Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав,
в открито съдебно заседание,
проведено на десети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря Теодора Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№5631 по описа
за 2019 година
на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
от Б.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
„Д.з.“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление:*** Ал. Д. 68 иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 1176.28лв. /след предприетото изменение в размера на иска в открито съдебно
заседание/, представляваща застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие на
15.02.2018г. по застраховка „Каско” по застрахователна полица .........., за
л.а. марка Д. модел К., рег. №....., изразяващи се в увреждане на 4 бр. гуми, марка Kumho,
модел I’Zen, размер 245/60R 18, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
09.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в
исковата молба, че на 15.02.2018г., около 10:00 часа ищцата паркирала
автомобила си на паркинга на детска градина „Делфинче“. Когато се върнала при
автомобила установила, че четирите гуми са спаднали. Съпругът й установил, че
са срязани. Общият работник й казал, че на камерите се вижда, че мъж, появил се
от храстите, е нарязал гумите и си тръгнал. Съпругът й подал жалба в Трето
районно управление, по която била образувана преписка 3071/2018г. и издадено
удостоверение. Представител на застрахователя извършил оглед и образувал щета
№*********/15.02.2018г. по застраховката. Щетата била заведена като злоумишлени
действия на трети лица и ищцата представила всички необходими документи. Автомобилът
не можел да се движи на собствен ход и бил транспортиран до сервиз с „Пътна
помощ“. След справка в интернет, ищцата установила, че стойността на една гума
за автомобила й е 223.40лв., а за 4 бр. – 893.60лв. На 01.03.2018г. получила от
застрахователя писмо, с което отказва да изплати застрахователно обезщетение на
осн. т.7 от Общите условия. Поддържа, че в цитираната точка не е посочено
злоумишлените действия да са изключен риск, а т.6.8 от Общите условия предвижда
отговорност на застрахователя за щети от злоумишлени действия на трети лица.
Поддържа, че автомобилните гуми са част от МПС. Сочи и че не се касае за „други
случаи“ по т.7.31. Оспорва и третото основание, на което е отказано изплащане
на обезщетение – т.58.2, като сочи че този текст не освобождава застрахователя
от отговорност, а само я ограничава по размер. Счита, че при наличие на „Пълно
каско“ увредата се явява покрит риск и че застрахователят поставя застрахования
в неравностойно положение чрез неясни клаузи. Поддържа, че отказът е в нарушение
на чл.386, ал.2 КЗ. Моли се за уважаване на предявения иск поради изложените
аргументи и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно
заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от „Д.з.“ АД, с който се оспорва искът като
неоснователен. Не оспорва сключването на описания в исковата молба договор за
застраховка. Оспорва да е налице покрит риск „Злоумишлени действия на трети
лица“. Поддържа, че случилото се с автомобила на ищцата не покрива
съдържанието на риска по т.6.8 от Общите условия и няма застрахователно
събитие, задължаващо застрахователя да извърши плащане. Сочи, че гумите се
обезщетяват, само ако са били увредени вследствие на ПТП по смисъла на т.7114
ОУ. Автомобилната гума е само еластичен елемент за връзка на МПС с пътя, а МПС
е дефинирано в т.71.3 ОУ. В евентуалност, възразява срещу размера на
обезщетението, като счита същия за завишен. Сочи и че е ограничена
застрахователната му отговорност в т.58.2 ОУ, базирана на принципа за
недопускане на неоснователното обогатяване. Моли се за отхвърляне на предявения
иск по тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски. В открито
съдебно заседание ответникът с писмена молба поддържа наведените с отговора на
исковата молба възражения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Прието е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните на осн. чл.146, ал.1, т.3
и 4 ГПК, че между тях е сключен договор за застраховка „Каско” по застрахователна полица ..........,
за л.а. марка Д. модел К., рег. №......
Приобщено е
по делото свидетелство за регистрация на л..а. марка Д. модел К., рег. №.....,
от което е видно, че процесното МПС е собственост на Б.П.М. /л.7/.
Видно от
приобщената на л.8 застрахователна
полица № ............, за л.а. марка Д. модел К., рег. №..... договорът е
сключен с клауза „Пълно каско“ за периода 16.11.2017г. до 15.11.2018г.
Съставен е
опис – заключение за вреди на МПС от 15.02.2018г. от представител на ответното
застрахователно дружество, в който като увредени са описани 4 бр. гуми, марка Kumho,
модел .....
Съобразно
удостоверение от 20.02.2018г. от ОД на МВР – Варна, Трето РУ, на 15.02.2018г. Й.М.
е заявил, че на същата дата, около 10:40ч. в гр. Варна пред ДГ Делфинче е
установил по страничната част на четирите гуми на МПС Д. модел К., рег. №.....
щети – отвори с дължина около 3 см, най-вероятно от остър твърд предмет, като
МПС е собственост на съпругата му Б.М. и по случая е образувана преписка
/л.11/.
На
15.02.2018г. ищцата е подала искане за оценка на вреди по повод процесното
увреждане /л.27/.
С писмо от
01.03.2018г. застрахователят е посочил, че е извършил оглед, констатирал е
увреждания /прорези/ по четирите броя гуми и е отказал изплащане на обезщетение
на основания, идентични на цитираните в отговора на исковата молба /л.12/.
Приобщени са
на л.28-33 Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на „Д.з.“ АД, а
на л.34-36 Методика за определяне на размера на застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ на МПС.
От ответника
е ангажирано като писмено доказателство калкулация – ремонт /л.62 и 63/.
Представен е и снимков материал към застрахователната преписка /л.70-72/.
Съобразно заключението на
вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза /л.75-79/, общата
стойност за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени е 1176.28лв.
Уврежданията по гумите са вследствие на умишлено нанесени вреди, което
съответства на злоумишлено действие на трето лице. При съпоставка на механизма
на застрахователното събитие и уврежданията на автомобила става ясно, че е
налице причинно-следствена връзка между тях. Размерът на вредите съгласно
методиката, утвърдена от застрахователя, би следвало да бъде 837.22лв.
Стойността на вредите, отстранявани в доверен сервиз за застрахователя е от
порядъка на 932.96лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.405 КЗ, ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване в процеса
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по
сключен договор за застраховка „Каско”,
с включено покритие на осъществения
риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял
твърдяните имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат, както и че е изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатил
дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му
представи необходимите документи.
В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, или
направените правоизключващи възражения, включително твърденията си, че е налице
основание за застрахователя да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение.
Прието е за
безспорно между страните на осн. чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че между тях е
сключен договор за застраховка
„Каско” по застрахователна полица .........., за л.а. марка Д. модел К., рег. №......
Не е спорно по
делото и от съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и приетото
заключение на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява настъпване на вреди за ищеца в периода на действие на
застрахователния договор, а именно прорези по четирите броя гуми на
застрахованото МПС, осъществени от трети лица.
Спорно е дали е
налице покрит риск по смисъла на сключения между страните застрахователен
договор. По този въпрос настоящият съдебен състав намира следното: сключената
застраховка безспорно е при клауза „Пълно каско“, при което като покрит риск в
Общите условия на ответника попада и т.6.8 „Злоумишлени действия на трети лица
– причинени щети на МПС от трети лица чрез механично въздействие /удар с
предмет, надраскване, умишлено преобръщане на МПС и др./, заливане с химически
активни вещества, палеж и експлозия. Раздел III от Общите условия е озаглавен „Общи изключения“, като в 31 точки са описани
случаите на не покрити щети. В действителност т.7.31 предвижда „други случаи,
посочени в съответните раздели на настоящите общи условия“. Поради това,
застрахователят счита, че т.58.2 изключва отговорността му. Т. 58 е посочено,
че дефинира че застрахователят не дължи обезщетение в пълен размер при
определени случаи, като т.58.2 сочи :“щети по гуми джанти и тасове. Обезщетение
се изплаща само в случаите на ПТП..“. Съдът намира, че цитираната клауза не е
годна да породи действие и да изключи отговорността на застрахователя. Така
конструирани общите условия, които не посочват в един раздел точно, ясно, по
недвусмислен начин и изчерпателно всички хипотези на изключени рискове, не
отговарят на изискванията на чл.345, ал.5, т.1 КЗ, т.е. противоречат на закона.
Също така, т.58 в началната й част сочи смислово само на ограничаване
отговорността на застрахователя по размер, а впоследствие т.58.2 е формулирана
да изключи част от покрити според началния раздел рискове, а именно увреда на
гуми, джанти и тасове в случаи, различни от ПТП, които поначало са включени в
клаузата „Пълно каско“ и за които застрахователят е получил застрахователна
премия от ползвателя на застрахователна услуга. В този смисъл Общите условия не
отговарят на изискването за недвусмисленост, визирано в КЗ. Настоящият съдебен
състав намира и че клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като
води до неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя на застрахователната услуга. Също така, ако се приеме за вярно твърдението
на застрахователя, че гумите не са част от МПС, то стойността на същите не би
следвало да се възстановява при нито един риск. Подобно тълкувание и не може да
бъде споделено, доколкото без гуми, МПС не би могло да се ползва съобразно
предназначението му. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че липсва
валидно основание, на което застрахователят да откаже изплащане на обезщетение
по силата на Общите условия.
Спорен по делото
въпрос е и в какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно
обезщетение: Съобразно чл.386, ал.1 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Според константната съдебна практика / напр. решение № 115/9.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о.,
ТК, решение № 235 от 27.12.2013 г.
по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по
т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І
т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г.
по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016 г. по
т.д. № 1869/2014 г. на ВКС, II
т.о. и др. / актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен
отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 387 ал. 1 КЗ,
уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено
друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му
стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.
С оглед горните
мотиви и съобразно заключението на вещото лице по повторната експертиза, дължимата от застрахователя стойност възлиза в
размер от 1176.28лв. Предявеният иск за изплащане на застрахователно
обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в заявения размер, като
претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 09.04.2019г., до
окончателното изплащане на задължението доколкото към датата на завеждане на делото срокът по чл.409,
вр.с чл.405, ал.1 КЗ е бил изтекъл с оглед представяне на всички доказателства
на застрахователя.
С оглед
изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 500лв., от които 50лв. заплатена държавна такса, 350лв.
адвокатско възнаграждение и 100лв. депозит за проведена експертиза.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД,
ЕИК .... със седалище и адрес на управление:*** Ал. Д. 68, да заплати на Б.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1176.28лв. /хиляда сто седемдесет и шест
лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща застрахователно обезщетение
за вреди от настъпило застрахователно събитие на 15.02.2018г. по застраховка
„Каско” по застрахователна полица .........., за л.а. марка Д. модел К., рег. №.....,
изразяващи се в увреждане на 4 бр. гуми,
марка Kumho, модел I’Zen, размер 245/60R 18, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
09.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА
„Д.з.“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление:*** Ал. Д. 68, да заплати на Б.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляваща
сторени по делото разноски, на осн.чл.
78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника в полза на ищеца по
посочената на л.5 банкова сметка: ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: