предавателни протоколи. С оглед на това твърди, че не дължи никакви суми
на ищеца както за главница, така и лихви за забава. Моли да бъдат отхвърлени изцяло
предявените от ищеца искове, като
претендира разноски по водене на делото.
С оглед заявеното оспорване на
истинността, в частността автентичността на представените от ищеца писмени
доказателства - Рамков Договор № ********* от 06.11.2015 г. и приложения
към същия; Договор за продажба на изплащане от 13.04.2016 г. и приложенията към
него; Договор за продажба на изплащане от 23.05.2016 г. и приложенията към
него; Договор за продажба на изплащане от 01.06.2016 г. и приложенията към
него, с протоколно определение от 16.02.2021 г. съдът
е открил производство по реда на чл.193 ГПК.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представляващ,
като не изпращат и представител. Депозирано е становище по хода на делото, като
се моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответницата не се явява, за нея се
явява адв. Н.А. от МАК, като се моли за отхвърляне на иска, поради успешното
доказване на твърдението, че ответницата не е полагала подпис в процесния
договор и не са възниквали облигационни отношения на основание договора.
Съдът съобразявайки
поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа
страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение с № 225 от 10.03.2020г. по ч.гр.д. № 470/2020г.
на ЛРС било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 967.66
лв., представляваща неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги по
Рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер
*********, от които главница в размер на 645,63 лв., законна лихва за забава в
размер на 205,34 лв. за периода от 12.01.2017г. до 06.03.2020г., неустойка в
размер на 116,69 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 09.03.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 386,10
лв. разноски по делото, представляващи платена държавна такса 26,10 лв. и 360,00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представен е по делото договор с номер *********
от 06.11.2015 г. Договорът е с рамков характер и има за предмет предоставянето
на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти
с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане.
Различните услуги и продукти са предоставяни на абоната чрез подписването на
допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор. Във
връзка с изложеното е представено Приложение № 1 от 06.11.2015 г. , касаещо
предоставяне на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта
8935901187093132631 с телефонен номер **********.
В представения
Договор за продажба на изплащане от 13.04.2016 г. е посочено, че „А1 България“
е продал на ответника продукт „Пакет Lenovo А536 DS Black+SIM64K MAT 15 23м“ със сериен номер 869147020960596.
Предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверява с
приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1 към договора.
В приложения
Договор за продажба на изплащане от 23.05.2016 г. е посочено, че „А1 България“
е продал на ответника продукт „Пакет SAM Galaxy J5 Black+Pspd48KTrio MAT 15 23м“ със сериен
номер 358321079462840. Предаването на вещта от продавача на купувача се
удостоверява с приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1 към
договора.
В Договор за
продажба на изплащане от 01.06.2016 г. се сочи, че „А1 България“ е продал на ответника продукт „Пакет SAM Galaxy J5 Black+Pspd48KTrio MAT 15 23м“ със сериен номер
358990070178033. Предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверява
с приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1 към договора.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на
иска:
Съдът
е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК след
депозирано възражение срещу заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. За допустимостта на предявения иск исковият
съд следи служебно, като извършва самостоятелна преценка за наличието на
специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на
съда в заповедното производство – така т.10а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 470 по описа за 2020 г. на Районен съд
- Лом, по повод на депозирано заявление
от ищеца «А1 България» ЕАД е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено длъжникът О.Г.К. да заплати на заявителя сума
в размер на 967.66 лв., представляваща неплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги по Рамков договор за електронни съобщителни услуги и
продукти на изплащане с номер *********, от които главница в размер на 645,63
лв., законна лихва за забава в размер на 205,34 лв. за периода от 12.01.2017г.
до 06.03.2020г., неустойка в размер на 116,69 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението - 09.03.2020г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 386,10 лв. разноски по делото, представляващи платена
държавна такса 26,10 лв. и 360,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Претенциите,
предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на
настоящата искова молба, са напълно идентични. Заповедта за изпълнение е
връчена на ответника на 25.03.2020 г.,
видно от съобщението л.77 от частното гражданско дело. В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответникът е депозирал възражение вх. № 4580/01.04.2020 г. Заявителят е
уведомен с разпореждане на съда на 04.09.2020 г. за депозираното възражение,
поради което предявеният от него иск на 02.10.2020 г. /видно от пощенско клеймо
на л. 60 от ч.гр.д./ е в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК. Поради
изложените обстоятелства, съдът намира, че предявеният установителен иск, с
който е сезиран, е процесуално допустим, отговаря на посочените специални
процесуални предпоставки, поради което следва да се разгледа по същество.
По основателността
на иска: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие
на валидно облигационно правоотношение между „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника с твърдения предмет и посочените
параметри, съобразно сключените договори; изпълнение на договорните си
задължения. При успешно проведено доказване на тези факти от ищцова страна,
ответникът следва да докаже плащане на задълженията по договора, респ.
погасяване чрез други способи, като носи тежестта да докаже правопогасяващите
си възражения.
В разпоредбата на чл.193, ал.1 ГПК е предвидено
процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на
представен документ по делото и по този начин да постави началото на
производството по чл.193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда
доказателствена сила на документа, който е представен по делото – формалната
доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена
сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или
съответно с потвърждаване на истинността на документа в резултат на оспорването
по чл.193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата
истинност. Оспорването истинността на документ по чл.193 ГПК представлява по
същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване на
истинността на документ. В посочения смисъл т.1 от ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на
ВКС.
