Решение по дело №1237/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1089
Дата: 1 октомври 2019 г.
Съдия: Мая Недкова Христова
Дело: 20193100501237
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………/……….10.2019 година,

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември  през  две хиляди и деветнадесета   година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАЯ НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ:  КОНСТАНТИН ИВАНОВ

ФИЛИП РАДИНОВ –МЛ.С.

                                                   

 

при участието на секретаря Петя Петрова   

разгледа докладваното от съдия Мая Недкова

въззивно гражданско дело № 1237 по описа  на ВОС  за 2019 год.

за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 39807 /04.06.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника му адв. Н.Г. срещу Решение № 2068 от 14.05.2019г., постановено по гр.дело № 1151/2019г. на Варненския районен съд, 7 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че М.Б.В., ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е” сумата от 1252,48лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 14.10.2018г.- 11.01.2019г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Здравец” № 13, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/14.01.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявения иск за неоснователен. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и  да му се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата.   

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител,   оспорва жалбата, моли  да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М.Б.В., ЕГН ********** с адрес *** против „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”,иск с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1252,48лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 14.10.2018г.- 11.01.2019г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Здравец” № 13, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/14.01.2019г.   

 В исковата молбата ищцата твърди, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имота й на адрес гр. Варна, ул. „Здравец” № 13, с абонатен № ********** и клиентски № **********. Извършена е проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е начислена  сметката за използвана ел.енергия, в размер на  посочената сума. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, не е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-Про мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Моли за положително решение по предявения иск.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните договорно правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 48 от ПИКЕЕ, който е съставен в присъствието на двама свидетели и дъщерята на абоната . Изготвения  с обективираните в него констатации е годно основание за изготвяне на становище за начисляване на ел. енергия на начислените суми за потребена ел. енергия. Абонатът е потребил ел. енергия в количество различно от отчетеното, поради което дължи заплащането му, на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 48 от ПИКЕЕ.  

В съдебно заседание страните поддържат тезите си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното  от фактическа страна:

По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Здравец” № 13, с абонатен № ********** и клиентски № **********.

По делото е представен Констативен протокол № 1105332/11.09.2019г. ,, от който се  установява, че на същата дата  служители на „Електроразпределение Север“ АД, са извършили проверка на горепосочения адрес на потребление е констатирано наличието на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа чрез меден проводник със сечение 10кв.мм ползващ се за фаза. Присъединяването е извършено към втора фаза на захранващия кабел, на около 0,6м под земята и оттам подземно влиза директно в стая от имота, където захранва инсталацията. Въпросният проводник е бил демонтиран и е била възстановена правилната схема на свързване.  Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката, двама свидетели и представител на абоната- нейната дъщеря.

Въз основа на КП е изготвена  справка № 50913 от 14.01.2019г. с  основание - извършена проверка на СТИ и издаден КП за  корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия в общ размер на 6336 кВтч за периода 14.10.2018г.- 11.01.2019г., общо 90дни.

За начисленото количество ел.енергия е издадена  фактурира № № **********/14.01.2019г. за сумата от 1252,48лв.

Представена е справка за потребление на  ел. енергия  и извлечение за фактури и плащания.

Видно от протокол от 18.09.2017г. –л. 50 от дело на процесният електромер е извършена проверка на  18.09.2017г., като са установени показанията на нощна и дневна тарифа.

От заключението  на приетата в първа инстанция съдебно – техническата експертиза,което съда кредитира,  се установява,  че процесният електромер е еднофазен, двойнотарифен, статичен. Отразената констатация в КП означава, че е налице неправомерно вмешателство в схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа, т.е касае се до промяна в схемата му на свързване и директно самоприсъединяване, като по този начин само част от консумираната ел. енергия се измерва, без тази преминала през подземно монтирания кабел. Така, имотът на абоната се захранва по две линии- чрез СТИ и директно с въпросния кабел. Изчислената ел. енергия за доплащане е в рамките на допустимата и технически е възможно да премине през СТИ за периода от 90дни. Изчисленията вещото лице е определило като математически точни, при ползвана база пропускателната способност на меден проводник 10кв.мм.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства,  по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, че е извършена проверка изправността на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи условия методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.

Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 48 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /,на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ, при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.  В случая се установи, че проверката е осъществена на 11.01.2019г.,за която е съставен  протокол,в който е описана  промяна на схемата на свързване по смисъла на чл. 48, ал.2 от ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ сочи, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл.1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год.С Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 -51 от ПИКЕЕ.Т.е. към дата на извършване на проверката обективирана в КП – 11.01.2019г., с констатациите от която, ответното дружество обосновава правата си за начисляване  на определеното количество ел. енергия за минал период, отменените членове не могат  да намерят приложение. Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. По въпроса относно наличие на основание за извършване на корекцията по реда на ОУ е налице константната съдебна практика на ВКС, последователно следвана, вкл. след приетите изменения с ДВ бр.54/17.07.2012г. в ЗЕ, приемаща клаузата от ОУ, регламентираща тази възможност за нищожна /в този смисъл са напр. напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о. и др. В същия смисъл е и Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ  т. о. и много други/.

Доколкото корекционната процедура по посочените текстове от ПИККЕ е незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на потребителя, констативния протокол като предпоставка за извършване на корекцията може  да бъде ползван единствено като частен документ, оспорен от ищеца и не носещ подписа му.

По делото не е проведено пълно и главно доказване на друго основание, породило твърдяното право в полза на ответника.Ответника не е представил доказателства, които да  обосноват  извода,че именно  ищеца е извършил неправомерното присъединяване, кога е сторено това, както и точното количество неотчетена ел. енергия. По делото, съгласно разпределената доказателствена тежест, ответникът не е представил убедителни доказателства, че начисленото количество ел. енергия е доставено на абоната и той го е потребил. Видно от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните СТЕ, изчислената корекция е доставима от техническа гледна точка. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа.

Поради изложеното,въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а  обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 300.00  лева – заплатено възнаграждение  за един адвокат, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2068 от 14.05.2019г., постановено по гр.дело № 1151/2019г. на Варненския районен съд, 7 състав.

 

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.В., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300.00 /триста/ лева – разноски за настоящата инстанция, съставляващи адвокатско  възнаграждение.

 

Решението  е окончателно и не  подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: