Решение по дело №16659/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4006
Дата: 26 октомври 2022 г.
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20211110216659
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4006
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. П.
при участието на секретаря М. Ф. М.
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. П. Административно наказателно
дело № 20211110216659 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
(наречена „възражение“) на С. П. Д. срещу НП № 562100-F580625/21.04.2021 г., издадено от
директора на Офис „Младост“ в ТД на НАП - София, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева. От страна на жалбоподателя (в това
число чрез процесуален представител) се иска отмяна на НП/на административната санкция
и присъждане на разноски, като се излагат конкретни доводи във връзка със здравословното
състояние на дееца и други данни относно личността му. Административно-наказващият
орган претендира потвърждаване на процесното НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, правейки при условията на евентуалност възражение за прекомерност, ако
се претендира от страна на въззивника присъждане на адвокатско възнаграждение над
минимума.
От събраните в съдебното следствие пред настоящия съдебен състав писмени
доказателствени материали (ангажирането и на гласни не е задължително по арг. от чл. 14,
ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и не е необходимо в случая, което съвсем не означава, че
на АУАН се придава някаква презумптивна доказателствена сила), в това число
заключението на назначената от съда СПЕ - освен надлежното оправомощаване (с писмена и
подписана заповед) на наказващия орган от изпълнителния директор на НАП - се установява
още описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за каквото
препращане липсва в релевантната нормативна уредба), но и това, че както понастоящем,
така и през 2019 г. въззивникът С. Д. страда и е страдал от деменция, поради която още към
1
процесната дата 01.05.2019 г. у посочения въззивник са били налице промени в
интелектуално-паметовата сфера (интелектуален упадък), които не са му позволявали да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. С други
думи, деянието е извършено от невменяемо лице (в хипотеза на продължително
разстройство на съзнанието) и на основание чл. 33, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН същото
лице не може да носи административно-наказателна отговорност. Това означава, че
процесното НП е издадено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 63, ал. 3, т.
1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН следва да бъде отменено. При този изход на
делото липсва законово основание за присъждане на разноски в полза на наказващия орган,
разноските по експертизата следва да останат за сметка на държавата (съобразно чл. 190, ал.
1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), а разноските за адвокатско възнаграждение, каквито като
действително направени от страна на жалбоподателя се установяват от съответния служещ и
за разписка договор за правна защита и съдействие (с уточнението, че жалбоподателят С. Д.
е представляван действително от съответния адвокат), следва да се присъдят само частично с
оглед уредбата по чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 143, ал. 1 от АПК и вр. чл. 36 от Закона за
адвокатурата вр. чл. 18, ал. 2 вр. ал. 1 и вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (съобразно актуалната й редакция съгласно
обнародваното в ДВ), а именно в минималния размер от 300 лева, доколкото делото не се
отличава с фактическа или правна сложност. Безпредметно е да се обсъжда друго в
настоящото изложение.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 562100-F580625/21.04.2021 г., издадено от директора на Офис „Младост“ в
ТД на НАП – София.
Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Постановява направените във връзка с назначената от съда експертиза да останат за сметка
на държавата.
Осъжда НАП да заплати от бюджета, предвиден за директора на Офис „Младост“ в ТД на
НАП – София, на жалбоподателя С. П. Д. сумата от 300 лева – разноски по делото за
възнаграждение на един адвокат (без да присъжда такива разноски в размер над визираната
сума от 300 лева).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
(наречена „възражение“) на С. П. Д. срещу НП № 562100-F580625/21.04.2021 г., издадено от
директора на Офис „Младост“ в ТД на НАП - София, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева. От страна на жалбоподателя (в това
число чрез процесуален представител) се иска отмяна на НП/на административната санкция
и присъждане на разноски, като се излагат конкретни доводи във връзка със здравословното
състояние на дееца и други данни относно личността му. Административно-наказващият
орган претендира потвърждаване на процесното НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, правейки при условията на евентуалност възражение за прекомерност, ако
се претендира от страна на въззивника присъждане на адвокатско възнаграждение над
минимума.
От събраните в съдебното следствие пред настоящия съдебен състав писмени
доказателствени материали (ангажирането и на гласни не е задължително по арг. от чл. 14,
ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и не е необходимо в случая, което съвсем не означава, че
на АУАН се придава някаква презумптивна доказателствена сила), в това число
заключението на назначената от съда СПЕ - освен надлежното оправомощаване (с писмена и
подписана заповед) на наказващия орган от изпълнителния директор на НАП - се установява
още описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за каквото
препращане липсва в релевантната нормативна уредба), но и това, че както понастоящем,
така и през 2019 г. въззивникът Стефан Димитров страда и е страдал от деменция, поради
която още към процесната дата 01.05.2019 г. у посочения въззивник са били налице промени
в интелектуално-паметовата сфера (интелектуален упадък), които не са му позволявали да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. С други
думи, деянието е извършено от невменяемо лице (в хипотеза на продължително
разстройство на съзнанието) и на основание чл. 33, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН същото
лице не може да носи административно-наказателна отговорност. Това означава, че
процесното НП е издадено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 63, ал. 3, т.
1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН следва да бъде отменено. При този изход на
делото липсва законово основание за присъждане на разноски в полза на наказващия орган,
разноските по експертизата следва да останат за сметка на държавата (съобразно чл. 190, ал.
1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), а разноските за адвокатско възнаграждение, каквито като
действително направени от страна на жалбоподателя се установяват от съответния служещ и
за разписка договор за правна защита и съдействие (с уточнението, че жалбоподателят
Стефан Димитров е представляван действително от съответния адвокат), следва да се
присъдят само частично с оглед уредбата по чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 143, ал. 1 от АПК и
вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата вр. чл. 18, ал. 2 вр. ал. 1 и вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (съобразно актуалната
й редакция съгласно обнародваното в ДВ), а именно в минималния размер от 300 лева,
доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност. Безпредметно е да се
обсъжда друго в настоящото изложение.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
1