Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна,
14 юли 2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на шести
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело
№ 1046 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
на ОБЩИНА – Град ВАРНА, чрез ю.к.Й.против Решение № 517 от 05.02.2020 година,
постановено по гр.дело № 10 907/2019 година на ВРС, с което съдът е уважи
предявения иск и е осъдил въззивника да заплати в полза на Л.Б.Н., ЕГН **********
сумата от 1 000 /хиляда/ лева, частичен
иск от сума в общ размер от 12 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат от увреждане – контузия на десния
долен крайник, настъпило на 07.01.2017 година, поради подхлъзване и падане на
заледен и непочистен от сняг и лед тротоар в гр. В на ул. „В.П.“ №**,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
07.01.2017г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.49 ЗЗД, както
и сумата от 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/,
представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
С
жалбата си въззивника моли съдът да отмени атакуваното решение, като неправилно
и противречащо на наличните по делото доказателства.Излагат се доводи, според
които съдът превратно е тълкувал както закона, така и представените от тях
писмени и гласни доказателства.Излага се още, че не е налице причинно – следствена връзка между
задълженията на Община – Варна и причинените травматични увреждания.Излага се
още, че почистването на тротоарите пред магазините и сградите е задължение на
тези, които ги ползват.По същество искането е атакувания съдебен акт да бъде
отменен, а претенцията – отхвърлена.
В
срока по чл.263 от ГПК против жалбата е бил депозиран отговор от страна на
въззиваемия Л.Б.Н., чрез адв.С., с които те настояват решението да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника,
които е редовно призован, се представлява от ю.к.С., която поддържа въззивната
си жалба.
Въззиваемата страна, в лицето на Л.Б.Н., чрез
адв.С. оспорва жалба и моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна
с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред ВРС
съдебното производство е било образувано по искова претенция на Л.Б.Н.,
ЕГН ********** ***, по чл.49 от ЗЗД, а
именно да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 000 / хиляда/ лева, частичен иск
от сума в общ размер от 12 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от
увреждане, настъпило на 07.01.2017г. поради подхлъзване и падане на заледен и
непочистен от сняг и лед тротоар в гр. В.
на ул. „В.П.“ №**, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 07.01.2017г., до окончателното
изплащане на задължението.Според твърденията в исковата молба става ясно, че на
07.12.2017 година, сутринта времето е било неблагоприятно, със силен
снеговалеж, и множество заледени участъци.Ищеца е следвало да се види със свой
приятел и след проведената по между им среща, тръгнали да се прибират.Л.а. на
ищеца е бил паркиран в близост – на ул.“П.“ № **.Ищеца твърди, че на тротоара,
които е бил заледен и непочистен се е подхлъзнал и паднал, като в областта на
десен глезен веднага се появила и силна болка.Неговия приятел го подпомогнал,
изправил го и двамата се прибрали в жилището на ищеца.На место глезенът се
подул, което наложило транспортиране до Спешен център при МБАЛ „Света Анна“.Там
се установила и травма на дясна глезена става, с фрактура на латерален малеол и
му поставили гипсова имобилизация. На 10.01.2017г. посетил личния си лекар,
който му издал болничен лист за 14 дни, който впоследствие бил удължен за още
30 дни. На 21.02.2017г. бил прегледан от ортопед – травматолог и болничният бил
продължен за още 30 дни. На 21.03.2017г. отишъл на преглед и болничният бил
отново продължен за още 30 дни. Общият период на болничен бил 104 дни.
Ищеца сочи, че следствие на инцидента е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни страдания,
стрес, социални и битови неудобства. Сочи се, че въпреки дългия възстановителен
период, много често след фрактура на крайник не настъпва пълно възстановяване
на обема на движенията. При промяна на времето усеща болки в мястото на
счупване, изпитва дискомфорт и неразположение. Все още изпитва болки при
натоварване и ограничен обем на движения. Изпитва затруднения при шофиране.
Сочи и че изпаднал в депресия, че не може да обслужва нуждите си.
От фактическа страна пред ВРС е било изяснено, че на 07.01.2017г. Л.Б.Н.
е постъпил за преглед в 13:30 часа, като при прегледа е установена травма на
крак.От приобщените Болнични листи е видно, че той е бил в отпуск поради
неработоспособност, с наложен домашен режим на лечение в периода 07.01.2017г.
до 20.04.2017г. поради диагноза „счупване на външен малеолус вдясно и при
имобилизация“.
ВРС е приобщил и Справка от Национален институт по метеорология и
хидрология – филиал Варна от 09.01.2017г. с предупреждение за снеговалеж и
силен вятър на 10.01.2017г. /л.39/. В предупреждение от 04.01.2017г. /л.40/, е
отразено предстоящо рязко влошаване на времето с усилване на валежи от сняг,
които ще продължат и през следващото денонощие с образуване на значителна
снежна покривка в комбинация с вятър и заледявания.Също НИХМ – Варна е посочил,
че в периода от 6 до 10.01.2017 година средната температура е между -4 и -10
градуса, с валеж от сняг. На 06.01.2017г. снеговалежът е бил съпроводен от
силна виелица, а на 07.01.2017г. е имало и ледени отлагания.
Пред ВРС са били разпитани свидетелите свидетелите Х.М.Р. и К.Н.Н.,
които са изложили релевантни за процеса факти.
Според заключението на вещото лице по представената СМЕ на 07.01.2017г, в гр.
Варна, в участък със заледяване на тротоара по хода на ул."В.П.", Б.Л.Н.
се е подхлъзнал, паднал и контузил десния си долен крайник. След преглед и
образни изследвания, проведени същия ден в спешен травматологичен кабинет на
МБАЛ „Света Анна" гр. Варна при Н. е установено счупване в долния край на
малкия пищял. Счупването е извънставно, без разместване и е наложило гипсова
имобилизация, назначена за срок от 35 дни. Фрактурата е получена по механизма
на огъване, придружено с леко усукване и е възможно да е резултат на падане по
описания от пострадалия начин. Съгласно медицинската документация, диагнозата е
поставена клинично на същата дата, а образните изследвания от 14.37ч я
потвърждават. Предприетото лечение е гипсова имобилизация, която е метод на
избор при неусложнените с разместване извънставни фрактури на едната кост на
подбедрицата. Счупване от такъв порядък обуславя трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за период от 1,5- 2 месеца. Функцията на
крайника с възможност за обичайно физическо натоварване следва да е напълно
възстановена след третия – четвъртия месец. Няма данни при ищеца да са
възникнали усложнения във връзка със счупването и към настоящия момент.
При тези данни ВРС е приел, че исковата претенция се явява доказана и е
осъдил ответника да заплати търсената сума от 1 000 лева, частичен иск от
12 000 лева.
Виждането на ВОС е следното:
Константната
практика на ВКС на Р България сочи, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е безвиновна и гаранционно -
обезпечителна, но за да бъде ангажирана, следва вредите да са виновно причинени
от лицето, на което е възложено изпълнението на работата при и по повод на
която същите са настъпили.Тази отговорност също така е за чужди противоправни
действия и възниква, когато има вреди.Тоест отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице винаги когато вредите
са резултат на виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването
на определена работа.Следователно винаги, когато ищеца основава своите искания
на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно
действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е
осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата
грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и
вредите. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в
тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът е този, които с всички доказателствени средства, следва да
установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях
така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод
за наличието им.С оглед на това ищецът следва да посочи и изложи обстоятелства
относно това в какво се изразява виновното поведение на изпълнителя на
възложената работа.
На база на приложените доказателства –
Съдебно медицинска и разпити на свидетели , в лицето на Х.М.Р. и К.Н.Н., съдът прави извод, че именно в резултат на
съприкосновение между повърхността на тротоара и десен долен крайник на ищеца,
е получено нараняването / фрактурата/ посочена от вещото лице. Според
експертизата тази фрактура е извънставна, без разместване и е наложило гипсова
имобилизация, назначена за срок от 35 дни. Тя е получена по указания от
експерта начин - по механизма на огъване, придружено с леко усукване и е
възможно да е резултат на падане по описания от пострадалия начин.Съгласно
медицинската документация, диагнозата е поставена клинично на същата дата, а
образните изследвания от 14.37ч я потвърждават. Предприетото лечение е гипсова
имобилизация, която е метод на избор при неусложнените с разместване
извънставни фрактури на едната кост на подбедрицата. Счупване от такъв порядък
обуславя трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период от
1,5- 2 месеца. Функцията на крайника с възможност за обичайно физическо
натоварване следва да е напълно възстановена след третия – четвъртия месец.
Няма данни при ищеца да са възникнали усложнения във връзка със счупването и
към настоящия момент.
От
показанията на свидетелите Р.и Н.става ясно не единствено самото падането и
съприкосновението с тротоарната част, но и последващите болки и страдания преживени от ищеца –
подуването на долния крайник, болката, гипсовата имобилизация, невъзможността да се управлява МПС
- а ищеца е таксиметров шофьор.Според свидетелските показания той и
изпитвал постоянни болки; което е наложило и непрекъснато да бъде
обгрижван.Депресирал се, загубил кондиция.Състоянието му е изисквано
непрекъснати грижи.
На база на изложеното, настоящия
съд намира, че е налице
е противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на общината,
изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за поддръжка на
общинските улици в град В. в състояние,
непораждащо опасност за участниците в движението, които задължения произтичат
от разпоредбите на пар. 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА и чл.
8, ал. 3, чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл.
31 от Закона за пътищата. Според цитираните норми общинските пътища, улици,
булеварди са общинска собственост и се поддържат и ремонтират от съответните
общини. Обстоятелствата къде и по какъв начин е настъпило увреждането са
недвусмислени.Налице е причинна връзка между настъпване на произшествието и
противоправното поведение на общински служители, на които е било възложено
изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от ЗП.
Съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства
налага извода, че злополуката е настъпила заради непочистване, не опесъчаване
на заледен тротоарен участък.Доказано е и причиняването на неимуществените
вреди на ищеца в резултат на настъпилия инцидент.Последните вреди се изразяват
в претърпени от ищеца болки и страдания, както и допълнителни негативни изживявания
от преживените неудобства и социални ограничения.При определяне размера на
обезщетението настоящият състав съобрази разпоредбите на чл.чл. 51,
ал. 1 и 52 ЗЗД, както и следните обстоятелства, относими към тази
преценка и установени от заключението на Съдебномедицинската експертиза на
вещото, както и от приетите като писмени доказателства медицински документи, и
намира, че ВРС справедливо е уважил претенцията.
С
оглед изхода на процеса, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 360
/триста и шестдесет/ лева – съдебно деловодни разноски – адвокатски хонорар.
На основание,
горното, ВОС,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 517 от 05.02.2020
година, постановено по гр.дело № 10 907/2019 година на ВРС, осми състав.
ОСЪЖДА
Община Варна,
с адрес: гр.Варна, бул.”Осми приморски полк” №43, представлявано от Кмета Иван
Портних, да заплати на Л.Б.Н., ЕГН ********** сумата в размер на 360 /триста и
шестдесет/ лева, представляващи съдебно – деловодни разноски – адвокатски
хонорар пред ВОС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: