Р Е Ш Е Н И
Е
№ 26 19.01.2022 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски административен
съд,
шести състав, на единадесети януари две хиляди и двадесет и втора год. в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ РУСЕВ
секретар Албена Ангелова като разгледа
докладваното от съдия М. Русев адм. дело №591 по описа на Административен съд
Стара Загора за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на
чл.84, ал.2, във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е
по жалба на Н.Х.Х., с ЛНЧ **********, гражданин на Ирак, лично и в качеството й
на законен представител на малолетните си деца Я.М.С., ЛНЧ ********** и Х.М.С.,
ЛНЧ ********** против Решение №3-Б/21.09.2021 год. на Интервюиращ орган към Държавната
агенция за бежанците, с което не е допусната последващата молба на лицето до
производство по предоставяне на закрила.
Оспорващата,
счита, че решението е постановено в нарушение на чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ. Сочи,
че съгласно чл.13, ал. 2 от ЗYБ, последващата молба следва да бъде допусната до
разглеждане, ако търсещият закрила cc e позовал на нови обстоятелства от съществено
значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Вместо
това, извън своите правомощия и компетентност интервюиращият орган е изложил
мотиви по същество за основанията, поради които с децата й жалбоподателката
търси международна закрила. Обсъждането по същество на личните обстоятелства на
кандидата и фактите за държавата му по произход е в правомощията на
председателя на ДAБ в общото производство за закрила, a не в правомощията на
интервюиращия орган при преценка за допустимост на последваща молба. Ето защо, при
предварителното разглеждане на последваща молба административният орган е следвало
да се ограничи единствено и само в извършването на проверка за наличие на
такива нови факти и/или доказателства без да ги преценява по същество. Счита,
че в последващата си молба е изложила нови обстоятелства от съществено значение
за личното ни положение по смисъла на закона. Административният орган е
допуснал съществено нарушение, тъй като не е взел предвид, че двете й деца като
малолетни лица, търсещи закрила, представляват лица от уязвима група по смисъла
на §1, т.17 от ДP на ЗУБ. He ca
спазени и европейските нормативни стандарти в тази връзка като чл. 22 на
Директива 2013/33/ЕС, която въвежда изискването за специална процедура за
идентификация на уязвими групи, търсещи закрила, със специфични нужди. B случая
на малолетните й Я.М.С. и X. М.С. тези изисквания не са спазени и техните права
като „уязвими лица“ - малолетни деца не са били защитени. Твърди също така, че
до този момент обаче за децата й не е извършен необходимият идентификационен
процес, нито са им предоставени специални гаранции от страна на
административния орган съгласно § 1, т. 16 ДP на ЗYБ във вр.
§ 1, т. 17 ДP на ЗУБ. Претендира се отмяна на атакувания акт и връщане на
преписката на административния орган за ново произнасяне. Направено е особено
искане на основание чл.84, ал.6 от ЗУБ да се произнесе съда по правото на Н.Х.
да остане на територията на страната до произнасяне по жалбата.
Ответникът -
Интервюиращ орган към ДАБ при МС (М. П.), в съдебно заседание чрез пълномощника
си по делото старши юриск. З. Т., излага доводи за
законосъобразност на оспореното решение, поради което моли същото да бъде
потвърдено.
За
образуваното съдебно производство е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Стара Загора, по реда на чл.15, ал.6 от ЗЗД,
която предоставя социален доклад изх.№ПР/Д-СТ/256-001
от 06.01.2022 год., от който е видно, че децата към момента живеят в гр. Стара
Загора със своята майка, като същата изпитва затруднения при покриването на
ежемесечните си разходи. Базовите потребности на децата са задоволени,
емоционалното им състояние отговаря на възрастта им и са привързани към своята
майка. Мнението на социалните работници е, че децата се отглеждат в семейна
среда, получават адекватни грижи и жизнените им потребности са
задоволени-получават внимание, обич и топлина, осигурена им е сигурна и
безопасна среда за отглеждане. Децата споделяли, че се чувстват много добре на
територията на Република България, като в техен интерес е същите да получат
хуманитарен статут. Не е в интерес на децата майката да напусне страната, тъй
като това ще доведе до предприемане на мярка за закрила извън семейството,
спрямо малолетния Х., с оглед на факта, че не може да му бъде издаден пасаван,
за да замине с нея в Ирак.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Н.Х.Х. е родена в гр.
Захо, Ирак, гражданка на Ирак, етническа принадлежност кюрдка, по
вероизповедание – мюсюлманка сунит, семейното положение - омъжена, майка е на
две деца – Я.М.С., от мъжки пол, 12.06.2013 год. в Ирак и Х.М.С., от мъжки пол,
17.12.2016 год. в Република България. Личните данни са установени въз основа на
декларация по чл.30, ал.1, т.3 ЗУБ от дата 30.08.2016 г.
