Решение по дело №2234/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. Д. Р., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], със съдебен адрес и адрес за призоваване: адв. С. Г. К., АК - Бургас, [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0288-000266 от 30.10.2024 г., издадена от Е. Ш. – полицейски инспектор към ОДМВР – Враца, РУ - Козлодуй, с която на основание чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 10 месеца, като са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № А 0203 КВ.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие на материалния закон и процесуалните правила. Р. сочи, че е "дал" процесното МПС на един румънец в Германия, като румънецът не му е заплатил „колата и е изчезнал“. Жалбоподателят е обявил за издирване МПС -то в Германия, като вероятно румънецът е препродал автомобила на български гражданин. В заключение се иска от съда да отмени издадената ПАМ. Претендира се присъждане на разноски. Не се представят доказателства в подкрепа на тези твърдения.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. Д. Р., редовно призован, не се явява и не се представлява. Не ангажира доказателства.

Ответникът - полицейски инспектор към ОДМВР – Враца, РУ - Козлодуй – Е. Ш., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

По делото е постъпила административната преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

На 30.10.2024г., около 11.55ч., в село Бутан, обл.Враца по [улица]кръстовище с [улица]полицейски служители при РУ - Козлодуй спрели за проверка лек автомобил БМВ 320 Д с peг. № А 0203 [жк], служителите установили, че автомобилът се управлява от Ц. М. Б. – 17 годишен ученик, който е неправоспособен и МПС е собственост на жалбоподателя Г. Д. Р.. За установеното в рамките на проверката П. Г. – полицейски инспектор в РУ – Козлодуй съставил на Ц. М. Б. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 549584 от 30.10.2024 год., за това, че управлява лек автомобил БМВ 320 Д с peг. № А 0203 КВ, собственост на Г. Д. Р., без да е правоспособен водач - административно нарушение по чл.150 от ЗДвП. Актът е подписан от Ц. М. Б. без възражения.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства.

Впоследствие, със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0288-000266 от 30.10.2024 г., издадена от Е. Ш. – полицейски инспектор към ОДМВР – Враца, РУ - Козлодуй, на Г. Д. Р., на осн. чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП, е била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 10 месеца, като са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № А 0203 КВ.

Заповедта е връчена на Г. Д. Р. на 13.11.2024 г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх. № 288000-6835/29.11.2024 г. по описа на РУ- Козлодуй при ОДМВР – Враца, изпратена по пощата с печат на пощенския плик с дата 27.11.2024 год.

По делото са представени Заповед № 369з-3066/01.11.2023 г. на ВПД директор на ОД на МВР [населено място], издадена във връзка с т.1.3 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, АУАН серия АД № 549584 от 30.10.2024 год., издаден от П. Г. – полицейски инспектор в РУ – Козлодуй, справка за служебна промяна на регистрация на МПС, видно от която МПС е собственост на Г. Д. Р., справка за нарушител/водач на Ц. М. Б., видно от която същият не притежава СУМПС. Представена е и Докладна записка от актосъставителя П. Г. – полицейски инспектор в РУ – Козлодуй, адресирана до Началник РУ – Козлодуй, както и сведения от Ц. М. Б., описващ случилото се и заявяващ, че му предстои да изкара шофьорски курс.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок, като съдържа необходимите форма и реквизити, поради което съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0288-000266 от 30.10.2024 г., издадена от Е. Ш. – полицейски инспектор към ОДМВР – Враца, РУ - Козлодуй, е изготвена от компетентен орган, съобразно нормата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП и заповед № 369з-3066/01.11.2023 г. на ВПД директор на ОД на МВР [населено място] /л.4 от делото/, издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми, съгласно чл.59, ал.2 АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, б. а ЗДвП, предвиждаща: "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година; ". Посочен е вида и срока на наложената ПАМ. Като фактическо основание в ЗППАМ са описани датата и мястото на констатираното управление на МПС, като изрично е посочено, че собственото на жалбоподателя МПС лек автомобил БМВ 320 Д с peг. № А 0203 КВ е управлявано от неправоспособния Ц. М. Б., с посочено в ЗППАМ ЕГН на водача, което в случая е безспорно установено. Т.е. индивидуализиран е лекия автомобил, посочен е неговия собственик и е описано, че се касае за хипотезата на управление на МПС, собственост на лицето, на което се налага ПАМ, от неправоспособен водач. Посочена е и конкретната разпоредба от ЗДвП, която Ц. М. Б. е нарушил, управлявайки процесното МПС, без да е правоспособен водач – чл.150 от ЗДвП. Цитиран е и съставения АУАН серия АД № 549584 от 30.10.2024 год. Предвид изложеното, съдът намира, че ПАМ не е издадената в нарушение на принципа на чл.35 от АПК.

Заповедта е и материално законосъобразна.

Нормата на чл.171, т.2а, б. а ЗДвП съдържа няколко основания за прилагането на ПАМ, като в оспорената пред настоящия състав заповед се установява едно от тях - управление на МПС без водачът да притежава съответното свидетелство за управление. В заповедта това основание изрично е упоменато.

В настоящият случай, предпоставките за правилното прилагане на ПАМ са две - заповедта да има за адресат собственика на МПС и МПС да е било управлявано от лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.

Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.4.

Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Свидетелството за управление на МПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория.

В случая, от материалите по делото, в т.ч. справка за нарушител/водач на Ц. М. Б., се установява, че водачът на МПС – Ц. М. Б. е управлявал лекия автомобил без да притежава свидетелство за управление на МПС, а и същият е непълнолетен.

Следователно, в случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице, като е изпълнено изискването моторното превозно средство да е управлявано от лице, което е неправоспособно. Субективното отношение на собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав, следователно твърденията на жалбоподателя Г. Д. Р., касаещи преминаването на фактическата власт върху процесното МПС са ирелевантни за прилагането на ПАМ. Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това е без правно значение. Законът допуска засягане на правата на собственика на МПС, с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от ЗДвП, а именно: опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.

В разпоредбата на чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В случая, компетентният орган е определил срок от 10 месеца, като настоящият съдебен състав намира, че с така определения срок е постигнат справедлив баланс между правата на засегнатото лице и интереса на обществото, поради което не е допуснато нарушение на принципа за съразмерност. За органа, прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката – от шест месеца до една година, като в случая административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока, която съдът не е компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона.

Заповедта за прилагане на ПАМ е съобразена и с целта на закона, регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.

С оглед на всичко изложено по-горе следва да се заключи, че ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита, а оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото, а именно отхвърляне на оспорването и след като не е налице заявено искане за присъждане на разноски от страна на административния орган - ответник по делото, чийто акт се оспорва, разноски по делото не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Д. Р., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], със съдебен адрес и адрес за призоваване: адв. С. Г. К., АК - Бургас, [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0288-000266 от 30.10.2024 г., издадена от Е. Ш. – полицейски инспектор към ОДМВР – Враца, РУ - Козлодуй, с която на основание чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 10 месеца, като са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели № А 0203 КВ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.