РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Карлово, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320101476 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124 от ГПК
във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД,
разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Е.М.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител твърди,
че на 11.03.2009г. бил сключен договор за потребителски кредит по кредитни
програми № ******** от 11.03.2009г. между С. АД и Н. М. ЕН. с ЕГН
********** - кредитополучател и СТ. ЕН. ЕН. с ЕГН ********** -
съкредитополучател, по силата на който кредиторът отпуснал на
кредитополучателя кредит в размер на 29 000 (двадесет и девет хиляди) лева.
Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора.
Съгласно чл. 4 (1) главницата по кредита се олихвявал с годишна лихва, равна
на сбора на банковия лихвен процент за кредити в национална валута на
банката (БЛП) плюс преференциална лихвена надбавка в размер на 3.55%.
Към датата на сключване на договора БЛП бил в размер на 6.40% годишно.
Съгласно договора кредитът се издължавал на 120 месечни анюитетни
погасителни вноски в съответствие с погасителния план. На 16.11.2009г.
между страните бил сключен анекс към договора за потребителски кредит по
кредитни програми № ******** от 11.03.2009г., по силата на който към
датата на сключването му останала непогасена главница по кредита в размер
на 27 989.88 лева (двадесет и седем хиляди деветстотин осемдесет и девет
лева и осемдесет и осем стотинки). Банката отпуснала на длъжниците
допълнителна сума в размер на 444.95 лева (четиристотин четиридесет и
четири лева и деветдесет и пет стотинки), в резултат на което, отчитайки
1
направените погашения, се формирало общо задължение по главницата в
размер на 28 434.83 лева (двадесет и осем хиляди четиристотин тридесет и
четири лева и осемдесет и три стотинки). Всички останали клаузи от договора
за потребителски кредит по кредитни програми № ********,
непротиворечащи на анекса, останали непроменени и запазили своето
действие до окончателното издължаване на отпуснатия кредит. По силата на
анекса, крайната дата за погасяването на сумата била 30.10.2019г.
След сключване на анекса, кредитополучателите погасили част от
месечните си вноски, след което преустановили плащанията си. След
преустановяване на плащанията останала непогасена главница по кредита в
размер на 24 926.19 лева и съответните лихви. Поради изтичане на крайния
срок за издължаване на кредита - 30.10.2019г., вземането станало изцяло
изискуемо.
Междувременно, на основание сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между С. ЕАД с ЕИК ********* и „Е.М.“
ЕООД с ЕИК ********** от 29.09.2014г. задължението на Н. М. ЕН.-
кредитополучател и СТ. ЕН. ЕН.-съкредитополучател, произтичащо от
договор за потребителски кредит по кредитни програми № ******** от
11.03.2009г. и сключен към него анекс от 16.11.2009г., било изкупено от
„Е.М.“ ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за
задълженията и договорите, на длъжниците били изпратени уведомления, че
кредитор спрямо тях по отношение гореописаното парично вземане е „Е.М.”
ЕООД. С нотариално заверено пълномощно цесионерът „Е.М.” ЕООД бил
изрично упълномощен от цедента - „С.” АД, да извършва уведомяване от
името на цедента. Длъжниците били уведомени по телефона, като
доказателство за това били направените по сметка на цесионера плащания.
Изпратени били и уведомления до длъжниците на адресите, посочени в
договора като същите се връщали с обелязване „непотърсено“. Съгласно
чл.18 от договора при промяна на посочения в договора адрес длъжникът се
задължил незабавно и писмено да уведоми банката. В противен случай,
всички съобщения изпратени на посочените в договора адреси се считали за
получени. Въпреки това, моли на основание чл. 235 ал.3 ГПК, съдът да
приеме, че длъжниците са надлежно уведомени и с връчването на
уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото,
ответниците получавали уведомлението, изходящо от „С.“ ЕАД (стар
кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става
надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази
насока.
