Решение по дело №107/2020 на Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 138

гр.Шумен, 22 Юли 2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на десет и пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                       Председател: М. Маринов

                                                                               Членове:1.Р. Хаджииванова

2.С. Стефанова

 

при секретаря С. Стойчева като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №107 по описа за 2020 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №4549 от 25.10.2019г. по гр.д.№17972/2017г. Районен съд - гр.Варна е отхвърлил предявените от Т.К.Т. срещу Психиатрична болница село Карвуна, УМБАЛ "Света Марина" ЕАД Варна, Български лекарски съюз и Окръжен съд Варна, искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение за причинени му имуществени вреди, представляващи - сумата от 300 лева - за СПЕ и допълнително възнаграждение от 150 лева по нея по гр.д.№4795/2005г. на РС Варна, и 300 лева за СПЕ по в.гр.д.№643/2014г. на ОС Варна, вследствие на неверните заключения на вещи лица, дадени по горните дела. Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на ответника УМБАЛ "Света Марина" ЕАД Варна - ЗАД "Армеец" и ЗАД "Дженерали застраховане" АД.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, като обжалва решението на районния съд, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявените искови претенции.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна УМБАЛ "Света Марина" ЕАД Варна и Окръжен съд Варна са депозирала отговори на жалбата, в които излагат, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно, поради което и молят да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция от Т.К.Т. срещу Психиатрична болница село Карвуна, УМБАЛ "Света Марина" ЕАД Варна, Български лекарски съюз и Окръжен съд Варна за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени от ищеца възнаграждения на вещи лица, назначени по гр.д.№4795/2005г. на ВРС и в.гр.д.№643/2014г. на ВОС, за изготвени неверни заключения по допуснати по делата съдебно - психиатрични експертизи. Ищецът излага, че в производството по гр.д.№4795/2005г. по описа на ВРС на 29.04.2008г. в качеството си на вещи лица д-р А.Д.заедно с д-р Ж.Н.и д-р Р.Н. представили невярно заключение, като към този момент две от вещите лица работили в Държавна психиатрична болница-с.Карвуна. В производството по в.гр.д.№ 643/2014г. на ВОС, на 21.10.2014г. в качеството си на вещи лица д-р А.Д.и д-р С.М.- Михайлова представили невярно заключение, като към тази дата и двете работили в МБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна. В съдебно заседание по горното въззивно производство на 14.07.2015г. в качеството си на вещо лице д-р К.К.също бил дал невярно заключение, като към тази дата той е работил в МБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна. Освен това, през времето в което са дали неверните заключения и трите вещи лица били членове на Българския лекарски съюз, който е контролен орган по спазването на медицинските стандарти за качество по чл.6 от Закона за здравните заведения. Ищецът сочи, че е бил страна по горните граждански дела, по които са били представени неверните заключения на вещите лица, като излага становище, че съдебните състави, които са разглеждали цитираните граждански дела, са възприели неверните заключения и въз основа на тях са постановили решения с неизгоден за него резултат, като вследствие на неверните заключения той е претърпял имуществени вреди. Варненски окръжен съд бил отговорен за приемането на експертизите заедно с обсъждането на другите доказателства по делото, и немотивирано е отхвърли иска му, с което го е лишил от последващата възможност да иска отмяна на решението поради неистинските експертизи на вещите лица. Излага подробни съображения за необоснованост на експертните заключения по дееспособността на наследодателя му А.К.Д.които са заключили, че към момента на атакуваните сделки той е бил в състояние на медикаментозна ремисия и със запазени памет, интелект и годност да разбира свойството и значението на постъпките си. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно, платените депозити за възнаграждения на вещите лица по допуснатите експертизи в размер на общо 750 лева. Ответниците са възразили против предявените искове по изложени съображения, и молят същите да бъдат отхвърлени.

От събраните по делото доказателства, се установява, че процесните експертизи са отговорили на поставения им въпрос, а именно че обследваното от тях лице /починал брат на ищеца/ е бил болен от шизофрения, но към определени моменти, в периода 1989-1999г. е бил в състояние на медикаментозна ремисия, като е разбирал свойството и значението на извършеното от него.

Елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна връзка на вредата с противоправно поведение на прекия и причинител, а не с това на възложителя на работата; Вина на прекия причинител на вредата; Възлагане на работа на прекия причинител на вредата; Вредата да е причинена от изпълнителя При или по повод изпълнението на работата. В тежест на ищеца е да докаже настъпилите вреди и причинната им връзка с противоправно поведение на изпълнителя, без които елементи не би могло въобще да се коментират, както останалите изискуеми от закона предпоставки, така и отговорността на възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.

Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца. Ищецът твърди, че противоправното поведение се изразява в изготвяне на неистински /неверни/ експертни заключения от назначените вещи лица по сочените дела. В процесния случай не е налице причиняване на вреди, по смисъла на закона, които да са пряка и непосредствена последица от соченото увреждане, доколкото ищцовата страна на първо място е следвало да установи наличието на деликт - противоправно поведение от преките извършители /вещи лица/, което не е било сторено. Ищеца е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин, наличието на вреда, причинно - следствената връзка между соченото противоправно поведение на ответника и вредата, която следва да е пряка и непосредствена последица от увреждането. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Изготвените в гражданския процес експертизи, чрез които страните са събирали доказателства за спорните обстоятелства, са преминали през инстанционния съдебен контрол, и е недопустимо след влизане в сила на решението, да се пререшава спора, както чрез изготвяне на нови експертизи със същия предмет, така и чрез искане за постановяване на решение, обуславящо отмяната на влязлото в сила такова. Единствената възможност за подобна ревизия и отмяна на влязлото в сила решение е при установяване по надлежния съдебен ред /влязла в сила присъда, съответно споразумение в наказателния процес или решение по чл. 78а от НК, или решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК/ на неистинност на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, съобразно чл.303, ал.1, т.2 от ГПК. Ето защо съдът намира, че ищцовата страна не е установила надлежно и по безсъмнен начин наличието на противоправно поведение на служители на ответниците, осъществено при или по повод правомерно възложена му работа, въз основа на което да са настъпили вреди за ищеца.

Независимо от горното е необходимо да се отбележи и, че за да се ангажира отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД следва да се докаже, че сочените за противоправни действия са извършени от прекият причинител на вредите, те са настъпили именно, поради това негово виновно поведение, и вредите са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа, която би следвало винаги да е позволена от закона. Законът предполага, че възложителя поръчва работа, която е напълно правомерна, и затова именно е недопустимо да се търси причинна връзка между вредата и противоправно поведение на възложителя. Обезщетение за вреда произлязла от изпълнение на неправомерно възложена работа, би могло да се търси солидарно от причинителя и възложителя (ако е физическо лице), солидарно и от двамата, доколкото същите се явяват съучастници по смисъла на чл.53 от ЗЗД, но такъв иск следва да намери правното си основание в чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.53 от ЗЗД, по който ответник или ответници могат да бъдат единствено физически лица, а не и по реда на чл.49 от ЗЗД. Именно за това и възложителя разполага с регресния иск по чл.54 от ЗЗД срещу прекия извършител. В горния смисъл е както задължителната съдебна практика - ППВС №7/29.12.1958г. и др., така и правната доктрина - "Деликтно право" П.Г., "Деликтната отговорност" С.Т."Отговорност за непозволено увреждане" Ч.Г., "Деликт" Х.Т.. Възлагането предпоставя както определен персонален избор, така и задоволяването на определен интерес на възложителя, който упражнява властническо правомощие да възложи работа. Извършването на възложена работа или облигационен резултат по изпълнение на проста облигация /пр. договор за изработка, комисионни, спедиционни и др./ съставлява елемент на поето договорно задължение и в рамките на съществуващата договорна предварителна обвързаност, поради което и изпълняващия и искащия резултата в тези случаи, не са изпълнител, съответно възложител по смисъла на чл.49 ЗЗД. В настоящия случай не би могла да се възприеме тезата на ищеца, че има възлагане на работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД, от ответниците - юридически лица на вещите лица, които са встъпили в гражданско правоотношение със съответна съдебна институция по изготвяне на експертизи, като способ за събиране на доказателства в гражданския процес, при правораздавателната му дейност. Ето защо предявения иск следва да се отхвърли. Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №4549 от 25.10.2019г. по гр.д.№17972/2017г. по описа на Районен съд - гр.Варна.

Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на УМБАЛ "Света Марина" ЕАД - ЗАД "Армеец" ЕАД и ЗАД "Дженерали застраховане" АД.

На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                     2.