Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№           14                / 06,01,2020 г., гр. Пловдив

 

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито съдебно заседание на 06,01,2020 г. в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

           НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно гр. д. № 2324/2019 г. и прие следното:

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалба от „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ „ЛИДЕР“ АД – гр. Пловдив, ЕИК ********* - взискател по изпълнително дело № 20098220400041 по описа на ЧСИ М. Станчева-Цойкова с рег. № 822, район на действие – ПОС, против Постановление от 09,09,2019 г., с което се прекратява изпълнителното производство по посоченото изп. дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Твърди се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като производството е прекратено при липса на основание за това. От съда се иска да отмени обжалвания акт на съдебния изпълнител.

Длъжникът в изпълнителното производство – А.С.Г. с ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска същата да се остави без уважение.

Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Жалбата е предявена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК), поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Видно от изпратеното копие от изпълнително дело № 20098220400041 по описа на ЧСИ М. Станчева-Цойкова с рег. № 822, район на действие – ПОС, производството по същото е образувано на 18,02,2009 г. по молба от Е.Г.Д. ***, ЕГН **********; и приложен към нея изпълнителен лист срещу А.С.Г. с ЕГН **********; за изпълнение на парично вземане, произтичащо от договор за заем.

След образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е извършил поисканите от взискателя справки с оглед установяване имущественото състояние на длъжника.  С разпореждане от 13,04,2009г. Държавата е присъединена като взискател.  С разпореждане, постановено въз основа на писмена молба от 10,07,2009 г. и приложено към нея удостоверение от съдебен изпълнител за образувано изпълнително дело № 20098210400050, като взискател в производството е присъединен и настоящият жалбоподател „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ „ЛИДЕР“ АД – гр. Пловдив, ЕИК *********.

Впоследствие – с разпореждане от 17,11,2011 г. (л. 134) съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и въз основа на това след м. декември 2011 г. по изпълнителното дело са постъпвали суми, които периодично са били разпределяни между взискателите.

Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според разясненията в т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С посоченото тълкувателно решение изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

В случая в периода от конституиране на дружеството като присъединен взискател (м. юли 2009 г.) до налагане на запора пред м. ноември 2011 г. – в продължение на повече от две години не са искани и не са извършвани изпълнителни действия. Следователно осъществена е посочената хипотеза (чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК) и на това основание изпълнителното производство следва да се счита прекратено по право.

Подробно посочените в жалбата изпълнителни действия са предприемани в рамките на друго изпълнително производство (образувано през 1999 г. по инициатива на дружеството-жалбоподател въз основа на издадения в негова полза изпълнителния лист) и поради това са неотносими към предмета на спора и не следва да се обсъждат.

По изложените съображения обжалваният акт на съдебния изпълнител следва да се приеме за законосъобразен, а жалбата – като неоснователна да се остави без уважение. На ответника следва да се присъдят претендираните разноски, които се констатираха в размер на 350 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение (л. 94). Затова съдът

Р  Е  Ш  И:

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ „ЛИДЕР“ АД – гр. Пловдив, ЕИК ********* - взискател по изпълнително дело № 20098220400041 по описа на ЧСИ М. Станчева-Цойкова с рег. № 822, район на действие – ПОС, против Постановление от 09,09,2019 г., с което се прекратява изпълнителното производство по посоченото изп. дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ „ЛИДЕР““ АД – гр. Пловдив, ЕИК *********; да заплети на А.С.Г. с ЕГН **********; сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: