№ 8793
гр. София, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110125888 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Ц. Д., ЕГН ********** с предявен иск с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ........... да бъде признато за установено по отношение на ответното
дружество, че дължи на ищеца сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена от
заявителя в полза на длъжника сума по изпълнително дело №...................... при КЧСИ и
район на действие СГС, ведно със законна лихва от 8.12.2020 г. до изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
61584/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
Ищцата поддържа, че процесната сума била преведена в полза на ответното
дружество като взискател по изпълнително дело № 372/2017 г. по описа на ЧСИ У.
Д................ при КЧСИ, образувано на основание издаден изпълнителен лист от
29.11.2016 г. по ч.гр.д.№48747/2016 г. по описа на СРС, 76 състав. Процесната сума
представлявала част от присъдено в полза на взискателя –ответник юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. Поддържа, че ищцата отправила до ЧСИ искане за
намаляване на присъдените в нейна тежест разноски, което е било оставено от ЧСИ без
уважение с постановление от 20.04.2017 г. Ищцата депозирала частна жалба пред СГС,
който с решение от 28.06.2017 г. по гр.д.№ 6874/2017 г. уважил същата, като намалил
определеното юрисконсултско възнаграждение на 50 лв., поради което и исковата сума
се явявала платена на отпаднало основание. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК,
с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва по делото да е доказано
процесната сума да е постъпила по сметка на „Топлофикация София“ ЕАД. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
1
Съгласно приетото в съдебната практика /т. напр. решение № 227
22.03.2019г. по гр.д. № 896/2018 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 239
16.07.2013г. по гр.д. № дело № 1050/2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др./ искът по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на
ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е
да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е
налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното
от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил
даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата
случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице,
когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил
даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило
или е отпаднало. Ако основанието съществува /осъществили са се фактите, които го
пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност, нито са отпаднали
поради унищожаване, разваляне, отменяне или прекратяване по други причина на
сделката/, искът е неоснователен.
Съдът определя правната квалификация на иска въз основа на твърденията на
ищеца за пораждащите спорното материално право факти, изложени в исковата молба
и евентуално – при направените от ищеца уточнения, когато съдът е дал указания по
реда на чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК или по реда на чл. 145, ал. 1 и 2
ГПК. Като съобрази изложените в исковата молба твърдения, преповтарящи
твърденията, обективирани в заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК
вх.23072131/08.10.2020 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 61584/2020 г. по
описа на СРС, 29 състав, съдът приема, че предявеният от ищцата по реда на чл.422
ал.1 ГПК установителен иск намира правното си основание в чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. За
основателност на предявения иск ищцата следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че в хода на принудителното изпълнение по сметка на ответника е
постъпила процесната сума, това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника да е при отпаднало основание, както и претенциите си по
размер.
Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, респ. че е налице основание за задържане на получената сума, а при
установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил
задълженията си.
Не се спори между страните и от еднозначно изложените от ищцата в исковата
молба и заявлението по чл.410 ГПК твърдения се установява, че въз основа на
изпълнителен лист от 29.11.2016 г. по ч.гр.д.№48747/2016 г. по описа на СРС, 76
състав, било образувано изпълнително дело № 372/2017 г. по описа на ЧСИ У........
Д................ при КЧСИ, по което взискател бил ответникът „Топлофикация София“
ЕАД, а ищцата – длъжница; както и че, по реда на чл.435 и сл. ГПК, с решение от
28.06.2017 г. по гр.д.№ 6874/2017 г. по описа на СГС, било отменено постановление
№39448/20.04.2017 г. за разноските по изпълнително дело № 372/2017 г. по описа на
ЧСИ У........ Д................ при КЧСИ, в частта относно определените на взискателя
разноски за юрисконсулт за разликата над 50 лева до пълния признат размер от 100
лева. Посочените обстоятелства не се оспорват от страните и се установяват от
приетите по делото писмени доказателства.
От представено по делото удостоверение изх. № 28454/06.11.2018 г., издадено от
ЧСИ У........ Димоларова по изпълнително дело №................. и неоспорено от ответното
2
дружество се установява, че от принудително събраните от длъжницата на 07.04.2017 г.
и 18.05.2018 г. суми в размер на общо 981,88 лв. в полза на взискателя било
разпределено присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съдът приема, че посочването в същото, че се касае за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело в размер на 100 лв. представлява техническа грешка, доколкото
от доказателствата по делото /в т.ч. и от решение от 28.06.2017 г. по гр.д.№ 6874/2017
г. по описа на СГС/ не се установява, нито се твърди от ответника същият да е
упълномощавал адвокат, който да го представлява по посоченото изпълнително дело в
качеството му на взискател. Процесното удостоверение изх. № 28454/06.11.2018 г. е
издадено от частния съдебен изпълнител в кръга на правомощията му в установената
форма и ред и представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се
ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на извършеното
плащане.
С влизане в сила на решението на СГС, с което било отменено постановлението за
разноските по изпълнително дело №................. по описа на ЧСИ У........ Димоларова, в
частта относно определените на взискателя разноски за юрисконсулт за разликата над
50 лева до пълния признат размер от 100 лева, е отпаднало основанието, на което
взискателят получил принудително събраната сума в размер на 50 лева. Поради това
същият следва да върне на длъжника това, което е получил въз основа на отпадналото
основание. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ответното
дружество е получило претендираната сума. В издаденото от съдебния изпълнител
удостоверение ясно е посочено, че от постъпилите по изпълнителното дело суми на
взискателя било разпределено присъденото по изпълнителното дело юрисконсултско
възнаграждение в пълния размер от 100 лева. Следователно, посочената сума е била
получена от ответника и същият дължи връщането й на ищцата. Направените в тази
насока възражения в отговора на исковата молба се явяват неоснователни.
С оглед изложеното искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски се
поражда за ищцата.
Процесуалният представител на ищцата е направил искане за присъждане на
направените разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация София“
ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в общ размер на 52,54 лева,
представляваща направените в заповедното и в исковото производства разноски за
внесени държавни такси.
Освен това процесуалният представител на ищцата е поискал присъждане на
дължимото за заповедното и за исковото производство адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Към възражението по чл. 414 ГПК, както и към
отговора на исковата молба са приложени договори за правна защита и съдействие, в
които страните са се договорили, че услугите по всеки от тях ще бъдат предоставени
безплатно от съответния адвокат на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно
посочената разпоредба адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица. Това му право е установено със закон. В
3
този случай е налице изключение от правилата за присъждане на разноски, установени
в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат
присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита,
има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. Ищецът не е оспорил наличието на
предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
По отношение на размера на дължимото на процесуалния представител на ищцата
възнаграждение следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., която
препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. За заповедното производство дължимото адвокатско възнаграждение,
изчислено съгласно чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредбата, възлиза на 360 лева.
Същото следва да бъде присъдено на адв. .............ГН **********. За исковото
производство дължимото адвокатско възнаграждение възлиза също на 360 лева,
изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. Същото следва да бъде присъдено на
адв. В.Ф. С. ЕГН ********** съгласно приложения към отговора на исковата молба
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, че „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ........... със седалище и адрес на
управление гр. София, район „........ дължи на В. Ц. Д., ЕГН **********, съдебен адрес
гр.София, ж.к.“Илинден“ бл.4, ет.1 сумата от 50 лева, подлежаща на връщане като
платена на отпаднало основание по изпълнително дело №................. по описа на ЧСИ
У........ Д................ при КЧСИ и район на действие СГС, ведно със законна лихва от
08.12.2020 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 61584/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ...........
да заплати на В. Ц. Д., ЕГН **********, сумата 52,54 лева разноски по исковото
производство и по ч.гр.д.№ 61584/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА, основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ........... да заплати на адв. В.Ф. С. ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищцата по делото.
ОСЪЖДА, основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ........... да заплати на адв. .............ГН ********** адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. за осъществено безплатно процесуално
представителство по ч.гр.д.№ 61584/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
4
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5