Решение по дело №820/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 145, ал.1 и ал.2, т.1, вр. §8 от ПЗР на АПК.

Образувано е по жалба от М. Ю. К. [ЕГН] чрез адв. М. К. Т. против писмо рег. № АУ123391ВН_007ВН/20.02.2024 г. от директор на дирекция „Информационно и административно обслужване“ в Община Варна, с което е отказано извършване на заявената услуга със заявление рег. № АУ123391ВН_004ВН/13.02.2024 г. за издаване на удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на Ю. Е. К. – баща на М. Ю. К..

В жалбата са наведени твърдения, че отказа е постановен в противоречие с материалния закон. В открито съдебно заседание, чрез адв. Т. жалбата се поддържа. Отправено е искане за отмяна на отказа и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания. Претендира присъждане на направените разноски в проведеното административно производство и по настоящото дело.

Ответната страна – директор на дирекция „Информационно и административно обслужване“ /ИАО/ в Община Варна, чрез юрисконсулт оспорва жалбата, в писмено становище № 12752/16.09.2024 г. са изложени подробни съображения. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на сторените разноски от жалбоподателя.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

М. Ю. К. е подала заявление рег. № АУ123391ВН/22.12.2023 г. за издаване на удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на Ю. Е. К. – баща, чрез адв. Т..

С писмо рег. № АУ123391ВН_003ВН/03.01.2024 г. издадено от директор на дирекция „ИАО“ в Община Варна е отказано на М. Ю. К. издаване на удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на Ю. Е. К.. Този отказ не е оспорен от жалбоподателката.

М. Ю. К. е подала заявление рег. № АУ123391ВН_004ВН/13.02.2024 г., /в което ръкописно е записано „коригирано“/ за издаване на удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на Ю. Е. К. – баща.

Издадено е писмо рег. № АУ123391ВН_007ВН/20.02.2024 г. от директор на дирекция „ИАО“ в Община Варна, с което е отказано извършване на заявената услуга със заявление рег. № АУ123391ВН_004ВН/13.02.2024 г.

От М. Ю. К. е подадена жалба рег. № АУ123391ВН_008ВН/15.03.2024 г. чрез директор на дирекция „ИАО“ – Община Варна до кмет на Община Варна срещу отказа обективиран в писмо рег. № АУ123391ВН_007ВН/20.02.2024 г. от директор на дирекция „ИАО“ в Община Варна.

Издадено е писмо рег. № АУ123391ВН_010ВН/20.03.2024 г. от директор на дирекция „Правно – нормативно обслужване“ /ПНО/ в Община Варна и е дадено становище, че няма основание за преразглеждане на отказа обективиран в писмо рег. № АУ123391ВН_007ВН/20.02.2024 г.

С писмо рег. № АУ123391ВН_011ВН/20.03.2024 г. от директор на дирекция „ИАО“ в Община Варна на жалбоподателката е изпратено писмо рег. № АУ123391ВН_010ВН/20.03.2024 г.

Подадена е жалба рег. № РД24010733ВН/12.04.2024 г. до Административен съд – Варна срещу писмо рег. № АУ123391ВН_010ВН/20.03.2024 г. и писмо рег. № АУ123391ВН_011ВН/20.03.2024 г. В жалбата е посочено и писмо рег. № АУ123391ВН_007ВН/20.02.2024 г. от директор на дирекция „ИАО“ в Община Варна, поради което съдът е предоставил възможност на жалбоподателката да уточни оспорения административен акт и в какво се състои незаконосъобразността му. С молба № 9211/26.06.2024 г. жалбоподателката е уточнила, че оспорва само законосъобразността на писмо рег. № АУ123391ВН_007ВН/20.02.2024 г. от директор на дирекция „ИАО“ в Община Варна, а не и целесъобразността, изложила е доводите си за незаконосъобразност на акта.

Удостоверение за раждане на М. Ю. К. е издадено въз основа на Акт за раждане № 3425/13.09.1991 г., нейни родители са В. И. С. и Ю. Е. К..

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира следното от правна страна:

В Отказ обективиран в писмо рег. № АУ123391ВН_007ВН/20.02.2024 г. от директор на дирекция „ИАО“ в Община Варна не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което срока за обжалване предвиден с чл.149, ал.1 от АПК се е удължил на два месеца, на основание чл.140, ал.1 от АПК. Отказът е връчен на 07.03.2024 г. /л.43/, жалбата е подадена 12.04.2024 г. в срока по чл.140, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от оспорването, тъй като е заявител на административната услуга.

С молба № 9211/26.06.2023 г. жалбоподателката е уточнила, че оспорва само законосъобразността на писмо рег. № АУ123391ВН_007ВН/20.02.2024 г. от директор на дирекция „ИАО“ в Община Варна, а не и целесъобразността. Видно от адм. преписка, жалбата по административен ред не е изпратена на областен управител – Варна /чл. 93, ал.4 от АПК/. На основание чл.129, ал.1 и 2 от АПК, с оглед изявлението на жалбоподателката, че оспорва само законосъобразността на отказа, следва жалбата да се разгледа от съда.

Жалбата е допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Издаването на удостоверение за семейно положение на Ю. Е. К. е административна услуга по смисъла на § 8 АПК. Удостоверението е удостоверителен административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК и чл. 24, ал. 1 ЗГР, с който се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и подлежи на обжалване по съдебен ред.

