Р
Е Ш Е Н И Е
№ 18.04.2019
година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На
09 април 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
К.
Секретар: ИВЕЛИНА ИВАНОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА К.
гр.дело №
325 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК.
Ищецът П.Д.К.
твърди, че е собственик на имот, находящ се в: гр. Стара Загора, ул. „Света
Троица” 79, ап.36. Същият е клиент на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД с
клиентски № **********, ИТН 2052174.
Заявява, че
преди няколко дни получил писмо изх. № 6405610/08.01.2019г., ведно с приложени
към него документи, с което ответното дружество уведомило абоната, че при
проверка, извършена на 24.01.2017 г. от служители на Електроразпределение Юг
ЕАД от обект с ИТН 2052174 бил демонтиран за експертизна проверка електромер с
фабр. № *********, като от служители на БИМ било констатирано, че провереният
електромер бил манипулиран и не отчитал, за което бил издаден Констативен
протокол № 564/2018 г. на БИМ Пловдив.
Твърди, че стриктно
спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответното
дружество. Заявява, че не е манипулирал електромера си, нито знаел за
извършване на подобно действие от друго лице.
Към момента не
е заплатил така начислената сума в размер на 626,60 лв. и счита, че не дължи
плащането и към ответното дружество, предвид което за него възниква правния
интерес да предяви настоящият отрицателен установителен иск.
Счита, че допълнително начислената сума за
ел.енергия по процесната фактура е не дължима към ответника.
Счита, че
допълнително начислената електрическа енергия е начислена от ответното
дружество неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия
на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила.
Ищецът по
никакъв начин не е бил уведомяван от представител на ответното дружество за
извършената проверка, нито е присъствал на нея.
В приложеното
към иска копие от Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ
№ 319816 е записано, че процесния електромер, който отчитал разходваната
ел.енергия се намирал в заключено електромерно табло. За това табло той нямал
ключ и то се намирало извън неговия имот. От същия протокол било видно, че
последния бил съставен в присъствие на двама свидетели, чиито имена били абсолютно
нечетливи и които не били идентифицирани.
Намира също,
че протоколът бил съставен в нарушение на визираните в ПИКЕЕ правила. Съгласно
чл. 47, ал.1 от ПИКЕЕ при извършване на проверка по реда на чл. 43 и чл. 44 от
ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. В ал.2 е
разпоредено, че протоколът се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и от клиента или негов представител. При отсъствие на клиента
при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го
подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не
са служители на оператора на съответната мрежа. /чл. 47, ал.3 от ПИКЕЕ/.
Смисълът на нормата е да присъстват свидетели на действията на служителите на
оператора, които да не са в специални отношения с последния, за да могат и пред
съда да потвърдя извършването на съответните действия на служителите на
оператора, т.е. да се гарантира максимална обективност и коректност на
проверката в отсъствието на клиента. Именно така, чрез присъствието на
безпристрастни свидетели, които могат да бъдат идентифицирани, би могло да се
установи обективно дали клиентът е потърсен преди извършването на проверката,
дали отсъства и ако е така - тя да се извърши пред свидетели. Процесният
констативен протокол е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.3 от
ПИКЕЕ, тъй като формата и реквизитите му не отговарят на посочените законови
изисквания. Положените подписи на свидетели били на две лица, които не били
индивидуализирани с трите си имена, адрес, ЕГН, не било посочено и качеството
на същите. Като вид документ констативният протокол бил частен свидетелстващ,
удостоверяващ изгодни за издателя му факти, и когато същият бил съставен в
нарушение на процедурата, посочена в подзаконовия нормативен акт – ПИКЕЕ, той
не можел да се ползва за пряко и пълно доказване на обстоятелствата, посочени в
него.
Не оспорва
обстоятелството, че на процесната дата – 24.01.2017 г. е извършена проверка от
служители на ЕВН ЕР ЕАД и електромер с фабр. № ********* е бил демонтиран в
отсъствие на абоната.
Предвид
разпоредбите на ГПК, касаещи разпределението на доказателствената тежест в
гражданския процес, в тежест на доставчика на електрическа енергия е да
установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на
неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи
сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа
енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа
енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Липсва защита на
интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период,
предприета от страна на дружеството - монополист, при неустановен период на
грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия. В настоящия случай
не става ясно как точно ответникът е формирал периода на неточно отчитане на
СТИ на абоната – за времето от 90 дни, липсват данни относно обстоятелствата,
въз основа на които е определен периодът за корекция и липсвагг документи,
обосноваващи тази корекция.
