№ 19388
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110102252 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „ЗК Лев Инс“ АД срещу
ответника ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД установителен иск по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ, вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД за
сумата от 2 422,27 лв., представляваща главница за регресно вземане в размер
на 1/2 от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по ликвидационна
преписка № 0000-1809-18-606891, образувана във връзка с настъпило ПТП на
11.09.2018 г. в гр. Лудвигсфеле, Германия с участието на влекач – товарен
автомобил марка „Ман“ с рег. № ***, с рег. *** с прикрепено към него
ремарке с рег. № ****, ведно със законна лихва за период от 17.08.2023 г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед по чл. 410 ГПК от дата 05.09.2023 г. по ч.гр.д.
№ 46267/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 11.09.2018 г. ПТП в гр.
Лудвигсфеле, Германия е изплатил сумата от 4 844.54 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
застрахования при ищеца влекач – товарен автомобил марка „Ман“ с рег. №
***, с рег. *** за причинени щети по портал на логистичен обект № 114 на
Емонс Логистик Гмбх.
Сочи, че по време на ПТП към влекача е имало прикрепено ремарке с
рег. № ****, за което е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника „ОЗК Застраховане“ АД.
Твърди, че събитието е настъпило на територията на Република
Германия, поради което следа да се приложи застрахователният кодекс на
1
Германия, съгласно който стойността на щетите, причинени от композицията,
състояща се от влекач и ремарке следва да бъде поделена между
застрахователите на двете превозни средства.
С оглед на това, моли съдът да приеме за установено, че ответникът
дължи сумата от 2422.27 лева, равняваща се на припадащата му се ½ част от
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в полза на увреденото
лице. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ОЗК
Застраховане” АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените
искове както по основание, така и размер. Сочи, че отношенията между
влекача и ремаркето следва да се уредят на база регламент РИМ I и РИМ II.
Оспорва основателността на претенцията, като поддържа, че претенцията е
недължима и прекомерно завишена. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на
страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 46267/2023 г. по описа на СРС, 76 с-
в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата
молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за
недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 499, ал. 7 КЗ, вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 154 ГПК, в доказателствена тежест на ищеца по така
предявения иск е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на действително застрахователно правоотношение по валидно
сключени договори за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на
процесните товарен автомобил и ремарке, в срока на застрахователното
покритие на които и вследствие на виновно и противоправно поведение на
водача на товарен автомобил „Ман“ да е настъпило описаното в исковата
молба ПТП, за което ищецът и ответникът носят във вътрешните си
отношения по ½ част от риска, както и, че в изпълнение на договорното си
задължение, ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно
обезщетение в пълния размер на действителните вреди.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест
на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
погасил вземането, за каквито обстоятелства не сочи доказателства.
В изготвения в проведеното по делото открито съдебно заседание от
17.10.2024 г. доклад по делото, съдът, основание чл.146, ал. 1,т. 4 ГПК, е
обявил за безспорни обстоятелствата, че към датата на твърдяното ПТП
ищецът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за
влекач „Ман“ с рег. № ****, а ответникът - за ремарке с рег. № ****.
2
Основният спорен въпрос по делото е с правен характер и касае
приложимото право спрямо отговорността на страните по сключените
договори за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на товарния
автомобил и ремаркето за вредите, настъпили в друга държава-членка на ЕС
при управление на товарния автомобил, докато тегли ремаркето.
Съдът намира, че отговорът на този въпрос е даден с решение на Съда
на ЕС от 21.01.2016г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14, според което
при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно
средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на
застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил обезщетение
на пострадалия при пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача
на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при
произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент №
593/2008г. (Регламент „Рим I“), ако правилата на деликтната отговорност,
приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от
Регламент №864/2007г. (Регламент „Рим II“), предвиждат разделяне на
задължението за поправяне на вредата, тоест предвиждат отговорност на
собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на
собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за
възстановяване на вредите на пострадалото лице.
В противовес на съображенията на ищеца, отговорът на
преюдициалното запитване, даден с цитираното решение на Съда на ЕС, не
изключва, а потвърждава приложението на разпоредбата на чл. 479 КЗ в
отношенията между страните по настоящото дело, тъй като по делото е
безспорно, че и двамата застрахователи имат обичайното си местопребиваване
по смисъла на чл. 7 от Регламент „Рим I“ на територията на Република
България, а което е по-съществено в случая – и двете застраховки
представляват задължителни застраховки по смисъла на чл. 7, пар. 4 от
Регламент „Рим I“, като именно Кодекса за застраховането на Република
България регламентира както задължението за сключване на застраховките
(чл. 483 КЗ), така и обема на застрахователното покритие по тях (в това число
покритите рискове при застраховки „гражданска отговорност“ от притежаване
и използване на ремарке съгласно чл. 479 КЗ).
Както е изрично посочено в т. 54 от решението на Съда на ЕС от
21.01.2016г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 задължението на
застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ да обезщети
причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата
вреда (чийто фактически състав, но и кръгът лица, отговорни за обезщетяване
на вредата, действително се определят според приложимото право по чл. 4 и
следващите от Регламент „Рим II“), а от застрахователния договор, който го
обвързва с отговорното за обезщетяване на вредата застраховано лице, поради
което и приложимото право спрямо договорните задължения на
застрахователя следва да бъде определено именно по правилата на чл. 7 от
Регламент „Рим I“.
Ето защо и дори да се приемат твърденията на ищеца, че съгласно чл. 4
и следващите от Регламент „Рим II“ германското право е приложимо за
3
определяне на кръга на отговорните лица за обезщетяване на вредите от
процесното ПТП и регламентира държателя или собственика на ремаркето
като субект на тази отговорност наред с ползвателя или собственика на
теглещото превозно средство, това не може да обуслови основателност на
предявения осъдителен иск срещу ответника, защото отговорността на
ответника по процесния договор за застраховка „гражданска отговорност“
съгласно разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ (приложимо право съгласно чл. 7 от
Регламент „Рим I“) поначало не включва задължение за обезщетяване на
вреди, нанесени при движение на ремаркето от теглещо превозно средство.
Горните изводи не се разколебават и от цитираното в представената по
делото писмена защита от ищеца Решение от 05.09.2024 г. на СЕС, доколкото
последното касае приложимото право в случаи на обезвреда на пострадали от
ПТП лица – т.е. отговорността на виновните лица, респективно техните
застрахователи към самия пострадал, а не регресните претенции на
застрахователите във връзка с изплатени обезщетение.
По изложените съображения, предявеният иск се явява изцяло
неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне, без необходимост да се
обсъждат по същество сърбаните по делото доказателства.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, с оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал.
3 ГПК, право на разноски има само ответникът в производството.
Същият е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК, което съдът определя на сумата от 150 лева, съобразно
правната сложност на делото и реално извършените от процесуалния
представител на ответника действия.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 76 с-в,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „ЗК Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********,
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 499, ал. 7
КЗ, вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД за сумата от 2 422,27 лв., представляваща
главница за регресно вземане в размер на 1/2 от изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка № 0000-1809-18-
606891, образувана във връзка с настъпило ПТП на 11.09.2018 г. в гр.
Лудвигсфеле, Германия с участието на влекач – товарен автомобил марка
„Ман“ с рег. № ***, с рег. *** с прикрепено към него ремарке с рег. № ****,
ведно със законна лихва за период от 17.08.2023 г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, за която сума е
4
издадена заповед по чл. 410 ГПК от дата 05.09.2023 г. по ч.гр.д. №
46267/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и 8
ГПК сумата 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5