Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 17. 02. 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на девети февруари
през двехиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1573
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делба на недвижим
имот, втора фаза по извършване на делбата.
С
влязло в сила решение от 18. 08. 2020 год., постановено по същото дело,
Плевенският районен съд е допуснал да се извърши делба между П.Р.П. ***, ЕГН **********,
и Ц.Х.И. ***, ЕГН **********, върху следния недвижим имот: *** в *** по плана
на ***, с площ от 1 020 кв. м., заедно с жилищна сграда, лятна кухня с
площ от 19, 95 кв. м. и две стопански сгради, при съседи: изток- *** на *** и ***на
*** и ***, запад- *** на ***; юг- ***; север- *** на ***. Делбата е допусната
при два равни дяла: по един за всеки от съделителите П.Р.П. и Ц.Х.И..
По
делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза за пазарната цена
на имота, допуснат до делба, и за неговата поделяемост. От същото е видно, че
делбеният имот е неподеляем и е на стойност 20 600 лв.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира, че в конкретния
случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 349 ал. 2 от ГПК за
възлагане на процесния недвижим имот на съделителя П.П.. Съгласно визираната по-
горе разпоредба, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който
при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може
да поиска да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари. Следователно възлагането по чл. 349
ал. 2 от ГПК е допустимо при четири кумулативни предпоставки: съсобственият
имот да е жилище, съсобствеността да е възникнала по наследяване, наследникът
да е живял в жилището при откриване на наследството и да не притежава друг
жилищен имот към момента на извършване на делбата. В разглеждания случай е
видно, че съсобствеността между страните е възникнала на основата на договор за
покупкопродажба, т. е. имотът няма наследствен характер. При тези обстоятелства
е недопустимо да се извършва възлагане по чл. 349 ал. 2 от ГПК и делбата следва
да се извърши с изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан /в
този смисъл е и т. 8 от ТР № 1 от 19. 05. 2004 год., ОСГК на ВКС на РБ/. Допълнително
съображение в подкрепа на горния извод се открива и във факта, че ищецът не е
представил доказателства, че не притежава друг жилищен имот.
При
това положение съдът приема, че единственият законосъобразен начин, чрез който
следва да се извърши делбата и ликвидира съсобствеността между страните, е
този, предвиден в разпоредбата на чл. 348 от ГПК и делбеният имот следва да се
изнесе на публична продан при цена 20 600 лв. От получената при проданта
цена следва да се образуват два равни дяла: по един за всеки от съделителите П.Р.П.
и Ц.Х.И..
При
този изход на делото съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна
такса върху стойността на дела си в размер на 412 лв. всеки един поотделно.
По
изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния
недвижим имот: ***в ***по
плана на ***, с площ от 1 020 кв. м., заедно с жилищна сграда, лятна кухня
с площ от 19, 95 кв. м. и две стопански сгради, при съседи: изток- *** на *** и
***на *** и ***, запад- *** на ***; юг- ***; север- *** на ***, на стойност
20 600 лв.
От
получената при публичната продан цена да се образуват два равни дяла: по един за всеки от
съделителите П.Р.П. и Ц.Х.И..
ОСЪЖДА П.Р.П. ***, ЕГН **********,
и Ц.Х.И. ***, ЕГН **********, да заплатят държавна такса по сметка на
Плевенския районен съд в размер на 412 лв. всеки един поотделно.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: