РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Карлово, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20235320200250 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ** на Д. на О.Д. по б.х. гр. П. на Н. И.
Д., ЕГН ********** от сВ.Л. обл. П. ул. П. №. на основание чл. 420 ал. 1 от
ЗВМД е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139 ал. 1 т.17
от ЗВМД.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Д.
и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Излага довод, че обектът му е бил регистриран съгласно
действащата Наредба към момента на регистрацията. Моли съда да отмени
наказателното постановление. В съдебно заседание поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Д тна О. д. по б.п. гр. П., редовно
призована, взема становище чрез процесуалния си представител за
потвърждаване на наказателното постановление.
Карловски районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за
1
допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намери следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установено следното:
На * г. от д-р К. Д. и д-р И. В., главни инспектори в отдел „З. на ж.“ при
О.Д.Б.Х. гр. П. била извършена проверка на животновъден обект козеферма с
рег. № *, находящ се в с. В.Л., собственост на жалбоподателя. При
извършената документална и физическа проверка на място установили, че в
животновъдния обект се отглеждат 142 бр. кози, вписани и в интегрираната
информационна система ВетИС, а капацитета на животновъдния обект,
определен в удостоверението за регистрация на животновъдния обект с № *г.
бил 96 броя кози, или било налице превишаване на капацитета на обекта с 46
броя кози.
За констатираното срещу жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 297/19.12.2022г., като
нарушението е квалифицирано като такова по чл. 139 ал.1 т. 17 от ЗВМД.
На 03.04.2023г. компетентният орган, Д. на О.Д.Б.Х. П., е издал
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на
основание чл. 420 ал. 1 от ЗВМД е наложена глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 139 ал. 1 т.17 от ЗВМД, като обстоятелствата по извършване
на нарушението са описани по сходен начин с тези в АУАН.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, като намира, че при издаването му не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. АУАН
съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното
постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона
форма и от оправомощени по силата на закона, чл. 472 ал. 1 и 2 от ЗМВД,
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. В НП е дадено ясно и
коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото
2
извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на
нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна
норма, размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.
Изписано е словесно точно в какво се е състояло нарушението на
жалбоподателя, което покрива изцяло състава на чл. 139 ал.1 т. 17от ЗВМД.
Административно наказващия орган на база на събраните в
административно-наказателното производство доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗВМД, като след
задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е
дал правна квалификация на извършеното от жалбоподателя.
Съгласно чл. 139 ал. 1 т. 17 от ЗВМД „ Забранява се превишаването на
капацитета на животновъдния обект, определен в удостоверението за
регистрация по чл. 137“.
Нарушението е индивидуализирано точно чрез посочване на всички
елементи на неговия състав, правилно е определена нарушената законова
разпоредба, както и санкционна разпоредба на чл. 420 от ЗВМД, която в ал. 1,
предвижда да се наложи глоба на лице, което наруши забраната на чл. 139 ал.
1 т. 17 от ЗВМД.
Съобразно доказателствата по делото, съдът намира, че визираното по-
горе нарушение е осъществено от жалбоподателя. По делото не е спорно, че
на процесната дата е установено превишаването на капацитета на
животновъдния обект с 46 броя кози. Жалбоподателят оспорва да е извършил
нарушението, като твърди, че е спазил действащия ред за извършване на
регистрацията, при което не бил вписал в бройката приплодите. Този ред
обаче не е променен, евентуален пропуск на жалбоподателя при заявяване на
бройките, който не е доказателствено подплатен, не прави поведението му
несъставомерно, а и видно от показанията на актосъставителя и свидетеля
квадратурата на покритата част на обекта не съответства на наличните
животни, същата /около 96 кв.м./ според приложения доклад отговаря на
изискванията за площ, съгласно Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, на броя,
посочен в удостоверението.
Доколкото при така събраните доказателства безспорно се установи
превишаване на капацитета на животновъдния обект, определен в
3
удостоверението за регистрация, се налага извода за осъществяване на това
нарушение.
При определяне на наказанието, административно-наказващият орган е
приложил разпоредба на чл. 420 ал. 1 от ЗВМД, която предвижда наказание
глоба от 200 до 1000 лева, като е наложил минималния предвиден размер, а
именно 200.00лв.
Поради изложените съображения наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от
юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 143 ал. 4 от АПК и чл. 63д ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на 80 лв., предвид, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ** на Д. на О.Д. по б.х.
гр. П. с което на Н. И. Д., ЕГН ********** от сВ.Л. обл. П. ул. П. №. на
основание чл. 420 ал. 1 от ЗВМД е наложена глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 139 ал. 1 т.17 от ЗВМД.
ОСЪЖДА Н. И. Д., ЕГН ********** от сВ.Л. обл. П. ул. П. №. да
заплати на Българска агенция по безопасност на храните сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
К.Б.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4