Решение по адм. дело №303/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.1, ал.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл.203 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на „Хераагро“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, подадена чрез пълномощника му адвокат З., с която се претендира да бъде осъдена Национална агенция по приходите гр.София да му заплати обезщетение за нанесени имуществени щети в размер на 4247,71 лева, от който 4200 лева настъпила вреда настъпила в следствие на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу РА №Р-04001224006093-091-001/28.05.2025г., както и за осъществяване на процесуално представителство пред административния орган, законова лихва за забава върху сумата от 4200 лева за периода 25.08.2025г. (датата на влизане в сила на решението, с което е отменен ревизионния акт) до 23.09.2025г. (датата на подаване на исковата молба) в размер на 47,41 лева, като е заявено искане ищеца да бъде осъден да заплати лихва за забава върху сумата от 4200 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението. В исковата молба се излагат доводи, че по отношение на ищеца е издаден РА №Р-04001224006093-091-001/28.05.2025г., който е бил отменен с Решение по жалба срещу ревизионен акт №114/25.08.2025г. на Директор на „ОДОП“ - Велико Търново. За защита на законовите си права, ищеца е ангажирал адвокат в производството по оспорване на ревизионния акт, като му е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 4200 лева, което е по своята същност е имуществена вреда, която е намалила имуществото на ищеца. По същество на спора, ищеца, чрез пълномощника си адвокат З., поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена в пълен размер, като претендира и присъждане на разноски по делото в размер посочен в представен списък на разноските.

Ответника, чрез пълномощника си юрисконсулт П., в постъпил отговор на исковата молба и по същество на делото оспорва исковата претенция и представя писмено становище, като моли исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на разноски по делото.

Прокурора от Окръжна Прокуратура Монтана намира исковата молба за основателна, като представя мотивирано писмено заключение, че исковата претенция следва да бъде уважена, тъй като са налице всички законови предпоставки за осъждане на ответника в пълния размер на претендираните имуществени вреди.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид изложеното в исковата молба, доводите на страните, събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

От фактическа страна по делото не е спорно и се установява следното:

По отношение на ищеца е издаден РА №Р-04001224006093-091-001/28.05.2025г. (л.11-17 по делото), с който по отношение на ищеца е отказано право на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.18б от ЗКПО и са установено задължение за довнасяне на корпоративен данък в размер на 20500 лева и лихви за просрочие в размер на 14307,95 лева.

Ищеца е сключил с еднолично адвокатско дружество „Б. З. и партньори“ Договор за правна помощ и съдействие №ПП-ХРА-191/09.06.2025г. (л.53-55 по делото), срещу уговорена сума от 3500 лева без ДДС да изготви и подаде от името на ищеца жалба срещу РА №Р-04001224006093-091-001/28.05.2025г. Видно от приетите на л.56,57 по делото банково бордеро и фактура от 12.06.2025г., ищеца е заплатил сумата от 4200 лева по Договор за правна помощ и съдействие №ПП-ХРА-191/09.06.2025г.

Ищеца, чрез пълномощника си адвокат З. е подал жалба вх.№Ж-04-102/17.06.2025г. (л.18-22 по делото), с която е оспорил РА №Р-04001224006093-091-001/28.05.2025г. пред Директор на „ОДОП“ - Велико Търново. Решение по жалба срещу ревизионен акт №114/25.08.2025г. на Директор на „ОДОП“ - Велико Търново е отменил РА №Р-04001224006093-091-001/28.05.2025г. в обжалваната му част, с която е отказано право на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.18б от ЗКПО и са установено задължение за довнасяне на корпоративен данък в размер на 20500 лева и лихви за просрочие в размер на 14307,95 лева.

От така описаните безспорни обстановка и от събраните по делото доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ правото на обезщетение възниква, когато са претърпени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт да е отменен по административен или съдебен ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт, действие или бездействие, като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. Под вредоносен резултат /вреда/ следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Деликтната отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /аргумента на чл.154, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.

По разбиране на настоящият съдебен състав, исковата претенция за заплащане на обезщетение за направените разноски при оспорване на ревизионния акт по административен ред пред директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение е изцяло основателен. Обжалването на ревизионен акт по административен ред е императивно изискване за допустимост на съдебното обжалване, тоест тое е етап от защитата срещу незаконосъобразния ревизионен акт. По делото безспорно са доказани всички елементи за основателност на иска по ЗОДОВ – отменен административен акт, понесена вреда и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и понесената вреда. Следва да се посочи, че в ДОПК няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски, когато се касае за извършването на такива пред административния орган. Съгласно §2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред" на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в административното производство, е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК. В този смисъл, за страната в оспорването на акта по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл.19, ал.1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. В тази връзка следва да се отбележи, че с Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.5.2015 г. на ОСГК на ВКС Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че когато в закона не е предвидена правната възможност да се искат и присъждат разноски, те могат да се претендират в отделно производство, с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и ТР №1/15.03.2017 г. по т. д. №2/2016 г. на ОСС на ВАС.

По делото е безспорно установено, че е осъществена първата предпоставка от сложния фактически състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ – налице е отменен като незаконосъобразен административен акт - РА №Р-04001224006093-091-001/28.05.2025г. е отменено с Решение по жалба срещу ревизионен акт №114/25.08.2025г. на Директор на „ОДОП“ - Велико Търново. Както бе изтъкнато по - горе едно от условията на АПК за образуване на производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или съдебен ред. В ТР №1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда. От доказателствата по делото се установява, че след издаването на РА №Р-04001224006093-091-001/28.05.2025г. ищецът е сключил с еднолично адвокатско дружество „Б. З. и партньори“ Договор за правна помощ и съдействие №ПП-ХРА-191/09.06.2025г. (л.53-55 по делото), срещу уговорена сума от 3500 лева без ДДС да изготви и подаде от името на ищеца жалба срещу РА №Р-04001224006093-091-001/28.05.2025г. Видно от приетите на л.56,57 по делото банково бордеро и фактура от 12.06.2025г., ищеца е заплатил сумата от 4200 лева по Договор за правна помощ и съдействие №ПП-ХРА-191/09.06.2025г. Предмет на Договор за правна помощ и съдействие №ПП-ХРА-191/09.06.2025г. Видно от доказателствата по делото, адвокат З. е изготвил жалба вх.№Ж-04-102/17.06.2025г. (л.18-22 по делото), с която е оспорил РА №Р-04001224006093-091-001/28.05.2025г. пред Директор на „ОДОП“ - Велико Търново, тоест предвид тези факти, съдът намира, че е осъществена и втората предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – налице е имуществена вреда, причинена на ищеца следствие на административен акт, отменен като незаконосъобразен. В тази връзка следва да се отбележи, че без сключването на договора за представителство и правна защита, ищецът не би могъл да се защити срещу административният акт на приходната администрация. Разходът е платен изцяло по банков, път, издадена е фактура, които установяват плащането на сумата от 4200 лева, като този размер на договорено и платено адвокатско възнаграждение не е прекомерен и е съответен на защитимия материален интерес, фактическата и правна сложност на казуса и осъщественото процесуално представителство. Правната защита, съответно заплащането на цената на адвокатските услуги са единственият възможен начин за защита на правата ищеца в производството по оспорване на ревизионния акт. Следва да се посочи също така, че правото на защита и правна помощ е основно конституционно право не само на гражданите, но и на юридическите лица и упражняването му не може да се тълкува само и единствено като акт на свободната воля на договаряне на ищеца. Макар, действително, сключването на договор за предоставяне на правни услуги и конкретните му клаузи да са предмет на свободно договаряне между страните, основанието му е единствено необходимостта от защита срещу административния акт. Да се приеме липсата на възможност за обезщетяване на вредите от разноски за правна защита от отменен незаконосъобразен акт, би означавало да се ограничи правото на защита на оспорващия, което очевидно не е идеята на законодателя.

Предвид това, че еднолично адвокатско дружество „Б. З. и партньори“ е регистрирано по ЗДДС, съобразно § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В тази връзка исковата претенция да се осъди ответника да заплати като вреда договорената сума в пълния и размер с включено ДДС е основателно, тъй като такъв е размера на засягане на имуществото на ищеца.

Върху главниците, които следва да бъдат уважени в пълен размер се дължи мораторна лихва за периода от 25.08.2025г. (дата на издаване на Решение по жалба срещу ревизионен акт №114/25.08.2025г. на Директор на „ОДОП“ - Велико Търново) до датата на предявяване на иска на 23.09.2025г., която е в претендирания размер на 47,71 лева. С оглед изхода на делото и основателността на иска следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция на 23.09.2025г. до окончателното плащане на задължението.

Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ищеца адвокат Захариев за присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, ответника Национална агенция по приходите гр.София, следва да бъде осъден да заплати в полза на „Хераагро“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, [ЕИК], разноски по делото изразяващите се в разноски за внесена държавна такса в размер на 25 лева и разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство осъществено от адвокат Г. в размер на 1000 лева, който са платени по силата на Договор за правна помощ и съдействие №ПП-ХРА/16.09.2025г. (л.95 ,96 по делото) или общо разноски в размер на 1025 лева. Настоящият съдебен състав счита, че неоснователно ответника оспорва заявеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по настоящето дело, тъй като в случая с договора за правна помощ и съдействие не е предвидено заплащане на прекомерен размер на възнаграждението за процесуално представителство, което е осъществено от адвокат Захариев, като фактическата и правна сложност на делото и процесуалните действия на пълномощника са съответни на размера на договорения хонорар.

При тези доводи настоящата съдебна инстанция, счита за основателен и доказан иска на „Хераагро“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, подадена чрез пълномощника му адвокат Захариев, с която се претендира да бъде осъдена Национална агенция по приходите гр.София да му заплати обезщетение за нанесени имуществени щети в размер на 4247,71 лева, от който 4200 лева настъпила вреда настъпила в следствие на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу РА №Р-04001224006093-091-001/28.05.2025г., както и за осъществяване на процесуално представителство пред административния орган, законова лихва за забава върху сумата от 4200 лева за периода 25.08.2025г. (датата на влизане в сила на решението, с което е отменен ревизионния акт) до 23.09.2025г. (датата на подаване на исковата молба) в размер на 47,41 лева, като е заявено искане ищеца да бъде осъден да заплати лихва за забава върху сумата от 4200 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението, предвид което на основание чл.172, ал.1 от АПК във връзка с чл.203 и сл. от АПК и чл.143, ал.1 от АПК

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.София да заплати на основание чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на „Хераагро“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, [ЕИК] сумата 4200 (четири хиляди и двеста) лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди настъпила в следствие на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу РА №Р-04001224006093-091-001/28.05.2025г., както и за осъществяване на процесуално представителство пред административния орган, ведно с законова лихва за забава върху сумата от 4200 лева за периода 25.08.2025г. (датата на влизане в сила на решението, с което е отменен ревизионния акт) до 23.09.2025г. (датата на подаване на исковата молба) в размер на 47,41 (четиридесет и седем и 41 ст.) лева, ведно със законова лихва върху главницата считано от 23.09.2015г. до окончателното заплащане на задължението.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.София да заплати на „Хераагро“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, [ЕИК] разноски по делото в размер на 1025 (хиляда и двадесет и пет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.