В настоящото производство ответницата е оспорила
своевременно автентичността на подписите си, положени за «абонат», «потребител»
и „купувач“ и ръкописния текст с изписани имена на ответницата в Рамков Договор № ********* от 06.11.2015 г. и
приложенията към същия; в Договор за продажба на изплащане от 13.04.2016 г. и
приложенията към него; в Договор за продажба на изплащане от 23.05.2016 г. и
приложенията към него; в Договор за продажба на изплащане от 01.06.2016 г. и
приложенията към него, като съдът е
допуснал производство по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на изброените
документи. Счел е, че тежестта за доказване твърденията за неавтентичността на
подписите и ръкописа с изписани имена на ответника е върху самия ответник,
съобразно чл. 193, ал.3 от ГПК. Заключението на изслушаната по делото
съдебно-графическа експертиза, приета от съда като компетентно и пълно дадена и
неоспорена от страните, доказва, че подписите, положени в оспорваните документи,
както и изписаните ръкописно имена на ответницата, не принадлежат на
ответницата О.К.. В изготвената съдебно-почеркова експертиза вещото лице сочи,
че подписите, положени за «абонат», «потребител» и «купувач» в документите,
оспорени от ответницата, не са копия на подписи, полагани от О.Г.К. спрямо
използвания сравнителен материал, както и че ръкописният текст, отразяващ
имената на «абонат», «потребител» и «купувач» в документите, обект на
експертизата, не са копие на ръкописен текст, изписан от О.Г.К. спрямо
използвания сравнителен материал.
В конкретния случай не се доказа възникването на
облигационни отношения между ищцовото дружество и ответницата, предвид
проведеното успешно доказване на
твърдението, че подписите в Рамков Договор № ********* от 06.11.2015 г. и
приложенията към същия; Договор за продажба на изплащане от 13.04.2016 г. и
приложенията към него; Договор за продажба на изплащане от 23.05.2016 г. и
приложенията към него; Договор за продажба на изплащане от 01.06.2016 г. и
приложенията към него, не принадлежат на ответницата О.Г.К.. Липсата на договор,
обвързващ с клаузите си ответницата, води до неоснователност на предявения
срещу нея иск за изплащане дълга по този договор. Недоказването на първата
предпоставка за ангажиране на облигационната отговорност на лицето води до
неоснователност на иска, поради което не следва да се обсъждат другите
предпоставки. Поради изложеното искът се явява неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен.
Доколкото, както се изясни по-горе, релевираното оспорване по
реда на чл.193 ГПК решава със сила на присъдено нещо въпроса за истинността на
оспорения документ, съдът дължи произнасяне с нарочен диспозитив. Съгласно
чл.194, ал.3 ГПК препис от настоящото решение и от признатите за неистински
документи следва да се изпрати на Районна прокуратура- Монтана, след влизането
му в законна сила.
С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да
заплати направените от ответницата разноски в производствата. По заповедното
дело липсват доказателства за извършени такива. В исковото производство са
направени разноски общо в размер на 452,42 лв., от които 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, 150, 00 лв. за възнаграждение за вещо лице и 2,42 лв. такса за
превод на същото.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град София и адрес на
управление: район „Илинден“, ул. „Кукуш" № 1, с ЕИК *********, със законни
представители А В Д и М М, срещу О.Г.К.,
с ЕГН **********, с адрес: *** иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на: 645,63 лева (шестстотин четиридесет и пет лева
и шестдесет и три стотинки) главница;
205,34 лева (двеста и пет лева и тридесет и четири стотинки) законна лихва за забава, изчислена върху
сумата на главницата за периода от 12.01.2017 г. до 06.03.2020 г.; 116,69 лева
(сто и шестнадесет лева и шестдесет и девет стотинки) неустойка и законна лихва
от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 09.03.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение № 225/10.03.2020г. по ч.гр.д. № 470/2020г. по описа на РС- Лом,
като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК
********* и ответника О.Г.К., с ЕГН **********, по заявеното оспорване от
ответника, на основание чл. 194, ал.1 ГПК, че Рамков Договор № ********* от
06.11.2015 г. ведно с приложенията към него – Приложение № 1/06.11.2015г.,
Приложение № 3/06.11.2015г. и Допълнение към Приложение №1; Договор за продажба на изплащане от 13.04.2016
г. ведно с приложенията към него - Приложение №1 Приемо-предавателен протокол и
Приложение № 2 към договора; Договор за продажба на изплащане от 23.05.2016 г.
и приложенията към него – Приложение № 1 Приемо-предавателен протокол и
Приложение № 2; Договор за продажба на изплащане от 01.06.2016 г. и
приложенията към него – Приложение № 1 Приемо-предавателен протокол и
Приложение № 2, са НЕИСТИНСКИ, в частност неавтентични документи по отношение
на: подписите, положени за О.Г.К. и на ръкописния текст на лицето, което е
посочено като техен автор - О.Г.К., с ЕГН **********, поради което на
основание чл.194, ал.3, във вр. чл.194, ал.2 ГПК ги изключва от доказателствата
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
със седалище в град София и адрес на управление: район „Илинден“, ул.
„Кукуш" № 1, с ЕИК *********, да
заплати на О.Г.К., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сторените в исковото производство
разноски в размер общо 452,42 лв. (четиристотин петдесет и два лева и
четиридесет и две стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След
влизане в сила на решението препис от него, ведно с признатите за неистински
документи да
се изпратят на Районна прокуратура – Монтана, ТО- Лом, на основание чл.194, ал.3 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: