РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Бургас , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20212100500618 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Индиго“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ № 12А,
офис 5, представлявано от Джон Пол О,съливан, чрез пълномощник адв. Надежда Гаргова
против Решение № 260886/16.12.2020 г. по гр.д. №5760/2019 г. по описа на Районен съд
Бургас, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивното дружество като ищец против
М. Т. И., ЕГН ********** искове, както следва: 1./ за установяване в отношенията между
страните, че М. Т. И. не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.
Созопол, с адрес на поземления имот: ***, площ: 941 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята при
неполивни условия: 0, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 10. 136, съседи:
***, ***, ***, *** и ***, както и 2./ за прогласяване нищожността на покупко-продажбата,
обективирана в нотариален акт № *** на нотариус с рег. номер 542 в регистъра на
Нотариалната камара – Сергей Янков, вписан в Службата по вписванията с вх.рег. №
2296/28.03.2011 г., акт № ***, с която „ИНДИГО“ ООД, чрез управителя му Недко Стефанов
1
Стефанов е продало на М. Т. И. гореописания имот, на заявените основания - липса на
представителна власт и надлежно упълномощаване /липса на съгласие/, противоречие със
закона и заобикаляне на закона. Със същото решение ищцовото дружество е осъдено да
заплати на ответницата по делото сумата от 2 000 лв. разноски по делото.
С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено при
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, и като необосновано.
Въззивникът заявява, че имотът, предмет на оспорената с иска разпоредителна сделка е
собственост на дружеството „Индиго“ ООД, като за неговата продажба не е било взето
решение от общото събрание на съдружниците. Съдружникът Недко Стефанов, който е
представлявал „Индиго“ ООД при сключване на сделката, е притежавал само 20 % от
капитала на дружеството, поради което същият не би могъл да вземе решение от името на
общото събрание на съдружниците. Оспорената сделка, с която собственият на дружеството
имот бил прехвърлен на ответницата М.И. е сключена в противоречие със законовото
изискване, предвидено в чл. 137, ал. 1 т. 7 от ТЗ, а именно отчуждаването на недвижими
имоти да става с решение на общото събрание на съдружниците. Съдружникът Джон
О,съливан, притежател на 80 % от дружествените дялове не бил уведомен, не е присъствал и
не е участвал при вземане на решение за продажба на процесния недвижим имот. Правят се
оплаквания за допуснати процесуални нарушения при изготвянето на доклада по делото, и
по – конкретно относно правната квалификация на иска и разпределението на
доказателствената тежест, както и такива при извършване оценката на събраните
доказателства. Сочи се, че БРС е обсъдил в мотивите си доказателство /протоколно решение
на ОСС от 21.03.2011 г./, което не било приобщено към материалите по делото. На
следващо място се заявява, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на факти и
обстоятелства, приети за установени в мотивите на съдебно решение по гр.д. № 8456/2011 г.
по описа на БРС, тъй като липсвал субективен идентитет на страните по двете дела.
Възразява се, че съдът не е зачел решение № 129 от 25.04.2014 г. по т.д. № 617/2013 г. по
описа на ОС Бургас, което се явявало новонастъпило обстоятелство, след приключване на
предходния спор по гр.д. № 8456/2011 г. по описа на БРС, и с което всички обстоятелства
по взети решения на ОСС на „Индиго“ ООД от дата 06.01.2011 г., вписани по партидата на
дружеството в ТР, били обявени за несъществуващи. Твърди се, че ответницата М.И. била
във фактическо съжителство със съдружника Недко Стефанов, като събраните доказателства
в тази връзка не били обсъдени от БРС. Не било разгледано и предявеното от ответницата
възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност, което се оспорва като
неоснователно и недоказано. С оглед направените възражения, въззивникът прави искане за
задължаване на ответницата да представи оригинала на протокол за проведено ОСС на
„Индиго“ ООД от 21.03.2011 г. , който бил използван при прехвърлителната сделка,
оспорена с предявения иск. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
ново решение по същество, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени.
Претендират се разноски за двете инстанции.
С подадения в срока по чл. 263 от ГПК отговор от въззиваемата М.И., жалбата се
2
оспорва като неоснователна и се прави искане същата да бъде оставена без уважение.
Ответницата по иска заявява, че за действителността на сделката е без значение дали има
протокол на ОС на дружеството или не като се позовава на постановеното по този въпрос
Тълкувателно решение от 15.11.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Твърди въпреки това, че при изповядване на процесната сделка такъв протокол е бил
представен пред нотариус Сергей Янков, описан е като документ в приложението на
нотариалния акт и следователно съществувал. Предявеното от нея възражението за давност
било заявено при условията на евентуалност, поради което съдът нямал задължение да го
обсъжда след като е отхвърлил исковете. Оспорват се твърденията, че ответницата била във
фактическо съжителство със съдружника Недко Стефанов, като дадените в тази насока св.
показания на св. М. О. се сочат като неверни. Излагат се съображения по въпроса за
обвързващата сила на констатациите относно общите факти, възприети от съда, постановил
решението по предходно дело, имащо за предмет оспорването на същата разпоредителна
сделка гр.д. № 8456/2011 г. по описа на БРС/. Част от твърденията, на които се основа
предявеният понастоящем иск са идентични с тези по първоначално заведеният иск за
нищожност, поради което районният съд правилно е зачел изводите по общите факти. В
заключение въззиваемата страна намира за правилни и обосновани изводите на БРС, според
които липсата на решение на ОС, липсата на еквивалентност и непостъпването на средства
по сметката на дружеството нямат за последица обявяването на сделката за нищожна.
Заявеното с въззивната жалба доказателствено искане за задължаване на ответницата да
представи протокола от ОСС на „Индиго“ ООД, послужил за изповядване на процесната
сделка, се оспорва като неоснователно. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и също претендира за присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
С Определение си по чл. 267 от ГПК от 10.05.2021 г., въззивният съд остави без
уважение направеното от въззивника доказателствено искане за задължаване на насрещната
страна да представи по делото протокол от ОСС на „Индиго“ ООД от 21.03.2011 г., поради
липса на твърдения относно наличието на предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК и поради
настъпила преклузия, доколкото от заявените по делото твърдения става видно, че за
съществуването на този документ страната е била известена още към момента на
провеждане на първоинстанционното производство и следвало да предприеме действия по
ангажиране на това доказателство още с исковата молба.
В проведеното пред БОС съдебно заседание страните не се явяват лично,
представляват се от упълномощените им представители, които поддържат становищата си,
изложени съответно във въззивната жалба и в отговора против нея. Не заявяват
доказателствени искания. Претендират разноски съобразно представения от всяка страна
списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има
3
правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
Въззивният съд следи служебно за допустимостта на обжалваното решение, а за
неговата правилност само по оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което съдът
разгледа изложените от въззивника доводи за неправилност на съдебния акт.
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
и по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, с които ищцовото дружество
„ИНДИГО“ ООД иска да бъде прието за установено спрямо ответницата М. Т. И., че
последната не е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.
Созопол, с адрес на поземления имот: ***, площ: 941 кв.м., както и да бъде прогласена
нищожността на покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № ***на нотариус с
рег. номер, с която „ИНДИГО“ ООД, чрез управителя му Недко Стефанов Стефанов е
продало на М. Т. И. гореописания имот, на заявените основания - липса на представителна
власт и надлежно упълномощаване /липса на съгласие/, противоречие със закона и
заобикаляне на закона.
Ищцовото дружество твърди, че оспорената сделка е сключена от лице без
валидна представителна власт, тъй като лицето Недко Стефанов не е бил нито законен, нито
надлежно упълномощен представител на дружеството-продавач, и не е бил легитимиран да
се разпорежда със собствения на дружеството имот. Отделно от това сделката
противоречала на закона, тъй като липсвало решение на общото събрание на дружеството –
продавач за разпореждане с имота, както и поради това, че посочената в нотариалния акт
продажна цена не била постъпила в активите му. Твърди се също, че извършената покупко-
продажба заобикаля закона, тъй като Недко Стефанов се бил разпоредил с чужди права. По
изложените аргументи за нищожност на сделката се иска съдът да приеме за установено, че
ответницата не е собственик на процесния имот, както и да прогласи договора за продажба
за нищожен.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва допустимостта на исковете,
тъй като повдигнатият правен спор вече бил разрешен с решението по гр.д. № 8456/2011 г.
по описа на Бургаския районен съд. По цитираното дело, настоящите страни били
обикновени другари /на страната на ответника/ и поради това били обвързани от
задължителната сила на мотивите /фактически констатации, правни изводи и становището
на съда по преюдициалните въпроси/. В случая страните били обвързани от изводите на
съда, че сделката не е нищожна, поради това исковете с правно основание чл. 26 от ЗЗД не
можело да се пререшават. Излага възражения по същество за неоснователност на исковите
претенции и при условията на евентуалност предявява възражение за изтекла в нейна полза
кратка придобивна давност.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и въз основа на закона, намира следното от фактическа и правна
4
страна:
От извършена справка в Търговския регистър се установява, че дружеството
„Индиго” ООД, с ЕИК ********* е първоначално регистрирано с решение от 16.VII.2004 г.
по ф. д. № 2087/2004 на БОС и пререгистрирано на 18.08.2008г., като същото е било
представлявано и управлявано от Джон Пол О`Съливан. Съдружници в дружеството са били
лицата Джон Пол О`Съливан /80 % от дяловете/ и Недко Стефанов Стефанов /20 % от дяловете/.
С нотариален акт за покупко – продажба № *** на нотариус №257, дружество е
придобило право на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ нива с
площ от 941 кв.м. в ***.
На 24.02.2011 год. по партидата на ищцовото дружество в ТР е извършено
вписване въз основа на решение на общо събрание на дружеството от 06.01.2011 год., в
което е посочено, че Недко Стефанов е избран за управител на дружеството и е взето
решение дружеството да се представлява от двамата управители Джон Пол О`Съливан и
Недко Стефанов Стефанов заедно и поотделно.
На 25.03.2011 год. „Индиго” ООД, с ЕИК *********, представлявано от
вписания към този момент управител Недко Стефанов Стефанов се е разпоредило с
процесния недвижим имот в полза на ответницата М.И., като сделката е обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** на нотариус с рег. № 542.
Съгласно посочения нотариален акт ответницата е придобила ПИ *** за покупна цена от 200
лева, при данъчна оценка за имота в размер на 110,70 лева. В акта е посочено, че при
извършването на акта е представен протокол от общо събрание на съдружниците в
„Индиго” ООД.
С решение №129/25.04.2014 год. по т.д.№ 617/2013 год. по описа на Бургаския
окръжен съд е прието за установено по отношение на „Индиго“ ООД, че всички вписани на
24.02.2011 год. по партидата на дружеството в търговския регистър обстоятелства съгласно
взети решения на ОСС на „Индиго“ ООД от 06.01.2011 год. не съществуват. Решението е
влязло в сила след потвърждаване от апелативен съд и недопускане на касационно
обжалване от ВКС, на 07.06.2016 год.
По делото като доказателство е приложено гр.д.№ 8456/2011 год. по описа на
Бургаския районен съд, по което са постановени следните съдебни актове: Решение №581/
05.04.2013 год. по гр.д. № 8456 / 2011 год. по описа на Бургаския районен съд , Решение
№ІІІ-55/14.05.2014 год. по в.гр.д.№1978/2013 год. по описа на Бургаския окръжен съд и
Определение № 427/11.06.2015 год. по гр.д.№2412/2014 год. по описа на Върховния
касационен съд, І т.о.. С влязлото в сила решение на БРС с №581/05.04.2013 год. по гр.д. №
8456 / 2011 год. са отхвърлени предявените от Джон Пол О`Съливан против „Индиго” ООД
и М. Т. И. искове за установяване нищожност на разпоредителните сделки извършени с
нотариални актове за покупко – продажба на недвижими имоти – нотариален акт № *** /с
който е изповядана и оспорената понастоящем сделка/ и нотариален акт № ***, и двата на
5
нотариус с рег. № 542 по регистъра на НК, на предявените основания – липса на съгласие,
противоречие на закона и накърняване на добрите нрави.