Твърди, че
липсвали и данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което да са настъпили
вреди на дружеството – ответник и тези вреди да са в причинна връзка именно с
виновното действие или бездействие на потребителя. Подобни действия или бездействия
върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Следва да се отбележи
още, че електромерът се намирал извън имота му и никой освен служители на ЕВН
„България Електроразпределение” ЕАД нямал физически достъп до него. В този
смисъл дори и да били налице неточности при отчитането и измерването на
ел.енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца. Съгласно чл.
44 от Закона за измерванията, лицата, които използват средства за измерване, са
длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за
последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях
лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия
било да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението
за поддържане на СТИ – изправност от страна на електроразпределителното
дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя,
чрез извършване на корекция на сметката му за минал период. СТИ били
собственост на ответника и като такива задължението за поддържането им в
техническата изправност принадлежи именно на електроснабдителното дружество. В
изпратеното до ищеца писмо липсвала информация, затова кога била извършена
последната проверка на СТИ, което имало връзка и би повлияло на периода на
извършената корекция, тъй като без такава информация и в случай, че такава
проверка не била направена, не можело да се определи началният момент, от който
се била появила отрицателната грешка в отчитането на СТИ. Подобни действия на
извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата било налице
неотчитане или неточно отчитане на ел.енергия, от своя страна би довело до
евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество.
Счита, че
липсвало каквото и да било законово основание за извършената корекционна
процедура.
Твърди, че ответникът
обосновавал вземането си против ищеца с твърдението, че сумата била начислена
на основание разпоредбите на чл.48 от ПИКЕЕ. Според чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ,
когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата се установи грешка над
допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване
или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка,
количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в
договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел IX от ПИКЕЕ за
оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ, когато операторът
извършвал проверка на измервателните системи задължително се съставял протокол,
който следва да бъда подписан както от представители на оператора, така и от
клиента или негов представител /чл.47, ал.2 ПИКЕЕ/. Цитираните норми били въведени
с Правилата приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране,
обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и са влезли в сила на 15.11.2013г., по арг.
от чл.5, ал.5 от КРБ. Тези правила били издадени на основание на законовата
делегация предвидена в чл.83 от Закона за енергетиката. С тази норма на
държавната комисия е възложено да издава подзаконови нормативни актове относно
устройството и експлоатацията на електроенергийната система, като материята,
която регулаторът имал право да урежда нормативно била изрично посочена. В
точка 6 на чл. 83 е посочено, че комисията приема Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В случаите на
делегиране на нормативна компетентност органът, комуто тя е възложена, може да
я упражнява само в границите определени в законовата разпоредба, чрез която е
извършена делегацията. В противен случай той би излязъл от рамките на
компетентността си, което би довело до незаконосъобразност на издадения
нормативен акт. Този извод следва от разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗНА, според
който компетентността за издаване на нормативни актове не може да бъде
прехвърляна, от което следва, че делегирането е изключение, като обхваща само
изрично предвидени в закона предели. Това се потвърждава и от чл. 12 от ЗНА,
според който актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за
която е предвидено той да бъде издаден. Анализът на разпоредбата на чл.83, т.6
от Закона за енергетиката води до единствения правилен извод, че комисията е
компетентна да определи нормативно правила относно принципите, начините,
местата за измерване, както и реда за установяване на случаите на неизмерване,
неправилно или неточно измерване на електроенергията. Регламентирането на ред
за установяване на случаите на неизмерена, неточно и/или неправилно измерена
ел.енергия се отнася не до отговорността на потребителя на ел.енергия или
разпределението на риска от неправилно отчитане на доставена енергия. То засяга
единствено способите, по които да бъде установено наличието на неправилно
измерване и надлежното му документиране, т.е. разпоредби относно начина на
извършване на проверките на средствата за търговско измерване и
регламентирането на действията на служителите при установяване на неточност в измерването.
По своята същност нормите отнасящи се до преизчисляване на неизмерената или
неправилно измерена енергия, въвеждат форма на обективна отговорност за вреди,
изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягат неизпълнение на
задължения на потребителя, докато не се установи, че неизмерването е резултат
от негово виновно поведение – арг. от чл.82 ЗЗД. Нещо повече, предвид
разпоредбата на чл.120, ал.1 ЗЕ, според която средството за търговско измерване
е собственост на електроразпределителното предприятие, несвоевременното
извършване на контрол относно годността му, представлява неизпълнение на
задължения на доставчика. Това е така, защото той ползва уреда за измерване на
консумираната от потребителя електроенергия и носи задължение да го поддържа в изправност.
Случаите на обективна отговорност са отклонение от принципа, че без вина няма
отговорност и се регламентират от нормативен акт със силата на закон, тъй като
предполагат първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на
облигационното и търговското право – арг. от чл. 3, ал.1 ЗНА. За уреждане на
други отношения от същата материя, съгласно чл.3, ал.2 от ЗНА, може да се
издава подзаконов нормативен акт. Трябва да се има предвид обаче, че дори
когато подзаконовият акт създавал първична уредба, тя следва да е в
съответствие с нормите от по-висока йерархия, включително с тези, от които се
извеждат правни принципи, каквито са чл.81, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. Този извод се
налага и от чл.15, ал.1 и 3 от Закона за нормативните актове. От гореизложеното
следва изводът, че разпоредбата, която регламентирала отговорността на
потребителя и субективното право на доставчика на ел.енергия да получи плащане,
компенсиращо стойността на неизмерената, респективно неправилно измерената
енергия, е необходимо да бъде установена с норма на специалния закон, уреждащ
обществените отношения във връзка с покупко-продажбата на електроенергия. Това
в случая е Законът за енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто в случая
представляват ПИКЕЕ, може единствено да допълни и уточни законовата норма, като
установявал нормативно методиката, по която следва да става преизчисляването.
Цитираното
по-горе решение № 12897/01.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/ 2014 г. е
отменено с решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016г. от
петчленен състав I колегия на ВАС. С това решение ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.3
от протоколно решение № 147/14.10.2013 г., обн, в ДВ бр.98/12.11.2013 г. са
отменени изцяло, с изключение единствено на чл.48,49,50,51 от този акт. Видно
от мотивите на решението единствената причина ПИКЕЕ да не били отменени изцяло
било оттегляне на оспорването в частта му касаеща тези четири разпоредби от
страна на дружеството – жалбоподател. С решението си петчленния състав на ВАС приел,
че при приемането на ПИКЕЕ, ДКЕВР е допуснала нарушения в административно
производствената процедура при приемането на правилата. Те се изразяват в
нарушение на императивни правни норми, а именно чл. 77 АПК и чл.26, ал.2 и
чл.28, ал.3 от ЗНА. Според решаващия съдебен състав допуснатите при приемането
на ПИКЕЕ нарушения са от категорията на съществените, т.к, посочените
разпоредби се явяват гаранция за формиране на волята на съответния приемащ
нормативния административен акт орган, при съобразяване на основните принципи
на чл.4, чл.8 и чл. 12 АПК – за законност, равенство и достъпност, публичност и
прозрачност и тези по чл.26, ал.1 ЗНА.
От изложеното
по-горе може да се направи единствения правилен извод, че ПИКЕЕ на които се
позовава ответникът, за да обоснове корекцията на сметка за стар период са
изцяло незаконосъобразни.
С решение №
2315 от 21.02.2018 г. постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017 г. като
незаконосъобразни са отменени и разпоредбите на чл.48,49,50,51 от ПИКЕЕ.
По въпроса за
правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките
на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2,
т.6 и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11,2013
г., при условие, че корекцията се извършвала при действието на заварените Общи
условия, е налице трайна съдебна практика. Съгласно разясненията, дадени с
решение № 111/17.07.2015 г. по т, д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от
16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО, постановени по реда на
чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/201'2 г., в сила от 17.07.2012 г„ е въведено
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ, т. е. само при
предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че
има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена
електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф 199,
ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни актове и
общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов
нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф
199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на
чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия
да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.б ЗЕ. Такова
изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените
от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи
условия на последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не
и реда за това. Ето защо, и с оглед задължителните разяснения, дадени с
горепосочената съдебна практика, следва да се приеме, че не е осъществен
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят
не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.б ЗЕ да издаде и публикува
нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената
норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на
клиента, при наличие на основание за корекция.
Моли съда да
се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, че П.Д.К., ЕГН ********** с не дължи сумата от
626,60 лв. /шестотин двадесет и шест лева и шестдесет стотинки/, представляваща
сума за допълнително начислена ел. енергия, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
за електромер с фабричен № ********* за период: от 26.10. 2016 г. до 24.01.2017
г. за имот с ИТН 2052174, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Света Троица” 79,
ап.36.
Претендира
за разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД в законоустановения срок представя писмен
отговор, с който счита предявения иск за процесуално допустим. Ответникът твърди,
че претендираната сума била основателно начислена и дължима на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД. Моли съда да отхвърли изцяло иска, предявен от ищеца,
като неоснователен. Претендира за направените по делото
разноски. Подробни съображения излага в писмения отговор.
Съдът, като обсъди събраните
по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание, чл.124 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по
отношение на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД гр. Пловдив, че П.Д.К.
не дължи сумата от 626.60 лева по фактура № **********/08.01.2019г.,
за отчетен период 26.10.2016г.- 24.01.2017г. за измервателна точка на обект в гр.Стара
Загора, ул.Света Троица № 79, ап.36, под ИТ № 2052174.
Страните не спорят, че са в договорни
отношения: ответникът разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът е
потребител на такава енергия с клиентски номер **********. От представените по
делото писмени доказателства фактура № **********/08.01.2019г., писмо изх. № 6405610/08.01.2019г.,
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 319816/24.01.2017г.
на ЕВН ЕР, се установява, че на 24.01.2017г. е извършена проверка на
състоянието на измервателното средство на адрес в гр.Стара Загора, ул.Света
Троица № 79, ап.36. При проверката е констатирано, че има съмнение за
манипулация на електромера. При проверката са присъствали свидетели.
От приетото по делото заключение
на съдебно – техническата експертиза се установява, че процесният електромер е отварян
и манипулиран. Куплунгът Х2 на вторичната страна на токовия преобразовател е
изваден от основата си върху измервателната платка. Електромерът не съответства на техническите и
метрологичните изисквания и не измерва консумираната ел.енергия. Методът на
отчитане на неотчетена ел. енергия и методиката за остойностяването й в
конкретния случай са приложени правилно, в съответствие с чл.48 ал.1 т.1Б и
чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи :
Предявеният иск има
за предмет установяване на недължимост на сумата, начислена от ответника за
електроенергия, след едностранно коригиране
на сметката му, при което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответника е
да докаже основанието, от което произлиза вземането му,
т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от
ищеца за доставената за
процесния период електроенергия.
В настоящото производство е спорно именно
основанието, поради което ответното дружество иска ищецът да му заплати процесната сума. Ответникът
обосновава това свое искане с
твърдението, че сумата е начислена на основание чл.51 ал.1 във връзка с чл.45,
ал.1 от ПИКЕЕ във връзка с чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ. Счита, че в горепосочените разпоредби изрично е предвидена
възможността, когато при проверка на СТИ се установи грешка над допустимата,
неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е
появила установената грешка, количеството ел. енергия да се определя съгласно
процедурата в раздел IХ, чл.51 и
чл.45 от ПИКЕЕ, които имат юридическия ранг на подзаконов нормативен акт.
Съгласно
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, редакцията ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012г.,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми предвидени в Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа
енергия, както създаването и поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията със средствата за търговско измерване. С други думи законодателят
е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ -
нормативен акт по правната си същност, а не в общите условия на договорите,
които не са нормативен акт. Действащите ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация.
Съгласно чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 се
установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила,
неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е
появила установената грешка, количеството ел. енергия се определя, съгласно
процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел
IХ от тези правила за оператора за
разпределителната мрежа. След като липсва в действащото законодателство
възможност за едностранна промяна от доставчик на доставено количество
електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законово
основание такава санкция да се уговаря в договорите и общите условия.
Аргумент в подкрепа на извода, че
корекционните процедури следва да бъдат установени в ПИКЕЕ са и нормите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ,
според който текст общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Такава регламентация съдържа и нормата на чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, според който
също общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката съгласно
правилата по чл.83, ал.1, т.6 3Е. Видно
е, че самите норми не установяват право за едностранна корекция, а ред за
уведомяване на клиентите при извършена корекция, а корекцията следва да бъде
извършена съгласно Правилата на ЗЕ. Следователно липсата на нормативна уредба,
даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на
корекция за минал период, изключва възможността да се направи това (Р-29-2011,
II т.о.; Р-44-2012, II т.о.).
