Р Е Ш Е Н И Е
№ 1639/ 18.4.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18248 по описа на
Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба с вх. № 79663/03.12.2018 г. от
Д. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник срещу ЗАД „А.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, с
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 10.00 лева - част
от претенция, цялата в размер на 551.84 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по лек
автомобил „* *" с peг. № *, в
резултат от ПТП, реализирано на 21.07.2017 год. в гр. Варна, по ул. „* от водач
на МПС рег. № *, изразяващи се в увреждане на: предна броня, преден
ляв калник и странично огледало, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
разноски.
В исковата молба
се излага, че на 21.07.2017 год. в гр. Варна, при движение по ул. „*“
автомобилът на ищеца, с рег. № * е ударен от намиращия се пред него лек
автомобил с рег. № *. За настъпилото ПТП са уведомени контролните органи, между
участниците съставен е двустранен протокол. Към датата на събитието,
автомобилът на виновния водач е със сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество. Застрахователят е уведомен, от негова
страна са извършени оглед и опис на щетите. Констатирани са увреждания на.
Твърди се още, че сумата, необходима за ремонта на автомобила е 691.76 лв.
Ответникът – ЗАД
„А.“, депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в
който излага съображения за неоснователност на претенцията, като намира, че
застрахователното обезщетение е правилно определено, съгласно изискванията на
Наредба № 49/16.10.2014 год. на КФН и Методиката, към Наредба № 24/08.03.2006
год. Не оспорва факта на настъпване на ПТП и неговия механизъм, а също и
причиняване на вредите, описани в двустранния протокол за ПТП. Не оспорва и
обстоятелството, че въз основа на отправено от ищцата искане, застрахователното
дружество е изплатило обезщетение в размер на 139.92 лв. Отправя искане за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Липсва
спор, а и се установява от приобщеното на л. 6 свидетелство за регистрация, Д. В.
Ц. е собственик на л. а. рег. № *. Първата на регистрация на автомобила е от 24.07.2007
год.
Видно
от представения двустранен протокол за ПТП, на 21.07.2017 год. в гр.
Варна, е настъпило ПТП с участници И. Д. Й., водач на МПС рег. № * (превозно
средство А) и Д. В. Ц., водач на МПС рег. № * (превозно средство Б). Отразено е в протокола, че произшествието е настъпило в гр.
Варна, при движение по ул. „*“ автомобилът на ищеца, с рег. № * е ударен от
намиращия се пред него лек автомобил с рег. № *. Водачът на
превозно средство А е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество. Описаните в протокола видими увреждания по превозно средство Б са на
предна броня, преден ляв капак, ляво странично огледало.
Застрахователят е уведомен за
настъпилото ПТП на 24.07.2017 год., видно от представеното на л. 38 молба от
ищеца за извършване на оглед и оценка на увреденото имущество.
На 24.07.2017 год. е извършен оглед на увреденото МПС от представител на
застрахователя, в присъствието на ищцата, като е съставен опис на щетите по
лекия автомобил. Констатирани са увреждания на предната броня (за боя), преден
ляв калник (за боя), ляво странично огледало (за боядисване на детайла с черен
мат). Описът съдържа подпис на увреденото лице.
На 27.07.2017 год. е изготвено експертно заключение за стойността ремонт на
увредения автомобил, в т. ч. материали и труд, съобразно който същия възлиза на
139.92 лв.
Въз основа на доклад по щета № *, на 03.08.2017 год. от страна на
застрахователя е извършено плащане към ищеца за сумата от 139.92 лв., видно от
приобщеното на л. 44 преводно нареждане.
От заключението на вещото лице по
изготвената в хода на процеса САТЕ, се установява следното: установените след
оглед при застрахователя увредени части са следните: предната броня (за
възстановяване на лако – бояджийско покритие), преден ляв калник (за
възстановяване на лако – бояджийско покритие), ляво странично огледало (за
боядисване на детайла с черен мат); размерът на сумата, необходима за ремонт на
процесното МПС е: 429.64.60 лв., изчислена по средни пазарни цени и по
цени в доверен сервиз, които не притежават сертификат за качество ISO 9001:2008:; 351.28 лв. – съобразно методиката на Наредба № 24; 703.90
лв. - изчислена по средни пазарни цени, при цена на труда за сервизи, които
притежават сертификат за качество ISO 9001:2008:.
В съдебно заседание, вещото лице
разяснява, че средната пазарна цена на ремонта на увреденото МПС, ще се формира
след като сбора от стойносттите, дадени за сервизи, които притеват и не
притежават сертификат за качество ISO 9001:2008:
се раздели на две.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявен е иск,
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира правото на увреденото
лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната
норма, а именно: 1.)
наличие на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и причинителя на вредата /деликвентът/ по договор за застраховка
на МПС; 2.)
деяние, осъществено от застрахованото лице, в резултат на което на
ищеца са причинени имуществени вреди, а също и
техния размер.
В тежест на
ответника е да установи възраженията си относно начина на настъпване на
произшествието, а също и за съпричиняване от страна на пострадалия.
Между
страните не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства,
че в към датата на настъпване на процесното ПТП между ответното
дружество и деликвента е
съществувала облигационна връзка по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност”.
Безспорно,
също така, факта на настъпване на застрахователно събитие на твърдяната от
ищеца дата – 21.07.2017
год., по описания механизъм. В тази връзка следва да бъде и съобразено и
поведението на ответника - извършеното от негова страна плащане на
застрахователно обезщетение съставлява признание относно възникване на всички
предпоставки за това.
Не е спорно, и че като пряка и
непосредствена последица от осъщественото ПТП, са на ищеца причинени имуществени
вреди. Изводът за наличие на причинно – следствена връзка между деяние на деликвента и претърпените вреди, се формира и въз основа на
представените писмени доказателства, експертното заключение, а така също и
предприетите от застрахователя действия, след неговото уведомяване. В тази
насока, съдът приема, че признаване правото на ищеца за изплащане
на застрахователно обезщетение съставлява признание относно
факта на осъществяване на ПТП, в резултат на което в имота на ищеца за за причинени щети, подробно описани в
съставения от застрахователя опис на претенцията
Предвид
изложеното съдът намира, че може да бъде направен
обоснован извод, че настъпилите увреждания по автомобила са причинени именно в
резултат на реализирано ПТП, настъпило по посочения в исковата молба механизъм.
На
следващо място, факта на депозиране на уведомление за щета, изготвяне на опис
на претенция след оглед на застрахованото МПС, съставляват действия по заявяване
изплащането на обезщетение.
Горното обуславя извода, че че фактическият състав на чл. 432,
ал. 1 КЗ е осъществен, поради което и са налице представките за ангажиране
отговорността на застрахователя.
Спорен
в производството е и въпросът относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение. Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно установения размер на
претърпяната в резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). В горния смисъл са и Решение № 115/ 09.07.2009 год.
по т. д. № 627/ 2008 год. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 79/ 02.07.2009 год. по т. д.
№ 156/ 2009 год. на ВКС, І ТО, Решение № 152/ 02.02.2011 год. по т. д. № 51/
2010 год. на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В конкретната хипотеза, не са
представени доказателства а и липсват наведени твърдения) за извършен ремонт на
лекия автомобил, включително и в специализиран сервиз, притежаващ сертификат за качество ISO 9001:2008:,
който
да е обусловил извършване на разходи за поправка на вредите в по – голям размер.
Ето защо, и в предвид годината на производство на автомобила,
то следва да се приеме, че не следва да се присъжда стойността за такива. Съгласно
заключението на вещото лице, кредитирано от съда като
всестранно, обективно и компетентно изготвено, което не е
оспорено от страните, и след дадените в съдебно заседание разяснения, стойността
на разходите, необходими за поправка на увредения автомобил (труд и
материали), по средни пазарни цени, възлиза на 566.77
лева (/429.64 + 703.90/ : 2). От
горепосочената стойност следва да бъде приспаднати изплатените от ответника 139.92
лв., т. е. дължимата от ответника сума възлиза на 426.85
лева (566.77 – 139.92).
На следващо място, неоснователно е
възражението на ответника, че дължимото обезщетение следва да бъде определено
на същия се дължи обезщетение определено по експертна оценка въз основа на
методиката на застрахователя, съобразена с Наредба № 24/ 08.03.2006 год.. За застрахования
е налице възможност да оспорва оценката на
застрахователя, включително и по съдебен ред. Като в последния случай са
приложими правилата на КЗ и по-конкретно императивните разпоредби относно
размера на дължимото обезщетение, приложението на които страните не могат да
дерогират със сключването на договор.
Ответникът не ангажира доказателства, годни да установят погасяване на
задължението.
Предявеният иск е основателен, поради
което и следва да бъде уважен до заявения размер, като ответникът бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 10.00 лева - част от претенция, цялата в
размер на 551.84 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по лек
автомобил „* *" с peг. № *, в
резултат от ПТП, реализирано на 21.07.2017 год. в гр. Варна, по ул. „* от водач
на МПС рег. № *, изразяващи се в увреждане на: предна броня, преден ляв
калник и странично огледало, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ.
На основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за заплащане на законна
лихва върху присъдената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до исковата
молба – 03.12.2018 год.
до окончателното изплащане на вземането.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 610 лева, представляваща извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„А.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 10.00
(десет) лева - част от
претенция, цялата в размер на 551.84 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по лек
автомобил „* *" с peг. № *, в
резултат от ПТП, реализирано на 21.07.2017 год. в гр. Варна, по ул. „* от водач
на МПС рег. № *, изразяващи се в увреждане на: предна броня, преден
ляв калник и странично огледало, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба –
03.12.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на Д. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 610.00 (шестстотин и десет) лева, представляваща извършени в производството
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: