Решение по дело №5428/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260266                                        24.03.2021 г.                              гр. Бургас

 

                               В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                         V-ти наказателен състав

на шестнадесети март             през две хиляди и двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав:

                                           

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Райна Жекова

като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 5428 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано по повод жалбата на Д.С.Д. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** партер офис 2 чрез адв.С.К. *** (изрично упълномощен) против наказателно постановление № 18-0769-006123/13.02.2019г, издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което за  извършени нарушения по чл.5 ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени наказания глоба от 70 (седемдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.

С жалбата се моли за отмяна на НП като се счита за неправилно. Акцентира се върху незнанието на жалбоподателя, че е допуснал ПТП с друг автомобил. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят-редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощен адвокат. Сочат се нови писмени доказателства.

В качеството на свидетели по делото бяха разпитан актосъставителя М.С. и свидетеля-очевидец на нарушенията Р.Е.

За наказващия орган, редовно уведомен, не се явява представител. Не се взема становище и не се ангажират нови доказателства. Не се претендират разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 27.10.2018 г. в ранния следобед свидетелката Р.Е. паркирала управлявания от нея лек автомобил марка „Мазда“ с рег. № … на паркинга на магазин „Е.“ находящ в гр.Б., кв.П., ул.“Ч.“. Влязла да пазари в магазина, когато човек от охраната й съобщил, че видял как друг лек автомобил при излизане от паркинга ударил нейната кола и дори чул звука от удара, след което водачът на лекия автомобил причинил удара напуснал паркинга и се отдалечил в неизвестна посока. Охранителят й казал, че не успял да види регистрационния номер на автомобила, причинил удара. Свидетелката Е. била поканена да разгледа запис от охранителните камери разположени пред магазин Екватор и от този запис видяла как лек автомобил с рег. № … марка Форд модел Галакси при извършване на маневра на заден ход за излизане от реда с паркирани автомобили удря в задната част нейния автомобил, след което забавя леко движението си, като изчаква друг автомобил да премине зад него и след това потегля.

В същия ден (събота) свидетелката Е. не уведомила полицията, а това станало в понеделник на 29.10.2018г. Поискала да й бъде даден запис от охранителните камери, който изгледала и с този запис подала жалба в полицията. Чрез дежурния по КАТ бил установен и издирен водачът причинил ПТП на автомобила на свидетеля Е.-жалбоподателят  Д.С.Д. с ЕГН **********, чиято собственост бил л.а.марка „Форд“ модел „Галакси“ с рег. № ... На 12.11.2018 г. свидетелят М.С. поканил свидетеля Е. и жалбоподателя Д. и съставил срещу последния акт за установяване на административно нарушение серия Д и бланков №0711607 (лист 5 от делото). В същия ден бил изготвен и протокол за ПТП (лист 8 от делото), където от изгледания от свидетелят С. запис предаден от свидетелката  Е. от охранителната камера пред магазин Е. установил механизма на произшествието. Протоколът и акта били пописани от жалбоподателя и свидетеля Е. В протокола били описани материални щети по автомобила на свидетеля Е. по задната броня и задния капак, като и щетите по автомобила на жалбоподателя по задната броня. Нанесените фактически констатации били отразени от актосъставителя С. след като били огледани и двата автомобила. В АУАН жалбоподателят вписал като възражение, че не разбрал въобще, че е станало ПТП и затова не спрял.  

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не направил писмени възражения.

Като взел предвид акта и събраните писмени доказателства  административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 18-0769-006123/13.02.2019 г. (лист 4 от делото), в което при пълна идентичност с фактическата обстановка в акта и правните квалификации на нарушенията, на жалбоподателя на основание чл.185 е наложена глоба в размер на 20 лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП били наложени две наказания –глоба в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания доказателствен материал по делото: акт за установяване на административно нарушение серия Д и бланков № 0711607 от 12.11.2018 г., наказателно постановление № 18-0769-006123 от 13.02.2019г., справка за нарушител/водач, протокол за ПТП  №1591346 от 12.11.2018г, сведения от във връзка с връчване на НП на жалбоподателя за отсъствието му от територията на Р България и заповедта на министъра на вътрешните работи.  

Съдът кредитира показанията на свидетелите Е. и С. като ги намира за последователни, логични и безпристрастни.

 При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (лист 3 и 4 от делото), подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт и пред родово и местно компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи на лист 11 и 12 от делото), в срока по чл. 34, ал.  ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от полицейски служител заемащ длъжността младши автоконтрольор и съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да осъществява посоченото. От формална страна са спазени императивните норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

За осъществяването на първото вменено на жалбоподателя нарушение –това по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът съобрази следното:

Съгласно нормата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП участниците в движението не трябва да поставят в опасност живота и здравето на хората и да причиняват имуществени вреди. Очевидно, в настоящия казус жалбоподателят в качеството на водач и участник в движението с поведението си е причинил на друг лек автомобил имуществени вреди изразяващи се в откачане на задната броня и огъване на багажника. Правилно  и законосъобразно е избрана нарушената правна норма както и правилно е избрана и административнонаказващата разпоредба на чл.185 от ЗДвП, в която законодателят е определил единствено наказание глоба във фиксиран размер от 20 лева за водач, който нарушава правилата за движение назад. По несъмнен начин се доказа осъщественото от обективна и от субективна страна административно нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП от жалбоподателя Д.. 

Относно другото нарушение–това по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП:

От доказателствата по делото явства, че жалбоподателят не е спрял след като е реализирал ПТП.    

Видно от изложеното по-горе и по мнение на настоящата инстанция на жалбоподателя може да се вмени във вина нарушаване нормата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като видно от доказателствената съвкупност такова поведение е налице.     Съгласно правилото на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, водач на ППС, който е участник в пътно транспортно произшествие е длъжен без да създава опасност да спре и да установи какви са последици от произшествието. На първо място е налице ПТП съгласно дефиницията на §6 т.30 от ДР на ЗДвП, тъй като вследствие на настъпило събитие на пътя, по време на управление на ППС, по автомобила на паркирания пред него лек автомобил са били нанесени материални щети. Тези по щети са описани в изготвения протокол за ПТП.  Водачът Д. е участник в ПТП съгласно дефиницията на §6 т. 27 от ДР на ЗДвП, тъй като с поведението е допринесъл за настъпването на ПТП. След съприкосновението  охранителят в магазин Е., стоящ зад входната врата е чул удара между двата автомобила и е отишъл да предупреди свидетелката Е. При тези обстоятелства жалбоподателят е имал обективна възможност да усети и да чуе, че е ударил друго МПС и е имал възможност да спре и да установи нанесените по другото МПС материални щети, но не го е направил, потеглил е в неизвестна посока и само случайността, че свидетел-очевидец на ПТП е наблюдавал нарушенията и е предупредил пострадалата Е. е спомогнало същият да бъде установен. Съдът не кредитира защитната теза на жалбоподателя, че не е разбрал, че е извършил ПТП, тъй като въпреки че отрича и по неговия автомобил да е имало щети (същите обаче са описани са в протокола за ПТП), който Д.  е разписал без възражения.

За това нарушение съгласно нормата на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наказанията са две: лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. Административнонаказващият орган е съобразил обществената опасност на дееца Д. (съгласно справката за нарушител той е със шест нарушения завършили с НП и четири фиша от 2018 до 2020 г.) и е съобразил обществената опасност на деянието и му е наложил наказанията към минималните предвидени в закона размери - 70 лева глоба и 1 месец лишаване от право да управлява МПС, които съдът намира да справедливи.

В хода на административнонаказателното производство по никакъв начин не е било накърнено правото на защита на жалбоподателя. Съдът не констатира описаните в жалбата пороци в процеса на констатиране на нарушението и издаването на обжалваното наказателно постановление.

Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде безусловно потвърдено.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, спрямо изхода на делото е възможно да бъдат присъдени разноски в полза на административнонаказващия орган за ЮК възнагрлаждение, но тъй като  такива не са били поискани съдът не следва да се произнася.

 Предвид гореизложеното на основание чл. 63, ал. 1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0769-006123/13.02.2019г, издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което на Д.С.Д. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** партер офис 2 чрез адв.С.К. *** за извършени нарушения по чл.5 ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени наказания глоба от 70 (седемдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                     

                                                                                              СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.