РЕШЕНИЕ
№ 1428
Варна, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ЯНКА ГАНЧЕВА |
При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20237050701627 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал. 3, вр. чл. 156, ал. 4 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано е по жалба от С. Д. П., с [ЕГН] от [населено място], чрез проц. представител адв. Б., против Акт №МД-АУ-1043-1/10.03.2023 г. за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, издаден от гл. инспектор "КРД" в Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, с който в тежест на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. в размер на 227.43 лв. главница, и 55.24 лева лихви, изчислени към 10.03.2023 г.
Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен. Необосновано административния орган е приел, че не е налице основание за закриване на данъчната партида за имота, по която задължени лица са жалбоподателя, Й. М. и В. Д., тримата наследници на Д. П. и Й. П.. Тези доводи почиват само на съждението, че е депозирана декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 18.04.2022 г. от един от наследниците, с приложен към нея [нотариален акт] от ***** г. Съгласно чл. 11 от ЗМДТ данъчнозадължени лица са собствениците на облагаеми с данъци недвижими имоти. П. не притежава качеството нито на собственик, нито на ползвател на недвижим имот, находящ се в пределите на Община Варна, поради което действията на служителите на администрацията по установяване и събиране на данъци от него е незаконосъобразно. Длъжностните лица са се позовали на съществуването на констативен [нотариален акт]/***** г. и настъпилото наследствено правоприемство и от това извеждат неправилното си заключение, че наследниците на П. остават задължени лица по партида № ********. Гражданският съд е сезиран с иск за приемане за установено, че между М., Д. и Д. от една страна и Община варна от друга не съществуват правни отношения, по силата на които ищците да дължат данъци за ПИ с [идентификатор]. Въпросът за собствеността на имота е преюдициален, но за жалбоподателя е налице правен интерес да оспори издадения акт. Моли да се отмени акт.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, релевира доводи, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на материалния закон. Сочи, че производството по предявения иск е прекратено, тъй като ищецът разполага с друг ред на защита, по глава 18 и 19 от ДОПК. Налице е констативен нотариален акт, който формално легитимира П. като собственик, но от акта не произтичат собственически права за адресатите му, те не стават титуляри на задължения по ЗМД. Легитимирани да искат отмяна на този нотариален акт са онези правни субекти, на които той се противопоставя, това са настоящите собственици на имота, които го владеят, ние нямаме спор за материално право с тях. Поддържа, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е подадена от друг наследник, а не от жалбоподателя. В декларацията задължението лице може да се е объркало относно притежаваното право на собственост, априори не означава, че само въз основа на декларирани данни възникват задължения. По силата на ЗМДТ администрацията следва служебно да изследва релевантните факти и обстоятелства. Твърденията ни се свеждат до това, че ние изначално не дължим определените ни данъци и такси. Не оспорваме начина на определяне на задълженията, защото П. не дължи каквито и е данъци и такси за този имот. В депозирани писмени бележки сочи, че качеството собственик е основание субектът да бъде третиран като данъчно задължено лице. Декларираните данни представляват твърдения за права, а не реално притежавани субективни права. За да се определят задължения за данък, субектът е следвало да има качеството собственик на недвижим имот. От събраните по делото доказателства е установено, че имотът принадлежи на друго лице и е с друга конфигурация. Фактическото владение и собствеността върху имота са били загубени още през 2004 г., а издадения констативен нотариален акт може да бъде само индиция за собственост. Изградената в имота постройка не съществува. Счита, че може в настоящото производство инцидентно да се установи, че титулярът по констативен нотариален акт е престанал да бъде собственик, като въпросът по отношение на собствеността може да се изясни само в настоящото производство. Поддържа, че в хода на производството е установено, че в имота не е налице сграда, с площ от 60 кв.м. С тези съображения настоява за отмяна на оспорения АУЗД и присъждане на сторените в производството разноски по представен списък.
Ответната страна - Директорът на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, чрез процесуалния си представител гл. ю. к.В., оспорва жалбата като неоснователна. В хода по същество моли за потвърждаване на издадения АУЗД. П. се легитимира като собственик, съгласно представен нотариален акт, съответно може да предяви иск пред компетентния съд, в случай, че твърди, че не е собственик. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.03.1998 г. е депозирана декларация по чл. 14, чл. 27, и §2 от ПЗР на ЗМДТ от Д. П. П., за имот земя и сграда, находяща се в [населено място], местност „* Н.“ № **. В нея е посочено, че собственици на имота са Д. П. и Й. П., в имота има електрификация и водопровод, но няма канализация и ТЕЦ. Имота е деклариран съгласно договор от 1.04.1998 г. Площта на имота е 600 кв.м., от които сграда 60 кв.м., за която е отразено че е жилищна, на един етаж, построена 1975 г., от полумасивна конструкция.
От представени удостоверения за наследници се установява, че Д. П. П. е починал през 2012 г., а Й. П. е починала на 11.01.2020 г., двамата са оставили наследници: С. П. син, В. Д. и Й. М. – внуци.
Представен е [НА], том ** дело *** г., съгласно който Д. П. е признат за собственик на недвижим имот: овощна градина, с площ от 600 кв.м.ид.ч., включени в имот пл.№ **** целия с площ от 854 кв.м., местност „**. Н.“ № **.
На 18.04.2022 г. е депозирана декларация по чл. 14 от ЗМДТ от В. Р. Д., за недвижим имот – земя, находяща се в [населено място], местност „**. Н.“ № **. Имота е придобит по наследство, като Д. П. е собственик на ½ от имота, а Д. и М. са собственици на по ¼ от същия. В декларацията не е отразено, че в имота има сграда, посочено е „съборена сграда – служебна бележка“.
Съгласно служебна бележка от 4.04.2022 г. издадена от гл. архитект на район „****“, в [ПИ] по плана на Приморски парк има изградена и въведена в експлоатация сграда със статут на курортно ползване. При започване на строителството сградата упомената в Териториалната данъчна служба е съборена.
По делото е прието гр.д. № 4535/2023 г. по описа на ВРС. Делото е образувано по искова молба на Й. М., В. Д. и С. П. срещу Община Варна, с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК. С определение № 5277/2023 г. съдът е прекратил делото, като е приел, че ищците целят да се установи несъществуването не на гражданско, а на публично правоотношение, свързано с публични вземания на общината за местни данъци. Делото е изпратено по подсъдност на АС - Варна.
В АС - Варна е образувано адм.д. № 1227/2023 г., което е прекратено с определение 1707/16.06.2023 г.
Съгласно [НА], том ***, рег. № **** г. В. А. и Л. А. са придобили овощна градина [рег. номер].м., представляваща имот пл. **** по КП "*****".
Съгласно [НА], том ***, рег. № **** г. "А. -5" ЕООД е придобил от В. А. и Л. А. овощна градина [рег. номер].м., представляваща имот пл. ****по КП "*******".
Видно от справка от СВ на 9.01.2014 г. "А. -5" ЕООД е апортирало в "Мирал 5" ЕООД следния недвижим имот по документи ****** кв.м., находящо се в местност "**. Н." ***, по КП на ******, образуван при урегулирането на пл. № ****, с площ [рег. номер].м.
В хода на съдебното производство е назначена СТЕ. Видно от заключението на в.л. П., съгласно [НА]/**** г. Д. П. е признат за собственик на овощна градина, с площ от 600 [жк], целия с площ от 854 кв.м. Със заповед № 0010/7.01.2000 г. на Кмета на Община Варна, от Д. П. е иззет имот с планоснимачен номер **** от КП от 1977 г. В заповедта липсват достатъчно технически данни, за установяване на идентичност между описания в [НА]/**** г. имот и този предмет на заповедта за изземване. Съгласно справка в Агенция по вписвания е установено, че е апортиран в полза на "Мирал 5" ЕООД имот с площ [рег. номер].м., образуван при урегулирането на пл. № ****, с площ [рег. номер].м. Изготвена е комбинирана скица на която е отразен апортирания имот и имота на жалбоподателя, като УПИ ***** с площ [рег. номер].м., с номер по предходен план **** е идентичен с [ПИ] от действащата КК. Според вещото лице имотът описан в [НА]/***** г. попада с пълната си площ в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място] и представлява идеална част от него. При извършен оглед на място в.л. е констатирало, че в ПИ с [идентификатор] е изграден хотел, със застроена площ от 358 кв.м., в имота не е установено наличие на сграда със застроена площ от 60 кв.м. В.л. сочи, че в коригираща декларация от 2023 г. не е описана сграда. Имотът с характеристиките, описани в декларация от 1998 г. е идентичен с описания в [НА]/**** г. имот, а в декларацията от 2023 г. не са налице достатъчно технически данни за да се прецени наличието на идентичност.
По делото са представени обобщени констативни протоколи за дейността по поддържане чистотата на район "******" за следните периоди: от м.1.2018 г. до м.12.2018 г., от м.01.2019 г. до м.12.2019 г., от м.01.2020 г. до м.12.2020 г., от м.01.2021 г. до м.12.2021 г., от м.01.2022 г. до м.12.2022 г., подписани от представители на Община Варна и "ЗМБГ" АД, както и актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видови работи за горепосочените периоди, отчети за количеството приети битови отпадъци за обезвреждане на територията на община Варна от "Депо за опасни отпадъци" с. въглен, обслужвано от "Еконинвест асетс" АД за периода от 2018 г. до 2022 г.
Издаден е АУЗД № МД-АУ-1043-1/10.03.2023 г. от инспектор в Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, с него са определени задължения за ДНИ и ТБО на С. П. за земя 600 кв. м и жилищна сграда 60 кв. м в м. **. Н. № **, за притежаваните от него ид. части от имот и сграда за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. е определен в размер227.43 лв. – главница и 55.24 лв. – лихва, общо 282.67 лв.
На жалбоподателя е връчено съобщение за издадения акт на 27.03.2023 г.
На 10.04.2023 г. е подадена е жалба от П. против издадения акт за установяване на задължения. В писмо рег. № МД-Т22012509ВН_006ВН/27.04.2023 г. издадено от директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е посочено, че при справка в Агенция по вписванията е установено, че [ПИ] е с площ [рег. номер].м. и е вписан като собственост на "Мирал 5" ЕООД. В случая е налице спор за собственост за имота и построената в него сграда. Съгласно [НА]/**** г. за собственик на имота е признат Д. П.. [НА]/*** г. не е отменен или обезсилен, поради което няма основание за закриване на данъчна партида *****. Писмото е съобщено на П. на 10.05.2023 г.
С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата до съда е подадена чрез Директора на Дирекция "МД" при Община Варна на 226.05.2023 г., т. е. в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, от надлежна страна – адресат на издадения в производството индивидуален административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси, и следователно е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява частично основателна, по следните съображения:
Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1, б. "а" от ЗМДТ. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК, публични общински вземания са и лихвите за забава на плащането на посочените общински вземания за данъци и такси.
Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като приложимият ред относно вземанията за ДНИ и ТБО е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 вр. ал. 4 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено, че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор. Редът за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по ЗМДТ е също този по чл. 4, ал. 1, с оглед препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ.
Компетентността на органа по приходите е установена в закон – чл. 107, ал. 3 от ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Длъжностното лице от общинската администрация – [населено място], главен инспектор "КРД", издало оспорения АУЗ, е надлежно определено като орган по приходите с т. 2. 4 от Заповед № 2888/15.07.2019 г. на заместник кмета на Община Варна в съответствие с чл. 4, ал. 4 и чл. 9б от ЗМДТ. В условията на заместване на 15.07.2019 г., предвид Заповед № К-045/12.07.2019 г. на Кмета на Община Варна, зам. кметът на Община Варна е издал Заповед № 2888/15.07.2019 г. за определяне на длъжностните лица от общинската администрация, които са с правата и задълженията на органи по приходите. От друга страна имотът, за който с оспорения АУЗ е установена дължимостта и размера на ДНИ и ТБО, е на територията на Община Варна.
При така разписаната процедура оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган - служител на общинската администрация, който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите с нарочна заповед.
АУЗ съдържа нормативно изискуемите реквизити - мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по вид, година и лихва за просрочие към тях. За всяка от годините е посочен поотделно ДНИ и ТБО. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗ дават възможност на неговия адресат да установи размера на установените задължения по вид и години.
Видно от представения по делото констативен [НА]/**** г., Д. П. - наследодател на жалбоподателя е признат за собственик на недвижим имот: овощна градина, с площ от 600 кв.м.ид.ч., включени в имот пл.№ ****, целия с площ от **** кв.м., местност „**. Н.“ № ****.
Съгласно приетата по делото СТЕ, имот с пл. № **** с площ *** кв. м. е част от имот с ид. ********от КККР – Варна, нанесен с площ в КККР с площ 1244 кв. м. Няма спор за частичната идентичност между имот с пл. № **** и имот с ид. *****, която се установява и от приложената към експертизата комбинирана скица № 1. Действително от приложената към гр.д. № 4535/2023 г. справка от Служба по вписвания се установява, че имот с ид. ****** е собственост на „Марал 5“ ЕООД. В [НА]/****** г. не е посочено, че в него е изградена жилищна сграда, но в декларация от 31.08.1998 г. Д. П. е декларирал, че той и Й. П. - съпруга, притежават по ½ ид.ч. от недвижим имот, като го е декларирал с площ 600 кв. м. и по ½ ид. части от изградената в имота жилищна сграда с площ 60 кв. м на един етаж.
[НА]/***** г. е констативен нотариален акт, издаден в производството по чл.587, ал.1 от ГПК и е вписан, съгласно на чл. 112, б.“а“ от ЗС, т.е. акта е произвел правно действие спрямо трети лица.
Жалбоподателят твърди, че не притежава качеството собственик или ползвател на имота. Поддържа, че имота е собственост на "Марал 5" ЕООД.
От представените по делото доказателства се установява, че Д. П. и Й. П. не са праводатели на "Марал 5" ЕООД. Жалбоподателя не е праводател на третото лице, което е придобило имота. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че две лица се легитимират като собственици на имота предмет на облагане, поради което съдът приема, че е налице спор за собственост. Нито административния орган, нито административния съд са компетентни да решават спорове за собственост, още по-малко настоящия съдебен състав има правомощия да извърши инцидентен контрол на представения констативен нотариален акт.
П. сочи, че е предявил иск по чл. 124 от ГПК. Видно от приложеното гр.д. № 4535/2023 г. производството по делото е прекратено.
В настоящото производство не са представени доказателства, че П. е направил отказ от наследство или че с влязло в сила съдебно решение е прието, че установено, че жалбоподателя не е собственик на имота описан в [НА]/***** г.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че жалбоподателят е собственик по наследство на ид.ч. от следния недвижим имот овощна градина, с площ от 600 кв.м.ид.ч., включени в имот пл.№ *****, целия с площ от 854 кв.м., местност „**. Н.“ №***.
По отношение на наличната в имота сграда от 60 кв.м., съдът приема следното: видно от приложена по гр.д. № 4535/2023 г. скица № 24681/2013 г. в имот с [идентификатор] е изградена сграда, съгласно скицата имота е записан на "А. 5" ЕООД. Видно от справка от Агенция по вписванията "А. 5" ЕООД е апартирало в "Марал 5" ЕООД поземлен имот с площ [рег. номер].м. в местност "** Н." № ***, по плана на *****, образувано при урегулирането на имот пл. № **** по предходен план, както и сграда - предназначение - курортна, туристическа сграда с площ от 358 кв.м., представляваща комплекс за отдих. Предвид изложеното, съдът приема, че описаната в приетата по делото СТЕ сграда е изградена към 9.01.2014 г., когато е извършен апорта. Съгласно служебна бележка от гр. архитект на район "*****", сградата отразена в скица от 2013 г. е със статут за курортно ползване, като при започване на строителството й сградата упомената в Териториалната данъчна служба е съборена. Предвид изложеното, съдът приема, че най-късно към началото на 2014 г. сграда от 60 кв.м. е била съборена. По изложените доводи, незаконосъобразно на жалбоподателя са определени задължения за ДНИ и ТБО за налична в имота жилищна страда за периода от 2018 г. до 2022 г.
На основание чл. 60, ал.1 и 2 от ЗН – ал.1 наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават; ал.2 наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. Липсват твърдения и доказателства, че наследството оставено от Д. П. П. и Й. Д. П. не е прието от П., или че е прието по опис, който опис да изключва процесния имот. Предвид изложеното, съдът приема, че С. П. е собственик на идеални части от поземления имот през периода 2018 г. – 2022 г., за които са установени задължения. Отделно от това се установи, че съгласно представен [НА]/**** г. жалбоподателя е собственик на ид.ч. от имот с площ от 600 кв.м.
Наследници на Д. П. П. със съответните идеални части от наследството, при съобразяване чл. 9, ал.1 от ЗН и чл.21 от СК са както следва:
За периода 01.01.2018 г. – 11.01.2020 г. - Й. Д. П. – съпруга 8/12 ид. ч., С. Д. П. – син 2/12 ид. ч., В. Р. Д. – внучка 1/12 ид. ч. и Й. Р. М. – внук 1/12 ид. ч.
За периода от 12.01.2020 г. до настоящия момент - С. Д. П. – син 2/4 ид. ч., В. Р. Д. - внучка 1/4 ид. ч. и Й. Р. М. – внук 1/4 ид. ч.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони на територията на Община Варна се определят съгласно решение №912-8 от Протокол №16 от заседание на Общински съвет - Варна проведено на 27.03.2013г.
Нормата на чл.22 от ЗМДТ, сочи, че Общинският съвет определя с наредба размера на ДНИ за периода 2018 г.-2022 г. върху данъчната оценка на имота. Съгласно чл.14 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна размерът е 2,0 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот за периода 2018 г.-2022 г. Съгласно чл.28 ал.1 от З. Д. се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим.
Видно от приложените обяснения от ответника, за периода 2018 г. - 2021 г. данъчната оценка, респ. задълженията за ДНИ и ТБО са определени на база на следните декларирани данни: земя 600 кв. м., със застроена площ 60 кв.м., имотът попада в III зона спрямо строителните граници на [населено място], вид на имота земя - друг терен в строителни граници, устройствена зона – жилищна, изградена инфраструктура общо за имота: електрификация - няма в имота, но има около имота. Водопровод - няма в имота , но има около имота. Канализация - няма в имота и около него ТЕЦ - няма в имота и около него Граничи с пътна мрежа - граничи с пътна мрежа. Сграда с предназначение - къща, вила, лятна кухня, с РЗП 60 кв.м., брой етажи 1 в това число надземни 1, асансьор – не, година на построяване 1975 г., конструкция М1. Техническа инфраструктура: електрификация- да, водопровод – да, канализация – да, телефон – да.