„Е.М.” ЕООД пристъпило към принудително събиране на
вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до Районен съд
Карлово за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от
4 768.26 лева, от които:
- главница – 3 500 лева, част от общо дължимата главница в размер
на 24 926.19 лева;
- договорна лихва - 380.62 лева, частично претендирана лихва за
2
периода от 30.08.2018г. до 30.10.2019г. (дата на падежиране на анекса);
- лихва за забава - 887.64 лева (за претендираната главница);
всички суми, частично дължими по договор за потребителски кредит
по кредитни програми № ******** от 11.03.2009г. и сключен към него анекс
от 16.11.2009г.
Образувано било частно гражданско дело № 998/2021 г. като КрлРС
издал заповед за изпълнение за претендираната сума. Срещу издадената
заповед ответниците подали възражение, за което ищецът бил уведомен със
съобщение, надлежно връчено на 30.08.2021 г.
Във възраженията се твърдяло, че ответниците не дължат
изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Към настоящия момент
погасяване на задължението по договора не било осъществено. На ищеца не
било известно и основание, въз основа на което задължението за погасяване
да е отпаднало.
Горното пораждало правния интерес на ищцовото дружество да
предяви иск за установяване на вземането по договор за потребителски
кредит по кредитни програми № ******** от 11.03.2009г. и сключен към него
анекс от 16.11.2009г. за сумите по издадената заповед за изпълнение -
частично от неизпълненото задължение по горепосочения договор.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Н. М. ЕН. с ЕГН ********** и СТ. ЕН. ЕН. с ЕГН **********,
двамата с настоящ адрес: град С., община С., област П., улица „Т.М.“ №
********, дължат солидарно на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище
и адрес управление: град С., район В., ж.к. М.Д., улица „Р.П.К.“ № ***, със
законен представител: Р. ИВ. М.: сумата 3500 (три хиляди и петстотин) лева,
представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит по
кредитни програми № ******** от 11.03.2009г. и сключен към него анекс от
16.11.2009г., частично от общо дължимата главница в размер на 24 926.19
лева; сумата 380.62 лева (триста и осемдесет лева и шестдесет и две
стотинки), представляваща договорна лихва, частично претендирана за
периода от 30.08.2018г. до 30.10.2019г. (дата на падежиране на анекса към
договора); сумата 887.64 лева (осемстотин осемдесет и седем лева и
шестдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на лихвата за забава върху претендираната главница за
периода от 30.08.2018г. до 23.06.2021г., ВЕДНО със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 23.06.2021г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена
заповед № 502 от 30.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ЧГрД № 998/2021 г. по описа на КрлРС. Претендира за
разноските в исковото и заповедното производство.
Ответниците Н. М. ЕН. и СТ. ЕН. ЕН. оспорват иска като
неоснователен и правят следните възражения срещу иска:
І. Недействителност на целият договор:
1) Договорът бил изпълнен с размер на шрифта, по-малък от 12.
Това обстоятелство означавало, че не е спазено изискването на чл. 10, ал.1 от
Закона за потребителския кредит, тоест, договорът бил недействителен на
основанието по чл. 22 от ЗПК.
3
2) Нямало погасителен план на договора за кредит и анекса в
нарушение на чл.11, ал.1, т. 12 ЗПК. Договорът бил недействителен на
основание чл.11, ал.1, т.12, вр. чл. 22 ЗПК. Приложените два плана не били
подписани от кредитополучателя и съдлъжника на всяка страница, поради
което се оспорват.
3) Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не били спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7- 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен, а съгласно
разпоредбата на чл. 24 от ЗПК, за договора за потребителски кредит се
прилагали и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. С
разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителя, към който
изрично и пряко препращал чл. 24 ЗПК, била уредена т. нар. генерална (обща)
клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и
за потребителския кредит. Съобразно посоченото в ал.1 , неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, била уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и водела
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В ЗЗП и ЗПК не било налице законово
определение на понятието „добросъвестност“, но от общите правила на
гражданското право, уреждаща изискванията за добросъвестност в
преддоговорните отношения (чл. 12 ЗЗД), тълкуването на действителната
обща воля на страните при породено договорно правоотношение (чл. 20 ЗЗД)
и при изпълнение на действително възникнало договорно задължение (арг.
чл. 63 ал. 1 ЗЗД), можела да се изведе дефиниция за използвания в ЗЗП
термин „добросъвестност“, на чието изискване следвало да отговарят
уговорките в договорите за потребление. Те трябвало да са съответни на
установената и наложила се в съвременното общество нравствена норма на
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския и търговския
оборот, при сключване и изпълнение на сделки за потребление, като чрез
техните проявни форми се изграждало понятието за добросъвестната
търговска практика - съвкупност от правила, определящи пазарното
поведение, които произтичат от законите и обичаните търговски отношения и
не нарушават добрите нрави. Уговорките не следвало да водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
като тази несъразмерност е значителна, когато е налице съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до
тяхната нееквивалентност, както и в несъответствие във възможността им да
упражнят своите права за защита по договора. В този смисъл за да се
обезпечат субективните права и законни интереси на икономически по-
слабата страна, „цената“ на услугата, вкл. по договора за кредит относно
възнаградителната лихва и другите разходи, трябвало да са уговорени ясно и
разбираемо за средния потребител, съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, чрез
тяхната детайлизация в договора.
Потребителят дължал връщане само на чистата стойност на кредита
при недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. В
чл. 23 от ЗПК било предвидено, че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него. Предвид горното
4
ищецът имал право да получи чистата стойност на кредита, намалена с
направените плащания от страна на потребителя, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане. Не се дължало и заплащане
на обезщетение за забава върху тази сума, от датата на възникване на
задължението за заплащане на вноските за главница по кредита, по аргумент
на текста на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според който кредитополучателят
не дължи други суми, освен чистата стойност на кредита, както и с оглед
настъпване на падежа на извъндоговорното задължение за заплащане на
чистата стойност на кредита от поискването му, в случая датата на която било
предявено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в
съда.
ІІ. Нищожни клаузи в Договор за потребителски кредит по кредитни
програми от 11.03.2009 г. били чл. 3. ал.1,ал. 3, ал.4; чл. 4, ал.1, ал.2, ал.3,
изр.1, ал. 4.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че на 11.03.2009 г. между ответниците и „С.“ АД е бил
сключен договор за потребителски кредит по кредитни програми, по силата
на който банката отпуснала на длъжника Н.Е. и съдлъжника С.Е.
потребителски кредит в размер на 29 000 лева, със срок на издължаване 120
месеца. В договора е посочено, че с част от сумата се рефинансира кредит на
длъжника, а с останалите средства се заверява банковата разплащателна или
картова сметка с титуляр – длъжникът. В чл. 3, ал.3 от договора е посочено,
че ГПР на разходите е в размер на 10.84%, в който процент не са включени
разходите по чл. 21, ал.2 от ЗПК. В чл. 4 ал.1 от договора е уговорено, че
главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора от
банковия лихвен процент за кредити в национална валута на банката (БЛП)
плюс преференциална лихвена надбавка в размер на 3.55% за срока на
издължаване на кредита. Посочено е, че към датата на сключване на договора
БЛП е бил определен в размер на 6.40%. В ал.2 на чл. 4 е уговорено, че
длъжникът дава съгласието си банката едностранно да променя БЛП за
кредити в национална валута при условията, посочени в същата разпоредба. В
ал. 6 е посочено, че при обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
банката начислява лихва върху кредита в размер на договорената в ал.1, както
и обезщетение за забава в размер на законната лихва. В чл. 5 е посочено, че
кредитът се издължава за 120 месеца от датата на усвояването му с месечни
анюитетни погасителни вноски в съответствие с приложения към договора
погасителен план. Към договора е приложен погасителен план за
издължаване на кредита, съдържащ дата на погасителната вноска, размер на
главницата, която се погасява със съответната погасителна вноска, размер на
лихвата, остатъкът от главницата, лихвения процент и общия размер на
вноската. С анекс № 1, сключен на 16.11.2009г., към договор за
потребителски кредит № ******** от 11.03.2009г. банката и ответниците са
предоговорили условията на договора, като по искане на длъжника е поискано
допускане на гратисен период на основание чл. 2 от ЗКИ, както следва: към
датата на сключване на анекса, размерът на задължението по главницата е бил
5
27989.88 лева, банката е отпуснала да длъжника сумата от 444.95 лева, в
резултат на това се е формирало общо задължение по главницата в размер на
28 434.83 лева. Уговорено е, че за срок от 6 месеца, считано от 30.11.2009 г.,
длъжникът ще дължи вноска в размер на 100 лева месечно, като размерът на
вноските е определен с новия погасителен план. Пред същия период – 6
месеца, главницата по кредита ще се олихвява с годишна лихва в размер на
4.220%. Посочено е, че след изтичане на шестмесечния период, главницата по
кредита ще се олихвява с годишна лихва в размер на 10.134%, която е равна
на БЛП плюс надбавка размер на 3.734%посочено е, че крайният срок на
издължаване на кредита става 11.10.2019 г. С договор за прехвърляне на
парични вземания с рег. № ДТ-1-0261 от 29.09.2014 г. „С.“ АД прехвърлила
на ищеца вземанията си по договори за кредит, подробно описани в
приложение № 1 към договора за цесия. Приложението е представено по
делото и в него фигурира задължение на ответницата Е. по процесния договор
за кредит. По делото е представено потвърждение за извършена цесия.
Представени са две уведомления до двамата ответници с изх. №
8261/05.11.2020 г. и изх. № 8263/05.11.2020 г., в които се съобщава за
сключения договор за цесия. Уведомленията са направени от „С.“ АД, чрез
пълномощника си адв. Ж. ДЕ.. По делото са представени пълномощно,
издадено от управителите на „С.“ АД, с което същите са делегирали права на
зам. Управител на ищеца да уведомява длъжниците за сключени договори за
цесия, пълномощно от зам. управителя на ответното дружество, с което
същите права са делегирани на А.Д. „И. и ДЕ. – А.Д.“, както и пълномощно, с
което правата са предоставени на адв. Ж. ДЕ.. Представени са и две писма от
същата дата, адресирани до всеки от ответниците, с които същите са
уведомени, че техен кредитор е ищецът в процеса, поканени са да заплатят
доброволно дължимата сума (посочена в писмата) в едноседмичен срок и е
посочена банкова сметка, по която да се платят задълженията. Представени са
по делото две известия да доставяне (обратни разписки) за адресирани до
длъжниците писма, в които е посочено, че съдържат уведомление за
извършена цесия и покана за плащане, копия от пощенските пликове и данни
че пратките са върнати непотърсени.
От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че:
1) Сумите, усвоени от кредитополучателя по договор за
потребителски кредит по кредитни програми № ******** от 11.03.2009г. и
сключен към него анекс от 16.11.2009г. са в общ размер на 29444.95 лева,
както следва:
- 1010.12 лева сума, усвоена по договор за потребителски кредит по
кредитни програми № ******** от 11.03.2009г.;
- 27 989.88 лева, сума по анекс № 1 от 16.11.2009 г.;
- 444.95 лева, допълнителна сума по анекс № 1 от 16.11.2009 г.
2) Преди дата на цесията са платени:
а) главница в размер на 4 087.34 лева;
б) договорна лихва в размер на 5 598.76 лева.
С постъпили плащания след датата на цесията в размер на 620 лева
са платени:
6
а) главница в размер на 194.61 лева;
б) договорна лихва в размер на 425.39 лева.
3) Неиздължената сума - главница, дължима от ответниците към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда (24.06.2021 г.) е в
размер на 24 731.58 лева.
4) Неиздължената сума - договорна лихва за периода от 30.08.2018 г.
до 30.10.2019 г., дължима от ответниците по процесния договор към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда (24.06.2021 г.) е в общ размер
на 380.32 лева.
Неиздължената сума - договорна лихва, дължима от ответниците по
процесния договор към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда (24.06.2021 г.) е в общ размер на 12228.85 лева.
5) Лихви за забава върху главницата за периода от 30.08.2018 г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (24.06.2021 г.) е в общ
размер на 1234.44 лева.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното
ЧГрД № 998/2021 г. по описа на КрлРС е била издадена заповед за
изпълнение. Срещу заповедта е подадено възражение от длъжниците за
недължимост на вземането.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните
изводи от правна страна:
Страните не спорят по сключването на процесния договор за
потребителски кредит и анекс към него, усвояването на сумите от страна на
длъжниците и поетите от тях задължения за плащане. Страните са сключили
процесния договор за банков кредит в предписаната от чл. 430 ал. 3 от ТЗ
форма за действителност, поради което са обвързани от валидно
облигационно правоотношение, произтичащо от търговска сделка, съобразно
обективния и субективния критерий на чл. 1 ал. 1 т. 7 и чл. 1 ал. 3 от ТЗ, по
която с превода на заемната сума по сметка на кредитополучателя, ищецът се
легитимира като изправна страна. Превеждането на сумата е установено от
неоспорената експертиза. Установената облигационната връзка предполага
идентично по обем и параметри задължение по отношение на ответниците, за
погасяване на кредита чрез периодични ежемесечни вноски, дължими в
размер и срокове, фиксирани в погасителния план – неразделна част от
договора. Не се оспорват и твърденията на ищеца, че ответниците са
преустановили плащането към първоначалния кредитор. Ответниците не
оспорват и сключването на договор за цесия между кредитора и ищеца, нито
факта, че са били уведомени за сключения договор за цесия. Действително,
представените от ищеца писма и покани не са били получени от ответниците,
пратките са били върнати непотърсени, но съгласно условията на договора,
ответниците са били длъжни да посочат промени в адреса си, ако такива са
настъпили. Дори този извод да не бъде споделен, то съдът приема, че
ответниците са били надлежно уведомени за сключения договор за цесия и с
получаване на исковата молба, към която съответните уведомления до всеки
от тях са приложени като съобрази т.9 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС, според която в производството по установяване на съществуването на
7
вземане по издадена заповед за изпълнение, приложение намира нормата на
чл.235, ал.3 от ГПК, респективно следва да бъдат съобразени фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед, до момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес. Т.е. в процеса
безспорно са доказани от една страна договорните отношения между
ответниците и първоначалния кредитор, при които за ответниците е
възникнало задължение да платят договорените суми, и от друга – факта, че
вземането е било прехвърлено на ищеца по надлежния ред и е осъществен
фактическият състав на чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Исковата молба и приложенията
са връчени на ответниците на 25.11.2021 г., т.е. дори да се приеме, че
договорът за цесия и наличието на нов кредитор не е било надлежно
съобщено с двете писма, изпратени през м. ноември 2020 г., то това е факт,
считано от датата на получаване на исковата молба. Налага се изводът, че
прехвърлянето на вземането е породило ефект и понастоящем негов титуляр е
ищецът и частичните претенции за установяване на съществуване на вземания
за главница и лихви, са доказани по основание.
При това положение съдът следва да обсъди направените
възражения за нищожност на договора.
Възражението за нищожност на договора, поради това, че е изготвен
с размер на шрифта, по-малък от 12 и за наличието на неравноправни клаузи,
съгласно изискванията на Закона за потребителски кредит (ЗПК) се явяват
неоснователни. ЗПК е обнародван в ДВ бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г., следователно, нито към датата на сключване на договора за
кредит, нито към датата на сключване на анекса към него, разпоредбите му са
били действащи. Към момента на сключването им е действал ЗПК, обн. ДВ
бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отм. ДВ бр. 18 от 05.03.2010 г.,
в сила от 12.05.2010 г. В чл. 7 от този закон са посочени изискванията, на
които следва да отговаря договорът за потребителски кредит, а с разпоредбата
на чл. 14 е установено, че когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т.
4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В ал.2 е посочено, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Отменения ЗПК не е предвиждал размер на шрифта, т.е. ответниците се
позовават на изискване, каквото не е съществувало към момента на
сключване на договора, а последяващото му въвеждане, с изменението на чл.
10 ал.1 от действащия ЗПК, обн. ДВ бр. 35 от 2014 г. не е приложимо и не
може да доведе до нищожност на договор, сключен пет години по-рано. В
конкретния случай, при сключване на договора за кредит са спазени
изискванията по чл. 6 от ЗПК – договорът е сключен в писмена форма, не се
твърди и установява на потребителя да не е бил предоставен екземпляр от
него, обратното – посочено е в заключителната част, че двата документа са
съставени в по три еднообразни екземпляра, по един за всеки съдоговорител.
Не се твърди и установява потребителите да са извършили по този договор
каквито и да било плащания, извън посочените в договора и изменението на
договора е сключено в писмена форма и подписано от страните по договора.
Не се констатират и нарушения по чл. 7 т.4-14 от ЗПК, като следва съдът
изрично да посочи, че в процесния договор за кредит не се твърди и
8
установява с ответниците да са уговаряни каквито и да било такси или
разходи, извън онези, които са били оповестени в условията по кредитна
програма „С. ЕЛИТ“, с които ответниците са се съгласили безусловно. Член
8, 9 и 10 от ЗПК (отм.) са неприложими в настоящия случай. Ищецът
установява размера на вземанията си чрез неоспореното заключение на
вещото лице, което се кредитира изцяло.
Ответниците не доказват факта на плащане, поради което
предявените искове за главница и обезщетение за забавено плащане като
основателни и доказани следва да бъде уважени в пълните предявени
размери, а по отношение на иска за договорна лихва, същият следва да се
уважи до размера установен от вещото лице – 380.32 лева, като за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 380.62 лева, искът се отхвърли
като неоснователен.
ОТНОСНО разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни разноски
съразмерно с уважената част от иска, или разноски в размер на 394.60 лева,
съобразно представения списък на разноски по реда на чл. 80 ГПК. С оглед
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК, на ищеца следва да присъдят сторените в заповедното производство
разноски съразмерно с установеното вземане или разноски в размер на 95.36
лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК във
вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, че Н. М. ЕН. с
ЕГН ********** и СТ. ЕН. ЕН. с ЕГН **********, двамата с настоящ адрес:
град С., община С., област П., улица „Т.М.“ № ********, дължат солидарно
на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес управление: град С.,
район В., ж.к. М.Д., улица „Р.П.К.“ № ***, със законен представител: Р. ИВ.
М.: сумата 3500 (три хиляди и петстотин) лева, представляваща главница,
дължима по договор за потребителски кредит по кредитни програми №
******** от 11.03.2009г. и сключен към него анекс от 16.11.2009г., частично
от общо дължимата главница в размер на 24 926.19 лева; сумата 380.32 лева
(триста и осемдесет лева и тидесет и две стотинки), представляваща
договорна лихва, частично претендирана за периода от 30.08.2018г. до
30.10.2019г. (дата на падежиране на анекса към договора); сумата 887.64 лева
(осемстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за
забава върху претендираната главница за периода от 30.08.2018г. до
23.06.2021г., ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК – 23.06.2021г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е била издадена заповед № 502 от 30.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 998/2021 г.
по описа на КрлРС, като за разликата над 380.32 лева до пълния предявен
9
размер от 380.62 лева, ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н. М. ЕН. с ЕГН ********** и СТ. ЕН. ЕН. с ЕГН
**********, двамата с настоящ адрес: град С., община С., област П., улица
„Т.М.“ № ******** да заплатят на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********** със
седалище и адрес управление: град С., район В., ж.к. М.Д., улица „Р.П.К.“ №
***, със законен представител: Р. ИВ. М., направените по настоящото
производство разноски в размер на 394.60 лева (триста деветдесет и четири
лева и шестдесет стотинки) лева и разноските по ЧГрД № 998/2021 г. по
описа на Районен съд Карлово в размер на 95.36 лева (деветдесет и пет лева
тридесет и шест стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10