От заключението на вещото лице се установи безспорно, че е налице манипулация,
водеща до пълно неизмерване на ел.енергия.
Съгласно чл.35, ал.4 от ОУ на ЕВН ЕР, неправомерното въздействие върху
средството за търговско измерване на електрическа енергия се установява чрез
съставен протокол, а според чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР в случай на съставен
протокол, той се подписва от представители на дружеството и клиента, а ако
последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, същият се подписва
от свидетели, след което се изпраща на клиента за запознаване. Видно от
доказателствата по делото този ред в случая не е спазен, като клиентът не е бил
уведомен за проверката, нито е присъствал при съставянето на протокола. В
протокола са посочени имената на двама свидетели, които са го подписали, но
това изискване не цели единствено съставянето на протокола от формална страна. Свидетелите
са посочени само с две имена и без адреси, т.е не са индивидуализирани по такъв начин, че в
евентуален съдебен процес чрез показанията си като свидетели да посочат
непосредствено възприетите от тях факти и обстоятелства. Съставеният протокол
представлява неподписан от ищеца частен свидетелстващ документ, удостоверяващ
изгодни за издателя му факти, поради което не може да бъде противопоставен на
ищеца. Следва ответникът да докаже факта на неправомерното въздействие върху
електромера от страна на потребителя чрез всички допустими съгласно ГПК
доказателствени средства. В случая това не е налице, поради което ответното
дружество неправомерно е коригирало сметката на потребителя за минал период.
По въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да
коригира сметките за минал период, различните състави на ВКС приемат, че за
доставчика не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която
да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143,
т. 6 ит.8 от ЗЗП и
поради това са нищожни по силата на чл.146, ал. 1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй
като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия. Прието е, че коригирането на сметките на вече доставена
електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната
електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания
в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Установената манипулация
върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да
извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на
електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия
на потребителя, които влияят върху функционирането на електромера и върху
точното отчитане на ползваното количество енергия.
Действително, с оглед последните изменения в
Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, извършването на корекция
на сметка е изрично уредено, чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл.83
ал.1 т.6 от ЗЕ и общите условия по чл.98а от ЗЕ. Приети и в сила от
12.11.2013г. са Правила за измерване на количеството ел.енергия / ПИКЕЕ/, които
регламентират реда и начина за проверка на СТИ, начинът на констатиране на неправилно отчитане на СТИ. Приемането на тези правила не променя изводите на Върховния касационен
съд, че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки един отделен случай
неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на
последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана
енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира, че е
недопустимо едностранно, с приемането на правила, да се въвежда обективна
отговорност на потребителя. В тази насока е и практиката на Европейската
общност. Принципите на Европейското законодателство в тази област са посочени
категорично и конкретно в приложимата Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на съвета от 25.10.2012 година относно енергийната ефективност. Директива
2012/27/ЕС е публикувана в Официалния вестник на ЕС на 14.11.2012г. и е влязла
в сила след двадесет дни. Държавите членки са задължени да въведат в сила
законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се
съобразят с тази директива до 5 юни 2014г.
С оглед на гореизложеното и доколкото по делото не се установи, а
в тежест на ответника е да го направи, че е
доставил конкретно количество електроенергия на ищеца за процесния период 26.10.2016г.- 24.01.2017г. на стойност 626.60 лева по фактура № **********/08.01.2019г., то съдът приема, че искът е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски в размер на 350 лв., съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно предвид разпоредбата на чл.7 ал.2, т.1
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
при интерес до 1 000 лева
възнаграждението за адвокат е 300 лева.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.124 ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул. Христо Г.Данов № 37, че П.Д.К., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, офис 9, чрез адв. И.П. НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н
„Централен”, ул. Христо Г.Данов № 37, сумата от 626.60 лева по фактура № **********/08.01.2019г. за
измервателна точка на обект в гр.Стара Загора, ул.Света Троица № 79, ап.36,
под ИТ № 2052174 за отчетен период 26.10.2016г.- 24.01.2017г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н
„Централен”, ул.Христо Г.Данов № 37 ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.К., ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез адв. И.П. сумата от 350,00 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара
Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :