Р
Е Ш Е Н И Е
№144
гр. Велико Търново,
29.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на петнадесети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря сТ.м., изслуша докладваното от председателя адм. дело № 766 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане.
Жалбоподателката И.Г.И. *** е обжалвала като незаконосъобразна заповед №ЗСП/Д-ВТ/1847 от 18.10.2019 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Велико Търново, потвърдена по административен ред с решение №04-РД06-0104 от 15.11.2019 г. на директора на РДСП – Велико Търново.
В жалбата, най – общо казано, се правят оплаквания за несъобразяване от страна на ответника на тежкото икономическо, здравословно и битово положение на жалбоподателката. Сочи се влошеното здравословно състояние на жалбоподателката , недостатъчния размер на получаваната от нея и съпруга и пенсии за поемане на всички битови разходи и прочие обстоятелства.
Ответникът – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ -Велико Търново, чрез представителя си отрича основателността на жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество. Решението на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Велико Търново, е връчено на жалбоподателката на 10.12.2019 г., видно от саморъчното изписване на датата на получаването му. Съответно жалбата е подадена чрез ответника на 13.12.2019 г., т.е. в преклузивния 14 дневен срок. Налице е и процесуалната предпоставка, обуславяща допустимостта на жалбата, която е разписана в нормата на чл. 13,ал.6 от ЗСП – решение на директора на РДСП, с което подадената по административен ред жалба срещу процесната понастоящем заповед е отхвърлена. Най – сетне, заповедта е неблагоприятна за жалбоподателката, която и дава легитимация да я оспори.
По същество жалбата е неоснователна.
Според доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:
На 07.10.2019 г. жалбоподателката подава заявление декларация №ЗСИ/Д - ВТ/1874 от същата дата, с което иска от ответника да и се отпусне целева помощ за отопление с електроенергия. В заявлението декларира семейното си положение /съпруга си С.С.И./, социалната група, в която попада тя и съпруга и, здравословното си състояние /без ЛКК, ТЕЛК/НЕЛК или намалена работоспособност/, липсата на деца до 18 годишна възраст, липсата на съжителство с трети лица, липса на лица, които са задължени по закон да издържат семейството, брутните доходи, които са само от пенсии за предходните шест месеца, липсата на вземания, влогове и дялови участия, размерът на жилището,което семейството обитава и прочие.
На същата дата от служители на дирекцията е изготвен социален доклад по това заявление – декларация. Впрочем в него е отбелязано и твърдяното пред съда влошено здравословно състояние на жалбоподателката, което се изразява във високо кръвно налягане, ИБС, ХОББ. В доклада е посочено, че общият доход на семейството за последните шест месеца преди месеца на подаването на заявлението, е в размер от 3163, 80 лв., като източникът му е пенсии. Констатирано е, че жилището на семейството се състои от 3 стаи, от които само две са собственост на съпрузите, като нямат друг жилищен или вилен имот. Посочено е, че съпрузите живеят на първи етаж от двуетажта къща, който се състои от стая ,малка кухня, като има външна баня и тоалетна. Констатирано е след проверки в Търговския регистър, Агенция по вписванията, че декларираните обстоятелства са верни. Посочено е, че съпрузите живеят на посочения адрес при лоши битови условия и имат двама сина, които нямат възможност да им оказват финансова помощ. В графата, която съдържа преценката на нуждите от социално подпомагане и съответно мотивираното предложение за отказ за отпускане на исканата помощ е отбелязано, че жалбоподателката не отговаря на условията по чл.2, ал.1 от Наредба РД 07-5/2008, тъй като средномесечния доход за предходните шест месеца преди подаването на заявлението, който е в размер от 360, 43 лв., е по – висок от диференцирания доход за отопление от 330 лева. Посочена е следната формула: 1,00 +1,20 = 2,2.150 = 330 лв.. Средномесечен доход за предходните шест месеца е 360, 43 лв., като размера на помощта е нула лева, т.е. помощ за отопление не се следва.
На 18.10.2019 г. ответникът издава процесната заповед, като на база на изводите в социалния доклад и на основание чл.13, ал.2 от ЗСП вр. с чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД 07-5/2008 г. отказва целева помощ за отопление с електроенергия, като мотивира това с неизпълнение на условието на чл.2, ал.1 от посочената Наредба.
С молба - жалба от 11.11.2019 г. жалбоподателката обжалва тази заповед пред директора на РДСП – Велико Търново. В тази жалба са изложени аналогични на релевираните и пред съда обстоятелства, като е поискано от горестоящия административен орган да ги съобрази.