С решение
№15523/11.08.2017 год. на Председателя на ДАБ – МС е отказано предоставянето на
статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката,
потвърдено с Решение №6848/20.11.2017 год. на Административен съд София град, влязло
в законна сила на 09.05.2018 год. Подадени са молби през 2018 год. и 2020 год.,
които не са били допуснати до производство за предоставяне на международна
закрила, съответно с решение №58-ОК/18.10.2018 год. и №2-Б/10.03.2020 год. и двете на
интервюиращите органи на ДАБ при МС. При съдебното им обжалване същите са
потвърдени съответно с решение №1018/19.02.2019 год. и 6041/04.11.2020 год. и
двете на Административен съд София град.
Процесната молба
за закрила е подадена на 01.09.2021 год. и се явява поредна такава, като е
заведена под №91 в деловодството на РПЦ Баня /лист 40-43 от делото/.
Във връзка с
така подадената молба е инициирано производство за разглеждане на молбата, като
на жалбоподателката е изготвено съобщение №УП 10034/02.09.2021
год. /лист 39 от делото/. Същото е връчено на 07.09.2021 год. на посоченият от
нея адрес /лист 37 от делото/, видно от известието за доставяне. В съобщението
е изрично отбелязано, че молителят в седемдневен срок от получаването на
съобщението има възможност да представи писмени доказателства, във връзка с изложените
в молбата обстоятелства, които да се имат в предвид при провеждането на
предварителната процедура по допустимост на молбата му.
С оспореното
Решение №3-Б/21.09.2021 год., на основание чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ Интервюиращ
орган към ДАБ не е допуснал последващата молба на лицето до производство по предоставяне
на международна закрила. Приел, че към момента на постановяване на решението
чужденката не е представила нови обстоятелства от съществено значение за
личното й положение и това на малолетните й деца или относно държавата й на
произход. Разгледаните са приложените
към молбата писмени доказателства относно записването на децата й в детската
градина №3 „Ян Бибиян“ гр. Стара Загора /лист 57 от
делото/ и в основно училище „Димитър Благоев“ Стара Загора /лист 58 от делото/.
Интервюиращият орган разгледал и цитирал в решението си част от информацията,
съдържаща се в Справка № МД-454/14.09.2021 год. на Дирекция „Международна
дейност“ на ДАБ, като въз основа на съдържанието им установил, че в Иракски
Кюрдистан правителството предоставя социална подкрепа и здравни грижи на своите
граждани, особено на жените и децата. Приел, че в интерес на децата е
завръщането им в Ирак, като за да стигне до този извод, ответника е направил
анализ на получените документи, респективно на социалните доклади и
психологическите изследвания на децата. Посочил, че с искането си молителката
не е представила нови писмени доказателства от съществено значение за положение
на децата или относно държавата му по произход и държавата на пребиваване,
отговарящи на изискванията за допустимост на последващата молба за международна
закрила. Прието е също така, че изложените в молбата обстоятелства относно
проблемите й с бившия съпруг, който живее в Германия, са били разглеждани и в
предходните административни производства по подадените от нейна страна молби.
На 29.09.2021
год. срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателката,
последната е запозната с неговото съдържание на език, който владее, и това е
удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена в
деловодството на Административен съд Стара Загора на 04.10.2021 год.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен
акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и
при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от
ЗУБ.
Административен
съд Стара Загора, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна
по следните съображения:
Решението е
обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ
с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ,
председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната агенция за
бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в
този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-270/08.06.2021 год. (лист 19
от делото) на председателя на ДАБ, с която М. А. П., старши експерт в РПЦ - Баня,
е определен за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвидени в
ЗУБ.
Съдът
установи, че процедурата по проверка допустимостта на последващата молба на
жалбоподателя не е надлежно проведена, тъй като е допуснато нарушение на чл.15,
ал.6 от Закона за закрила на детето.
Действително по делото е налице писмо /лист 38 от делото/ изх. №УП 10034/13.09.2021
год., изпратено до Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора, с което
същите са информирани за подадената молба от чуждата гражданка, като същата ще
бъде преценена дали да бъде допусната за разглеждане по същество. Не са налице
доказателства за получаването на това писмо, респективно за изслушването на
децата от дирекцията, или представянето на социален доклад в който да е
отразено становището на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора, отдел
„Закрила на детето“, каквито са законовите изисквания на чл.15, ал.6 от ЗЗД. В
конкретния случай не са налице годни писмени доказателства за спазването на
тази процедура.
Съгласно
чл.6а от ЗУБ, при прилагането на закона, първостепенно значение има най-добрият
интерес на детето, като преценката на този най-добър интерес следва да се
извърши в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет. В
конкретната хипотеза съдът счита, че такава преценка не е извършена. В
оспореното решение са изложени фактически твърдения относно ситуацията в
страната на произход по отношение на съществуващите рискове за нормалното
физическо, психическо и емоционално състояние на малолетните деца. Не е
обоснована обаче преценката на ответника, че най-добрият интерес на детето налага
недопускане на молбата за международна закрила.
Съгласно §1,
т.5 от ДР на ЗЗД, „най-добър интерес на детето“ е преценка на: а/ желанията и
чувствата на детето; б/ физическите, психическите и емоционалните потребности
на детето; в/ възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г/
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; д/ способността на родителите да се грижат за детето; е/
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и ж/
други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Този принцип
е от основополагащо значение и именно поради тази причина непълнолетните деца
са уязвима група лица по смисъла на § 1, т.17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.6а ЗУБ, съгласно която при прилагането на закона
първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за
най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗД.
Систематичното
място на разпоредбата на чл.6а от ЗУБ в „Общите положения“ на закона е указание
за прилагането й към всички уредени в него производства. Според съображения ЗЗ
от Преамбюла на Директива 2013/32/ЕС, висшите интереси на детето следва да имат
първостепенно значение за държавите-членки при прилагането й, в съответствие с
Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на Организацията
на обединените нации за правата на детето от 1989 год. При оценка на най-висшия
интерес на детето, държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под
внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в т. ч.
неговия произход.
Първостепенното
значение на висшите интереси на детето е още веднъж подчертано в чл.25, § 6 от
цитираната по-горе директива. Директива 2013/ЗЗ/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането
на кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че при
прилагането на директивата държавите-членки следва да гарантират пълно спазване
на принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в
съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на
ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Разпоредбата на чл. 23 от
посочената по-горе директива, озаглавена „Ненавършили пълнолетие“, гласи, че
висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за
държавите-членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които
се отнасят до ненавършили пълнолетие. Държавите-членки гарантират стандарт на
живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното
развитие на ненавършилите пълнолетие. При преценяването на висшия интерес на
детето, държавите-членки обръщат особено внимание на следните фактори
възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място,
благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се
обърне особено внимание на неговата лична ситуация; съображенията за
безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият
пълнолетие да е жертва на трафик на хора; мнението на ненавършилия пълнолетие в
съответствие с неговата възраст и зрялост.
В конкретния
случай, ответника не е осигурил изслушването на децата в образуваното
административно производство по подадената от майка им молба за предоставяне на
хуманитарен статут, нито е изискан доклад от Дирекция „Социално подпомагане“
Стара Загора. Уведомяването им не е достатъчно за изпълнение на законовите
изисквания на чл.15 от ЗЗД. В конкретния случай също така не е обсъдено и
писмото от Посолството на Република Ирак в София, адресирано до Дирекция
„Миграция“ и което писмо е представено от Н.Х.Х. на Директора на РПЦ към ДАБ
при МС – Баня. Видно от същото, посолството издава пасавани на лица заявили,
доброволно завръщане в страната, като в случаите на малолетни деца - с изричното съгласие на двамата родители, а
при отсъствието на един от тях – чрез неговото нотариално заверено съгласие.
Безспорно е, че в случая такова съгласие от бащата липсва, което предполага и
фактическата разделя на майката при евентуалното й връщане в Ирак с децата,
която фактическа раздяла несъмнено не представлява най-висш интерес на децата.
Въз основа
на изложеното, настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка не е
надлежно установена, а административният орган не е изпълнил задълженията си за
пълно проучване на бежанската история на непълнолетните деца и мотивите за
недопускане на последваща молба с рег. № 91/01.09.2021 год. на оспорващата
майка лично и в качеството й на законен представител на малолетните си деца. Не
е преценен и потенциалният риск от фактическа раздяла на майката и децата й при
евентуалното й връщане в страната по произход. Това налага отмяна на решението
на административния орган.
Предвид
факта, че съдът не е овластен да реши въпроса по същество, съгласно чл.173, ал.2
от АПК вр. чл. 91 от ЗУБ, делото като преписка следва
се изпрати на ответника за ново разглеждане на последваща молба с рег. № 91/01.09.2021
год., подадена от Н.Х.Х., с ЛНЧ **********, гражданин на Ирак, лично и в
качеството й на законен представител на малолетните си деца Я.М.С., ЛНЧ **********
и Х.М.С., ЛНЧ ********** и ново произнасяне след актуализирана оценка на общата
ситуация в държавата на произхода й, при отдаването на първостепенно значение
на „висшия интерес на детето“, така, както е уреден в посочените по-горе
източници на международното право, в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД във вр. с чл. 6а от ЗУБ и §1, т.11 от ДР на ЗУБ.
Страните не
са заявили претенции за присъждане на разноски, поради което този въпрос не
следва да бъде обсъждан.
Воден от
гореизложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.
второ от АПК във вр. с чл.85, ал.1 и ал.3 от ЗУБ,
Административен съд Стара Загора, шести състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Х.Х., с ЛНЧ **********, гражданин на
Ирак, лично и в качеството й на законен представител на малолетните си деца Я.М.С.,
ЛНЧ ********** и Х.М.С., ЛНЧ ********** Решение №3-Б/21.09.2021 год. на
Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците, с което не е допусната
последващата молба на лицето до производство по предоставяне на международна
закрила, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА административната преписка на интервюиращ орган
на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет за ново разглеждане и
произнасяне по последваща молба с рег. №91/01.09.2021 год., подадена от Н.Х.Х.,
с ЛНЧ **********, гражданин на Ирак, лично и в качеството й на законен
представител на малолетните си деца Я.М.С., ЛНЧ ********** и Х.М.С., ЛНЧ **********
за допускане до производство за предоставяне на международна закрила, при
съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с настоящото решение.
Решението не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.86 от Закона за убежището и
бежанците.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: