Решение по дело №172/2024 на Административен съд - Кюстендил

„Горлес – 22“ ЕООД, [ЕИК] [населено място], обл.Кюстендил, съдебен адрес [населено място], [улица]оспорва решение №1139з-23/06.03.2024г. на началник сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил, с което е отказано извършването на промяна на регистрацията на МПС. Изложени са съображения за незаконосъобразност, поради нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на оспорения административен акт. Не се претендират разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от оспорващото дружество.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по издаването на оспорения акт е започнало по заявление №2311390020213/30.01.2023г. за зачисляване в региона и промяна на собственост на товарен автомобил ИФА В 50 Л с рег.№[рег. номер], подадено от „Горлес – 22“ ЕООД, [ЕИК] [населено място], обл.Кюстендил. Приложени са договор за покупко-продажба на МПС от 30.12.2022г. с нот.заверка на подписите гер.№3572/30.12.2022г., свидетелство за регистрация на МПС част І и част ІІ, като в тях е вписан номер на рама [рег. номер] и номер на двигател 27992378842193.

Пред административния орган е образувано административно производство по подаденото заявление на жалбоподателя, в хода на което при извършване на идентификация на процесния автомобил от технически контрол в сектор ПП – Кюстендил, е установен различен идентификационен номер /ИН/ на рама, а именно [рег. номер], различен от вписания в СРМПС и договора за продажба. Извършена е експертна справка №22/01.02.2023г., от която е видно, че площадката носеща номера на рама, разположена на греда на място характерно за модела МПС, е установен номер [рег. номер], а на табела, намираща се в купето на автомобила, оригинално закрепена, е избит номер [рег. номер]. На площадката за номер на двигател не са установени цифри или букви, а само следи от почистване. Установени са следи от презанитване на контролен нит на заден регистрационен номер – контролния номер е „5“, съвпадащ с този в СРМПС, но ИН [рег. номер] отговаря за товарен автомобил ИФА В 50 Л с рег.№[рег. номер].

Образувано е досъдебно производство №556/2023г. по описа на РУ Кюстендил, по което е изготвена експертиза, обективирана в Протокол №405/21.08.2023г. на експерт В. П.. В същата е отразено, че ИН на рама на процесния автомобил се намира на характерно място за модела и е със съдържание [рег. номер], без следи от интервенция, поради което може да се приеме, че е оригинален. Същият се различава от вписания в придружаващия МПС-то талон, като там е вписан номер [рег. номер]. Този номер е избит и на производствена табела, намираща се в кабината на автомобила, оригинално закрепена. Номер на двигател не се установява. Експертът сочи за следи от презанитване на контролен нит на заден регистрационен номер с номер „5“ и съответстващ на товарен автомобил ИФА с ИН на рама [рег. номер]. Направен е извод, че най-вероятно се касае за случай, при който на шасито с избит ИН на рама [рег. номер] е монтирана кабина от товарен автомобил ИФА с ИН на рама [рег. номер], както и регистрационните номера на същия. С Постановление от 23.02.2024г. на КРП наказателното производство за извършено престъпление по чл.345а , ал.1 от НК е прекратено, поради незначителна опасност на деянието по см. на чл.9, ал.2 от НК.

При извършена справка по история за МПС е установено, че с ИН на рама [рег. номер] и номер на двигател 27997388911793 е регистриран товарен автомобил ИФА В 50 Л с рег.№[рег. номер], собственост на „Слатина – Булгарплод“ ЕАД гр.София.

При тези обстоятелства и на основание чл.143, ал.1 от ЗДвП компетентният административен орган – началника на сектор ПП – Кюстендил, е издал решение №1139з-23/06.03.2024г., с което е отказал промяна на регистрацията на товарен автомобил ИФА В 50 Л с рег.№[рег. номер], собственост на „Горлес – 22“ ЕООД, [ЕИК] [населено място], обл.Кюстендил.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, съдът намира оспорването за неоснователно, по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като представлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към хипотезиса на приложимата правна норма от ЗДвП. Спазени са и административнопроизводствените правила.

Разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗДвП съдържа императивното правило за регистриране на МПС по неговия идентификационен номер, поставен от производителя. Ал.2 от същия текст изрично забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство, а в ал.3 законодателят е въвел забрана за регистрация, докато не бъде установен автентичният ИН, поставен от производителя. Относимите към тази законова цел са разпоредбите на ЗДвП и Наредба №І-45/24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях. Условието, което законът поставя, е свързано само с възможността да се установи автентичния ИН, независимо дали регистрацията на автомобила е първоначална или последваща /чл.143, ал.1 от ЗДвП/. При втората се извършва проверка за идентификация на ПС, с оглед резултата от която е възможно да се откаже последваща регистрация /какъвто е разглеждания случай/. Приложима е и разпоредбата на чл.7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г., която предвижда превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), да не се регистрират, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Относим за казуса е и Регламент (ЕС) №19/2011 на Комисията от 11 януари 2011 година относно изискванията за одобрение на типа на поставяните от производителя задължителни табели и на идентификационния номер на превозното средство за моторни превозни средства и техните ремаркета. В Приложение I, част Б, т.1.1. VIN е предвидено да бъде обозначен на всяко превозно средство.; т.1.2. VIN трябва да бъде уникален и недвусмислено присвоен на конкретното превозно средство и т.1.3. VIN трябва да бъде обозначен на шасито или на превозното средство, когато превозното средство напусне производствената линия. В Приложение ІІ, част Б т.2 е посочено, че VIN се обозначава чрез щамповане или набиване върху шасито, рамата или друг подобен елемент; т.4. VIN трябва да бъде поставен на видно и леснодостъпно място. Местоположението следва да бъде подбрано така, че номерът да не може да бъде заличен или повреден и т.5. VIN трябва да бъде разположен от дясната страна на превозното средство.

С оглед събраните в хода на административното производство доказателства и анализирани на основата на сочената правна регламентация за съда се налага извод за законосъобразност на отказа на административния орган. Както от експертна справка №22/01.02.2023г., така и от Протокол №405/21.08.2023г. се установява безспорно, че на греда на автомобила, където характерно се намира ИН на рамата е отбелязан такъв с №[рег. номер] /без интервенции/, а на производствена табела в купето на автомобила – такъв с №[рег. номер] /без интервенции/. Т.е. на две места в МПС-то, на които следва да бъде наличен уникален VIN е избит такъв с различно съдържание. Отделно от това обстоятелство е установено, че номера на двигателя на представения за пререгистрация автомобил е невъзможно да бъде разчетен, което възпрепятства възможността за установяване VIN, поставен от производителя и чрез този характерен белег за превозното средство, както и че има следи от презанитване на контролен нит на заден регистрационен номер с номер „5“ и съответстващ на товарен автомобил ИФА с ИН на рама [рег. номер]. В този смисъл съдът приема, че МПС-то е невъзможно да бъде идентифицирано, доколкото не може да се установи безспорно неговия идентификационен номер, поставен от производителя. С проявлението на този юридически факт в хода на административното производство е възникнало субективното право на административния орган да откаже промяна на регистрацията на товарния автомобил, при съблюдаване нормата на чл.143, ал.1 от ЗДвП и легалната дефиниция за „идентификация“ по см. на §2, т.8 от ДР на Наредбата и дефиницията за “идентификационен номер на превозното средство“ по см. на §6, т.61 от ДР ЗДВП. Безспорната неустановеност по категоричен начин на ИН на производителя /разминаване данните на ИН от документите с тези върху превозното средство, както и на ИН наличен в МПС-то; регистриране на ИФА В 50 Л с рег.№[рег. номер], собственост на „Слатина – Булгарплод“ ЕАД гр.София с номер на рама [рег. номер] и номер на двигател 27997388911793; невъзможност за проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход – заличен номер на двигател/, е достатъчно условие за постановяване на административен акт в смисъла на оспорения. В този аспект жалбата се явява неоснователна, тъй като не са налице нито релевираните в нея основания за отмяна, нито останалите по чл.146 от АПК.

С оглед изхода от делото съдът не присъжда разноски.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Горлес – 22“ ЕООД, [ЕИК] [населено място], обл.Кюстендил срещу решение №1139з-23/06.03.2024г. на началник сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил, с което е отказано извършването на промяна на регистрацията на товарен автомобил ИФА В 50 Л с рег.№[рег. номер].

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.