О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ...351........./
гр. Шумен, 31.12.2019 год.
Шуменският
окръжен съд, наказателно отделение
На тридесет и първи декември през две хиляди и деветнадесета година
В закрито съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: София
Радославова
1. Нели
Батанова
2. Димчо Луков
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Д. Луков
ВЧНД № 387 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 243 ал. 7 от НПК.
С
определение № 563/18.11.2019 г. по ЧНД № 2412/19 г. ШРС е потвърдил
постановление на ШРП от 28.10.2019 г. с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 2479/19г. на ШРП.
Срещу
така постановеното определение на Шуменският районен съд в предвидения в закона
срок е депозирана жалба от процесуалния
представител на Т.Н.Т. – адв. Г.Г.
от ШАК. В същата жалбоподателя намира определението на ШРС за необосновано,
незаконосъобразно и немотивирано. На първо място - според жалбоподателя с
отделянето на материали от д.п. № 1282/15 г. по описа на РУ Шумен не било
образувано ново д.п., поради което и прекратяването на същото било
незаконосъобразно. На това основание било незаконосъобразно и определението на
ШРС с което е потвърдено въпросното постановление. На второ място - ШРС не обосновал защо е отхвърлил аргумент в
жалбата срещу постановлението, че на досъдебното производство не била
установена точната фактическа обстановка на извършване на деянието спрямо Т. и по точно – не било установено точното
място на извършване на деянието. Ако това било сторено, то и оценката на
гласните доказателства щяла да бъде по различна, а от тук и извод, че именно Н.Щ.е
причинил телесната повреда на Т.. На трето място – не били коментирани в
определението и назначените на д.п. СМЕ. На четвърто място – неправилно били
оценени събраните по делото доказателства относно действията както на Т., така
и на Щ., а също и заключението на биомеханичната експертиза. На пето място –
след като в постановлението се сочело, че Н.Щ.е пострадал от престъпление по
чл. 130 от НК, то той е имал възможността да заведе частно наказателно дело
съобразно чл. 161 ал. 1 от НК, а за пострадалия от престъплението по чл. 129 от НК – Т., след като е прекратено наказателното производство за престъпление от
общ характер, нямало възможност да търси защита и обезщетение по съдебен ред по
ред. Тук се сочи и едно процесуално нарушение, а именно, че новообразуваното
д.п. не било предявено на пострадалия Т.. На горните основания се прави искане
за отмяна на определението на ШРС с което е потвърдено постановление на ШРП за
прекратяване на наказателното производство по д.п. № 2479/19 г.- по описа на
ШРП.
С атакуваното определение ШРС след като приел
фактическа обстановка, такава каквато е
приел и прокурора, достигнал до извод за правилност и законосъобразност на
постановлението за прекратяване и го потвърдил.
ШОС при
преценка на така събраните на досъдебното производство, доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
Т.Н.Т. и Н.С.Щ.през 2015 г. живеели в с. Върбак обл. Шумен. Т. живеел със св. Г.С. на ул. ****. Щ.отглеждал
собствени овце и когато ги изкарвал на паша или се
прибирал минавал по ****, покрай дома на Т.. През същата година Т. изхвърлял
клони и презрели плодове на улицата. Това дразнело Щ., защото затруднявало
преминаването му с овцете, а и се притеснявал за живота и здравето на същите.
По тази причина той неколкократно правил забележки на
Т., но последния продължавал. На 31.08.2015 г. Щ. минавайки
покрай дома на Т., взел част от клоните и ги поставил до входната врата на
имота. На следващия ден - 01.09.2015г. Щ.отново преминавал по ****, заедно с
овцете си. Виждайки го, Т. решил да попита Щ.защо е поставил клони пред
входната му врата.
На въпрос на Т., защо Щ.е поставил клони до
вратата му, последния отрекъл първоначално, но след това отговорил, че той ги
бил поставил. Разговора постепенно преминал в скандал между двамата и двамата
започнали да си разменят удари с ръце и дървена сопа. Паднали на земята, като
продължавали да се удрят, като ту единия бил върху другия, ту другия.
Разправията между двамата била чута от св. Г.Й., която излязла на улицата, за
да види какво става. Виждайки двамата – Т. и Щ.да се бият, тя се намесила и
побоя бил прекратен. Щ.си тръгнал да се прибира, като и двамата си отправяли
закани един срещу друг.
Малко по късно същия ден до дома на Т. дошъл св. С.Н.С.,
който търсел овцете на баща си – Н. Щ.. С. разговарял с Т. за случката, след
което си заминал. По късно св. С. заедно със своя син отишли до дома на Т.,
като последния като ги видял избягал и се скрил, а С. си сина му си тръгнали.
Горната фактическа обстановка съда приема от гласните и писмени доказателства
по делото. Следва на първо място да се обсъдят гласните доказателства. В
показанията си Т.Т. твърди, че: 1. Не бил изхвърлял
загнили плодове на улицата; 2. Не бил изхвърлял и клони, а събирал такива които
били разпилени по улицата; 3. Видял как Щ.е хвърлил събрани на улицата клони,
пред вратата му; 4. На 01.09.2015 г. решил да пита Щ.защо е нахвърлял тези клони пред
вратата му и разговора им на улицата първоначално бил нормален; 5. Внезапно,
разговаряйки с Щ., последния посегнал и го ударил по главата с овчарска сопа,
която носел, при което му спукал главата, а и му бил наранен безименен пръст на
дясната ръка, която вдигнал за да се предпази от удара със сопата по главата
му; 6. Щ.му нанесъл удари със сопата и по раменете от които удари имал синини
по раменете; 7. След двамата се сбили, като си разменяли удари и паднали на
земята, където продължили да си разменят удари; 8. Докато били на земята, ту
единия бил върху другия, ту – обратно; 9. Той нанасял удари на Щ.само с ръце, а
последния го бил ритал и с крака обути в обувки; 10. Т. докато били двамата на
земята, хванал Щ.за врата, за да го
усмири, но в този момент Щ.бръкнал с ръка в устата му, с пръсти „напънал“
зъбите му, при което изкъртил един зъб; 11. След това се намесила св. Г.Й. и ги
разделила, при което побоя между двамата бил прекратен; 12. При проведена очна
ставка между Щ.и Т., последния заявил, че Щ.два пъти бъркал с ръка в устата му,
като при второто бъркане, му бил изкъртен зъба. 13. Твърди, че не е взела овчарската сопа и не е
удрял с нея Щ..
В показанията си Н.Щ.твърди, че: 1. Т.
изхвърлял на улицата загнили плодове и клони от дървета, което предизвиквало
притеснение у него за животните които имал; 2. Правил неколкократно
забележки за това на Т., но последния не преставал; 3. На 01.09.2015 г. отново
минавал с овцете си покрай дома на Т., когато последния го чакал навън на
улицата. Тогава отново му направил забележка за изхвърляните плодове на
улицата; 4. При тази забележка Т. му се заканил, че ще го убие и внезапно се
навел и взел от земята камък с който му нанесъл удар по главата, при което Щ.вдигнал
лявата си ръка, за да се предпази и камъка наранил освен лявата страна на
лицето – около скулата и веждата, така и ръката му; 5. При този удар, той
паднал на земята и малко след това станал и нанесъл удар на Т. по главата с
носената от него овчарска сопа; 6. Т. издърпал овчарската сопа от ръцете му и
му нанесъл удари с нея по ръцете, краката и главата; 7. При последващ
разпит – на 17.11.17 г. уточнява, че след като Т. издърпал сопата от ръцете му,
започнал да му нанася удари с нея по
лявото рамо, десния лакът, по гърдите, навсякъде. При нанасяне на
ударите от Т., двамата били един срещу друг; 8. След това Т. го съборил на
земята и му натиснал устата; 9. Докато били на земята, успял със сила да
измести Т. от себе си и се изправил. Тогава се намесила и св. Г.Й. и боя бил
прекратен, като Щ.си тръгнал.
В показанията си св. Г.Й., която тогава
живеела на семейни начала с Т. твърди, че: 1. На 01.09.2015 г. около 11 ч.
седяла на двора на къщата в която живеела с Т. и пиела кафе със съседката си –
св. А.П., когато чула „вик и бягане“. Тогава решила да отиде да види какво
става; 2. Станала и тръгнала към пътната врата, като в момента когато застанала
на пътната врата видяла, че Щ.замахва със сопа и удря Т. по главата; 3. При
този удар Т. останал известно време като неадекватен и след това Щ.го нападнал
и двамата се сборичкали и паднали на земята; 4. Докато били на земята, ту
единия бил върху другия, ту обратно, като си разменяли удари; 5. В един момент Т.
застанал върху Щ.с цел да го усмири; 6. След това тя се намесила и разделила
двамата биещи се и боя бил прекратен; 7. От сбиването Т. имал разкъсване по
главата, безименния пръст на дясната му ръка бил пострадал; 8. При боричкането
на земята Щ.бил бръкнал в устат на Т. и му изкъртил един зъб; 9. По късно същия
ден в дома им пристигнали С.Н.С. – син на Щ., заедно със своя син – Н. С. Н. и
последния нанесъл удар със сопа по тялото, след което Т. успял да избяга.
В показанията си св. С. Н. С. и Н. Ст. Н.
твърдят, че не са нанасяли удари през този ден на Т. със сопа, а са искали да
разговарят с него.
В показанията си св. А.П. твърди, че: 1. На
01.09.2015 г. преди обяд заедно с Г.Й. пиели кафе на двора на Й., когато на
улицата Т. започнал да говори с преминаващ старец, който водел кози. Двамата
говорили за това, че възрастния човек хвърлял клони в двора на Т.; 2. Т. водел
разговора с нормален тон и тогава стареца повишил тон, след което и Т. повишил
тон; 3. Докато говорели, двамата били на улицата до оградата на двора на Т.,
която била от оградна мрежа; 4. Видяла, че стареца
първо удари Т. по главата с овчарска сопа; 5. От удара по главата, Т. паднал на
земята, след което тя – П. не била видяла нищо повече, не видяла Т. да е удрял
стареца; 6. Два часа по късно тя била в домът си, когато Й. я извикала на
улицата, като викала „Убиват Т.“. П. излязла на улицата при Й. и последната и
съобщила, че С. Н. С. и Н. Ст. Н. дошли и започнали да бият Т..
В показанията си св. Т.П.твърди, че: 1. Била
на двора си, когато станало сбиването между Т. и Щ.и нямала видимост към
мястото където се случило сбиването; 2. В един момент чула Й. да вика към
дъщеря и – св. А.П. „А., А. убиха Т.“; 3. Като чула
думите на Й., дъщеря и – А.П. била в къщата им- тази на П. и П и П влязла в
домът си и извикала дъщеря си да отиде да види какво става; 4. Когато извикала
дъщеря си, тогава видяла Щ.да минава по улицата, като държал овчарска сопа р
ръцете си и я размахвал.
В показанията си св. Б.Д., М.П., Ф.М.и Д.Д.твърдят факти, които нямат пряка връзка със сбиването
между Т. и Щ..
В показанията си св. И.П.твърди, че: 1. На
01.09.2015 г. бил на работа в стопанския двор в с. Върбак, когато преди обяд
покрай него минал старец с овце, като носел овчарска сопа; 2. След като стареца
минал покрай стена, П. вече нямал видимост към него, но след около 20-30
секунди чул „тупурдия, глъч, удари“, а след това и стареца да вика „Помощ“,
след което пак чул удари и женски глас, който викал „Не го удряй с камък, ще го
убиеш, ще влезеш в затвора, чакай“; 3. През цялото време се чували псувни от
друг човек, чийто глас бил на по млад човек от стареца; 4. Тръгнал към мястото,
за да види какво става, но видял срещу себе си да върви стареца, а на улицата
пред една от къщите видял мъж и жена които се прибирали към двора си и други
хора не видял; 5. Когато видял стареца насреща си, последния не носел овчарска
сопа.
От
заключението на СПЕ на Т. и Щ.се установява, че двамата не страдат от психично
заболяване или умствена недоразвитост и са могли да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководят поведението си. Не са налице годни
доказателства Т. да е бил в състояние на физиологичен афект или на уплаха и
смущение. По отношение на Щ.– същия не е бил в състояние на физиологичен афект
или на уплаха и смущение.
От заключенията на СМЕ № 41/17 г. и СМЕ №
129/18 г. се установява, че Щ.е получил следните
наранявания: една разкъсноконтузна рана с отток на
десния лакът; кръвонасядане скулата и подочие в ляво; кръвонасядане с лек отток в слепоочно тилната област на
главата в ляво; палпаторна болка на шията в дясно;
охлузвания и кръвонасядания в областта на гърдния кош,
рамената, горни крайници, бедра; счупване на ХІІ ребро в ляво на гръдния кош;
счупване на 12-то ребро вляво; рана с дължина 1 см. в областта на десен лакът; кръвонасядания и ожулвания по двете ръце и гръдния кош; кръвонасядания по ляво бедро; счупеното ребро зараства за
около 20-25 дни, поради което на Щ.е причинена лека телесна повреда.
От заключенията на СМЕ № 42 / 2017г. и СМЕ по
писмени данни се установява, че Т. е получил следните наранявания: разкъсноконтузна рана и охлузване в теменната област на
главата; драскотини в областта на челото, горната устна и дясната половина на
лицето; високостепенно травматично разклащане на
първи зъб долу в ляво, наложило незабавното му изваждане; лентовидно кръвонасядане по задната страна на гръдния кош; охлузване с
кръвонасядане на ляво рамо; охлузване и драскотини на
дясно рамо; палпаторна болка в дясно на гръдния кош
по аксиларната линия; охлузвания под лявото коляно;
охлузване на лява подбедрица и дясно коляно; кръвонасядане в областта на десния хълбок с палпаторна болка; кръвонасядане
по гърба на пръста под нокътя на дясна ръка; оток в средна и крайна фаланга на
4 пръст на дясна ръка; наличие на парадонтоза /заболяване, при което задържащите в алвеолите
тъкани са болестно увредени/, което значително е улеснило избиването на зъба и
дава основание да се приеме, че това е могло да стане по описания от Т. начин,
именно докато Щ.си изваждал ръката от устата на Т., в която бръкнал по време на
размяната на удари; избитият и разместен в алвеолата първи резец на долна
челюст вляво е довел до избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето /във
фаза на отхапване/ и говора /изразяващо се във фъфлене/, налице е средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. останалите
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК.
От заключението на биомеханичната експертиза се установява, че уврежданията на Щ.са причинени по следния механизъм: 1. Увреждане на гръден кош в ляво /фрактура на 12-то ребро/ - от падане на възрастен мъж от собствен ръст; 2. Увреждания в зоната на ляво око /ляво подочие, част от скулата и външен край на вежда, ляво слепоочие/ - от удар с юмрук; 3. Увреждания по ляво рамо, лява мишница, лява лопатка и гръден кош в ляво – от удари със сопа; 4. Увреждания на ляво бедро, дясно бедро, дясно рамо и десен лакът – от удари със сопа; 5. Увреждания на шията в дясно – от натисково въздействие с ръка; 6. Увреждания на дясна лопатка и дясна мишница задна страна – от тангенциални натоварвания при „сборичкване“. Не са налице данни за категоричен положителен отговор относно нанесени увреждания на Щ.с камък, тъй като твърденията на Щ., че се е предпазил с ръка при удара с камък по главата му от Т., не намират обективна подкрепа в първичното писмено доказателство – СМУ № 283/02.09.15 г. Не са установени и описани телесни увреждания „от горе върху самата глава“ при прегледа от съдебен лекар. Уврежданията на Т. са причинени по сления механизъм: 1. Увреждане на главата в зоната на теменната област до челото – от сопа; 2. Увреждания на дясната ръка в зоната на мишницата, дясна ръка 4-ти пръст и зона на десен хълбок – от удари със сопа; 3. Увреждания на гръден кош в ляво и под ляво гръдно зърно – от удари със сопа; 4. Увреждания в зоната на устната кухина – разклатен първи зъб/резец/ - от механични въздействия с ръка; 5. Увреждания на главата в зоната на горната устна, челото между веждите, вътрешен край на дясна вежда, дясното подочие и дясното рамо по предната страна – от механични въздействия с горен крайник; 6. Увреждания под ляво коляно, лява подбедрица предна страна, средна трета и лявото рамо по външната страна – от въздействия при „сборване“ 7. Увреждания на лявото рамо по външната страна – от въздействия при „сборване“.
Налице са противоречия в показанията на Щ.и Т.
и то по отношение това кой първи е нанесъл удар на другия и с какъв предмет, Т.
твърди, че първо Щ.му е нанесъл удар по главата с носената от него овчарска
сопа, както и по пръстите на дясната ръка с която той се опитал да се предпази.
Щ.твърди обратното – че първи Т. му е нанесъл удар в областта на главата с
камък който е взел от земята. От удара паднал на земята. Налице са и
противоречия относно това кой и какви други удари е нанесъл на другия и с
какво. Щ.твърди, че и след като се изправил от земята е нанесъл удар на Т. с
овчарската сопа, като предполага, че го е ударил със сопата по главата. След
това Щ.твърди, че Т. е взел сопата от ръцете му и започнал да му нанася удари с
нея по главата, краката, тялото и ръцете, при което сопата се счупила, а
двамата се хванали и паднали на земята, при което Т. му запушил устата и
продължил да му нанася удари, като го удрял и по краката. Твърди, че не е
бъркал с ръка в устата на Т.. От своя страна Т. твърди, че след като Щ.му
нанесъл удар със сопата по главата, той му нанесъл още удари със сопата по раменете
от което имал синини и едва след това двамата паднали на земята, като
продължили да си нанасят удари с ръце, а
Щ.му нанасял и удари с крака. При борбата и размяната на удари докато двамата
били на земята, Щ.му бръкнал с ръка в устата и му изкъртил един зъб. При
проведена очна ставка между двамата, Т. твърди, че Щ.два пъти е бъркал с ръка в
устата му, като при второто бъркане на Щ.в устата му, Щ.с пръсти е изкъртил
зъба му. Щ.и на очната ставка отрича изобщо да е бъркал в устата на Т..
Налице са и противоречия между показанията на
П и Иван П.. П твърди, че след прекратяване на побоя, видяла Щ.да се
отдалечава, като носел в ръцете си овчарска сопа, а П. твърди, че Щ.не носел
такава сопа.
Налице са и противоречия между показанията на
П. и П. Първата твърди, че е била в двора на Т., където пиела кафе с Г.Й.,
когато станало сбиването между Щ.и Т., а втората – П твърди, че по това време
нейната дъщеря – А.П. била в домът и и тя
я извикала да отиде да види какво ставало.
При така установената фактическа обстановка и
противоречия в гласните доказателства, ШОС приема изводите на ШРС и ШРП за
прекратяване на наказателното производство поради недоказаност, за неправилни и
незаконосъобразни. На първо място – не е извършен цялостен анализ на събраните
гласни и писмени доказателства, като не са обсъдени всички доказателства, както
поединично, така и в тяхната съвкупност. Не са обсъдени показанията на Щ.и Т.
за това кой пръв е нанесъл на другия удар и с какво, както и кой какви удари е
нанасял на другия, в съвкупност със заключението на биомеханичната експертиза.
Последната дава заключение както за механизма на причиняване на уврежданията,
така и за възможността отделните уреждания да са получени по начина съобщен от Щ.и
Т. и не на последно място – получил ли е Щ.травматично увреждане причинено от
удар с камък. От друга страна – не са отстранени противоречията между показанията
на П и П., което би дало възможност за извод дали да се кредитират показанията
на Щ.за целия развой на събитията. От трета – не са отстранени и противоречията
между показанията на П и П. относно това дали П. е била в дома си или в двора
на Т. и Й. по време на сбиването, от което отново следват изводи за
достоверност и кредитиране показанията или на Щ.или на Т.. На второ място –
неправилен е и извода за недоказаност, след като се приема, че показанията на Т.
се подкрепят от показанията на Й. и П., които били очевидци, както и от
заключенията на СМЕ на Щ.и Т., а показанията на Щ.били неподкрепени от други
гласни доказателства и поради това последните не следвало да се кредитират. На
трето място – неправилни са и изводите за квалифициране действията на Щ.като
извършени при условията на неизбежна отбрана. Тази хипотеза би могла да
възникне едва след отстраняване на горепосочените противоречия и обсъждане
показанията на Щ.в съвкупност с показанията на Т. за това кой е нанесъл първи
удар на другия, а тези показания се обсъдят и във връзка със заключението на
биомеханичната експертиза.
Предвид изложеното ще следва определението на
ШРС с което е потвърдено постановление на ШРП от 28.10.2019 г., както и
постановлението на ШРП да се отменят, тъй като разследването не е всестранно и
пълно, не е направен анализ на всички доказателства в тяхната взаимовръзка и
изводите се градят на противоречиви доказателства, за които е съществувала
възможност за проверката им, чрез събиране на нови доказателства. Поради това
делото следва да се върне на прокурора и при разследването да се извърши разпит
на св. П с оглед установяване обстоятелството кога П. е била в домът им, когато
Й. я е извикала – преди обед или след обед, респективно по време на сбиването
на Щ.и Т. или при последващи действия на С. С. и Н. Н..
Ако П. е в страната следва да се извърши
и очна ставка между нея и П с оглед отстраняване на противоречия по същия факт.
На второ място ще следва да се извърши очна ставка между П. и П относно факта –
носел ли е Щ.овчарска сопа, отдалечавайки се от мястото на свиването му с Т..
За извод относно кредитиране показанията на Т. ще следва да се извърши
допълнителен разпит на същия дали е нанасял удари на Щ.с овчарската сопа на Щ..
Също така следва да се разпита и Г.Й. дали Т. е нанасял удари на Щ.с овчарска
сопа. След извършване на горните процесуално следствени действия следва всички
гласни доказателства да се обсъдят както поединично, така и в тяхната
съвкупност, а и в съвкупност с заключенията на СМЕ и биомеханичната експертиза,
за да могат да се правят изводи кои гласни доказателства следва да се
кредитират и кои не, а от там и за доказаност или
недоказаност на извършено от Щ.престъпление по чл. 129 от НК.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение №
563/18.11.2019 г. по ЧНД № 2412/19 г. на ШРС с което е потвърдено постановление
на ШРП от 28.10.2019 г. с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 2479/19г. на ШРП.
ОТМЕНЯВА постановление на ШРП от 28.10.2019
г. с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
2479/19г. на ШРП.
ВРЪЩА
делото на прокурора за допълнително разследване при което да се изпълнят
дадените указания.
Определението
е окончателно.
На осн.
чл. 340 ал. 2 от НПК да се изпрати съобщение на страните за изготвеното
определение.
Председател:
Членове: 1.
2.