№ 19108
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110167882
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че ответникът С. П. З. е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в г...., фризьоро-козметичен център, с аб. № ..... Поддържа,
че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди,
като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Сочи, че
въпреки отправените покани ответникът не е сключил писмен договор с ищеца за доставка
на топлинна енергия и като е ползвал такава през исковия период се е обогатил за сметка на
ищеца. Твърди, че съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ
датата на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура, поради което
претендира сумите, с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а
именно: 1 913,42 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г.; 337,59 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 06.04.2022 г.; 27,47 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., както и
5,87 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.04.2022 г. до
окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. П. З., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител – адв. Д. П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете при твърдението, че липсва сключен договор между него и ищеца с предмет:
продажба и доставка на топлинна енергия, позовавайки се на извършено от негова страна
признание в исковата молба. Сочи, че липсва подадено заявление за присъединяване към
1
топлопреносната мрежа на ..... от страна на ответника. Оспорва доказателствената стойност
на представените от ищеца фактури, тъй като са едностранно съставени и не са равнозначни
на сключен договор. Оспорва законосъобразното откриване на партида на името на
ответника, доколкото ищецът не представя доказателства в тази насока – заявление, молба и
др., поради което оспорва да е станал негов абонат. В тази връзка посочва, че дори да е
доставяна топлинна енергия до процесния имот, предвид липсата на облигационно
правоотношение нейната стойност следва да се претендира на извъндоговорно основание, а
не на договорно такова. Оспорва присъединяването на сградата към топлофикационната
мрежа на ...... Оспорва наличието на валидно сключен договор между сградата – етажната
собственост и ...., тъй като липсва представителна власт на лицата, които са го подписали от
нейно име. Сочи, че не се доказва да са спазени изискванията за кворум и мнозинство при
провеждане на общото събрание, поради което взетото на него решение за сключване на
договор за извършване на услуга за топлинно счетоводство е нищожно. Оспорва
относимостта на представените списъци към протокола от общото събранието, тъй като не
става ясно дали касаят именно взетото на него решение. Оспорва фактическото доставяне на
топлинна енергия по време на исковия период, с оглед на което за ответника не е
възникнало насрещно задължение за заплащане на стойността на същата. Навежда довод за
нищожност на договора от 25.06.2002 г., тъй като не отговаря на установените в чл. 149б,
ал. 1 ЗУЕС изисквания за неговото съдържание. Оспорва поставянето на ответника в забава
по отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като не са
представени доказателства за отправена до него покана. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца .... изразява становище, че в рамките на
исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете предполага установяване от страна на ищеца наличието
на следните предпоставки: обедняването си – количеството и цената на реално доставената
през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че последният е
консумирал тази енергия, спестявайки разходите за заплащане на стойността на същата,
както и връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на
ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в
отношенията между двата субекта.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период)
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския
бюджет. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от
потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че
продажбата на топлинна енергия от ..... на потребители на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. Най-напред, по делото е
2
представено извлечение за дължими суми за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за
обект на адрес: г...., фризьоро-козметичен център, с аб. № .... и титуляр на партидата – С. П.
З. (л. 33 от делото). На следващо място, от представения нотариален акт № 146, том I, нот.
дело № 100/2006 г. (л. 48-50 от делото), който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно собствеността върху описания в
него имот, се установява, че считано от 26.05.2006 г. ответникът С. П. З. е придобил заедно
със съпругата си В. А. З.а нежилищен обект – фризьоро – козметичен център, находящ се в
гр. София, р-н „Оборище“, на партерния етаж на жилищна сграда на ...., ведно с
принадлежащите му 2,312 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата, като по делото няма данни същият
да е бил предмет на последваща прехвърлителна сделка, или да са се осъществили други
юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което съдът прави
извод, че посочените лица са били негови собственици и в рамките на исковия период – от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. още повече, че този факт изобщо не се оспорва от страна на
ответника С. З.. На следващо място, видно от официалното удостоверяване от страна на
нотариуса, съставил нотариален акт № 146, том I, нот. дело № 100/2006 г., към момента на
осъществяване на придобивната сделка от 26.05.2006 г. купувачите по нея З.и са били
съпрузи, поради което същият е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена
общност, а това означава, че на основание чл. 32 СК те следва да отговарят солидарно за
задълженията във връзка с ползването му. В същото време от страна на ответника не се
навеждат твърдения да е сключил писмен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански /небитови/ нужди с ищеца, поради което съдът приема, че в рамките на исковия
период такъв не е бил налице. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна
енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание –
арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна
енергия. Като не я заплатил ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.