По първото заявление рег. № АУ123391ВН/22.12.2023 г. е налице влязъл в сила административен акт – отказ обективиран в писмо рег. № АУ123391ВН_003ВН/03.01.2024 г. на директор на дирекция “ИАО“ в Община Варна, но поради това, че административния акт е относно извършване на административна услуга, няма ограничение за броя на подадените заявления, т.е. чл.27, ал.2, т.1 от АПК е неприложим. Това е така, тъй като е възможно след влизане в сила на отказ за издаване на исканото удостоверение да настъпи промяна в обстоятелства, която да направи искането основателно. В този смисъл заявление рег. № АУ123391ВН_004ВН/13.02.2024 г. е самостоятелно такова, било е допустимо и ответника законосъобразно се е произнесъл по него.

Съгласно чл. 4, ал.3 от ЗГР, кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината. На основание чл. 24, ал.1 от ЗГР, общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, ал.2 предвижда - редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието.

Чл.2, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението предвижда, че удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация.

Със Заповед № 4507/29.12.2023 г. кметът на Община Варна е възложил функциите на длъжностни лица по гражданското състояние и гражданската регистрация, които ще издават удостоверения, въз основа на регистъра на населението, произтичащи от ЗГР и Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., сред които е Б. П. В. - директор на дирекция „ИАО“ в Община Варна.

В съответствие с чл.2, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. кмета на Община варна е делегирал правомощията си за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението на директора на дирекция „ИАО“ в Община Варна. Оспореният отказ е издаден от компетентен орган.

В оспорения отказ са изложени фактически и правни основания за издаването му. Липсата на наименование на отказа не е недостатък във формата му, тъй като жалбоподателката се защитава срещу посочените факти. Административният акт е издаден при спазване на чл.59, ал.2, т.1-6 и т.8 от АПК, не са налице съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяната му. Изявлението пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва административния акт, не е част от фактическите и правни основания, както и разпоредителната му част, поради което неспазването на чл. 59, ал.2, т.7 от АПК е довело само до удължаване на срока за оспорване.

От Удостоверение за раждане на М. Ю. К. се установява, че нейн баща е Ю. Е. К..

Жалбоподателката със заявление рег. № АУ123391ВН_004ВН/13.02.2024 г. е поискала издаване на Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на Ю. Е. К., посочено е: „Основание: чл. 4, ал.11 КРБ, чл.1, чл. 41 ХОПЕС, Писмо изх. № рег. № АУ123391ВН_003ВН/03.02.2024 г.“.

С чл.14, ал.1 - 3 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. е определено, че удостоверението се издава по образец съгласно приложение № 5 и какво съдържание трябва да има.

Разпоредбата на чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. предвижда, че 1) удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници; ал. 2) удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Удостоверения се издават и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс.

Не са налице доказателства, че жалбоподателката е законен представител на Ю. К. /чл. 28 и 29 ГПК/ или негов наследник /няма данни лицето да е починало/, поради което не са налице хипотезите по чл.5, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.

Жалбоподателката не обосновала, че удостоверението й е необходимо за изпълнение на нейни законоустановени правомощия и не е представила пълномощно с упълномощител Ю. К..

На основание чл. 186 от ГПК, официалните документи и удостоверения се представят от страните. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. На основание чл. 144 от АПК, нормата на чл. 186 от ГПК е приложима и в съдебните производства по реда на АПК. На основание чл. 133, ал.1 от НПК, по искане на заинтересованото лице съдът или органът на досъдебното производство му издава удостоверение, по силата на което държавните и общинските органи, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да го снабдят с необходимите документи в рамките на тяхната компетентност.

Посочените норми предоставя право на лице, което е страна в съдебен спор или досъдебно производство по преценка на съда или органа на досъдебното производство да му бъде издадено удостоверение, чрез което административния орган да му издаде удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца за конкретно лице. В случая такива удостоверения от съд или орган на досъдебно производство не са налице.

От изложеното се установява, че на се били налице и предпоставките по чл. 5, ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца за лицето Ю. Е. К..

С оглед охраняване интересите на всяко лице, следва данните му за семейно положение, съпруг/а и деца, да се предоставят по определения нормативен ред.

Не е налице соченото от жалбоподателя, нарушаване на чл.4, ал.1, чл. 56, чл.117, ал.1 от Конституцията на РБългария, чл. 6, §1 от ЕКПЧ, чл. 1, чл.41 и чл.47 от Харта на основните права на Европейския съюз, защото е налице установен ред за предоставяне на данни за семейно положение, съпруг/а и деца като този ред е предвидил да запази интересите на лицето, за което се отнасят тези данни. Както беше отбелязано по реда на чл.186 от ГПК, чл.144 от АПК, вр. чл.186 от ГПК и чл.133, ал.1 от НПК жалбоподателката има правна възможност при наличие на правен интерес да получи нужната й информация за баща й. Оспорения отказ е в съответствие с целта на закона чл. 6, ал. 2 от АПК, защото при предоставяне данни за баща й не по установения ред, би могло да се засегнат права на Ю. Е. К..

Поради същите съображения при издаване на оспорения административен акт не е налице несъобразяване със сочените съдебни актове от жалбоподателката.

Законосъобразно е отказано издаване на исканото удостоверение, поради което жалбата следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора, по аргумент на противното чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателката за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат в административното и съдебното производство е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.

За ответника е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт /пълномощно л.42/, чрез представяне на писмено становище. На основание чл. 143, ал.3 от АПК в полза на Община Варна към която се числи ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно чл. 24 от НЗПП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК , Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от М. Ю. К. [ЕГН] против писмо рег. № АУ123391ВН_007ВН/20.02.2024 г. от директор на дирекция „Информационно и административно обслужване“ в Община Варна, с което е отказано извършване на заявената услуга със заявление рег. № АУ123391ВН_004ВН/13.02.2024 г. за издаване на удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на Ю. Е. К. – баща на М. Ю. К..

ОСЪЖДА М. Ю. К. [ЕГН] да заплати в полза на Община Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.