О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№                            04.02. 2014 г.                     гр.Търговище,

 

Търговищкият окръжен съд,                         гражданско отделение,

На четвърти  февруари                                            2014 година

в ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

             

             

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

гр.дело № 81,   по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от адвокат Б., пълномощник на ответницата Я.Д. ***, в която моли,  съдът да измени решението в частта за разноските, тъй като според него държавната такса по иска за унищожаване на покупко-продажбата на имот, следвало да се определи по друг ред, а не по данъчната оценка на имота. Следвало да се приложи чл. 71, ал. 2 от ГПК и таксата да се определи върху ¼ от данъчната оценка, защото се касаело до иск за право на собственост.

Съдът счита, че молбата е допустима. Макар адвокат Б. да не е представил списък за разноските, то в случая се касае не до разноски, които той е направил и са неправилно присъдени или компенсирани от съда, а до държавна такса, която се определя на базата на цената на иска.

По тази причина и съдът намира, че препис от молбата не следва да се връчва на ищцовата страна, тъй като тя е освободена от държавна такса.

В случая не се спори относно това каква е данъчната оценка на имота.

Касае се до иск за унищожаване на правна сделка, с предмет – прехвърляне право на собственост върху недвижим имот. Цената на иска се определя по реда на чл. 69, т. 4, във връзка с т. 2 от ГПК – върху данъчната оценка на прехвърления имот. Предмет на делото е не спор относно собствеността на имота, а унищожаването на правната сделка. Затова и чл. 71, ал. 2 не се прилага. Той касае само случаите, в които се водят осъдителни или установителни искове, по които се спори относно собствеността на вещното право. Спорът за унищожаване на правната сделка няма за предмет самото вещно право, а порок във волята на прехвърлителя. В тази връзка ТОС има трайно установена съдебна практика и няма каквито и да било противоречия и неясноти по въпроса. Такава е практиката и на ВнАпел.съд, който е давал и конкретни указания на съдилищата от Апелативния район в този смисъл. Действително има състави на ВКС, които приемат тезата на адвокат Б., но това становище не се споделя от ТОС, защото то излиза извън конкретния смисъл на нормата, която е много точна и ясна. Има и други състави на ВКС, които прилагат тезата на настоящия състав. Тълкувателно решение по въпроса обаче няма. Затова и съдът прилага правото съобразно собственото си убеждение и съвест.

По изложените съображения, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат Б., пълномощник на Я.Д. ***, за изменение на решението в частта, относно осъждането за държавна такса  по иска по чл. 31 от ЗЗД, като същата бъде намалена от 3484,70 лв., на 871,17 лв., като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на ответницата Д. и на ищцата.

Препис от същото да се връчи на ответницата ведно с указанията за внасяне на държавната такса по жалбата, оставена без движение.

Срокът за внасяне на държавната такса по жалбата, ще тече от деня на влизане в сила на настоящото определение или от изменението, ако то бъде допуснато.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: