№ 30
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000685 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на адвокат С. Ф. М.- член на АК-
П., в качеството му на пълномощник на ГФ, БУЛСТАТ ********* против
Решение № 271 от 19.07.2022 г., постановено от Пловдивският окръжен съд
по търг. дело № 735/2021 г.
По силата на обжалваното решение съдът е осъдил ГФ БУЛСТАТ
********* да заплати на Л. К. Л. с ЕГН: ********** сумата от 67 500 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, при
отчитане на 25 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата Л. Л., ведно с обезщетение за забава, считано от подаването на
исковата молба- 18.10.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, както и
да заплати сумата от 5 151.75 лева, представляваща претърпени имуществени
вреди при ПТП, настъпило на 14.11.2020 г., причинени от неизвестен водач
на МПС, изразяващи се в разходи за болнично лечение, ведно с обезщетение
за забава, считано от 18.10.2021 г.
1
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че ищцата не е
доказала при пълно и главно доказване ,че се касае до травми, причинени при
ПТП с неидентифицирано МПС. Не е установила механизма на
автомобилната травма и конкретно първия етап, при който е почти
невъзможно да няма травми по подбедриците и по бедрата на пострадалата.
Наред с това се поддържа оплакването, че първоинстанционният съд не е
обсъдил заявеното от вещото лице- съдебен лекар,че част от травмите могат
да се получат и при падане от ръста на ищцата. Съдът въпреки че е посочил в
решението си , че кредитира изцяло заключението на САТЕ не е обсъдил
изводите на вещото лице.
Последният е посочил, че произшествието е настъпило в резултат на
това, че върху платното за движение на МПС се оказва пешеходец, който би
следвало да е на тротоара. Въпреки това становище на автоексперта съдът е
приел, че виновен за настъпването на процесното ПТП е водачът на
неидентифицирания автомобил в степен на 75 %. Неправилно е приложен
чл.51,ал.2 от ЗЗД с оглед на това , че съдът е приел степен на съпричиняване
от 25%, която не съответства на действителната степен.
Претендира се обжалваното решение да се отмени изцяло и да се
постанови въззивно решение по същество, с което да се отхвърлят
предявените искове. При условията на евентуалност се поддържа да се
определи обезщетение, при отчитане на допринасяне от страна на
пострадалата в размер не по малък от 85%.
Въззиваемата страна Л. К. Л., представлявана от процесуалният си
представител адвокат Г. Д. от САК поддържа становище, съгласно което
въззивната жалба следва да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.557,ал.1,т.1 от КЗ.
Съгласно цитираната разпоредба ГФ изплаща на увредените лица от
ФНМПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания, причинени на територията на РБ от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено / неиндифицирано моторно превозно средство/.
2
Съгласно чл.558,ал.5 от КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, ако ГФ е платил в срока по чл.496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл.380 КЗ. В тази
последна разпоредба е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
В конкретния случай е документално установено,че ищцата Л. К. Л.,
чрез пълномощника си адвокат Г. Д. от САК е отправила писмена претенция
до ГФ вх.№ **-**-*** от 21.06.2021 г. за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, възникнали вследствие на ПТП, настъпило на
14.11.2020 г. По тази претенция е било образувана Щета, като с писмо изх.№
**-**-*** от 14.09.2021 г. молителката е била уведомена, че Ф отказва
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Молителката е насочена
да предяви претенцията си за плащане по съдебен ред съгласно чл.558,ал.5 от
КЗ.
Изложеното дотук обуславят правният интерес за ищцата да предяви
осъдителни искове с правно основание чл.557,ал.1,т.1 от КЗ , които са
допустими.
По отношение на основателността на исковите претенции, то последната
е обусловена от установяването на факта, че вредите – имуществени или
неимуществени са причинени на територията на РБ от МПС, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено / неиндефицирано
МПС/.
В тази връзка следва да се отбележи, че е било образувано досъдебно
производство № ***/**** г. по описа на Сектор“РПТ“ при ОДМВР-гр. П. ,
което е приложено по делото. С Постановление от 12.03.2021 г. на Прокурор
от РП-гр.П. за спиране на наказателното производство досъдебното
производство е спряно, тъй като извършителят на престъплението не е
разкрит - основание по чл.244,ал.1,т.2 от НПК.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 14.11.2020 г.,че процесното ПТП е станало на същата дата около 23.
40часа в гр.П., жк "Т.", на ул. "В. А.". Свидетелите на инцидента описват
улицата като вътрешна или още“глуха улица“, която преди полунощ на
3
същата дата не е била осветлена.
По необходимост следва да се изследва въпроса за механизма по който е
станало процесното ПТП като в това отношение по делото са били
установени следните релевантни факти.
От показанията на свидетелите К. Л. –дъщеря на ищцата и С. А. Л.-
съпруг на същата пред първата инстанция става ясно, че семейството се е
връщало от дома на другата дъщеря на ищцата. Той се е намирал в жилищен
блок също в ЖК „Т.“, при това в близост до техния жилищен блок.
Св. К. Л. установява, че са вървяли по тротоара в редица, като баща й е
бил пръв, след него е била свидетелката и последна се е движела майка й.
Свидетелката обяснява, че в един момент и тримата са слезли на пътното
платно и причината за това е , че пред тях на тротоара е имало контейнери за
боклук, които искали да избегнат. Свидетелката установява факта, че в
момента на сблъсъка с лекия автомобил както тя самата , така и майка й-
пострадалата Л.Л. са били все още на пътното платно. Това което св. К. Л. е
възприела е, че е видяла за миг светлината на идващ към тях лек автомобил и
е чула трясък, след което е видяла как автомобила е блъснал майка й и е
„изхвърлил“ на тротоара. Автомобилът се е движел по една малка и „ крива“
улица, която прави чупка и просто е връхлетял с висока скорост, поради
което е нямало как да се реагира. Всичко е станало просто за секунди –
свидетелката е видяла светлини на автомобилни фарове и е чула ужасния
звук от сблъсъка. А след това майка й само е извикала и свидетелката е чула
само стона й след падането. Св. К. Л. е установила, че самата тя макар и по-
млада не е успяла да реагира,а майка като по-възрастна също не е могла да се
предпази.
Свидетелката Л. е успяла да види , че автомобилът е бил малка кола –
сив металик, а в него е имал един мъж, който по нейна преценка е бил на
видима възраст между 30-40 години.
Същественото е, че лекият автомобил е спрял на място за не повече от
3-4 секунди, след което се е чул шум от форсиране на двигателя и шофьорът
е избягал, без изобщо да слезе от колата си. За това кратко време св.К. Л. е
видяла само ,че колата е била малка, но не е успяла да запише
регистрационния й номер. В същия смисъл са и показанията на свидетеля С.
Л.,който е съпруг на пострадалата и се е движел първи в колоната. Има
4
разлика в показанията на свидетелите, тъй като С. Л. първо е казал, че не им
се е налагало да слизат на тротоара,а след това е казал „май,май не сме
слизали от тротоара“. Според свидетеля казаните за боклук са били на
улицата , а не на тротоара, по който и тримата са вървяли. Дъщеря му обаче
казва, че тези казани са били на самия тротоар, поради което се е наложило
както тя, така и майка й да слязат на пътното платно. Свидетелката се е
движела пред майка си и изрично е установила, че по време на удара майка й
, както и тя самата са се намирали на пътното платно. Св. С. Л. също
потвърди, че всичко това се случва на една малка и крива уличка и колата е
излязла от завоя, като шофьорът поради високата скорост не е успял да
вземе завоя. Лекият автомобил е спрял на мястото само за секунди, след
което е дал газ и е избягал от местопроизшествието.
Според св. Л. на това място е бил голям, т.е. широк,а не малък тротоар,
застлан със старите плочки , докато пътното платно е с асфалтово покритие.
Въззивният съд кредитира показанията на св.К. Л., че контейнерите за
боклук са се намирали на самия тротоар,а не върху пътното платно ,както
казва баща й. Това много добре се вижда на снимка № 3 от цветния албум за
посетеното местопроизшествие, приложен в преписката по досъдебното
производство. Вярно е ,че снимката не може да се цени като доказателство, но
от протокола за оглед се констатира, че улицата е малка и тясна, поради което
и казаните за боклук са поставени на тротоара. Всъщност от заключението
на САТЕ, изготвено от вещото лице инж.Д Д. се установява, че на платното
за движение има шахта / сн.№2/,която е основен ориентир. Точно до шахтата
са поставени два коша за боклук или по-точно контейнери, но те са
поставени на тротоара. РазС.ието от шахтата до зелената площ е 6 метра
върху които са поставени контейнерите и остават около 4- четири метра
място за преминаване на пешеходци. Това разС.ие е било напълно достатъчно
пешеходците да преминат по него, без да слизат на пътното платно.
В крайна сметка съдът приема , че пострадалата пешеходка в момента
на удара се е намирала на пътното платно и този факт се потвърждава от
показанията на дъщеря й св. К. Л.. Това е нарушение на правилата за
движение по пътищата и конкретно на разпоредбата на чл.108,ал.1 от ЗДв.П,
съгласно която пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета
на пътното платно.
5
В случая от заключението на САТЕ се установява,че тротоара е с
ширина около 4 метра, поради което нищо не е налагало пострадалата ищца
да слиза на пътното платно за да избегне контейнерите.
Те, включително и пострадалата са стъпили на пътното платното вдясно
от казаните за боклук, е имало възможност просто да ги заобиколят.
Следователно пострадалата ищца е нарушила чл.108,ал.1 от ЗДв.П и
слизайки на пътното платно сама се е поставила в рискова ситуация, като за
съжаление рискът се е реализирал. Това е станало и поради това, че точно на
това място тази малка вътрешна улица прави ляв завой, при който посоката
на движение се променя на 90 градуса. Лекият автомобил се е доближил
плътно до тротоара, при това точно в завоя и точно на същото място върху
пътното платно в този момент се е намирала пострадалата пешеходка.
С оглед на изложеното до тук въззивният съд приема, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
пешеходка, до който извод е достигнал и първия съд.
Съдът обаче не възприема извода на автоексперта , че процесното ПТП
е настъпило само поради това, че върху пътното платно, предназначено за
движение на автомобили се оказва пешеходец.
Нещо повече, при отговора на втория въпрос вещото лице инж.Д. прави
извода ,че “ независимо от поведението на неизвестния шофьор, то
инцидента настъпва поради наличието на пешеходци върху пътното платно.
Този краен извод е абсолютно неприемлив за съда-все едно че пострадалата
жена е била ударена от „НЛО“, а не от неустановено МПС, управлявано от
водач. Няма как неговото поведение да се определи като правомерно, тъй
като скоростта му на движение не е била съобразена с конкретната пътна
обстановка. Тук метереологичните условия не оказват влияние – точно на
мястото улицата прави ляв завой , като посоката на движение се променя на
90 градуса. Вещото лице-автоексперт е посочил, че пътят е бил равен и с
достатъчно голям радиус за завиване. Това означава, че ако лекият автомобил
се е движил със съобразена за този пътен участък скорост, то не би
следвало да се доближава плътно до тротоара. По този начин поставя в
неоправдан риск живота на тези пешеходци, които се намират на тротоара, но
6
в непосредствена близост до платното за движение.
Неизвестният водач никак не е бил безпогрешен, както се опитва да ни
убеди автоексперта, тъй като съгласно чл.123 ЗДв.П при настъпване на ПТП
водачът е длъжен да спре, без да създава опасност за движението по пътя, да
уведоми компетентната служба на МВР и в крайна сметка да остане на
мястото на произшествието за да изчака пристигането на представителите на
МВР. От показанията на свидетелите се установява, че водачът е спрял за 3-4
секунди , но не е слязъл от автомобила,а е форсирал автомобила с подаване на
газ и е избягал от мястото на произшествието.
Това поведение е противоправно и не може да се приеме, че процесното
ПТП е станало единствено поради това, че пострадалата ищца е била върху
платното за движение. Този последен факт е безспорно установен, но има още
един основен факт, който е останал неизяснен.
Става въпрос за скоростта, с която се е движил лекия автомобил, по
който въпрос вещото лице се е произнесъл, че скоростта не може да бъде
определена. Заключението завършва с едно финално изречение, което поне за
съда е загадъчно „ можем само да предположим за скоростта на автомобила.“
Какво точно е предположението на вещото лице остава наистина загадка.
Сигурното е, че автомобилът е влязъл в левия завой със скорост, която не му
е позволила да забележи пешеходката върху платното и да предприеме
аварийно спиране така че да избегне ударът.
Според вещото лице скоростта не може да се определи поради това, че на
мястото на произшествието има следи от спирачки, но не било ясно дали
точно там е спрял автомобила или само е намалил скоростта.
Ясно е обаче , че и в двата случая в конкретната ситуация скоростта е
била несъобразена и в резултат на това е последвал ударът с пешеходката. В
крайна сметка съдът отчита факта ,че скоростта не може да бъде определена,
но причината за това е, че водачът на лекия автомобил не е останал на
мястото на произшествието, а е избягъл, оставяйки след себе си кървава
следа/ снимка № 7 в близък план/. Не е ясно дали водачът е видял тази следа,
но безсъмнено е разбрал, че е ударил човек, който след удара е паднал върху
тротоара.
Следователно именно водачът на лекия автомобил е виновен за това,
7
че не може да се определи скоростта на движение на автомобила –ако бе
останал на място на спиране – всичко щеше да бъде отразено в протокола за
оглед и скоростта можеше да бъде определена.
Въз основа на изложеното до тук въззивният съд приема, че основната
причина за настъпването на процесното ПТП е противоправното поведение
на водача на неустановения лек автомобил. Той го е управлявал с
несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, която не му е
позволила да предотврати удара. От друга страна съдът приема , че
пострадалата също е допринесла за настъпването на процесното ПТП, тъй
като се е намирала върху пътното платно. При положение че е имало
достатъчно широк тротоар и въпросните казани за смет не са били
препятствие, тъй като зад тях е имало свободна площ от 4 метра.
Доминиращо обаче е противоправното поведение на водача на лекия
автомобил, поради което съдът приема, че степента на допринасяне от страна
на пострадалата е в по-малък размер,а именно: 25 %.
В това отношение въззивният съд е достигнал до същия извод, който е
направил и от първият съд, който е приел същата степен на съпричиняване в
размер на 25%.
Във въззивната жалба жалбоподателят счита, че степента на
съпричиняване от страна на пострадалата е „ не по- малък от 85%“.
Тази теза е незащитима с правни аргументи и не съответства на
установения механизъм по който е настъпило процесното ПТП.
Вярно е ,че конкретния механизъм се установява от показанията на
близки на ищцата свидетели – нейния съпруг и дъщеря. Но в този час на
денонощието, т.е. 15 мин. преди полунощ на 14.11.2020 г. това са били
единствените свидетели, които са очевидци на произшествието.
Въззивният съд кредитира показанията на тези свидетели, но не следва
да се мисли, че тяхната евентуална заинтересованост по смисъла на чл.172
от ГПК е сама по себе си необорим признак за недостоверност на
показанията им. Тази гледна точка няма опора в закона и въззивният съд
цени тези показания във връзка с останалите събрани по делото доказателства
и най-вече с неоспореното заключение на СМЕ.
8
С оглед на това и ПАС приема, че травматичните увреждания на
пострадалата са причинени от удар с лек автомобил, а не при падане от
собствен ръст. Във въззивната жалба на Г.ф. се поддържа оплакване в
смисъл,че първият съд не е отчел изключително важното обстоятелство, че
при автомобилната травма е „почти невъзможно“ да няма травми по
подбедриците и по бедрата на пострадалата. Механизмът на автомобилната
травма включвал три етапа, от които първият етап е удар точно в областта на
подбедриците или бедрата в зависимост от височината на автомобила.
Във връзка с този довод въззивният съд само марките, че израза
„почти невъзможност“ е лишен от смисъл, тъй като или има невъзможност
или съществува и друга възможност. В случая обаче от заключението на
СМЕ,изготвена от д-р Й. Ш. се установява ,че по литературни данни при
блъскане на пешеходеца от лек автомобил става най-често с предната част на
автомобила / бронята и торпедото/. От придадената кинетична енергия при
удара на тези места, където контактуват елементите на лекия автомобил и
човешкото тяло се получават т.н.“контактни повреди“ на пострадалия
пешеходец. Последните се изразяват в кръвонасядания,охлузвания, рани или
в най-тежката форма – фрактури на костите в областта на долните крайници.
Това са подбедриците, коленните стави и долната част на бедрата. Вещото
лице счита, че като типични „ контактни повреди“ в случая са масивните
кръвонасядания в долната част и на двете бедра, коленните ямки и двете
подбедрици. Очевидно представителите на ГФ са пропуснали да видят това,
което много добре е онагледено на стр.41 от делото. Кръвонасяданията
наистина са масивни и в този случай коментарът е излишен. Освен ако не се
мисли, че под травматични увреждания на долните крайници следва да се
разбира само тяхната фрактура. Но кръвонасяданията, които са двустранни са
доказателство за съприкосновението между лекия автомобил и тялото на
пострадалата Л. Л..
Според жалбоподателя вторият етап при получаване на автомобилна
травма задължително включва възкачване на пострадалия върху капака на
автомобила и удар на главата в обзорното стъкло или в предния капак.
Тезата не може да се сподели, тъй като в случая е установено, че ударът
на лекия автомобил е бил страничен и пострадалата пешеходка е била
блъсната от дясната й страна. При силен страничен удар пострадалата меко
9
казано е загубила равновесие, но в случая свидетелите установяват, че тялото
е било отхвърлено. Свидетелят С. Л., съпруг на пострадалата е установил, че
след удара тялото на съпругата му е било отхвърлено от пътното платно и е
паднало върху тротоара и там се е „позиционирало“.
Или при страничен удар не е задължително да се получи възкачване на
тялото върху капака на автомобила и счупване на предното обзорно стъкло
при удара с главата. Свидетелите установяват, че пострадалата при падането
си е ударила главата си в бордюра след което е получила силен кръвоизлив от
получената контузно-разкъсна рана в областта на главата. Това много добре е
илюстрирано на Снимка № 7 / стр.15 от преписката по досъдебното
производство, на което се вижда голямо петно от кръв.
И последното възражение, което се поддържа във въззивната жалба е,че
ищцата не е провела пълно и главно, че в случая става въпрос за травматични
увреждания, причинени при ПТП с неустановено МПС. Възражението е че
става въпрос за травми получени при падане от собствен ръст, а не при удар
с лек автомобил. Такава възможност теоретично съществува, но при този
вид травматизъм при падане от собствен ръст уврежданията са разположени
едностранно. Това означава че те се получават само върху едната страна на
тялото, т.е. тази страна, която влиза в непосредствен контакт със земната
повърхност. Не може да има при такова падане травми едновременно и от
дясно и от ляво, както и в различни и отдалечени анатомични области на
тялото. В конкретния случай вещото лице-медик д-р Й.Ш. е установило, че
травмите не са разположени едностранно, а точно обратното: същите са
двустранни, при това те са –тежки и се намират в различни анатомични
области на тялото.
И точно тази разлика е много добре онагледена на снимката на стр.41 от
делото,на която пределно ясно се виждат множество двустранни
кръвонасядания на долните крайници на пострадалата. Охлузванията по
двете коленни стави са разположени също двустранно, а това няма как да се
получи при падане от собствен ръст. За да се получат тези травматични
увреждания е била необходима по-голяма кинетична енергия, която се
предава при блъскане на тялото на пострадалата от лекия автомобил в
областта на долните крайници. От заключението на експерта става ясно ,че
пострадалата е претърпяла тежки травми и в други области на тялото -
10
фрактура на тялото на 12- ти гръден прешлен с хлътване / листеза на тялото
на прешлена. Освен това има счупване на задния изастък на 7-ми шиен
прешлен и счупвания та долните три ребра. Ясно е ,че тези тежки травми
няма как да се получат при падане на собствен ръст, а само при удар , който
в случая е бил страничен и при който се получава по-голяма кинетична
енергия.
Все пак пострадалата не е паднала от някаква височина, а е била върху
пътното платно и точно там в участъка на левия завой който прави улицата е
настъпил удара с лекия автомобил.
Следователно ищцата успешно е провела пълно и главно доказване на
факта, че претърпените от нея травматични увреждания са причинени не по
друг начин,а при сблъсък с неиндефицирано МПС. Това се потвърждава не
само от показанията на свидетелите-очевидци, но и от заключението на СМЕ,
която подробно е установила, че се касае до „контактни повреди“,изразяващи
се в масивни кръвонасядания в долната част на двете бедра, коленните ямки
и двете подбедрици.
ПАС намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на
непозволеното увреждане, който включва наличието на противоправно
деяние, вина на прекия причинител на увреждането / деликвента/,
настъпването на вредоносен резултат, който е пряка и непосредствена
последица от увреждането.
И така по делото е безспорно установено, че при процесното ПТП,
настъпило на 14.11.2020 г. в резултат на сблъсъка на пострадалата с
неиндефицирания лек автомобил същата е била отхвърлена и при падането си
на тротоара е получила следните травматични увреждания:
а/ контузия на главата;
б/ контузия на гръдния кош –счупване на 11-то и 12 то ребро отляво,
счупване на 12- то ребро от дясно;
в/ компесионно счупване на 12 ти гръден прешлен с дислокация на
фрагментите, стесняване на гръбначния канал и притискане на гръбначния
мозък;
г/ неразместено счупване на задния израстък на 7-ми шиен прешлен;
д/ контузия на долните крайници и на десния горен крайник;
11
е/ разкъсно-контузна рана в дясната тилно-теменна област на глвата;
ж/ обширно кръвонасядане на дясната предмишница и на лакътната
става;
Посотрадалата Л. Л. е постъпила в КН при УМБАЛ“ С. Г." - град П. и е
взето решение за извършване на неотложна оперативна интервенция.
Извършена е операция с репозиция на тялото на 12- ти гръден прешлен,
извършена е метална остеосинтеза и стабилизация на гръбначния стълб.
Последната е постигната чрез фиксация на четири прешлена,а именно: от 10-
ти гръден до 2-ри поясен прешлен. Фрактурата на 12- ти гръден прешлен е
довело до трайно затрудняване движенията на снагата за срок от около 6
месеца. В тази връзка следва да се отбележи, че пострадалата е ползвала
180 дни временна нетрудоспособност и това е документално установено от
представените по делото 6 броя болнични листи.
Второто сериозно травматично увреждане е счупването на три ребра,
което е довело до трайно затрудняване на снагата за повече от един месец.
При падането на тялото на пострадалата след удара от неустановения лек
автомобил главата се е ударила в ръба на бордюра, при което се е получила
ивичеста разкъсно-контузна рана в дясната тилно-теменна област. Получил
се е много силен кръвоизлив, поради което най-напред екипа е обработил
хирургически тази рана чрез зашиване. Както отбелязва вещото лице- медик
все още няма скала за измерване интензитета на човешките болки и
страдания, но особено силни са били болките през първите 30 дни след
проведената оперативна интервенция.
Според дъщерята на ищцата св.К. Л. майка й е била 15 дни в болница,
след което се е лекувала медикаментозно при домашни условия . Болките й
са били поС.ни и неописуеми – непрекъснато и през деня и през нощта са се
чували звуци от нейното стенене, охкане, пъшкане . Налагало се е през два
– три часа да взема обезболяващи лекарства, без които не е могла да
преодолее силните болки . Освен това в продължение на повече от четири
месеца пострадалата не е била в съС.ие да се обслужва сама. Дори при
домашни условия не е могла да се придвижва – била е в инвалидна количка.
След изтичането на четвъртия месец е започнала рехабилитация, която
болната провеждала много стриктно , поради което болките са намалели, но
12
са продължавали. В началото пострадалата е била много стресирана,
объркана, затворила се е в себе си и е нямала желание да напусне дома. За
първи път е преодоляла този си страх и е излязла от къщи след изтичането на
четвъртия месец ,за да проведе рехабилитация.
Така описаното съС.ие на пострадалата се потвърждава и от показанията
на съпруга й – св. С. Л.. Същият е установил, че и към настоящия момент
движенията на съпругата му са затруднени и тя изпитва силни болки при
навеждане – не е в съС.ие сама да се обува, да извършва обичайната
домакинска работа.
Като отчита продължителността на оздравителния процес, който е бил
за повече от 4 месеца, обездвижването, социалната изолация на пострадалата
, която преди злополуката е работила ПАС приема ,че общият размер на
обезщетението за претърпените от ищцата болки и страдания е в размер на
90 000 лева. От тази сума следва да се приспадне сумата от 22 500
лева,представляваща равностойността на определената степен на
съпричиняване от пострадалата, то дължимото обезщетение е в размер на
67 500 лева. До този именно размер е уважен и иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, поради което
следва обжалваното решение да се потвърди.
По отношение на дължимото обезщетение за причинените имуществени
вреди, то същото е точно определено от първия съд в размер на 5151.75 лева
след намаляването му с 25 %, съответстващо на степента на съпричиняване от
страна на пострадалата.
Следва да се осъди ГФ да заплати полза на адвокат Г. Д.- член на
САК адвокатско възнаграждение в размер на
6 462 лева, дължимо на основание чл.38,ал.1, т.2 от ЗА- за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищцата пред въззивната
инстанция. Размера на възнаграждението е определен на основание чл.7,ал.2,
т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адв.възнаграждения.
В този смисъл следва да се постанови въззивното решение.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 271 от 19.07.2022г., постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг. дело № 735/2021г.
ОСЪЖДА ГФ ЕИК по Булстат ********* да заплати на адвокат Г. З.
Д. от САК сумата от 6 462 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
дължимо на основание чл.38,ал.1 т.2 от ЗА – за осъществено от нея безплатно
процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14