Ответника за 2022 г. е определил данъчната оценка, респективно задълженията за ДНИ и ТБО при следните данни: земя 854 кв. м. Преценено е, че имотът попада в III зона спрямо строителните граници на [населено място], в строителни граници, вид на земя - друг терен в строителни граници, устройствена зона – жилищна, изградена инфраструктура общо за имота: електрификация - няма в имота, но има около него. Водопровод - няма в имота , но има около него. Канализация - няма в имота и около него ТЕЦ - няма в имота и около него граничи с пътна мрежа - граничи с пътна мрежа. Сграда с предназначение - къща, вила, лятна кухня, жилище с РЗП 60 кв.м., брой етажи 1 в това число надземни 1, асансьор – не, година на построяване 1975 г., конструкция М1. Техническа инфраструктура: електрификация- да, водопровод – да, канализация – да, телефон – да. Жилището в имота се облага до м.04.2022 г.
Ответника е определил данъчната оценка, като е взел предвид нормите на чл.13, ал.1 от Приложение №2 към ЗМДТ, данъчната оценка на земите в строителни граници се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти, площта и данъчната стойност на подобренията по следната формула: ДО=БС х Км х Ки х Ку х Кз х ПЗ + ДП, където:
ДО е данъчната оценка в левове;
БС - базисна данъчна стойност на 1 кв.м. в левове;
Км - коефициент за местоположение съгласно табл.№3
Ки - коефициент за инфраструктура;
Ку - коефициент за устройствена зона;
Кз - коефициент за застроеност;
ПЗ - площта на земята, включително застроената площ в кв.м.;
ДП - данъчна стойност на подобренията.
Съгласно нормите на чл.4 от Приложение №2 към ЗМДТ ответника е определил и данъчна оценка за сграда от 60 кв.м. за периода от 2018 г. до 2022 г.
С оглед гореизложеното и приетото от настоящия съдебен състав, че в имота не е налице сграда от 60 кв.м. както и предвид факта, че наследодателите на жалбоподателя са собственици на имот с площ от 600 кв.м., описан в [НА]/**** г., съдът приема, че данъчната оценка за имота за периода от 2018 г. до 2022 г. вкл. следва да се изчисли по следния начин: за земя 600.0 кв.м., при следните коефициенти: БС - 0.80, Км - 56.20, Ки - 0.95, Ку - 1.00, Кз - 1.00, Пл – 600.
ДО=БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х ПЛ
ДО=0.80 х 56.20 х 0.95 х 1.00 х 1.00 х 600.00 ДО= 25627.20 лв. за целия поземлен имот.
Съдът приема, че неправилно ответника е преценил, че жалбоподателят е собственик на 2/6 ид.ч. от имота за периода от 2018 г. до 2020 г. За периода от 1.01.2018 г. до 11.01.2020 г. П. е собственик на 2/12 от имота.
Отделно от това при определяне на данъчната оценка, ответника не се е съобразил с представения документ за собственост, съгласно който жалбоподателя е собственик на 600 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, а не на повече. Видно от депозираната коригираща декларация, на л.4 от същата е посочено, че общо наследниците на П. са собственици на 600 кв.м., в декларацията липсват каквито и да е други отбелязвания, които да обосноват промяната в част от коефициентите за имота за 2022 г., по делото не са ангажирани и доказателства, въз основа на които ответника е сторил това.
Предвид изложеното, съдът приема, че данъчната оценка за 1/6 ид.ч. от имота е 4 271.20 лв. ДНИ е в размер на 2 промила и задълженията за ДНИ на П. са както следва за 2018 г. – 8.54 лв., за 2019 г. 8.54 лв., за 2020 г. от 1.01.2020 до 31.01.2020 г. – 0.01 лв. от 1.02.2020 г. до 31.12.2020 г. П. е собственик на ½ ид.ч. от имота, т.е. ДО е 12 813.60 лв., а ДНИ за този период е 23.48 лв., т.е. за 2020 г. общо 23.50 лв. За 2021 г. и 2022 г. ДНИ е в размер на по 25.62 лв.
Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове до 30 юни; и до 31 октомври на годината, за която е дължим, при което жалбоподателят дължи лихви, както следва за 2018 г. в размер на 3.94 лв., за 2019 г. в размер на 3.07 лв., за 2020 г. в размер на 6.26 лв., за 2021 г. дължимата лихва е 4.03 лв., за 2022 г. дължимата лихва е 1.44 лв.
