Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 17.11.2022
Град К.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански състав
На
деветнадесети октомври две
хиляди и двадесет и втора година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1748 по описа за 2018 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
С решение №
260166/17.12.2021г., постановено по гр.д. № 1748/2018г. на КрлРС, съдът е постановил прекратяване на брака между
страните по вина на съпруга (ищец в производството) и е прекратил, поради липса
на международна компетентност, производството по съединените с иска за развод
претенции за упражняване родителските права спрямо родените от брака на
страните малолетни деца И.Г.К. с ЕГН ********** и М. Г.К. с ЕГН **********; за
определяне местоживеенето им, режима на лични отношения и издръжката на децата.
С определение
№ 872 от 01.04.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 623/2022г. на ПОС е
потвърдено решението на първоинстанционния съд, в частта, имаща характер на
определение, с което производството е прекратено поради липса на международна
компетентност. При проведеното касационно производство, с Определение № 303 от
17.08.2022г. на ВКС, постановено по ч.гр.д. № 2429/2022г., IV г.о., ГК е отменено
определение № 872 от 01.04.2022г. по в.ч.гр.д. № 623/2022г. на ПОС, с което е
потвърдено решение от 17.12.2021г. по гр.д. № 1748/2018г. на КрлРС в частта,
имаща характер на определение, с което производството е прекратено поради липса
на международна компетентност. Делото е върнато на Карловския районен съд по
компетентност за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно
дадените указания.
Видно от мотивната
част на определението постановено от ВКС, съдът е приел, че в интерес на
децата, сезираният от родителите български съд да се произнесе по исковете за
упражняване на родителските права и правото на лични отношения с децата
(относно родителската отговорност), тъй като в проведено в продължение на три
години съдебно производство съдът е събрал необходимите, допустими и относими
към релевантните за спора обстоятелства доказателства, въз основа на които може
да установи всички обстоятелства, които имат значение за извършването на
преценка на висшия интерес на децата, за който съдът следи служебно. С това са
осъществени предпоставките, предвидени в правилото на чл. 12 от Регламент
2201/2003 г. на Съвета на ЕО, поради което делото е върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на производството и произнасяне на
исковете, производството по които е прекратено.
В частта от
решение № 260166/17.12.2021г., постановено по гр.д. № 1748/2018г. на КрлРС, с
която е прекратен брака по вина на ищеца е постъпила от Г.И.К. въззивна жалба, вх. № 260167/07.01.2022г., която не е
разгледана от въззивния съд при изпращането й с
Писмо, изх. № 60163/25.02.2022г., съдържащо се в кориците на в.ч.гр.д. № 623/2022г. на ПОС и към момента
липсва произнасяне.
За да се
поизнесе по съединените с иска за развод претенции за – упражняване
родителските права спрямо родените от брака на страните малолетни деца; определяне
местоживеенето им, режима на лични отношения и издръжката на децата, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По реда на чл.
176 от ГПК, ищецът – Г.И.К., в проведено открито съдебно заседание на
22.07.2020г. признава, че реализира месечен доход от 1500 паунда, като живее
под наем. Признава, че не употребява психотворни вещества, а само пие по бира,
две след работа и ако на следващия ден не е на работа. Никога не е ползвал
специализирана помощ от психолог или психиатър по повод проблеми с гнева и
пристрастяване. Работи по 4 часа сутрин, в диапазона от 04.00ч. до 08.00ч. и
през останалото време е с децата си. По време на работата му, т.е. за 4 часа -
майка му се грижи за децата.
От
представените удостоверения за доход на Е.Н.К. (л. 114 и л. 145 от делото) се
установява, че за 2019г. и 2020г. брутния доход на ответницата възлиза на малко
над 500.00 лева месечно.
По повод
претенцията на страните за присъждане на родителските права, съдът е изслушал
свидетелски показания. От разпит на свидетеля, осигурени от ищцовата страна се
установява следното:
Свидетелката П.Н.К.,
майка на ищеца твърди, че страните живеели три, четири години заедно, преди да
сключат брак. По това време се разбирали и децата живеели добре. През 2014г.,
месец март им се родило първото дете, а август месец Г. заминал за А.. Това
било тяхно съвместно решение, с оглед това да си подсигурят по-добър живот и
по-добро бъдеще за детето и за семейството. За преместването му Е. била
съгласна и по-късно, а именно – в началото на месец август 2016г. заминала и тя
за В.. В Л., Г. започнал работа на две места, като идеята била, докато Е.
отиде, той да подсигури къща и всички условията за семейството. Тъй като не му
стигали силите се наложило свидетелката, с дъщеря й и нейният приятел да отидат
и да помагат. Наели много голяма и хубава къща, в град близък до Л., с всички
удобства, близо до училище, в което трябвало да бъдат записани децата. Преди Е.
да замине за Л., Г. изпращал дрешки на децата, а когато имал възможност
изпращал и пари. След идването на Е. в А., всички заживели в наетата къща, като
всеки ползвал самостоятелна стая. Ответницата си гледала децата, защото били
малки и никой нямал претенции към нея. Всички останали работели и подсигурявали
средствата за наем, сметки, храна. Тъй като на Е. й дотегнало да си стои в
къщата, поискала и тя да работи. По молба на свидетелката, в Л. през месец
септември 2018г. пристигнала майката на ответницата, която да се грижела за
децата, докато Е. била на работа, а освен това на самата свидетелка се наложило
да се премести в друга къща, заедно с дъщеря й и приятеля й, тъй като
последните двама очаквали раждането на дете. Твърди, че Е. полагала усилия за
къщата, където живеели да бъде чисто и подредено. Грижела се за децата, същите
били винаги изкъпани, чистички, облечени добре, приспани. Г. готвел през
повечето време, а тя им приготвяла закуска сутрин. Сочи, че скандалите помежду
им обикновено ставали заради децата по повод начина им на отглеждане. За Г.
твърди, че пие като всеки нормален човек - бира, а срещу почивен ден си
позволявал понякога да пие уиски. Никога не го е виждала да ползва наркотици.
Описва Г. като перфектният баща и не случайно децата били толкова привързани
към него. Същият имал изключително близки отношения с децата си и те били много
привързани към него. Обгрижвал ги постоянно, когато трябвало да им се направи
забележка или да им се скара го правел, когато трябвало да ги научи на нещо ги
учел. Той не можел да живее без децата си. Ходел на работа от 05.00 до 13.00
часа, в 08.00ч. си взимал почивка, за да се прибере и да види децата си вкъщи.
Грижел се за всичко - за училище, за лекари. Децата, през тази една година
боледували два пъти доста тежко и той ги водел по лекари, той си ги лекувал.
