№ 3371
гр. София, 10.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110206753 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-
006211 от 14.04.2022 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Н. Д. КР. с ЕГН:********** му е наложено
административно наказание парична глоба за сумата от 100.00 лева за
нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.
В депозираната въззивна жалба срещу процесното НП се инвокират
подробни съображения. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно. Релевира се, че същото е
постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Представлява се от защитник, който релевира допълнителни съображения в
подкрепа на изложените в жалбата. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
1
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
На 31.03.2022 г. срещу жалбоподателя Н. Д. КР. е съставен АУАН Серия
GA № 637888 на актосъставителя ЕЛ. В. С. в присъствието на свидетеля ИВ.
СЛ. Н. – и двамата – автоконтрольори в СДВР-ОПП. Въз основа на
описанието в обстоятелствената част на процесния АУАН е отразено, че на
31.03.2022 г., около 13.48 часа в гр.София на ул. „Източна Тангента“
жалбоподателят К. като правоспособен водач на МПС – товарен автомобил
“Форд Рейнджър“ с рег. № СВ 4994 НХ, с посока на движение от ул. „Иван
Недялков Шаблин“ към ул. „528-ма“ е управлявал МПС, като на пешеходна
пътека на кръстовището с ул. „511“, обозначена с пътна маркировка М 8.1 и
пътен знак Д17 не пропуснал преминаващ пещеходец от лявата му страна.
Въз основа на съставения АУАН е издадено НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-006211 от 14.04.2022 г. издадено
Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
Н. Д. КР. с ЕГН:********** му е наложено административно наказание
парична глоба за сумата от 100.00 лева за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП
вр. чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.
В наказателното производство свидетелите ЕЛ. В. С. и Ивало Славчев Н.
не потвърждават констатациите, записани в АУАН Серия GA № 637888 от
31.03.2022 г. Същите не излагат никакви възприятия за факти. Те посочват, че
нямат изначален спомен за събитието, описано в АУАН. Липсват по делото
други доказателства и доказателствени средства, които да потвърждават
изцяло фактическите обстоятелства от АУАН и НП. Административно-
наказващият орган не ангажира други доказателства и доказателствени
средства, с оглед тежестта на доказване (“onus probandi”), лежаща изцяло
единствено и само върху него. В НПК и ЗАНН са дефинирани от
законодателя в полза на съда изрично вменени служебни правомощия за
установяване на обективната истина по делото, като бъдат събрани по негова
инициатива всички допустими, необходими и относими доказателствени
средства. Този съдебен състав е в невъзможност да събере доказателства и
доказателствени средства, тъй като такива липсват. В показанията на
свидетелите С. и Н. не се съдържат възприятия за факти, които могат да бъде
установени с каквито и да е било други доказателства в процеса.
Административно-наказващият орган следва да съобрази, че не само писмени
доказателства следва да представя на съда във връзка с една обвинителна
административно-наказателна теза. Важно условие за потвърждаване на
административно-наказателното обвинение е да се установи годен гласен
доказателствен източник. По делото такъв липсва. Разпитани са всички
възможни свидетели, които биха имали отношение към случая, а те самите не
2
посочват на съда никакви запомнени факти – нито преки, нито косвени и не
излагат никаква друга възможна информация, въз основа на която съдът да
може да събере друг доказателствен източник. Съдът е в невъзможност да се
позове на показанията на свидетелите С. и Н. и да изведе необходимостта за
търсенето на обективната истина чрез събиране на други възможни
доказателства, които да са евентуално посочени от свидетелите. В тази връзка
съдът е преценил в последното заседание, че не е необходимо да се изискват
справки от Столична община за пешеходната пътека и нейното обозначение,
тъй като и тази доказателствена информация, дори и да я има, отново сама по
себе си не доказва и не потвърждава тезата на наказващия орган и на
актосъставителя, че в обективната действителност на инкриминираната дата и
място е извършено административно нарушение от жалбоподателя К.. Това е
така, защото свидетелите С. и Н. не описват никакви факти и възприятия,
които да са свързани с предмета на доказване в административно-
наказателното производство на основание чл.102 от НПК. Съставените АУАН
и НП не се ползват с презумптивна доказателствена сила. Те не са
доказателство сами по себе си, че е извършено административно нарушение.
Отразените в тях фактически и правни обстоятелства, очертаващи на
възведения административно наказателен състав по чл.119, ал.2 вр. чл.183,
ал.5, т.2 ЗДвП не доказват сами по себе си, че описаното административно
нарушение е осъществено от дееца от обективна и субективна страна.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът намира, че с оглед извършения доказателствен анализ, залегнал
във фактическата част на настоящото съдебно решение, издадено НП следва
да бъде отменено на формално основание, поради липсата на доказателства и
доказателствени средства по делото, които да доказват по безспорен и
абсолютен начин, че е извършено от жалбоподателя К. твърдяното нарушение
чл.119, ал.2 вр. чл.183, ал.5, т.2 ЗДвП.
В контекста на изложеното, въззивната жалба на жалбоподателя К. е
основателна и доказана, поради което НП следва да се отмени от съда като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63 от ЗАН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, СДВР – ОПП следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора съгласно договор за правна помощ
3
по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. в размер на 300.00 лева. Според тази процесуална
норма – когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
В тази връзка, съдът кредитира приложеният от жалбоподателя договор
за правна помощ на л.40 от СП, при което на адвокат В. съдът следва да
присъди сумата от 300.00 лева за дължим адвокатски хонорар в
производството.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-006211 от
14.04.2022 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на Н. Д. КР. с ЕГН:********** му е наложено
административно наказание парична глоба за сумата от 100.00 лева за
нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР – ОПП чрез Началник й с адрес гр.София, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 4 да заплати на адвокат П.В. – член на САК със съдебен адрес
гр.София, ул. „Любен Каравелов“ № 50А, ет.2 и с адвокатски №
********** на САК на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл.38, ал.1, т.3 от
ЗАдв. сумата от 300.00 лева за дължимо адвокатско възнаграждение за
представителство в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4