По отношение задълженията за такса битови отпадъци, съдът прецени следното:
Съгласно чл.69, ал.1 от ЗМДТ таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет. Нормата на чл.14 от НОАМТЦУТОВ, сочи, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. За имоти намиращи се извън тези граници, се дължи такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, която се определя, както следва: за жилищни и нежилищни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на предприятия - пропорционално върху данъчната оценка на имота, съгласно приложение II към ЗМДТ, а за нежилищни имоти на предприятия - пропорционално върху отчетната стойност на имота.
Съгласно Заповед №3660/30.10.2017 г., Заповед №3989/29.10.2018 г., Заповед №4500/24.10.2019, Заповед №3689/15.10.2020 г. Заповед №3296/13.10.2022 г на кмета на Община - Варна, имотите попадат в границите на районите, в които през 2периода от 2018 г. до 2022 г. вкл. Община Варна организира услуги по: сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
С. П. № 37/19.12.2014 г. на Общински съвет-Варна, такса битови отпадъци за периода от 2018 г. до 2022 г. се определя пропорционално върху данъчната оценка на жилищните имоти на предприятия в размер на 0.98 на хиляда и 3.90 на хиляда за нежилищни имоти. По видове услуги таксата е както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 0,35 на хиляда за жилищни и 2,20 на хиляда за нежилищни, за обезвреждане на битови отпадъци и депо - 0,35 на хиляда за жилищни и 0,55 на хиляда за нежилищни, за почистване на територии за обществено ползване - 0,28 на хиляда за жилищни и 1,15 на хиляда за нежилищни имоти.
Съгласно чл.69 ал.1 от ЗМДТ таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет.
Нормата на чл.66, ал. З от ЗМДТ, предвижда, че когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на действащия размер към 31 декември на предходната година.
Съгласно чл.20 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна /НОАМТЦУТОВ/ таксата се заплаща на две равни вноски в сроковете, в които се заплаща и данък върху недвижимите имоти. Съгласно чл.4, ал. 2 от ЗМДТ, невнесените в срок данъци се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
От събраните по делото писмени доказателства: констативни протоколи за дейността по поддържане чистотата на район "Приморски", актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видови работи, отчети за количеството приети битови отпадъци за обезвреждане на територията на община Варна от "Депо за опасни отпадъци" [населено място], обслужвано от "Еконинвест асетс" АД за периода от 2018 г. до 2022 г. се установява, че трите услуги се предоставят от общината.
При данъчна оценка от 25627.20 лв. за целия имот, неправилно ответника е преценил, че жалбоподателят е собственик на 2/6 ид.ч. от имота за периода от 2018 г. до 2020 г. За периода от 1.01.2018 г. до 11.01.2020 г. П. е собственик на 2/12 от имота.
За просрочените задължения за ТБО се дължат лихви, както следва за 2018 г. в размер на 1.94 лв., за 2019 г. в размер на 1.51 лв., за 2020 г. – 3.08 лв., за 2021 г. – 1.98 лв., за 2022 г. – 0.70 лв. лихва.
Правилно с оспорения акт е начислена и лихва за неплатените в определените срокове задължения, както за ДНИ, така и за ТБО, на осн. чл. 175, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 1, ал. 1 от ЗЛВДТДПДВ до датата на установяване на задълженията – 10.03.2023 г, но неправилно са определени главниците на задълженията, поради което съдът изчисли дължимите лихви с помощта на НАП – лихвен калкулатор.
По изложените съображения жалбата е частично основателна и АУЗД следва да се отмени в частта на установените задължения както следва: за 2018 г. ДНИ над сумата от 8.54 лв. до 24.23 лв. и лихви над сумата от 3.94 лв. до 11.18 лв., за 2019 г. ДНИ над сумата от 8.54 лв. до 24.23 лв. и лихви над сумата от 3.07 лв. до 8.73 лв., за 2020 г. ДНИ над сумата от 23.50 лв. до 24.22 лв., за 2021 г. ДНИ над сумата от 25.62 лв. до 39.92 лв. и лихви над сумата от 4.03 лв. до 6.28 лв., за 2022 г. ДНИ над сумата от 25.62 лв. до 30.62 лв. и лихви над сумата от 1.44 лв. до 1.71 лв. За ТБО за 2018 г. над сумата от 4.19 лв. до 15.38 лв. и лихви над сумата от 1.94 лв. 7.10 лв. За ТБО за 2019 г. над сумата от 4.19 лв. до 15.38 лв. и лихви над сумата от 1.51 лв. до 5.54 лв. За ТБО за 2020 г. над сумата от 11.92 лв. до 15.38 лв. и лихви над 3.08 лв. до 3.97 лв. За ТБО за 2021 г. над сумата от 12.56 лв. до 23.07 лв. и лихви над 1.98 лв. до 3.63 лв. За ТБО за 2022 г. над сумата от 12.56 лв. до 15 лв. и лихви над сумата от 0.70 лв. до 0.84 лв. В останалата част жалбата на П. следва да се отхвърли като неоснователна.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски в общ размер на 840 лв., от които 10 лв. заплатена д.т., 430 лв. възнаграждение за вещо лице и 400 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. С оглед изхода на спора - обжалвани са задължения в общ размер от 282.67 лв., като акта е отменен за сумата от 117.47 лв., а в останалата част в размер на 165.20 лв. жалбата е отхвърлена, на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 349.08 лв., а на ответника сумата от 233.77 лв., или по компенсация на П. следва да се присъди сумата от 115.31 лв.
На осн. чл. 160, ал.7 от ДОПК решението е окончателно.
Водим от гореизложеното, Административен съд – Варна, двадесест и втори състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С. Д. П. Акт за установяване на задължения по декларация №МД-АУ-1043-1/10.03.2023 г., издаден от гл. инспектор "КРД" в Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, в частта, с която на С. П. са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци както следва: за 2018 г. ДНИ над сумата от 8.54 лв. до 24.23 лв. и лихви над сумата от 3.94 лв. до 11.18 лв., за 2019 г. ДНИ над сумата от 8.54 лв. до 24.23 лв. и лихви над сумата от 3.07 лв. до 8.73 лв., за 2020 г. ДНИ над сумата от 23.50 лв. до 24.22 лв., за 2021 г. ДНИ над сумата от 25.62 лв. до 39.92 лв. и лихви над сумата от 4.03 лв. до 6.28 лв., за 2022 г. ДНИ над сумата от 25.62 лв. до 30.62 лв. и лихви над сумата от 1.44 лв. до 1.71 лв. За ТБО за 2018 г. над сумата от 4.19 лв. до 15.38 лв. и лихви над сумата от 1.94 лв. 7.10 лв., ТБО за 2019 г. над сумата от 4.19 лв. до 15.38 лв. и лихви над сумата от 1.51 лв. до 5.54 лв., ТБО за 2020 г. над сумата от 11.92 лв. до 15.38 лв. и лихви над 3.08 лв. до 3.97 лв., ТБО за 2021 г. над сумата от 12.56 лв. до 23.07 лв. и лихви над 1.98 лв. до 3.63 лв., ТБО за 2022 г. над сумата от 12.56 лв. до 15 лв. и лихви над сумата от 0.70 лв. до 0.84 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалба депозирана от С. Д. П. против Акт №МД-АУ-1043-1/10.03.2023 г. за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, издаден от гл. инспектор "КРД" в Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Местни данъци" в останалата част.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С. Д. П. от [населено място], [ЕГН] сумата от 115.31 лв. /сто и петнадесет лева и тридесет и една стотинки/ сторени по делото разноски.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |