Решение по дело №1898/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.256 ал.2 от АПК и е образувано по искова молба от Д.Й.Б., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адв.М.Ж. ***, с искане да бъде осъден съдия по вписванията Р.Д.при РС – Варна да й върне втория оригинален екземпляр от Постановление за възлагане на недвижим имот с изх.№20806/01.06.2016г по изп.д. №20127110400910 по описа на ЧСИ Д. Я.. С подробно мотивирани съображения ищцата оспорва мотивите за отказа, съдържащи се в разпореждане на ответницата от 30.06.2022г. В съдебно заседание ищцата се представлява от адв.М.Ж. ***, която поддържа изцяло искането съдът да задължи ответницата да й върне втория оригинален екземпляр от постановлението за възлагане на недвижим имот, като заявява изрично, че не претендира разноски.

Със становище с.д. №17415/22.11.2022г ответницата на първо място излага становище, че отказът й не представлява ИАА, защото дейността по вписването не е административна, а е с характер на дейност в рамките на съдебно охранителното производство, и завършва с издаване на акт в същото производство, т.е. за недопустимост на процесуалния ред на АПК в конкретния случай. Алтернативно излага мотивирани съображения за неоснователност на предявеното искане, като настоява за отхвърлянeто му като неоснователно. В съдебно заседание, редовно призована, ответницата не се явява и не се представлява.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление изх. №20806/01.06.2016г на частен съдебен изпълнител по изп. дело №20127110400910 върху ищцата Д.Б. е възложен недвижим имот, представляващ 600/750 кв.м.ид.ч. от имот с площ 750кв.м. за земеделско ползване, ведно с подобренията и насажденията, VІІ категория, находящ се в землището на с.Осеново, обл.Варна, м-ст „Камарата“ с пл.№***, при описани граници, за сумата 395лв. Според служебното отбелязване върху него, постановлението е влязло в законна сила на 03.05.2018г. Въз основа на заявление вх. №01987/23.06.2022г до Службата по вписвания с приложени 2 бр. оригинали на постановлението, с разпореждане от 23.06.2022г на ответницата - съдията по вписванията Р.Д., е разпоредено вписването на заявлението на осн.чл.112 ЗС и чл.4 б.“б“ от ПВ по партидите на страните и имота; да се подреди акта в книгата по чл.33 б.“б“ от ПВ; да се приложи екземпляр от акта в нотариално или канцеларско дело; и да се върнат на правоимащия вписани актове, с отразени номера на съответните регистри, в които е подреден.

С молба от 29.06.2022г адв.Ж. в качеството си на пълномощник на Д.Б. се е позовала на чл.9 ал.2 вр.чл.8 ал.2 пр.първо от Правилника за вписванията, и е поискала от съдията по вписванията Р.Д.да получи втория оригинален екземпляр от вписания акт – постановлението за възлагане на недвижимия имот, който е единственият й документ за собственост за имота.

С разпореждане от 30.06.2022г ответницата е оставила без уважение тази молба с аргумент, че на осн.чл.9 ал.2 от ПВ първият екземпляр на вписания акт се подрежда в съответната книга по чл.33 б.“б“ от Правилника; на осн.чл.41а от ПВ по образуваното по молбата за вписване нотариално или канцеларско дело се съхраняват молбата, екземпляр от подписания акт, документ, че са изпълнени особените изисквания на закона и платежен документ на осн.чл.41б ал.3 от ПВ.

По частната жалба на Д.Б. против това произнасяне е образувано и настоящото съдебно производство.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по делото, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Съобразно предвиждането на чл.257 ал.1 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Съдът в настоящия си състав намира, че правната квалификация на сезиращото искане в конкретния казус е именно по чл.257 от АПК.

Вярно е твърдението на ответницата, че дейността по вписването, извършвана от съдията по вписванията, не е административна дейност, извършвана от административен орган, а е такава в хода на безспорното и едностранно охранително производство, уредено в част Шеста на ГПК, което завършва с акт за вписване или отказ за извършването му, подлежащ на съдебен контрол от окръжния съд по реда на чл.32а ал.4 от ПВ, идентичен с този по чл.538 ал.2 вр.чл.238 от ГПК. Вярно е също, че отказът на съдията по вписване не представлява ИАА, че дейността по вписването не е административна, нито пък е такава по повод на административна дейност. В конкретния случай обаче не се обжалва отказ на съдията по вписванията да впише постановлението за възлагане на недвижим имот, какъвто изобщо не съществува, (надлежното вписване на постановлението е безспорно между страните); в случай на постановен отказ за вписване на постановлението той действително би подлежал на обжалване по реда на ГПК пред окръжния съд.