По повод на административната жалба е депозирано от ответника становище (л. 15 от делото), видно от което е, че са повторени обстоятелствата, констатирани в социалния доклад, и е посочено, че заявителката има доход от пенсия в размер от 219, 43 лв.а съпругът и има доход от 286,92 лв. Посочено е, че СМДО за предходните шест месеца на семейството е от 360, 43 лв., като той е по-висок от ДДО, който е 330 лв. Именно това е причината за неспазване на изискването на чл.2, ал.1 от цитираната в заповедта Наредба.
На 15.11.2019 г. директорът на РДСП – Велико Търново е издал решение №04-РД06-0104/15.11.2019 г., с което е потвърдил заповедта на ответника. Видно от изложените в решението мотиви, ДДО в случая следвало да се определи като сбор от ДДО на двамата съпрузи, като за жалбоподателката била приложима разпоредбата на чл.2, ал.5, т.5, а за съпруга и разпоредбата на чл.2, ал.5, т.15 от Наредбата. При това диференцираният доход за отопление на семейството следвало да се определи по следната формула: 1+1,20 от базовия доход за отопление, което е 2,20. С постановление №305/19.12.2017 г. на Министерският съвет е бил определен месечен размер на гарантиран минимален доход от 75 лв., като съобразно този доход, диференцираният доход за отопление е 330 лв. Тъй като за предходните шест месеца съспрузите са получили доходи от пенсии в общ размер от 3163, 80 лв., то този доход следва да се намали с коефициент 1,463 във връзка със заповед №РД01-480/10.07.2019 г. на министъра на труда и социалната политика, при което е налице доход от 2162, 54 лв., като това означава средномесечен доход за семейството от 360, 42 лв., който надвишава диференцирания доход за отопление.
Съдът, с оглед конкретния спорен предмет, събра като доказателства две удостоверения, издадено от НОИ досежно размера на доходите от пенсия, получени както от жалбоподателката, така и от нейния съпруг за предходен шестмесечен период, предшестващ месеца, в който е подадено заявлението. Видно от първото удостоверение, получената от жалбоподателката сума от пенсии е в общ размер от 1528, 69 лв. Съответно, получената от съпруга и сума за същия период е от 1715, 11 лв., или общо получена сума от 3243, 80 лв., от които 80 лв. Са добавки, а пенсионните обезщетения са от 3163, 80 лв.
От представената от страна на ответника заповед №РД 0/480 от10.07.2019 г. на министъра на труда и социалната политика се установява, че е определен корекционен коефициент по чл.2, ал.3 от Наредба №РД – 07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на стойност от 1,463, както и размер на месечния размер на целевата помощ за отопление за сезон 1.11.2019 г. – 31.03.2020 г. от 93,18 лв.
При така установените факти от правна страна съдът от фактическа страна констатира следното:
Съдът намира, че издадената заповед е валиден акт. чл.4, ал.4 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредбата за лаконичност). В седемдневен срок от изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция „Социално подпомагане или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ на помощта. В процесният случай заповедта е издадена в условията на заместване, тъй като със заповед №ЧР-8-161 от 15.10.2019 г ИД на АСП е спряла действието на заповед №ЧР-5 590/22.04.2019 г. за дата 18.10.2019 г. - на която дата е издадена и процесната заповед – като за този период е определено длъжността директор на дирекция „Социално подпомагане“ да се изпълнява от М.С.Г., която е началник отдел „Закрила на детето“ в дирекцията. Именно това длъжностно лице е издало процесната заповед в условията на заместване.
Спазени са съществените административно-производствени правила при издаването на заповедта, разписани в чл.13, ал.1 – 3 от ЗСП. Извън това, спазени са и специфичните изисквания, свързани с тази целева помощ, които са разписани в разпоредбите на чл.4, ал.1-4 от Наредбата.
Съдът приема формалната законосъобразност на оспорената заповед, доколкото фактическите основания за издаването и от една страна се съдържат в социалния доклад, който е посочен в заповедта, а от друга страна се допълват и от решението на ответника, издадено по повод на административното и обжалване. При това следва да се приеме, че разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК е спазена.
Що са касае до материалния закон, то разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредбата, което правно основание е посочено в заповедта „Право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Всъщност по делото няма спор, че както жалбоподателката, така и съпругът и отговарят на изискванията, посочени изчерпателно в разпоредбите на чл.10 и 11 от ППЗСП. Спорът касае определянето както на размера на средномесечния доход за месеците от април до септември на 2019 г., така и начина на изчисляването в конкретния случай на диференцирания доход за отопление.
По делото не се спори, а и от събраните от съда доказателства се установява, че доходите на семейството на жалбоподателката са от получени пенсии. При това положение, в процесният случай е приложима нормата на §8 от ПЗР на Наредбата.
Другото кумулативно условие изисква по – нисък от посочения средномесечен доход /или равен на него/ диферениран доход за отопление. Това понятие е нормативно дефинирано, като дефиницията е разписана в нормата на §3 от ДР на Наредбата, според която "Диференциран доход за отопление" е индивидуалната граница за достъп до целева помощ за отопление за всяко лице съобразно възрастта, семейното положение и здравословното състояние, определена по реда на чл. 2, ал. 4.“. Самата дефинитивна норма посочва начина, по който се формира този доход, като препраща към критериите за формирането му, разписани в разпоредбите на чл.2, ал.4 от Наредбата, като в случая следва да се приложи поправителното тълкуване предвид изменението на Наредбата и непромененото препращане към нормата на чл.2, ал.4, която след промяната, обнародвана в ДВ, бр. 51 от 2019 г., е всъщност вече чл.2, ал.5.
Както съдът отбеляза, ответникът приема, че жалбоподатеката попада в хипотезата на чл.2, ал.5, т. 5, докато съпругът и попада в хипотезата на чл.2, ал.5, т.15 от Наредата. Този извод съдът намира за правилен.
Всъщност по делото не е спорно, че става въпрос за съпрузи, които обитават общо жилище. Вярно е, че за съпругът на жалбоподателката важи разпоредбата на чл.2, ал.5, т.15 от Наредбата, тъй като възрастта му е над 70 години /което се установява от удостоверението на НОИ/. Обосновано е и становището на ответника, че за жалбоподателката е приложим коефициента, посочен в разпоредбата на чл.2, ал.5, т.5 от Наредбата, тъй като приложените към жалбата доказателства, представляващи епикризи, не установяват трайно намалена работоспособност от 50 и повече процента, съответно за нея не са приложими правилата на чл.2, ал.5, т.2,19 и 20 от Наредбата. Неприложим е и коефициента по чл.2, ал.5, т. 12 от Наредбата, тъй като не става въпрос за лице, което да живее с други лица или семейство, а за съвместно живеещата със съпруга си жалбоподателка. При това ответникът правилно съобразява и разпоредбата на чл.2, ал.6 от Наредбата, като прилага за съпруга на жалбоподателката по-благоприятния за него коефициент по чл.2, ал.5, т.15 от този нормативен акт.
При това положение следва да се приеме, че ответникът правилно определя коефициентите на двамата съпрузи от базовия доход за отопление.
Този базов доход за отопление според приложимата понастоящем дефиниция на §6 от ДР на Наредбата е разчетен показател, който служи за определяне на диференцирания доход за отопление и е равен на двойния размер на определения месечен гарантиран минимален доход. Съответно, т.н. гарантиран минимален доход е също нормативно определена величина. Според член единствен, ал.1 от Постановление №305 от 19 декември 2017 г. За определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, от 1.1.2018 г. се определя нов месечен размер на гарантиран минимален доход, който е от 75 лв.
Следователно базовият доход за отопление за всеки един от съпрузите е от по 150 лв. При това положение, диференцираният доход за отопление на жалбоподателката е в размер от 150 лв., докато за съпруга и този базов доход за отопление е в размер от 180 лв. по аргумент от разпоредбите на чл.2, ал.5, т.5 и т.15 от Наредбата. Общият базов доход за отопление на семейството е в размер от 330 лв.
Общият размер на семейният средномесечен доход, получен от семейството от пенсиите за последните шест месеца, коригиран с коефициента, определен без прилагането на разпоредбата на чл.2, ал.3 вр. с § 8 от ПЗР от Наредбата е общо в размер от 3163, 85лв. при което средният месечен размер на този доход при прилагането на този коефициент е от 360, 43 лв. на месец.
При това положение не е налице материално-правното условие, предвидено в разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредбата, както правилно е приел ответника по делото.
Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата И.Г.И. ***,
против заповед №ЗСП/Д-ВТ/1847 от 18.10.2019 г. на директора на дирекция
„Социално подпомагане“ - Велико Търново, потвърдена по административен ред с
решение №04-РД06-0104 от 15.11.2019 г. на директора на РДСП – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :