№ 39940
гр. София, 26.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110110300 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „*, срещу „*“ ЕООД,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е
допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*“ ЕООД на основание чл.
211, ал. 1 от ГПК е предявил насрещен иск срещу „*.
На страната на ответника „*“ ЕООД на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК е
конституиран в качеството на трето лице помагач ЗАЕД „*, като е допуснат за
съвместно разглеждане предявения в условията на евентуалност при
уважаването на главния иск обратен иск от „*“ ЕООД срещу ЗАЕД „*.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „* е подал отговор на насрещната исковата
молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК третото лице ЗАЕД „* е подал отговор на
исковата молба.
С исковата молба от „*, с отговора на исковата молба от „*“ ЕООД, с
насрещната исковата молба от „*“ ЕООД, с отговора на насрещната искова
молба от „*, с исковата молба по обратния иск от „*“ ЕООД, както и с
отговора на исковата молба от ЗАЕД „*, страните са представили документи,
които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от
фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства. Не следва да се приемат единствено представените към
отговора на исковата молба „*“ ЕООД обяснения на водача на превозното
средство, доколкото същите по своя характер представляват свидетелски
показания, които е недопустимо да се събират по този ред.
На основание чл. 185 ГПК на „* следва да се даде възможност да
представи в превод на български език доказателствата под № 1, 4, 5, 6 и 11
1
приложени към исковата молба.
Искането по реда на чл. 190 ГПК на „* за задължаване на „*“ ЕООД да
представи документи не следва да бъде уважено, доколкото същите вече са
представени от страната и се явява безпредметно задължаването на същата да
ги представи отново.
На ответника „*“ ЕООД следва да бъде указано да уточни конкретните
обстоятелства, които ще доказва с поискания свидетел, както и да посочи
режима, по които иска да бъдат събрани така поисканите гласни
доказателствени средства, след което съдът ще се произнесе по направеното
искане за допускането на такива.
Искането на „* в отговора на насрещната искова молба за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в отговора
на насрещната исковата молба въпроси е допустимо, относимо и необходимо
за изясняване на делото от фактическа страна, предвид което следва да бъде
уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.10.2025 г. от 14:15 часа,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията, на „*“ ЕООД – препис и от отговора на насрещната искова
молба и приложенията, депозиран от „*, а на „*“ ЕООД – препис и от отговора
на исковата молба на ЗАЕД „* и приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба от „*, с отговора на исковата
молба от „*“ ЕООД, с насрещната исковата молба от „*“ ЕООД, с отговора на
насрещната искова молба от „*, с исковата молба по обратния иск от „*“
ЕООД, както и с отговора на исковата молба от ЗАЕД „*, писмени
доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 185 ГПК на „* в срок до съдебното заседание
на представи заверено копие от доказателствата под № 1, 4, 5, 6 и 11
приложени към исковата молба с превод на български език. При неизпълнение
на указанията същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по
делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в отговора на насрещната искова молба от „*.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 300 лева, вносими от „*, в едноседмичен
срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза С. Р. И..
2
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за
откритото съдебно заседание след представяне на документ за внесен депозит.
УКАЗВА на ответника „*“ ЕООД в 1-седмичен срок от уведомяването
да посочат конкретните обстоятелства, които ще доказват с поискания
свидетел, както и да посочи режима, по които иска да бъдат събрани така
поисканите гласни доказателствени средства, след което съдът ще се
произнесе по направеното искане за допускането на такива. При
неизпълнение, същото ще бъде оставено без уважение.
ПРИЛАГА гр. д. № 27661/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, по
настоящото дело за послужване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „*“ ЕООД за
приемане като писмени доказателства обяснения на водача на превозното
средство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „* по реда на чл. 190 ГПК
обективирано в исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 373, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) от „*, срещу „*“ ЕООД,
с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи
на ищеца сумата от 3901.89 лв., представляваща остатък от вземане за
обезщетение във връзка с установена щета по заявка за транспорт № 156236,
изразяваща се в кражба на 7 хладилни витрини установена с протокол от
13.05.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.05.2024 г. до изплащане
на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
27661/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че извършва по занятие спедиторски услуги и на
05.05.2023 г. била постъпила заявка за превоз на стоки от „FRIGOGLASS”,
като уговорената дата за натоварване била 08.05.2023 г. с три различни
разтоварни адреса в Гърция. Ищецът бил възложил превоза на „*“ ЕООД със
заявка –договор за транспорт № 156236, която била приета без възражение и
стаката следвало да бъде разтоварена на три различни адреса, като последния
адрес следвало да бъде на 11.05.2023 г. в 09:00 часа. Излага твърдения, че
стоката била натоварена според договореното и доставена на първите два
адреса, като на третия адрес служителя на ответника пристигнал на 11.05.2023
г. в 14:15 часа. Твърди, че с оглед на късния час на пристигане му било
отказано разтоварване на камиона и такова било определено за следващия ден.
Камионът останал паркиран на улицата пред мястото на разтоварване, като на
сутринта шофьорът бил констатирал, че пломбите на ремаркето били разбити
и липсвала стока. Посочва, че била извикана полиция и на 13.05.2023 г. бил
съставен констативен протокол, съгласно който се установили липсите на 7
броя хладилници марка FLEX 209 със серийни номера RO**********,
3
RO7570000067, RO7570000068, RO7570000069, RO7570000024,
RO7570000120, RO**********. Ищецът бил получил фактура № SIN80066301
от 27.07.2023 г. от изпращача „FRIGOGLASS” на стойност 3675 евро за
обезщетение на възникнали разходи във връзка с откраднат по време на
транспорта стоки, която фактура била заплатена от ищеца, който се
суброгирал в правата на „FRIGOGLASS” и издал фактура № ********** на
ответника на стойност 7187.68 лв. с падеж 10.09.2023 г., но не било постъпило
плащане. С протокол за прихващане от 29.11.2023 г., ищецът бил прихванал
сумата от 3285.79 лв., като било останала задължение в размер на сумата от
3901.89 лв. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба, в която оспорва предявения иск. Посочва, че не следвало да
отговора, тъй като били налице обстоятелства, които превозвачът не е могъл
да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее, а именно
осъществената кражба на процесните хладилици. Посочва, че ответникът не
следвало да отговаря, тъй като в случая била налице забава на кредитора,
изразяваща се в необоснован отказ от приемане на стоката на договорената
дата. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Предявени си и обективно и кумулативно съединени насрещни
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 367 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „*“ ЕООД срещу „* с искане ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3285.79 лв., представляваща
незаплатено възнаграждение за извършен превоз на стоки по заявка-договор
за транспорт № 156236 и товарителница № LA23054287, за което е издадена
фактура № 2742 от 16.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба– 08.07.2025 г. до окончателното плащане, сумата
от 946.79 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.05.2023 г. до
07.07.2025 г., сумата от 1140 лв., представляваща незаплатено възнаграждение
за извършен превоз на стоки по заявка-договор за транспорт № 196233 и
товарителница от 23.02.2024 г., за което е издадена фактура № 3019 от
27.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба– 08.07.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 202.47 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 28.03.2024 г. до 07.07.2025 г.
В насрещната искова молба се твърди, че между на ищеца не са му
изплатени полагащите му се възнаграждения за осъществен превоз на стоки
по заявка-договор за транспорт № 156236 и товарителница № LA23054287 на
стойност 3285.79 лв. и по заявка-договор за транспорт № 196233 и
товарителница от 23.02.2024 г. на стойност 1140 лв. Доколкото дължимото
възнаграждение не било заплатено в срок се дължала и лихва за забава. Моли
съда да уважи исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по
насрещния иск „*, с който се оспорват предявените насрещни искове. Посочва,
че сумата от 3285.79 лв. била погасена, чрез извършено прихващане, а сумата
4
от 1140 лв. била заплатена на 14.04.2024 г. посредством осъществен паричен
превод. Моли съда да отхвърли исковете.
Предявен е обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ от „*“ ЕООД против ЗАЕД „* за
осъждането му да заплати сумата от 3901.89 лв., представляваща остатък от
вземане за обезщетение във връзка с установена щета по заявка за транспорт
№ 156236, изразяваща се в кражба на 7 хладилни витрини установена с
протокол от 13.05.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.05.2024 г. до
изплащане на вземането, в случай, че „*“ ЕООД бъде осъден да заплати тези
суми на „*.
В исковата молба по обратния иск, се твърди, че дружеството-ответник
по обратния иск, е разполагало с валидна застраховка „Отговорност на
превозвача“, обективирана в застрахователна полица № 3443230200000043 с
ЗАЕД „*. Застрахователят бил уведомен за претенцията от ищеца, но на
07.03.2024 г. бил постановен отказ от заплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като автомобилът бил паркиран на нерегламентирано място.
Ищецът твърди, че в района на инцидента нямало охраняем паркинг. Клаузите
от ОУ, които предвиждали намаляване на обезщетението били нищожни. ОУ
не били предоставени на ищеца и не били приемани от него. Моли съда да
уважи исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК третото лице е подало отговор на исковата
молба, в която оспорва предявения иск. Посочва, че клаузите на ОУ били
валидни и ищецът бил запознат със същите. Оспорва се наличие за основание
на изплащане на застрахователно обезщетение, като в случая било налице
груба небрежност от страна на застрахования. Посочва, че съгласно полицата
имало предвиден 10 % безусловен франшиз вследствие на кражба. Прави
възражение за изтекла погасителна дановност на вземането. Моли за
отхвърлянето на обратния иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по първоначалния иск предявен
по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 373, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 17,
т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR) е да докаже, че е бил възложител на превоз на товари към ответника
като превозвач по договор – заявка, че е предал за превозил стоката по
определения маршрут по вид и количество по заявката, че част от стоката е
липсвала, поради извършена кражба по време на извършване на превоза от
ответника, че получателят на стоката е уведомил ищеца като товародател, за
стойността на увредената стока, че ответникът е отговорен за липсата на част
на товара, както и че му се дължи претендираната парична сума - както по
основание, така и по размер.
В тежест на ответника е да докаже възражението си ,че е освободен от
отговорност от цялостна или частична повреда на стоката, поради наличието
на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците,
които не е могъл да преодолее, както и поради забава на кредитора.
5
В тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 367 ТЗ е да докаже изпълнение на поетите с
договора за международен транспорт задължения, в т.ч. точното изпълнение
на своето задължение за доставяне на стоката до получателя като превозвач,
съобразно уговореното, настъпването на изискуемостта на вземането за навло
/изпращането на ответника и получаването от последния на оригинали на
надлежно заверени CMR товарителница и фактура/ и размера на същото.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземанията
посредством прихващане и плащане.
В тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 86, ал. 1,
от ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
В тежест на ищеца по обратния иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ е да докаже е наличието на
валидно към датата на процесното събитие правоотношение по имуществена
застраховка „Отговорност на превозвача“ между ищеца и ответника,
настъпило в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие,
съставляващо застрахователен риск по този договор, причинените от това
събитие вреди, причинно-следствената връзка между вредите и
застрахователното събитие, размера на вредите, както и изпълнение на
задълженията си за уведомяване на застрахователя в предвидения срок, а с
оглед възражението за изтекла погасителна давност – и наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, за което
обстоятелство не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си,
както и да докаже погасяване на дълга.
Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че между „* и „*“ ЕООД са били сключени два договора за превоз на стоки, а
именно по заявка-договор за транспорт № 156236 и товарителница №
LA23054287 на стойност 3285.79 лв. и по заявка-договор за транспорт №
196233 и товарителница от 23.02.2024 г. на стойност 1140 лв., че към
13.05.2023 г. между „*“ ЕООД и ЗАЕД „* имало сключена валидна застраховка
„Отговорност на превозвача“, обективирана в застрахователна полица №
3443230200000043.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
6
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7