След приключване на производството по гр.д. № 8456/2011 г. по описа на
БРС, образувано по искове на физическото лице Джон Пол О‘Съливан, втората от
псоочените по – горе разпоредителни сделки, а именно тази извършена с нотариален акт за
покупко – продажба на недвижими имоти № *** на нотариус с рег. № 542 по регистъра на
НК, с предмет два недвижими имота, находящи се в гр. Черноморец, е оспорена отново като
нищожна, но този път по иск, предявен от дружеството „Индиго“ ООД, по повод на който е
било образувано гр.д. № 3038/2018 г. по описа на БРС. Наред с иска за нищожност на
посочената разпоредителна сделка, дружеството е предявило и отрицателен установителен
иск за приемане за установено, че ответницата М.Т. не е собственик на процесните имоти. С
решение № 99/14.01.2019 г. по гр.д. № 3038/2019 г. на БРС, районният съд е отхвърлил иска
за нищожност и в тази част решението като необжалвано е влязло в сила. Със същото
решение, БРС е уважил предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК и е
приел, че ответницата М. Т. ИВ. не е собственик на прехвърлените два имота в град
Черноморец. В тази част решението е било обжалвано и въззивната инстанция с Решение №
III-79 от 12.07.2019 г. по в.гр.д. № 777/2019 г. по описа на БОС е отменила
първоинстанционното решение като вместо това е отхвърлила като неоснователен
установителния иск, като в мотивите въззивната инстанция се е произнесла по въведените в
предмета на делото основания за нищожност, идентични с предявените по настоящото дело.
С Определение № 60285 от 28.06.2021 г. по к.гр.д. № 1485/2021 г. на ВКС, II ГО
/постановено преди приключване на устните състезания пред настоящата инстанция/,
касационната инстанция не е допуснала до касационно обжалване въззивното решение
постановено по в.гр.д. № 777/2019 г. по описа на БОС.
След анализа на постановените съдебни актове по предходните съдебни
производства, водени между страните по настоящия процес, районният съд правилно е
заключил, че настоящите искове са допустими, а възражението на ответницата за наличие на
основание за отвод поради сила на пресъдено нещо е преценено като неоснователно.
В мотивите на оспореното в настоящото производство решение, съдът е приел,
че страните по настоящото дело не са обвързани от силата на пресъдено нещо по влязлото в
сила решение постановено по гр.д. № 8456/2011 г. по описа на БРС, доколкото в посоченото
съдебно производство те не са били насрещни страни /ищец по това дело е бил Джон Пол
О‘Съливан, а ответници са били „Индиго“ ООД и М. Т. И./. Настоящите страни обаче са
имали качеството на обикновени другари в предходното съдебно производство и поради
това същите са обвързани от мотивите на съда по общите факти, които се релевират и в
настоящото производство. На следващо място, районният съд е посочил и кои са тези общи
факти, които е приел за установени в отношенията между страните по делото, въз основа на
мотивите към влязлото в сила решение по гр.д. № 8456/2011 г. по описа на БРС. Част от тях
са цитирани във въззивната жалба, но въззивникът не е релевирал конкретни възражения
6
против тези изводи на БРС. Като такива установени между страните обстоятелства, съдът е
посочил: факта, че прехвърлител по процесната сделка е дружеството „Индиго“ ООД; че
към момента на сключване на сделката дружеството е било представлявано от вписания в
Търговския регистър управител Недко Стефанов, който е действал наред с дотогавашния
управител Джон Пол О‘Съливан /заедно и поотделно/; факта, че вписаните въз основа на
взетите решения с протокол от ОС от 06.01.2011 г. обстоятелства по партидата на
дружеството в ТР са обявени за несъществуващи съгласно решение по т.д. № 617/2013 г. по
описа на БОС. Районният съд е зачел и констатациите, които съдът, пред който е било
висящо предходното производство, е приел по въпросите за липса на решение на ОС на
дружеството – продавач за продажба на имота, за липса на еквивалентност на престациите
по сделката и непостъпването на парични средства сделката по сметката на дружеството.
Независимо от зачитането на обвързващата сила на мотивите на предходния
съдебен акт, в обжалваното понастоящем решение, районният съд е изложил и собствени
правни изводи по поставените спорни въпроси, като е възприел идентични изводи за
неоснователност на исковите претенции. Предвид правилността на извод на БРС за това, че
решението по гр.д. № 8456/2011г. по описа на БРС не се ползва със сила на пресъдено нещо,
възраженията на въззивника в тази насока се явяват неоснователни и като такива следва да
бъдат оставени без уважение.
На следващо място, във въззивната жалба се прави оплакване за неправилност на
решението, в частта, в която съдът е приел, че сделката не е сключена в противоречие със
закона – едно от релевираните в исковата молба основания за нищожност. Настоява се, че
сделката е нищожна именно на това основание, тъй като е сключена в противоречие с
разпоредбата на чл. 137, ал. 1 т. 7 от Търговския закон, според която за отчуждаване на
недвижими имоти от дружество е необходимо решение на Общото събрание на
съдружниците. В тази връзка следва да се посочи, че едва за първи път във въззивната
жалба, ищецът конкретизира законовата разпоредба, в нарушение на която счита, че е
сключена оспорената разпоредителна сделка, макар, че от изложените в исковата молба и
уточнителните към нея молби твърдения, че сделката е нищожна поради липса на решение
на ОС на дружеството, съдът е приел, че се касае именно за нарушение на това изискване от
ТЗ, съгласно което за отчуждаване на недвижими имоти, собственост на дружеството е
необходимо решение на Общото събрание.
По въпросът дали липсата на решение на общо събрание на дружеството води до
недействителност на сделката, е налице задължителна съдебна практика, намерила
изражение в ТР 3/2013 на ОСГТК на ВКС, правилно съобразена и от районния съд. Според
задължителните разяснения, дадени в посоченото тълкувателно решение, нормата на чл.
137, ал. 1, т. 7 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга правото на
представляващия да изразява воля, поради което липсата на решение по чл. 137, ал. 1,
т.7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешно -
организационен характер не съставляват липса на съгласие и имат правно значение само в
7
отношенията между дружеството и управителя. В съдебната практика се приема, че при
органното представителство необходимостта от защита на интересите на дружеството с
установеното в закона изискване за предварително решение от дружествен орган за
сключване на разпоредителна сделка, следва да се преценява във връзка с необходимостта да
се гарантират сигурността, стабилността и бързината на търговския оборот и да се защитят
интересите на третите лица. Сделките, сключени от управителя, се преценяват като
действителни поради наличие на воля при сключването им. Въпросът дали управителят е
действал без предходно решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, е от значение за
вътрешните му отношения с дружеството и е без значение за третите лица, които нямат
задължение да проверяват какво е прието в дружествения договор за представителството,
нито дали има решение на ОС по въпроси от неговата компетентност. По изложените
съображения оспорването на сделката като нищожна поради противоречието й със закона -
чл. 137, ал. 1 т. 7 от ТЗ /т.е. поради липса на решение на ОС/ правилно е преценено от БРС
като неоснователно.
В тази връзка и с оглед поддържаното в жалбата възражение, че сделката била
сключена изобщо при липса на решение на общо събрание на съдружниците, въззивникът е
поискал съдът да задължи ответницата да представи по делото оригинал на протокол за
взето решение на ОСС на „Индиго“ ООД от 21.03.2011г., използван при прехвърлителната
сделка. Това искане като заявено за първи път пред въззивната инстанция и при липсата на
данни соченият документ да представлява новоузнато за ищеца обстоятелство, бе оставено
без уважение. Липсата на решение на общо събрание на съдружниците е била релевирана
като основание за недействителност на сделката още в първоначалната искова молба, към
която е бил представен и нотариалния акт, с който е изповядана процесната сделка. В
приложението на акта, в което са описани документите, представени пред нотариуса преди
изповядване на акта е цитиран и протокол от ОС на „Индиго“ ООД. Поради това, ищецът е
следвало да заяви това доказателствено искане още пред първата инстанция. В жалбата,
въззивникът заявява бланкетно оплакване за допуснато от съда нарушение на процесуалните
правила във връзка с разпределение на доказателствената тежест, както и за оценка на
доказателства, които не били събрани по делото, а именно обсъждания протокол от ОС на
съдружниците от 21.03.2011 г. Настоящата инстанция обаче намира тези оплаквания за
неоснователни. В определението по чл. 140 от ГПК, районният съд е указал на страните
доказателствената тежест за установяване на релевантните по делото факти, като е посочил,
че ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи твърдените от
него пороци на разпоредителната сделка, водещи до нищожността й. Т.е. в тежест на ищеца
е било възложено доказването на заявеното от него твърдение, че липсва решение на
общото събрание и че това води до нищожност на сделката. Неправилно въззивникът счита,
че ответната страна е имала тежестта да представи по делото соченият протокол от ОС, тъй
като твърдяното от нея право не се установява от този документ.
Неоснователни са оплакванията на въззивника и относно изводите на БРС, с
които е отхвърлил и другото заявено с исковата молба основание за нищожност на сделката,
8
а именно – липса на съгласие, изразяващо се в липса на представителна власт и надлежно
упълномощаване на лицето Недко Стефанов, заемащ длъжността управител на ищцовото
дружество „Индиго“ ООД към датата на процесната сделка. Районният съд правилно е
приел, че страна по оспорената сделка като продавач е дружеството /а не физическото лице
Недко Стефанов, както погрешно сочи въззивникът/. Представителството на дружеството
при сключване на договора за продажба е било осъществено в лицето на вписания към този
момент в Търговския регистър законен управител, разполагащ с правомощия и
самостоятелно да представлява юридическото лице. Наличието или липсата на взето
решение от ОС за продажба на недвижимия имот е въпрос, различен от представителната
власт на дружеството. В исковата молба, ищецът е въвел възражение, че сделката е била
сключена при липсва на валидно учредена представителна власт в лицето на управителя
Недко Стефанов, което обаче неоснователно обосновава с постановеното по – късно съдебно
решение по т.д. № 617/2013 г. по описа на БОС, с което съдът е обявил за несъществуващи
вписаните по партидата на „Индиго“ ООД обстоятелства в ТР, в това число и избора на
Стефанов за втори управител наред с действащия до този момент Джон Пол О‘Съливан. По
въпроса за действието на това съдебно решение, районният съд се е произнесъл в мотивите
си и правилно е приел, че същото действа занапред, а не с обратна сила. Срещу този извод
на съда жалбоподателят не въвежда никакви оплаквания, каквито впрочем биха били
неоснователни, доколкото в този смисъл е и трайната съдебна практика. В Решение № 6 от
04.02.2016 г. по гр. д. № 3860 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, е
прието, че на вписването е придадено защитно действие спрямо третите добросъвестни лица
чрез презумпциите в чл. 10 ЗТР – че вписаното обстоятелство или обявения акт съществуват
такива, каквито са вписани, респ. обявени, дори в действителност да не съществуват,
съответно, че невписаните обстоятелства са несъществуващи, чрез които тези лица се
предпазват от неизгодни за тях правни последици, произтичащи от неизвестна за тях
информация относно техни контрагенти. Това разрешение е застъпено и в Определение №
60285 от 28.06.2021 г. по гр. д. № 1485 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № III-79,
постановено на 12.07.2019 г. по в. гр. д. № 777/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с
което са отхвърлени предявените от Индиго ООД против М. Т. И. идентични искове, но за
други два имота, находящи се в град Черноморец. В цитиранато определение, касационната
инстанция е постановила, че основното действие на вписването в търговския регистър е
оповестителното /чл.7, ал.1 ЗТР/ и целта му е да се информират участниците в търговския и
гражданския оборот за важни обстоятелства, касаещи търговците и за съществуването на
определени правно значими обстоятелства. С оглед гарантиране сигурността на оборота на
вписването е придадено и защитно действие спрямо третите добросъвестни лица чрез
презумпциите в чл.10 ЗТР – че вписаното обстоятелство или обявения акт съществуват
такива, каквито са вписани, респективно обявени, дори в действителност да не съществуват,
съответно, че невписаните обстоятелства са несъществуващи, чрез които тези лица се
предпазват от неизгодни за тях правни последици, произтичащи от неизвестна за тях
информация относно техни контрагенти. Вписването на несъществуващото обстоятелство
9
поражда действие по отношение на третите добросъвестни лица от момента на вписването
до заличаването му по чл.30 ЗТР. По изложените съображения, заявеното с иска оспорване,
че сделката е недействителна като сключена при липса на представителна власт правилно е
отхвърлено като неоснователно и недоказано.
Правилни са изводите на съда, че по делото не са събрани доказателства
ответницата М.И. да е била недобросъвестно лице към датата на изповядване на сделката.
Следва да се посочи, че такива твърдения не са били и заявени от ищеца в исковата молба, а
едва в хода на делото е заявено обстоятелството, че ответницата живеела на семейни начала
с лицето Недко Стефанов. Съдът макар да не е бил длъжен да ги обсъжда, доколкото същите
представляват въведени след срока за отговор по чл. 131 ГПК, както и след доклада по
делото нови фактически обстоятелства, е приел след анализ на събраните доказателства, че
същите са недоказани. По изложените съображения, въззивният съд, намира, че
възраженията на ищцовата страна относно недобросъвестност на ответницата към момента
на сключване на процесната сделка не следва да се разглеждат по същество, тъй като както
бе посочено, същите не са били своевременно заявени в процеса, но само за пълнота на
изложението констатира, че районният съд правилно ги е отхвърлил като недоказани.
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания против мотивите, с които БРС е
отхвърлил като неоснователно и третото релевирано основание за нищожност на сделката, а
именно като сключена при заобикаляне на закона, поради което съдът не дължи проверка по
правилността на обжалвания съдебен акт в тази му част.
На следващо място, въззивното дружество прави оплакване, че районният съд не
е обсъдил отправеното от ответницата по иска възражение за давност, поставено за
разглеждане в условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен главния иск, с който се
иска да бъде прието за установено, че същата не е собственик на имота. Съдът констатира,
че ищцовото дружество – настоящ въззивник няма правен интерес от така предявеното
оплакване, доколкото чрез разглеждането на соченото възражение се цели защита на
твърдени от насрещната страна собственически права върху имота, конкуриращи се с
правата, чиято защита търси ищеца в настоящия процес. Дружеството няма правен интерес
да упражнява чужди права, респективно да прави оплаквания за допуснати нарушения от
страна на съда, изразяващи се в непроизнасяне по възраженията, посредством които
насрещната страна упражнява същите тези права. По същество, районният съд правилно е
посочил, че след като искът за приемане за установено, че ответницата не е собственик на
процесния имот е отхвърлен, то предявеното от последната възражение за придобивна
давност, не подлежи на разглеждане.
Неоснователно е и следващото оплакване на въззивника за това, че съдът не е
сезирал органите на прокуратурата за лъжесвидетелстване на свидетелката, водена от
ответната страна, което съдът намира за неотносимо към правилността на обжалвания
съдебен акт. По същество следва да се посочи, че правомощието на съда да уведоми
прокуратурата при данни за осъществено престъпление е уредено само в производството по
10
чл. 194 от ГПК – при проверка истинността на документ. В процесуалните разпоредби
уреждащи разпита на свидетел липсва предвидена възможност съдът да преценява по свой
почин дали показанията са неверни и да сезира за това прокуратурата.
При така изложените мотиви, съдът намира, че подадената въззивна жалба е
неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото, право на разноски има въззиваемата страна, която
своевременно е отправила искане за тяхното присъждане. С представения списък по чл. 80
от ГПК се претендира 2000 лева адвокатско възнаграждение, за уговарянето на което и
реалното му изплащане са представени доказателства – договор за правна помощ и
инкорпорирана в него разписка за плащане. Ето защо, с оглед основателността на
направеното искане, въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
въззиваемата страна претендираните разноски за настоящото въззивно производство.
По аргумент от чл. 280, ал. 3 от ГПК решението подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260886/16.12.2020 г. по гр.д. №5760/2019 г. по
описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Индиго” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Казанлък, ул. "Св.Св. Кирил и Методий” № 12а, представлявано от Джон Пол О’Съливан
да заплати на М. Т. И. от ***, ЕГН ********** направените пред въззивния съд разноски
общо в размер на 2000 лв. / две хиляди лева/.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Върховния касационен
съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12