Именно в този смисъл са и фактическите твърдения на ищеца в обстоятелствената част на
исковата молба, който изрично се позовава на липсата на сключен договор с ответника и
наличието на неоснователно обогатяване от негова страна, като по делото няма данни други
лица, освен ответника З. и съпругата му, също да са имали достъп до процесния имот в
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., поради което съдът прави извод, че в рамките на
същия фактически той е ползван именно от тях. Действително ответник по делото е само С.
З., доколкото съпругата му не е оспорила заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от
03.05.2022 г., поради което по отношение на нея същата е влязла в законна сила, но с оглед
цитираната по-горе разпоредба на чл. 32 СК съдът приема, че същият се явява задължено
лице да отговаря за процесните вземания изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинната енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 16.09.2002 г., списък към него и
договор № 4024 от 23.09.2002 г. (л. 34-38 от делото), индивидуалните справки и протоколи
за отчет с посочено в тях като потребител лице – ответникът С. З. (л. 127-130 от делото),
както и с оглед изложеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице – помагач – .....
Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение,
че договорът между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение няма
обвързващо действие, тъй като не е спазено необходимото мнозинство за взимане на
3
решение за неговото сключване и срокът му е изтекъл. Представеният в заверен препис
списък на етажните собственици (л. 37-38 от делото) е подписан от тях, като ответникът З.
нито твърди, нито доказва решението на общото събрание да е било атакувано по реда на
ПУРНЕС (отм., но действащ към момента на вземане на решението). Ето защо, съдът
намира, че това решение обвързва всички етажни собственици, вкл. и ответника предвид
установеното титулярство на право на собственост върху самостоятелен обект в сграда в
режим на етажна собственост през исковия период. В случая, касае се за сделка – решение
на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на проведено общо събрание,
осъществено по определен в закона ред и които решения имат действие по отношение на
всички субекти в общността, вкл. и ответницата. Нещо повече, по делото се установява, че
за процесния период услугата дялово разпределение в процесната сграда – етажна
собственост се е извършвала именно от третото лице – помагач ...., като видно от приетите и
неоспорени документи за връчване на изравнителни сметки и формуляр за отчет, страните
са изпълнявали поетите по договора задължения, като потребителите са допускали
представителите на третото лице – помагач за отчитане до адреса, с което фактически са
потвърдили обвързаността си от договора за топлинно счетоводство и след изтичане на
уговорения в него срок.
Следва да се отбележи, че претендираните от ищеца суми действително се основават
на съставени от него частни документи - извлечение от сметки и фактури, които не
представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не
се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Ето защо, съдът приема, че
извлечението от сметки и фактури, на които се позовава ищецът в исковата си молба и въз
основа на които са формирани претендираните суми, не са от естество да установят реално
доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В
същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на посочената цена, по делото е прието заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в
сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: г...., е измервана чрез определено от
ЗЕ средства за измерване – общ топломер, който се отчита в края на всеки месец, като
технологични разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в
абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през
исковия период в имота са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна
инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод,
че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите
за отопление са начислявани дистанционно въз основа на показанията на 4 броя
отоплителни тела с уреди за дистанционен отчет, сумите за сградна инсталация са
начислявани въз основа на показанията от 1 брой водомер, който е редовно отчетен през
2021 г., а през 2020 г. начисляването е извършено на база посоченото в т. 5.2 от Приложение
към чл. 61, ал. 1 на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-01 от 12.03.2020
г. - служебно, доколкото абонатът не е осигурил достъп, за което е съставен протокол от
18.05.2021 г., а сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани
на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към горната Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. - между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 197
куб. м. и този на етажната собственост – 7 422 куб. м. От техническа гледна точка фирмата
за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични
проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на ответника не са
4
ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата
през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска,
респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2)
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално
доставеното до имота количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г. възлиза на 1 873,49 лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по
фактури (1 867,42 лв.) и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (6,07
лв.), като посочената по-горе стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях. Ето защо, при така установените количества топлинна
енергия, доставени в процесната сграда – етажна собственост, правилното начисляване на
топлинната енергия за имота и заключението по съдебно-техническата експертиза, че
дяловото разпределение е правилно извършено, ищецът е доказал количеството на
доставена топлинна енергия, стойността на която се определя съобразно установените от
ДКЕВР цени.
Към стойността на задължението за неплатена топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020
г., чиято стойност не се спори, че се равнява на посочената от ищеца сума от 27,47 лв. С
оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
таксите за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружеството за дялово разпределение. Следователно, тази услуга е възмездна, като със
спестените разноски за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 27,47 лв.
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че в
случая се касае за вземанията за неоснователно обогатяване, поради което същите се
погасяват с изтичането на общата 5-годиша давност. Тъй като основанието на вземането не
е налице към момента на самото престиране, давностният срок започва да тече от деня на
получаването , от който момент то става изискуемо. Следователно, доколкото вземанията
са станали изискуеми към момента на предоставяне на съответната престация, то към
момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.04.2022 г. 5-годишният давностен
срок не е бил изтекъл. За пълнота следва да се отбележи, че процесните вземания са за
неоснователно обогатяване и същите нямат периодичен характер, поради което съдът прие,
че същите са погасяват с общата 5-годишна, а не 3-годишна давност – арг. т. 7 от ППВС №
1/1979 г.
Изложеното обосновава извод, че предявеният главен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., с чиято стойност ответникът се е обогатил, се явява основателен до
горепосочения размер от 1 873,49 лв., до който следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 1 913,42 лв., или за размера от 39,93 лв.
Предявеният главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
5
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., с чиято
стойност ответникът се е обогатил, се явява основателен в пълния заявен размер от 27,47 лв.,
поради което следва да бъде уважен изцяло.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.04.2022 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за мораторна лихва предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; настъпване на неговата изискуемост,
както и размера на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като според
чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В случая, вземането на ищеца произтича от неоснователно
обогатяване, поради което общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди са неприложими, доколкото между страните липсва облигационна връзка.
Следователно, задълженията на ответника за заплащане на цена на доставена топлинна
енергия не са възникнали като срочни, за да намери приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 1
ЗЗД - когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. В случая, е необходимо изпращането на покана до длъжника, като от
страна на ищеца е представена такава с изх. № П-6145/11.06.2021 г., адресирана до С. П. З. и
В. А. З.а (л. 43 от делото), с която същите са поканени да извършат доброволно плащане на
техни извънсъдебни задължения за неплатена топлинна енергия и услуга за дялово
разпределение, отнасящи се за фризьоро – козметичен център с адрес: ...., ет. 2, с инсталация
№ ********** и договорна сметка № **********, чиято обща стойност се равнява на 2
412,33 лв. – главница и лихва, начислена към датата на плащането. Действително,
представената покана касае задължения, които според ищеца се дължат към 07.06.2021 г., т.
е. след края на исковия период, но сборът на общо посочената главница от 2 412,33 лв. се
различава от сбора на главниците, които се претендират по настоящото дело, т. е., поражда
се съмнение дали представената покана не касае други задължения на ответника, а не
процесните такива. В случая, дори да се приеме, че процесните вземания са включени в
отразената в поканата сума за главница от 2 412,33 лв., то също не може да се направи извод,
че същата е годна да постави ответника в забава. Това е така, тъй като в представеното към
поканата известие за доставяне, адресирано до ответника С. З. (л. 44 от делото), е отразено,
че пратката е останала „непотърсена“ без да е налице удостоверяване реално тя да е
достигнала до адресата си, респ. да е получена от него. Нещо повече, прави впечатление, че
поканата е изпратена единствено на адреса на топлоснабдения имот, но не и на
регистрираните поС.ен и настоящ адрес на ответника С. З., които видно от служебно
изготвените в хода на заповедното дело справки, се различават.
Поради изложеното, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователни.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 19959/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 39,81 лв. – платена
6
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и на 678,04 лв. – платена държавна такса,
депозит за особен представител на ответника, депозит за СТЕ, както и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя – ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните му представители, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответника не следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, с оглед липсата на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК ,,,,,, със седалище и
адрес на управление: ..... Б срещу С. П. З., ЕГН **********, с адрес: ....., установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че С. П. З. дължи на .....
сумите, с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 1
873,49 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. по отношение на имот, находящ се в г...., фризьоро-козметичен център, с аб. №
...., както и 27,47 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.04.2022 г. до окончателното им заплащане,
за които суми по ч. гр. дело № 19959/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 1 873,49 лв. до пълния предявен размер от 1 913,42 лв., или за размера от 39,93
лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
както и исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
337,59 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 01.07.2019 г. до 06.04.2022 г., както и за сумата от 5,87 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за такса за услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.04.2022 г.
ОСЪЖДА С. П. З., ЕГН **********, с адрес: ....., да заплати на ....., ЕИК ,,,,,, със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 39,81 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 19959/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 678,04 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца ..... – .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7