Предмет на сезиращото искане в конкретния случай е отказът на съдията по вписванията след извършеното вписване да върне втория оригинален екземпляр на постановлението за възлагане на недвижимия имот на собственицата на същия. Както законосъобразно твърди ответницата, след извършване на вписването, подреждането на оригиналите на постановлението в актовата книга и в особеното канцеларско дело, фактическият състав на вписването е завършен. В този смисъл връщането на втория оригинален екземпляр на титула за собственост е фактическо действие, което според ищцата съдията по вписванията дължи да извърши по силата на закона и в определения там 3-дневен срок съгл.чл.9 ал.2 от Правилника за вписванията, съответно – неизвършването на това действие съставлява правното основание на предявения от нея иск по чл.256 ал.2 от АПК. От друга страна за ищцата не съществува друг правен ред да оспори отказа, обективиран в разпореждането от 30.06.2022г. на съдията по вписванията, понеже той е извън приложното поле на чл.32б от Правилника за вписване, което е самостоятелен довод за приложимостта на чл.256 ал.2 от АПК в случая. С тези съображения настоящият съдебен състав намира, че искането на Д.Б. съдията по вписванията да й върне втория оригинален екземпляр от ПВНИ следва да бъде разгледано по реда на чл.256 ал.2 от АПК.

Според този текст неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. Искането, по което е постановено разпореждането в случая, е входирано на 29.06.2022г, а т.нар. частна жалба против отказа е депозиран на 11.07.2022г, поради което съдът приема, че искът е предявен в рамките на законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество, допустимият иск е основателен.

Фактическият състав на цитираната правна норма включва наличие на задължение за административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези действия. Формулирано по различен начин бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт.

Разпоредбата на чл.256 от АПК не определя юридическата сила и вида на нормативния акт, вменяващ задължение за определено действие на административния орган или длъжностно лице. Поради това съдебната практика приема, че задължението трябва да произтича от закон, разбиран в най-широкия смисъл на това понятие – всяка разпоредба, съдържаща се в нормативен, подзаконов нормативен акт, заповед или инструкция, или друг вътрешнослужебен акт, с който се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица – по аргумент от чл.2 ал.2 т.3 от АПК. Задължението за органа възниква при настъпване на определен юридически факт – т. е. както възникването на задължението, така и съдържанието му не трябва да е опосредено от допълнително волеизявление. На задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства по силата на същия закон субективно право на гражданите, което право може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез извършване на предписаното фактическо действие.

По отношение на безспорното между страните бездействие на съдията по вписванията да върне на ищцата втория оригинален екземпляр от ПВНИ след вписването му:

Съгл.чл.4 буква „л“ от Правилника за вписване, освен тези по предходните букви се вписват и всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. По отношение на ПВНИ това предвиждане се съдържа в чл.498 ал.1 от ГПК, според който за да бъде въведен във владение от съдебния изпълнител, купувачът представя удостоверения за платените такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане.

Чл.7 от ПВ предвижда, че вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот чрез подреждане на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги, които се образуват от подреждането на нотариалните актове по чл.4 буква „а“, и от подреждането на всички други актове по чл.4, т.е. книгите, предвидени в чл.33 буква „б“ от ПВ.

Съгл.чл.8 ал.2 от Правилника за вписванията за вписване на нотариалните актове по чл.4 буква „а“ се представят два еднакви първообраза от тях; за вписване на всички други актове по чл.4 се представят оригиналът и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът.

Съгл.чл.9 ал.1 от Правилника вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията незабавно след записване на акта в предназначения за това входящ регистър, като върху самия акт се нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. Според ал.2 на същия текст актът се подрежда в съответната книга и в срок до 3 дни вторият екземпляр от вписания акт се връща на молителя.

Според чл.41а ал.1 от ПВ по всяка молба, с която се иска вписване на подлежащ на вписване акт, се образува нотариално дело – за нотариалните актове, или особено канцеларско дело – за останалите актове по чл.4. Съобразно чл.41б ал.3 от ПВ в делата по чл.41а ал.1 се съхраняват само молбата за извършване на вписването, екземпляр от подписания акт, документите, удостоверяващи особените изисквания на закона, и счетоводните документи за внесена такса за вписване.

От анализа на цитираните приложими към казуса правни норми следва извод, че ищцата е изпълнила надлежно своето произтичащо от чл.8 ал.2 от ПВ задължение ведно с молбата за вписване да представи два броя от ПВНИ, като вместо оригинал и официално заверен препис, или два заверени преписи, тя е представила два оригинала на постановлението за възлагане. Поради това като неоснователно се преценява поддържаното от ответницата, че ищцата изначално не е представила изискуемия брой постановления, а именно 3 броя – такова изискване е налице само когато искането за вписване е направено от нотариус.

На следващо място от императивната норма на чл.9 ал.2 от ПВ произтича пряко задължението на съдията по вписванията в 3-дневен срок от вписването да върне втория екземпляр от вписания акт – в случая от ПВНИ – на молителя. Именно наличието на това задължение обосновава допустимостта на търсената защита против бездействието за изпълнението му по реда на чл.256 ал.2 от АПК.

Доводът, че вторият екземпляр от вписаното ПВНИ следва да бъде съхранявано в особеното канцеларско дело по чл.41а ал.1 от ПВ противоречи на приложимата законодателна уредба. В текста на чл.41б ал.3 от ПВ изрично е посочено, че в особеното канцеларско дело се съхраняват само молбата за извършване на вписването, екземпляр от подписания акт, документите, удостоверяващи особените изисквания на закона, и счетоводните документи за внесена такса за вписване, но не и екземпляр от вписания акт по чл.4. За разлика от останалите текстове на Правилника, в които се говори конкретно за подлежащ на вписване акт или вписан акт независимо от вида му, тук законодателят е използвал термина „подписан акт“, който според настоящия съдебен състав се отнася за разпореждането на съдията по вписванията по чл.7 от ПВ, но не и за оригинал или заверен препис от подлежащия на вписване акт. В подкрепа на този извод е фактът, че оригиналите на вписаните актове се подреждат в книгите по чл.7 вр.чл.33 от ПВ, както и използваната в чл.41б ал.3 от ПВ дума „само“, която подчертава, че в особеното канцеларско дело се подреждат само документите, поставящи началото и край на охранителното производство, и тези, удостоверяващи изпълнението на законоустановените изисквания за провеждането и приключването му. При положение, че законодателят е направил ясно разграничение между книгите, в които се подреждат подлежащите на вписване актове от една страна, и нотариалното или особеното канцеларско дело, в което се подреждат само съпровождащите производството по вписване документи, прилагането на втория оригинал на ПВНИ към особеното канцеларско дело противоречи на приложимия материален закон, съответно – бездействието на съдията по вписванията да изпълни задължението си по чл.9 ал.2 от ПВ и да върне втория оригинален екземпляр от постановлението на ищцата, и то в 3-дневен срок от вписването, е незаконосъобразно.

При тези данни се налага извод, че за ответницата по делото е възникнало задължение за извършване на фактическо действие по чл.9 ал.2 от ПВ, което тя не е изпълнила нито в установения в нормативния акт 3-дневен срок, нито впоследствие – в 14-дневен срок от поискването от ищцата, което квалифицира предявения иск с пр.осн.чл.256 ал.2 от АПК като основателен и доказан, и налага уважаването му. Съдията по вписванията следва да бъде осъдена да извърши действието, като върне вторият оригинален екземпляр на ПВНИ на ищцата в 14 – дневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт.

Искания за разноски не са направени.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.256 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА съдията по вписванията Р.Д.при РС – Варна в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение да изпълни произтичащото си от чл.9 ал.2 от Правилника за вписванията задължение, като върне на Д.Й.Б., ЕГН **********,***, вторият оригинален екземпляр на Постановление за възлагане на недвижим имот с изх.№20806/01.06.2016г по изп.д. №20127110400910 по описа на ЧСИ Д. Я..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

	Председател: