№ 194
гр. С., 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500193 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. Б. Т. като майка и законна
представителка на С. И. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.К.
против решение № 290/24.10.2023г. по гр.д. № 243/2023г. на РС-К., с което е
отхвърлено искането за даване на разрешение детето да напуска пределите
на Република България и да пътува в държавите-членки на ЕС , съседните
държави Република Турция, Република Северна Македония и Република
Сърбия, до навършване на пълнолетие като бъде придружавана от майка си,
упълномощено от последната лице, класен ръководител „и други“ ,без
изрично съгласие на бащата И. З. Ч., и така също е отхвърлено искането за
заместване съгласието на бащата за издаване на лични документи и
международни паспорти на С..Релевират се оплаквания за необоснованост,
нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени
правила.Съдът игнорирал важни обстоятелства в конкретния казус- че бащата
живее постоянно в Германия и че детето учи в 51 СУ-С. с интензивно
изучаване на чужд език и присъствието му в учебни екскурзии,лагери и други
мероприятия в чужбина е от съществено значение за интеграцията му в
колектива и усъвършенстване на познанията и уменията на детето.Наред с
това С. членувала в спортна федерация/не се уточнява коя/ и се налагало да
участва в състезания зад граница,но доказателства за това биха били
представени пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Между същите страни и със
1
същия предмет СОС се произнесъл с решение №
86/06.03.2004г.Първоинстанционният съд правилно преценил,че в молбата
липсва конкретика относно местата и периодите на пътуване.Това поставяло
в риск детето,защото давала фактически възможност да се изведе от
страната“до навършване на пълнолетие“ и да се лиши от закрилата както на
бащата,така и на българските власти.Претендира потвърждаване на
решението и присъждане на 850 лв. адвокатско въззнаграждение за изготвяне
на отговор на жалбата и представителство в о.с.з.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав приема следното:
С решение № 86/06.03.2024г. по гр.д.№ 812/2013г. Втори въззивен
граждански състав на СОС е потвърдил решение № 287/24.10.23г. по гр.д.№
242/23г. на РС-Коснтинброд,с което е отхвърлено искането за даване на
разрешение на детето И. И.в Ч. с ЕГН **********. Видно от бракоразводното
решение № 303/19.12.2018г. по гр.д.№ 128/2018г. на КРс, това е другото дете
от брака на И. З. Ч. и Л. Б. Ч./Т./.Следователно делата не са идентични,тъй
като не касаят идентични ищци.Що се отнася до съдържанието на исковата
молба и формулиране на петитума ,те са напълно тъждествени,но това не
променя извода за допустимост на въззивната жалба,атакуваща различен
съдебен акт.По гр.д.№ 243/ 23г.е предявен процесуално допустим иск с
правно осонвание чл.127а, ал.2 СК.
По същество жалбата е неоснователна.
По делото е безспорно,че упражняването на родителстите права е
предоставено на майката, и че детето учи в 51 СОУ“Е.Б.“ –С..От
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от ДРП по
пр-.пр. 47764/2018г. се установява,че на 01.07.2017г.майката се е опитала да
изведе децата през ГПП на летище С. с декларация-съгласие,което бащата дал
в минал момент само за пътуване в Германия за период до 2015г.,която дата
била коригирана на 2017г.Съдът е възложил и приел социален доклад от
А“СП“-К.“,съгласно който С. е заявила,че желае да пътува в чужбина с цел
участие в състезания по хокей на трева. За да отхвърли иска, съдът е изложил
подробно и аргументирано мотиви относно липсата на уточняване
конкретния период на пътуване за конкретна дестинация и причина за
съответното пътуване.Този порок се възпроизвежда и във възивната
жалба,включително липса на доказателства относно конкретно
пътуване.Претендира се издаване на „генерално“ разрешение и заместващо
съгласие до навършване пълнолетие на детето, което противоречи с целта на
института на заместващото съгласие за пътуване в чужбина.Обратното би
означавало законодателят да регламентира пътуванията в чужбина на
ненавършили пълнолетие лица да бъде обусловено само от волеизявлението
на родителя ,на когото е предоставено упражняването на родителските
права.Съдът е съобразил Тълкувателно решение № № 1/03.07.2017 г. по
тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСГК-ВКС,съгласно които периодът на пътуване в
чужбина е фиксиран и дестинациите са определени или поне определяеми. По
2
изложените съображения решението следва да бъде потвърдено.Предвид
изхода на делото въззивничката следва да заплати на въззиваемата страна
съдебни разноски в размер на 850 лв. адвокатско възнаграждение,платено в
брой съгласно приложения договор за правна помощ.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №290/24.10.2023г. по гр.д.№ 243/2023г. на
РС-К..
ОСЪЖДА Л. Б. Т. с ЕГН ********** с адрес гр.К., ул.“Дравски бой“№
9 да заплати на И. З. Ч. с ЕГН ********** съдебни разноски за въззивната
инстанция в размер на 850 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3