Водел ги в училище и ги прибирал от там. Заинтересован бил за обучението ми,
следял домашните им, за това децата да спортуват, защото в А. имало много добри
бази. Ваньо тренирал футбол и вече след третата тренировка бил включен в
отбора, ходел по турнири и бил много щастлив. В непосредствена близост до дома
им имало плувен басейн и М.започнала да плува. Твърди, че за тази една година Е.
звъняла често на децата - по Вайбър си вижда децата, може би не всеки ден, но
често звъняла и ги виждала. Твърди, че в началото децата били по-мотивирани да
говорят с нея, но напоследък наблюдавала, че децата губили интерес, най-малкото
защото се чувствали излъгани от нея, че тя ще се прибере при тях в Л., но това
не се случвало във времето. Посочва, че наемът на къщата в Л. е 1500 паунда.
Децата имали изключително добри условия там. Същите получавали изключително
голяма обгрижване от правителството. Г. се водел самотен родител и получавал
особено голяма помощ за това. Отношението в училище, на учители и преподаватели
било коренно различно от това тук, в България. Г. работел 3 часа сутрин и през
целия ден бил с децата. Останалата сума, която е определена, че е достатъчна,
за да живее той, като самотен родител с децата, се поемала от правителството.
Отделно имало ваучери от училище за безплатна храна на децата, осигурени били
безплатни учители, които да им помагат.
От разпит на
свидетелите, осигурени от ответната страна се установява следното: Свидетелката М. К. К., майка на ответницата
твърди, че страните преди да сключат брак, много време били двойка, прекъсвали
връзка и пак се събирали, но в един момент Е. забременяла и двамата решили да
се оженят. Г. никога не е работел, дори през бременностите на жена му. Разказва
за случай, когато детето им И. било на два, три месеца и им изключили тока в
апартамента, в който живеели. Той ги оставил с детето при нея и си заминал на К.,
при майка му. След това всеки ден се обаждал по телефона, тормозел Е., че тя
трябвало всеки ден да ходи на К., за да може той да вижда детето. Същият
съответно не работел, не се грижел за нищо. В един момент решил, че ще замине
на А. да работи, като заминал през месец май 2014г. От там пак не пращал пари,
те отглеждали сами детето. Месец октомври поискал Е. да отиде при него за един
месец, за да може да оправи документи, работи. Тя го обичала, искала да бъдат
семейство и отиде сама, като за детето споделени грижи полагала тя и сестрата
на ищеца. След като Е. се върнала разбрала, че е бременна с второто дете. Решила
да го остави и да го роди, но той продължавал да не изпраща пари. Твърди, че
заедно с дъщеря й отглеждали двете деца. В един момент се събрали да живеят в заедно,
за да могат да съберат сметките и разходите на едно. Твърди, за случай, когато Г.
се прибрал за пет дни, за да си празнува Гергьовден ден и същият не отишъл първо
да види жена си и детето, а направо се установил в с. К., при майка си. На
другия ден Е. трябвало да отиде, съответно той да се види с детето. Твърди, че
месец юли се родило второто им дете – М.. Той не присъствал на раждането с
извинението, че не го пуснали от работа. Видял дъщеря си за първи път когато
била на една годинка, а през останалото време по скайп. Твърди, че всички
заминали в А. през месец август 2016г., но той нямал пари да купи билети и да
заведе семейството си. Там двамата имали недоразумения, спречквания. Месец
октомври 2017г., в 9.00 часа сутринта и се обадила дъщеря й и се оплакала, че
съпругът й ужасно я набил, душил я. Веднага си купила билет и отишли в А..
Намерила я в сама в спалнята, свита в единия ъгъл, без да я поглежда никой.
Споделила, че детето И. е гледало как баща му души майка му. После, във времето
забелязала, както И. имал проблеми с това и когато се скарал със сестра си, тоя
й хващал за гушата. Твърди, че семейството на ищеца обвинявали дъщеря й за
това, че тя искала по-добър живот. Всичкото било заради едно парно, че не
работело и децата трябвало да се навличат. Е. държала парно да проработи и
децата да не стоят на студеното. Твърди, че докато живеела със страните
забелязала, че ищецът не обръщал внимание на съпругата си, никога не е излязъл
с нея като жена, като семейство, някъде не излизали с децата на парк. Твърди,
че той пушел марихуана, за което не се криел и лично го е виждала. Пиел
алкохол, пиел бира. Сутрин в хола било като в кочина - навсякъде се търкаляли
бутилки от уиски, от водки, от бири. Сочи, че когато сестрата на Г. забременяла
и се отделила с майка си в друга къща, със съгласието на Г. и Е. отишла при
тях, за да им помага. За целта напуснала работата си и заминала в Л. на
01.09.2018г. Стояла там три месеца, до месец ноември. Заедно се прибрали с
дъщеря й. През тези 3 месеца от съвместният им съпружески живот видяла, че Г.
проявявал интерес към децата, но той бил за твърде кратко. Същият в 13.00 часа
се прибирал от работа, като или лягал да спи, или започвал да пие бира. В 15.00
часа прибирала децата, той ги виждал за около 1 час в стаята. Към 18.00 - 18.30
часа ги сваляла долу до към 20.00-20.30 часа и това било времето, когато той
виждал децата си. Имало момент, когато в училището следвало да отидат
родителите, за да видят напредъка на децата си, нещо като „Отворени врати“. Той
не пожелал да отиде, за да види как се развива дъщеря му М.. Е. била на работа,
а Г. си бил в дома. След няколко дни такова мероприятие имало за голямото им
дете – И. и с много усилия твърди, че накарала Г. да посети училището на
детето. Е. отново била на работа. В къщата, която обитавали в Л., ищецът взел
едно момче, което довело и свой приятел. Така, там заживели пет големи човек с
две малки деца. Г. и Е. живеели в едната спалня, тя с децата в другата, това
момче в третата, а другото момчето спяло в хола, на дивана. В А., Г. не е давал
пари на Е. за домакинството. Тя ходела на работа, работела и извънредно в
съботите, взимала по 50-60 паунда и на следващия ден двете ходели и зареждали
хладилника. Г. не се е интересувал имала ли храна за децата. Твърди, че била
свидетел на разправии между страните, като най-голямата от тях била, когато Е.
се карала на И., че не може да го вкара в банята, а детето й се подигравало.
Изведнъж Г. започнал да й крещи, да я обижда, че тя била там само да гледа
децата, че тези деца са случайни, че той никога не е искал да се жени за нея и
само заради децата я държи там. Твърди, че Е. не издържала на това напрежение.
Двете започнали да търсят начин да се прибират, което не било без препятствия.
Извикали полиция, защото той започнал да се обажда по някакви институции, за да
ги задържат на летището. Е. се отказала да подава жалба за тормоза над нея от
човешка гледна точка. От полицията я посъветвали да се изнесе от къщата. Вечерта се изнесли, спали в едно семейство,
докато купят билети и успели да се приберат в страната ни. Твърди, че в България децата се чувствали добре, играели
си, били щастливи. Като тръгнали на детска градина, ходели на английски език,
на народни танци и на футбол. Сега, когато децата са в А., дъщеря й се чувала с
тях редовно. Виждала децата във видео-връзка. Понякога били са угрижени,
понякога - щастливи. Децата винаги били щастливи, когато майка им се обади и
постоянно я питали кога ще се дойде.
Свидетелката Н.С.И.ОВА твърди, че след
раждането на първите им деца, с ответницата имала близки, приятелски отношения.
Е. й споделяла детайли от семейния й живот. Споделя й е за скандалите, които са
имали помежду си, за неуважението, което показвал към нея Г.. Същият не
одобрявал как тя гледа децата, неговите критерии били прекалено високи за тези
малки деца. Случайно била свидетел и на разговор по телефона, провеждан между страните.
Чула цинични обиди, които Г. отправил към Е., обвинил я, че не е никаква майка.
Твърди, че е посещавала дома им в А.. Там живеели около 5-6 човека и децата. Е.
живеела в Г. и децата в една стая от двуетажна къща. Обстановката била малко
повече за възрастни, отколкото за гледане на две малки деца. В България
жилището на Е. било малко, но пригодено така, че да има място за децата, за нея, и за майка й. Децата имали своето
пространство със свободата да си играят, да си спят всяко в свое собствено
легло, което в А. не успяла да види. В България децата били усмихнати,
комуникативни. Е. се грижела добре за тях. Тя била нормална, културна и умна
майка, която знаела как да гледа децата, как да ги възпитава със спокойствие и търпение.
Разказва за случай миналото лято, когато Е. била на работа и майка й била на
площадката с децата. Дошъл Г., същият бил доста вулгарен, развикал се на
всички, повишавал тон, обидил майката на ответницата, че тя не е никоя, за да
гледа децата му. Децата останали стъписани, той им наредил да тръгват и те се
качили в колата му.
В приетия
Социален доклад, изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане“ – К. (л. 115 от делото) е отразено, че при
проведеното социално проучване във връзка с изготвяне на доклада е проведен
разговор само с майката - Е. К., тъй като към момента бащата и децата пребиват
на територията на К.В. и разговор с тях не може да бъде проведен. Е. К.споделила,
че през 2013г. сключила брак с Г.К.. Детето - И. се родило в Република
България, а по-късно заминали за К.В., където се родило детето - М..
Семейството живяло в К.В. до 16.11.2018г. През последните няколко месеца преди
раздялата им, Г.К. започнал да злоупотребява с алкохола. Правил скандали и неколкократно я удрял. Не споделя това да е ставало пред
децата. Тя многократно предупреждавала съпругът си, че ако продължава така ще
вземе децата и ще го напусне. При поредният скандал на 15.11.2018г., Е. К.извикала
полиция и Г.К. бил задържан. С помощта на полицията - Е., децата и майка й,
която била с тях във В., за да помага за отглеждането им, напуснали семейното
жилище в гр. Х.и придружени до Л. от органите на реда, на следващият ден
отлетели за България, където се установили в гр. С., в жилището на майка й.
Около седмица след завръщането си в България, телефона на Е. К.бил изключен,
тъй като се страхувала от действията на съпругът си. След това го включила и от
този момент бащата ежедневно контактувал с децата по Вайбър. Няколко дни след
като се завърнали в България и установили контакт с Г.К., той се завърнал и се
видял с децата. Информирал съпругата си, че е подал молба за развод. Тя
споделяла, че е съгласна да се разведат. Г.К. подал искане до СГС на основание
чл.7, 6.„f“ във вр. с чл.8 от Хагската конвенция за
граждански аспекти на международното отвличане на деца и чл. 22а, ал.1 от ЗЗдет. за връщане на децата във В.. По данни на майката със
съдебен акт, децата били върнати във В. и от 01.11.2019г. пребивават при
бащата. По данни на майката, същата поддържа контакт с тях по телефон социални
мрежи.
В
доклада е посочено, че до 01.11.2019г., основни грижи за децата е полагала
майката, с помощта на бабата по майчина линия. Жилището, в което живее Е. К.и
майка й представлява апартамент, находящ се в гр. С., ЖК С., бл.17, вх.А, ет.3,
ап.7. Апартамента е собственост на майката на Е. К., като същото е преустроена
гарсониера, в която има обособена детска стая на мястото на кухнята. Обзаведено
е с всички необходими мебели, уреди и вещи и осигурява отлични условия за
живот. Хигиената е на отлично ниво.
Във
връзка с допусната съдебна поръчка до В., по делото (на л. 314-332) е постъпил
Доклад на Cafcass до съда, изготвен от социален
работник-стажант, назначена от Cafcass като отговорен
служител на службата, съгласно Раздел 13, чл. 4 от Закона за наказателното
правосъдие и съдебната дейност, за да изготви доклад за съда относно настоящия
случай. Предмет на доклада е социално разследване относно И.Г.К., роден на ***г.
и М. Г.К., родена на ***г. по повод разтрогването на брака между двете страни,
в резултат на което в Районен съд - К., България съществува висящо
производство. Докладът включва - битовите условия и трудовата заетост на лицето
Г.К.; условията на отглеждане, възпитание и образование на малолетните И. и М. К.;
оценка влиянието върху емоционалното благополучие на децата, в случай че бъде разпоредено същите да заживеят отново в България;
разследване по обвиненията за предполагаемо домашно насилие, отправени от
лицето Г.К. срещу лицето Е.К..
Посочено
е, че семейство К.става известно на Службите за закрила на детето в следствие
на изпратен на 22 ноември 2019г. доклад от полицията относно обвинения в
домашно насилие. Лицето Е.К. се е обадила на полицията и ги е уведомила, че би
искала да се прибере в България заедно с децата си, като това е довело до
предполагаемото разногласие и спречкване с Г. К.. Е.К. също твърди, че лицето Г.
К.я е нападал многократно през период от две години, като включително й е
нанасял удари и я е душил. Случаят е бил прекратен на 27 ноември 2019г., след
като училището на децата е уведомило Службите за закрила на детето, че И. и М. К.са
се върнали в България заедно с Е.К.. На 11 януари 2019 г. общопрактикуваицият
лекар се е свързвал със Службите за закрила на детето, за да ги информира, че И.
и М. К.са пропуснали ваксинации, а когато той се е обадил, лице от мъжки пол е
заявило, че децата са заминали за България.
В
информация на полицията се посочва, че лицето Г.К. към момента няма
предупреждения или присъди. Според данните на полицията на 15 ноември 2018г.,
лицето Г.К. е било арестувано за нанасяне на телесна повреда, но не се е
стигнало до последващи действия. Г.К. отрича отправените срещу него обвинения и
твърди, че той никога не е наранявал физически и не е тормозил лицето Е.К.,
както и че обвиненията са били отправени с цел тя да може да се върне в
България с децата без негово знание.
Общопрактикуващият
лекар потвърди, че И. и М. К.са записани при него на 19 януари 2021 г. И двете
деца са пропуснали ваксинациите си, причината за което е връщането им в
България заедно с Е.К.. По информация на Г.К., поради Covid-19 не е успял да
заведе децата да им се направят пропуснатите ваксинации. Той се е свързал с
общопрактикуващия лекар, като последният го е информирал, че към момента са
ваксинирали само деца под тригодишна възраст. Тъй като Е.К. е ваксинирала и
двете деца в България при завръщането си там, на децата няма да могат да бъдат
поставени последващи ваксини във В., докато не бъде
изпратено писмо от българския лекар с информация относно получените ваксини.
По
отношение на училището е представен доклад за социално подпомагане от начално
училище „****“, издаден на 26 януари 2021г. В него се посочва, че децата са
чисти и в спретнат вид и притежават всички необходими учебни пособия. Посещават
училище редовно и винаги са навреме. И. е описан като щастливо дете, което
добре владее емоциите си в трудни ситуации. Той има малка група от приятели, в
която отношенията са се развивали добре преди карантината. И. полага усилия да
достигне нормалното за възрастта си ниво по английски, математика, четене и
усвояване на азбуката, като отбелязва напредък във всички тези области. М. е
описана като щастливо момиченце, което винаги идва на училище с усмивка. Тя има
смесена група от приятели и си играе спокойно с останалите. Има тих маниер на
говорене. Тиха и резервирана е, но не срамежлива. М. е постигнала напредък от
началото на първата година на обучение през септември 2020г., но въпреки това
нивото й е значително по-ниско от очакваното за нейната възраст в областта на
четенето, писането и математиката. Тя обича разказването на приказки, ролевите
игри и е много творческа личност. В доклада също се посочва, че Г.К. показва
желание да обсъжда обучението на И. и задава въпроси. Г.К. също споделя, че
разговаря с учителката на М. ежедневно, за да попита как се справя детето.
Училището докладва, че по време на затварянето са се свързвали с Г.К. поне
веднъж седмично по имейл или по телефона и той винаги е бил вежлив по време на
разговорите.
При проверка на битовите условия и
жилището - такава е извършена на 29 януари 2021г.
Жилището е разположено на последния етаж и представлява апартамент с две
спални, поддържана градина в предната част, подреден и топъл дом, снабден с
цялото необходимо и очаквано оборудване и мебелировка. Спалнята на децата
включва легла на два етажа със спално бельо с детски дизайн, бюро със стол,
телевизор и малък диван. В кухненските шкафове има достатъчно храна и други
продукти. Хладилникът и фризерът са пълни с
достатъчно количество обичайни и очаквани продукти. В кухнята също така има
пералня, както и чинии, чаши, прибори и други очаквани кухненски пособия. В
дома си имат и котка, на име Шугарийн, а котешката
тоалетна е разположена в банята. Не се долавя миризма или някакви следи, че в
домакинството живее котка. В банята има проблеми, свързани с влага в горната
част на стената. Също така се наблюдава образуване на мухъл в долната част на
рамката на прозореца в следствие на конденза и влагата. Обърнато е внимание за
това на Г.К. и той го изчисти на момента, в присъствието на социалния работник.
Г.К. информира, че многократно е съобщавал на хазяина си за този проблем и чака
същият да поправи защитата от влага в банята. Във ваната се наблюдава леко
зацапване, но не достатъчно да буди притеснения. Жилището е наето от частно
лице и е подходящо за семейството. По сведение на Г.К., договорът за наем е
изтекъл през ноември 2020г. Нов договор за наем не е бил подписан до момента,
тъй като хазяинът е в чужбина. Данните относно помощите за битови разходи
посочват, че в имота живеят двама възрастни. Г.К. заявил, че по-възрастното
лице е Зинка - сестрата на неговия зет, която му е помогнала да вземе жилището,
за да може той да се върне с децата от България.
При
посещението са интервюирани децата - И. и М. К., поотделно на 29 януари 2021г.,
като настоящия анализ е базиран на тези интервюта. За целите на доклада са
представени документи за социални помощи от Г.К., които удостоверят
получаването на финансови средства на 29 януари 2021г. Г.К. в момента не работи
поради Covid-19, като преди това е работил като работник-поддръжка. Той
получава държавни помощи за себе си и децата. Всеки месец му се изплащат 517.08
GBP за децата и 409.89 GBP за него като неженен мъж. Месечният наем на Г. К.е в
размер на 1000.00 GBP, а държавните помощи за наема са в размер на 925.01 GBP.
Във
връзка с доклада е представен имейл от правителството на В. във връзка с
кандидатурата на Г.К. за Схемата за уседналост на граждани на ЕС, която все още
се обработва. В следствие на проведените разследвания и извършеното домашно
посещение, се заключава, че основните нужди от грижа на децата са добре
задоволени под опеката на бащата. Службите за закрила на детето в Х.са получили
сведения от полицията за обвинения в домашно насилие, отправени от Е.К., за
периода 01.08.2016г. - 15.11.2018г. Въпреки че лицето Г. К.е било задържано на
15.11.2018г., данните от полицейската проверка показват липса на последващи
действия. Записана е следвана информация в доклада по случая: „Тези събития са представени съгласно
съобщеното на полицията към момента на предполагаемите събития. Те не
представляват непременно вярно и точно описание на реални събития, тъй като се
основават на твърденията, отправени от подалото сигнал или оплакване лице към
момента на възникване. Те не представляват обобщение на открития или
разследвания на полицията.“ Отчетен е факта, че Е.К. не е предоставила на
местните полицейски власти никакви подробности за конкретни случаи на насилие и
тормоз, каквито твърди, че са съществували през посочения двугодишен период. Не
е изготвен цялостен анализ на твърденията за домашно насилие, тъй като не е
интервюирана Е.К..
Когато
са интервюирани децата, първоначално И. К. не бил склонен да разговаря, но Г.К.
го увери, че всичко е наред и може да каже всичко. И. ясно заяви желанието си
да остане и да живее във В.. Говорел за разликата между училищата и приятелите,
като заявил, че се чувства по-добре във В.. И. се натъжавал, когато стане дума
за майка му Е.К., а на въпроса дали тя му липсва, И. потвърждавал, че е така,
само че не би искал да се върне в България и да живее там, а би искал майка му
да се премести във В..
При
разговора с М. К., социалния работник е изненадан колко ясно умее да изразява
чувствата си на едва петгодишна възраст. Не смята, че е била повлияна от друг,
тъй като използваният език и начинът, по който отговаря на въпросите, отговаря
на възрастта й. М. е сърдита на майка си Е.К., тъй като тя й е казала, че ще
дойде във В., когато тя стане на 4, а М. вече е на 5 години. На въпроса дали
майка й й липсва, М. отвърнала, че разговаря с майка
си по телефона, така че все пак я вижда. Обяснено било на М., че така не може
да гушне или целуне мама и затова обикновено не е същото, но М. казала, че
изпраща целувки на майка си по време на обажданията, защото може да я види. М.
също заявила, че не иска да живее в България, защото учителите крещят на
децата, които не слушат. В училището й във В. учителите и децата били мили, не
крещели, а тя имала почивки през учебния ден. Попитана дали би предпочела да
живее с мама или татко, на което М. отговорила, че ако мама живее във В.,
тогава би живяла понякога с нея и понякога с татко. В края на разговора М.
помолила да предаде на майка й да им изпрати двете плюшени мечета - голямото
мече било на И., а малкото мече било нейно. М. също поискала и някаква играчка,
която издава звук при натискане.
При интервюто
на Г.К., проведено дистанционно
на 1 февруари 2021г., същият бил много открит и не се поколебал да отговори на
нито един от въпросите. Г.К. отрича всякаква форма на домашно насилие срещу Е.К.
и смята, че тя си е измислила тези обвинения, за да може да отведе децата
обратно в България без неговото знание или разрешение. Той също така споделил,
че още в ранна възраст майка му му е казала, че ако удари жена, това би било
все едно удря нея, така че оттогава до днес Г.К. се придържа към този принцип
от обич и уважение към майка си. Същият твърди, че бракът му се е провалил, тъй
като на Е.К. й е било трудно да се интегрира във В.. Той се е опитал да я
подкрепя и окуражава, тъй като това е бил най-добрият избор за семейството, с
оглед образователни перспективи за децата и възможности за работи за двамата.
От училището казват, че Г.К. винаги е насърчавал образованието на децата и имал
чудесни взаимоотношения с училището, като самите те нямат никакви притеснения
за децата. Г. заявява, че поощрявал връзката между Е.К. и децата, като ги
насърчавал да й се обаждат дори когато нямат желание, особено ако тя не се е
обаждала няколко дни. Г.К. твърди, че би се радвал децата да останат с Е.К.
през лятната ваканция, при условие че тя поеме част от разходите за пътуване и
гарантира на съда, че ще ги върне обратно във В. след края на ваканцията. Г.К.
поддържа твърдението, че желанието на децата е да живеят във В.. Ако някога, в
бъдеще изявят желание да живеят в България, той би подкрепил решението им.
В
доклада се посочва, че е изготвена психиатричната оценка от 2019г., в който
децата споделят на психолога, че искат да живеят във В.. При интервюто с децата
през 2021г. желанията на децата не се били променени. Децата не са споделили
никакви положителни спомени от живота и ходенето на училище в България и ако
бъдат върнати в среда, свързана единствено с отрицателни спомени, това
несъмнено би се отразило на емоционалното им благосъстояние и развитие. Все пак
и двамата споделят, че майка им им липсва и че ако имат тази възможност, биха
искали да прекарват време с нея, като биха предпочели тя да е във В..
Професионална
преценка и препоръки към съда се посочва следното:
В
рамките на разследването, нито едно от децата не показало емоционални прояви от
типа на тревожност, депресия, смущения в храненето и съня, които могат да са
характерни при изложени на домашно насилие деца. Децата са в добро състояние и
здраве и развитието им отговаря на стандартите за тяхната възраст. Несъмнено
многократното местене между България и В., в комбинация с отрицателните спомени
от училището в България, са причина децата да имат по-ниски академични
резултати в сравнение с връстниците си във В., като
се има предвид и факта, че английският не е техният майчин език. Въпреки това,
и двете деца отбелязват напредък и училището не е изразявало никакви
притеснения. Още в ранна възраст децата са били местени повече от веднъж от
България във В. и обратно. Деца, които имат непостоянно местожителство,
показват най-лошите академични и социални резултати. Честото местене смущава
ритъма на живот и често е стресиращо за подрастващите. Текущите условия във В.
създават възможност за стабилен начин на живот за децата, с дом и образование.
Освен това, те съвпадат с техните собствени желания и настроения. Посочено е,
че ако децата бъдат отведени против волята си, това може да предизвика у тях
конфликт на лоялност, емоционално откъсване и усещане за предателство, което в
зрялата им възраст може да засегне връзката им с техните родители. Съдът следва
да се увери, че в издадените заповеди винаги е посочено, че подрастващите
трябва да се върнат на основния си попечител/във В. след всеки престой или
прекарана ваканция.
Под
внимание е взето въздействието на раздялата на децата от майка им Е.К.. Когато
децата са засегнати от това, че живеят отделно от майката, те обичайно
демонстрират дистрес и емоционални поведенчески
прояви, но такова поведение не се наблюдаваше в настоящия случай. Те не споделили
никакви положителни спомени от България, като също са развили стратегии,
позволяващи им да разберат отсъствието на Е.К. като майчина фигура. Въпреки че
децата понякога споделят, че майка им им липсва (повече И., отколкото М.), те
ясно показвали, че са приели и привикнали към сегашния тип контакти с нея, като
са успели да осмислят факта, че тя живее на значително разстояние и с радост
очакват всеки телефонен разговор с нея. Все пак е важно Е.К. да изпълнява
активна роля в техния живот, като поддържа някаква форма на общуване.
От
значение е и Г.К. и Е.К. да разбират, че конфликтът между тях като родители се
отразява и ще продължи да се отразява на децата, така че е важно те да полагат
съвместни усилия и да подкрепят желанията и чувствата им, за да им осигурят
положително бъдещо развитие. Децата се нуждаят не само от стабилна среда на
живот, но и постоянство в общуването. Разговорите по телефона трябва да се
провеждат в определени дни и часове, за да може децата да очакват и планират
общуването, когато са далеч от някой от родителите. Ако съдът разпореди децата
да посещават България с Е.К., тогава тя трябва да ги увери, че после ще се
върнат обратно във В. и да подкрепя положителните им спомени и изживявания от
живота във В.. Децата трябва да чуват, да бъдат насърчавани и подкрепяни от Е.К.,
че тя приема техните желания и чувства. На Е.К. трябва се предоставят училищни доклади,
да й се съобщава за здравословни проблеми, както и да бъде уведомявана за
всякакви решения относно въпроси извън всекидневието на децата.
Дадената
в доклада професионална оценка е, че ако децата бъдат върнати в България, това
ще доведе до емоционална травма, тъй като към момента те са се установили във В.
и се наслаждават на детството си.
По
делото е допусната съдебно-психиатрична експертиза, извършена от
психиатър - д-р Р.Ц.Д., която съдът кредитира, като безпристрастно и
компетентно изготвена. Вещото лице във връзка с възложената му задача е
обсъдило събраните по делото доказателства – свидетелски показания, справки от
полиция и ЦПЗ, твърдения на страните, социални доклади, включително и Доклада
от Служба за подкрепа и консултации на семейните съдилища и съдилищата за младежта, изготвен във В., както и е направено интервю с Г.К..
При обсъждане на анализираните доказателства, вещото лице прави следните изводи
- вещото лице посочва, че се касае се за млад мъж, с правилно физическо и
психическо развитие. Отгледан от родителите си, със съдействие на разширеното
семейство. Няма данни за затруднения в отглеждането и възпитанието му, не е бил
подлаган на малтретиране, лишения или злоупотреби. В училищна възраст не са
представени данни да е имало затруднения в интелектуално-мнестичното
му функциониране, или поведенчески девиации. В
информационната система на ЦПЗ Пловдив не се намерини
данни К. да е бил консултиран и лекуван, включително в наркологичния
сектор. Не се е явявал пред ЛKK, не е бил търсен във връзка с преписки по
Закона за здравето. При освидетелстването, той не съобщава да е боледувал от
тежки или хронични заболявания, които да изискват грижи и продължително
лечение. Според твърденията му, в училище се справял добре, но без особена
мотивация. Активно се занимавал със спорт, до постъпването в казармата. Не е
правил опити и не е изявявал намерения да продължи обучението си във ВУЗ,
въпреки добрите си интелектуални възможности. Прави впечатление, че трудовия му
маршрут е непоследователен, няма стремеж към кариерно израстване и реализация.
Свързва успехът с добро материално обезпечаване, независимо от естеството на
работата. Внимателния преглед на всички материали по делото не установи да е имало
доловими изяви на евентуална наркотична или алкохолна зависимост. При
освидетелстването не се установиха данни за каквото и да е психично
разстройство у К.. Няма нарушения на ориентацията, възприятно-представната
сфера, емоциите. Мисленето на освидетелствания е подредено и не се долавят
нарушения в протичането, скоростта и съдържанието. Поведението му е адекватно и
контролируемо. Липсват психичните и соматични белези
на зависимост - компулсивно влечение, загуба на ситуативен и количествен контрол, промени на толеранса, абстинентни симптоми. Не се долавят и характерните органни нарушения, причинени от токсичното действие на
наркотични субстанции. В личностовата структура на
освидетелствания също не се установява промяна - той е описван по един и същ
начин през годините на познанство и съжителство. Болестно състояние, свързано с
повишена раздразнителност и агресивност не се установява, така че няма
основания да се очаква неадекватно поведение, създаващо опасност за децата му.
Въз основа на
направеното обследване, вещото лице ЗАКЛЮЧАВА, че при анализа на материалите по
делото и извършения психиатричен преглед на Г.К. не са установени характерови изменения, които да са резултат от алкохолна
или наркотична зависимост. Поведението на К. е изводимо от личностовите
му особености и ситуативни фактори и няма болестен
характер. Няма основание да се предполага ситуация, при която би поставил
децата си в опасност.
По делото е допусната
съдебно-психологична експертиза, извършена от клиничен психиатър - А.Д., която
съдът кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвена. Вещото лице във
връзка с възложената му задача е обсъдило събраните по делото доказателства.
При обсъждане на анализираните доказателства, вещото лице прави следните изводи
- експертизата обсъжда мъж в зряла възраст с данни за правилно физическо и
психическо развитие. Израснал е в пълноценна семейна структура, в която са
задоволявани базовите му потребности и надграждащите
ги такива. Създадени са условия за пълноценното му адаптиране и приспособяване
в предложените поетапно на възрастовото му развитие училищни и социални среди.
Формирани са интереси според етапите на възрастово развитие. Имал е активно
участие в процеса на обучение. По интереси в сферата на спорта е бил ангажиран
извънкласно дългогодишно. Не са приложени, съобщени или известни данни по
делото за прояви на поведение с траен девиантен
характер в периодите на възрастово развитие. Спрямо него е упражняван
педагогичен контрол и може да се обсъжда пълноценно повлияване, както в
семейна, така и в училищна среда. Придобива средно образование, но не е
предприел действия по отношение повишаване нивото на образованост, по преценка.
Изградил е социален и приятелски кръг. В регистрите на Център за психично
здраве - Пловдив, Г.К. не фигурира в информационната система на здравното
заведение - не е търсил и съответно получавал квалифицирана помощ от
специалисти - психиатър или психолог - по повод когнитивни смущения,
поведенчески девиации или особени емоционални
състояния, изискващи прилагане на терапия, лечение и проследяване на
състоянието му за период от време - нито в спешен, нито в желан порядък. Няма
данни за ползване на посочените услуги извън рамките на здравното заведение, в
частни кабинети. Формиран е като личност с адаптивни заложби в житейските
аспекти. Трудовите му ангажименти са непостоянни във времето, според условията
на средата, интересите, възможностите, по преценка и собствен избор. Имал е
професионална насоченост, в която е усвоявал в динамика специфични познания и
умения. В младата си възраст е създал семейство, което понастоящем не е
съхранено. Отношенията с партньорката му в началото единодушно са представени
като сплотени, хармонични, с общи интереси и цели. На ранен етап от общото им
съжителство предприемат желателно действия, които променят ежедневни навици, стериотипи. Установили се временно в друга държава. Създали
са условия за съжителството си. Взели са решение да делят общо домакинство с
разширения семеен кръг от страна на Г.К., като всеки е бил ангажиран с трудова
дейност. Съпругата му е обгрижвала детето и
домакинството за определен период от време, след което също е била трудово
ангажирана за кратко. Единодушни са данните за затруднените й възможности за
адаптация и вероятно липсата на желание за такава. В общия им семеен живот са
положени усилия на базата на предварително планиране и намерения за повишаване
качеството на социално-битовия статут, част от които са реализирани. Осигурено
е жилище, превърнато в техен дом, на децата е осигурено подходящо и възрастово
обусловено място за участието им обучителния процес. Данните за началото на
техните влошаващи взаимоотношения са субективни. Също така са представени
различни версии за отношенията помежду им. В динамика е демонстрирал
амбициозност и стремеж да отстоява интересите и намеренията си. Налице е
решение на СГС, което е в негова полза и децата са върнати да живеят при него в
А.. До настоящия момент са налице данни по делото за доброто им функциониране,
адаптиране и социализиране в средата. Видно от доказателствения
материал по делото не са установени белези за абнормно поведение от страна на
бащата спрямо децата, което е потвърдено и от свидетели, и от съпругата му.
Принципно, родител с неморално поведение и недобре формирани етични ценности, е
възможно да предаде тези нежелани качества у детето или децата си, ако липсва
качествен опозиционен родителски контрол. В конкретния случай обаче няма такива
данни. Подекспертният притежава и годността да бъде
на разположение и съпричастен при нуждите на децата си, при евентуално
здравословно неразположение, при подготовката им за училище, осигуряването на
местоживеене с добри хигиенни условия и други ежедневни потребности. Няма
данни, уличаващи го в невъзможността му да осигури изброените нужди. Данните по
делото сочат, че между него и децата съществува добра комуникативност
и доверителна връзка. Г.К. не проявява демонстративност
нито тенденция към очерняне образа на майката или манипулиране хода на
интервюто, с цел - експертно заключение в негова полза. Събитията и
преживяванията са представени автентично. Децата на страните по делото са във
възраст, в която все още не съществува зряла, осъзната и рационална преценка и
оценка на сложилата се ситуация. Те са податливи на внушение най-вече спрямо обгрижващите ги. Въпрос на личностов и интелектуален
капацитет у обгрижващите ги, в конкретния случай
бащата, е как децата биха се адаптирали към обстановката, какво отношение ще се
формира в представите и нагласите им спрямо другия родител, но не без значение
имат и собствените им възприятия при общуването с отсъстващия родител, които,
предвид възрастта им, имат все още конкретно-образен облик, а не
асоциативно-логически. От анализа на материалите по делото е уместно да се обсъди,
че към настоящия момент не се набелязват индикации на Синдром на родителско
отчуждение. Анализът на цялостното представяне на подекспертния
и материалите по делото, още повече, че по никакъв начин не са доловени
елементи на демонстративност или стремеж да
манипулира резултатите от изследванията и съответно експертното заключение,
говори, че Г.К. притежава родителски капацитет и възможности и умения да
осигурява условия за отглеждането на децата.
Въз
основа на обсъденото, вещото лице прави ЗАКЛЮЧЕНИЕ, че Г.И.К.
притежава родителски капацитет, битови, социални и емоционални умения да
отглежда и възпитава децата. Същият е способен на емоционална връзка. Деца,
отглеждани от един родител, по принцип, са по-склонни към поведенчески проблеми
и неуспехи в училище, отколкото деца, отглеждани от двамата си родители с
нормални взаимоотношения помежду си, в нормална и адаптивна семейна среда.
Това, разбира се, не означава, че всяко дете, отгледано от един родител ще
прояви проблеми в хода на своето развитие. Липсата на баща или майка в
семейството говори на пръв поглед за липса на мъжки, съответно женски модел на
поведение, тъй като за децата е важно да имат представа както за единия тип
поведение, така и за другия тип поведение в най-общи линии, а не конкретно за
определена личност. Разпадането на връзката между родителите се отразява върху
развитието и нагласите на детето. В повечето случаи, когато децата са малки,
раздялата се приема отрицателно. Въпрос на личностов и интелектуален капацитет
у обгрижващия родител е как децата биха се адаптирали към обстановката, какво
отношение ще се формира в представите и нагласите им спрямо другия родител, но
не без значение имат и собствените им възприятия при общуването с отсъстващия
родител, които, предвид възрастта им, имат все още конкретно-образен облик, а
не асоциативно-логически. Така или иначе в момента децата да са поставени в
условия на разделени родители, без значение при кого ще живеят, ежедневното
ангажиране е върху единия родител. За отношението на едно дете към двамата
родители и формирането на представите му, играят важна и значима роля колкото
единият родител, толкова и другият родител. В интерес на децата е родителите да
не проецират негативните си отношения у тях, да не фиксират вниманието им върху
своите проблеми и отношения, а да се грижат за пълноценното им личностно
изграждане и функциониране. Ако и двамата родители, както в конкретния случай,
искат да имат връзка с децата си, те са задължени да следват техните интереси,
да ги възпитават и да спомогнат за изграждането на едни адаптивни личности. За
съхранението на здрава, стабилна и любяща връзка роля играят и двамата
родители, а не всеки поотделно. В такъв случай общуването на децата с
родителите си, макар и разделени, би могло да бъде пълноценно, хармонично и
доброжелателно, в интерес на децата за изграждането им като личност.
Отглеждането на децата само от един родител не означава, че същите ще се оформят
като девиантна личност, с абнормно поведение. Добре е да се има предвид, че личността
на едно дете не се формира единствено и само от родителите, а е съвкупност от
взаимодействието на детето и със социалните среди, в които попада в
израстването си, както и с хората, с които общува от различно естество.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
По делото е
безспорно, че страните са родители на децата И.Г.К., роден на ***г. и М. Г.К.,
родена на ***г, което се установява от приложените по делото удостоверения за
раждане, сдържащи се на л. 6 и 7 от делото. Децата са родени по време на
сключения между родителите им на 07.12.2013г. граждански брак, съгласно представеното
удостоверение за сключен граждански брак, приложено поделото (л.5 от делото).
По делото е
безспорно, че обичайно местопребиваване на децата до 15.11.2018г. е било във В.,
след което децата с майка им се прибрали в България. Във връзка с депозирано
през месец януари 2019г. от Г.И.К. искане за връщане на децата по реда на чл. 7
от Хагската конвенция за граждански аспекти на международното отвличане на
деца, с влязло в сила на 19.09.2019г. Решение № 5951/07.08.2018г., постановено
по гр.д. № 2518/2019г. на СГС (л. 63-66 от делото), съдът е постановил връщане
на децата в държавата по обичайното им местопребиваване – В., на основание чл.
3 от Хагската конвенция. Към настоящия момент, обичайно местопребиваване на децата
е във В., с адрес - гр. Х., ул. „О.К.“ № *****, без данни за промяна на адреса
в хода на делото.
От приетите по
делото доказателства, съдът приема за установено, че децата реално живеят с баща си, който се
грижи за отглеждането и възпитанието им, осигурява средства за издръжката им,
обстоятелства които не се оспорват от ответницата. Същата оспорва само
родителския му капацитет.
От приетите по
делото експертизи и свидетелски показания се установи, че Г.И.К. притежава
родителски капацитет, битови, социални и емоционални умения да отглежда и
възпитава децата. Бащата няма данни за алкохолна зависимост, както и към
психотропни вещества. Употребата на алкохол е епизодична. Съдът счита
заключението на съдебнопсихиатричната експертиза за обективно и компетентно
изготвено, като в тази връзка не кредитира показанията на майката на
ответницата - М. К. в частта им относно употреба на наркотици и злоупотреба с
алкохол от страна на ищеца, тъй като същите останаха изолирани от останалия доказателствен материал, като на основание чл. 172 от ГПК
ги счита за дадени в услуга на страната, поради близката родствена връзка с
ответницата. Заключението на експертизата сочи, че по отношение на Г.И.К. няма
данни да за болестна пристрастеност към алкохол или психоактивни вещества.
От постъпилия
социален Доклад на Cafcass до съда по отношение на
социализацията на децата се установи, че децата са добре адаптирани в
местопребиваването им във В., желанието им е да живеят там, а не в България.
Децата са привързани и към двамата си родители, имат изградена силна
емоционална връзка с тях. Възприемат факта, че родителите им са разделени,
тъгуват, че не могат да се виждат с майка си, на желанието им е тя да живее при
тях, а не те да се върнат в България. Съдът намира, че връщането на децата в
България би застрашило тяхното физическо и психическо благополучие, а може и да
им причини емоционални увреждания. От приетите доказателства по делото, съдът приема,
че раздялата на родителите не е засегнала сериозно психо-емоционалното
състояние на децата. Самите деца изразяват желанието си да живеят в А.,
въпреки, че майка им живее далеч от тях, в България.
Съдът намира,
че по делото липсват, както твърдения, така и каквито и да било доказателства,
бащата да е упражнявал физическо и психическо насилие по отношение на децата
си. Такова насилие не е намерено и от вещите лица. Твърди се за насилие от
ищеца по отношение на ответницата, но по делото се установи, че от полицията по
адрес на ищеца във В. липсват данни за предупреждения или присъди спрямо него.
На 15 ноември 2018г., Г.К. е бил арестуван за нанасяне на телесна повреда, но
не се е стигнало до последващи действия. Същият отрича отправените срещу него
обвинения и твърди, че той никога не е наранявал физически и не е тормозил
лицето Е.К.. Същевременно, последната не е предоставила на местните полицейски
власти никакви подробности за конкретни случаи на насилие и тормоз, каквито
твърди, че са съществували през посочения период.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът приема, че липсват каквито и да било
обстоятелства, въз основа на които да се направи извод, че е налице опасност
местопребиваването на децата да е във В., под грижите на бащата и/или същият да
ги изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане, или да ги постави в
неблагоприятна ситуация по всякакъв друг начин. Не се установите в държавата по
обичайното местопребиваване на децата във В., те да са отглеждани в условия на
враждебна семейна среда, да са били жертва на психически или физически тормоз,
бащата да употребява наркотични и други психотропни вещества или да страда от
заболяване или алкохолизъм, вследствие на което да не може да се грижи за
децата си. Информация за такива обстоятелства не е предоставена нито от
централния орган, нито от друг компетентен орган по обичайното местопребиваване
на децата, в съответствие с изискването на Хагската конвенция.
Обсъдените по
делото доказателства дават основание да се приеме, че е в интерес на децата е
същите да живеят при бащата си във В., като счита, че по този начин най-добре
ще бъдат защитени интересите им.
Предвид
изложеното съдът счита, че следва да бъде определено местоживеенето на децата
във В., родителски права да бъдат предоставени на бащата и определен подходящ
режим на лични контакти на майката с децата така, както е поискан от ищеца в
исковата молба - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа
в събота до 20.00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото
несъвпадащ с годишният отпуск на бащата.
По отношение
на претендираната издръжка:
Задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, като те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето
и възможностите на родителите, които я дължат чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора
на чл. 142 от СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на МРЗ, който съгласно Постановление №
37/24.03.2022г. размера на минималната работна заплата за страната е в размер
710.00 лв. или издръжка в размер на 177.50 лева. Правото на детето да получи
издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете“. При нормативна уредба, касаеща издръжка на дете,
съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
С исковата молба
е поискана издръжка в размер на 160.00 лева, която е под посочения минимум.
Съдът следва да се съобрази с цитираните правни норми, като в случай определя
издръжка, съгласно иска на ищеца, в минимален размер, считано от датата на
подаване на исковата молба - 07.12.2018г.
Ето
защо, съдът като взе предвид възрастта на децата, искането на ищеца и доходите
на ответницата, и като се съобрази с нормативната уредба, уреждаща режима на
издръжката на ненавършили пълнолетие дете, счита, че месечно за всяко дете, която
майката следва да заплаща е в размер от по 177.50 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба 0 07.12.2018г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
Мотивиран от
изложеното и с оглед дадените указания с Определение № 303 от 17.08.2022г. на
ВКС, постановено по ч.гр.д. № 2429/2022г., IV г.о., ГК, съдът
Р
Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на децата - И.Г.К. с ЕГН
********** и М. Г.К. с ЕГН ********** да бъде при бащата Г.И.К. *** с ЕГН **********, с адрес във В. - гр. Х., ул. „О.К.“ № *****.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права и задължения върху децата - И.Г.К. с ЕГН ********** и М. Г.К. с ЕГН **********, на техния
баща - Г.И.К. *** с ЕГН **********, с адрес във В. - гр. Х., ул. „О.К.“ № *****.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на майката Е.Н.К.
*** с ЕГН **********
с децата - И.Г.К. с ЕГН ********** и М. Г.К. с ЕГН **********,
както
следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота
до 20.00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото несъвпадащ
с годишният отпуск на бащата.
ОСЪЖДА
майката Е.Н.К. *** с ЕГН ********** да заплаща
издръжка за детето И.Г.К. с ЕГН **********, чрез неговия
баща и законен представител - Г.И.К. с ЕГН
**********, в
размер на 177.50 лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба
– 07.12.2018г. до настъпване на обстоятелства за изменяне или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА
майката Е.Н.К. *** с ЕГН ********** да заплаща
издръжка за детето М. Г.К. с ЕГН **********, чрез неговия
баща и законен представител Г.И.К. с ЕГН
**********, в
размер на 177.50 лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба
– 07.12.2018г. до настъпване на обстоятелства за изменяне или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.