Присъда по дело №128/2022 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 39
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Христина Вълчанова
Дело: 20225520200128
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 39
гр. Раднево, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Х.В.
при участието на секретаря И.Д.С.
и прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от Х.В. Наказателно дело от общ характер №
20225520200128 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Е. З. А. – родена на ****г. в гр. ****, живуща в гр. *****,
българска гражданка, средно образование, безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН
********** ЗА НЕВИНОВНА в това, че на 04.02.2022г. в гр. Раднево нарушила мерки
против разпространяването на заразна болест по хората, визирани в заповед № РД 01 – 26
от 17.01.2022г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на
основание 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето и като лице,
поставено под карантина с предписание на здравните власти № 220129/828374 от
29.01.2022г., нарушила задълженията да не напуска мястото за настаняване, където е
посочила, че ще пребивава за посочения в предписанието срок – ****, като деянието е
извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, престъпление по чл.355,
ал.2, вр. ал.1 от НК, за което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Старозагорския окръжен съд в
петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
1

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда № 39 по НОХД № 128 по описа за 2022
година, на Районен съд Раднево

Повдигнато и внесено в съда e обвинение срещу Е.З.А. – родена на
*****, българска гражданка, средно образование, безработна, неомъжена,
неосъждана, ЕГН ********** за това, че на 04.02.2022г. в гр. Раднево
нарушила мерки против разпространяването на заразна болест по хората,
визирани в заповед № РД 01 – 26 от 17.01.2022г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание 61, ал. 2, чл.
63, ал. 4, 5 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето и като лице, поставено под
карантина с предписание на здравните власти № 220129/828374 от
29.01.2022г., нарушила задълженията да не напуска мястото за настаняване,
където е посочила, че ще пребивава за посочения в предписанието срок – гр.
Раднево, ул.„***** като деянието е извършено по време на епидемия,
свързана със смъртни случаи - престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Счита същото за категорично и безсъмнено доказано. Пледира подсъдимата
да бъде призната за виновна, като при определяне на наказанието съдът да
съобрази чистото й съдебно минало и наложи наказание в минимален размер
по отношение на двете предвидени наказания.
Защитата на подсъдимата А. - адв. Х. счита, че обвинението е
недоказано, моли за оправдателна присъда.
Подсъдимата Е.З.А. не се признава за виновна, дава обяснения по
същество, моли да бъде оправдана по предявеното обвинение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 16 от НПК, намира за
установено следното:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка по делото:
Подсъдимата Е.З.А. – родена на *****, българска гражданка, средно
образование, безработна, неомъжена, ЕГН ********** е неосъждана.
В хода на разследването е установено, че след завръщане от чужбина на
29.01.2022г. Е.З.А. получила предписание №220129/828374 от РЗИ - Хасково
да спазва 10-дневна карантина, започваща от същата дата, като за целта тя
следвало да не напуска мястото за настаняване, където ще пребивава, за
посочения в предписанието срок. Като място за изтърпяване на карантината в
предписанието бил посочен адрес в гр.Раднево ул. „****. Предписанието е
издадено на осн. чл.61 ал.6 от Закона за здравето и Заповед РД-01-
26/17.01.2022г. на министъра на здравеопазването и генерирано на таблет при
влизането на А. на територията на РБългария, от която дата тя е вписана като
карантинирана в Националната информационна система и карантината не е
1
отменяна след представен отрицателен тест за Ковид 19. На същата дата, т.е.
29.01.2022г. обв.А. била устно уведомена от св.Д.И.Д. – главен инспектор в
РЗИ – Хасково за издаденото предписание и срока на карантината.
На 04.02.2022г. свидетелите С.И. и А.В. – служители на РУ – Раднево, в
изпълнение на служебните си задължения спрели за проверка водача на лек
автомобил „****“ с рег.№ ****. При проверката било установено, че като
пътник в същия пътува Е.З.А., която следвало да спазва наложената й
карантина до 07.02.2022г. включително. При разпита в съдебно заседание се
установи, че действително колата, в която се е возила подсъдимата е идвала
от болницата, където А. твърди, че е ходила за да си направи ПСР тест след
изтичането на 72 часа от поставянето й под карантира. Т.е. показанията на
свидетелите- служители в РУП Раднево съвпадат с обясненията на
подсъдимата, поради което и съдът дава вяра на обясненията на подсъдимата
в тази им част. Това е водещия мотив на съда да оправдае подсъдимата, тъй
като същата е ходила за да си направи тест и евентуално да отпадне
карантината й.
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП Стара Загора ТО Раднево
се установява и потвърждава от събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, а именно: свидетелските показания на св. В.
И и Д както и приобщените по делото като писмени доказателства.
Съдът намери, че приобщените доказателства са непротиворечиви,
взаимодопълващи се като кредитира същите изцяло при формиране на
фактическите си изводи по делото.
Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, съдът
констатира, че обвинението на РП Стара Загора ТО Раднево е необосновано,
доколкото същото е недоказано от субективна и обективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, който
наруши наредба, правила или мерки, издадена против разпространяването
или появяването на заразна болест по хората, ако деянието е извършено по
време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със
смъртни случаи се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от 10
000. 00 /десет хиляди/ лева до 50 000. 00 /петдесет хиляди/ лева.
От логическото и граматическо тълкуване на нормата следва, че същата
е бланкетна, доколкото препраща по отношение на признаците на конкретния
престъпен състав към други нормативни актове респ. към изисквания на общ
административен акт, които имат за предмет уреждане на обществените
отношения във връзка с ограничаване разрастването на случаите на
заразяване на с COVID-19 на територията на цялата страна или на определен
район.
2
В случая, в обвинителния акт са изведени като нарушени изисквания на
общ административен акт - Заповед № РД-01-26/ 17.01.2022 г. на Министъра
на здравеопазването от 17.01.2022 г. на Министъра на здравеопазването, а
конкретно дължимото от дееца поведение във връзка със спазването на
изискванията по посочения общ административен акт е отнесено към
вмененото му с индивидуален административен акт - Предписание за
поставяне под карантина с № 220129/828374 на РЗИ - Хасково. По делото е
установено, видно от съдържанието на процесното предписание, че същото е
издадено на основание Заповед № РД – 01 - 26 от 17.01.2022 г., която
определя единствено и само кои държави са в червената зона. Няма как
подсъдимата да наруши посочената Заповед № РД-01-26/ 17.01.2022 г. на
Министъра на здравеопазването, тъй като тя само определя кои държави са в
червената зона. Правилата за поставяне под карантина, които са нарушени са
посочени в Заповед № РД – 01-19/14.01.2022г. на Министъра на
здравеопазването, а в диспозитива на обвинителния акт не е посочена тази
заповед като нарушена.
Поради изложените съображения, съдът намира, че посочената от
обвинението Заповед № РД - 01 - 26/17.01.2022 г. на Министър на
здравеопазването не изпълва съдържанието на основанието за издаване на
процесното предписание, доколкото не съдържа конкретните правила,
касаещи съдържанието на понятието „карантина” и начина, по който се
изпълнява същата. Доколкото в обвинителния акт не се споменава общия
административен акт, въз основа на който е издадено обсъжданото
предписание, прокурорският акт се явява необоснован, тъй като не се доказва
безспорно процесното деяние от субективна страна. Това е така, доколкото
липсват доказателства, че в съзнанието на подсъдимата са намерили
отражение конкретните правила, които същата се твърди, че е нарушила, след
като в конкретното предписанието не се цитира индивидуалния
административен акт, съдържащ задълженията на подсъдимата при
изпълнение на предписаната й карантина.
Съгласно Заповед № РД-01-19/14.01.2022г. на Министъра на
здравеопазването т.4.5.1 „ Българските граждани и лицата със статут на
постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на
Република България и членовете на техните семейства, които представят при
влизането си на страната само един от документите посочени в т.4.4( за
ваксинация или за преболедуване или за отрицателен резултат от проведено
до 72 часа преди влизане в страната изследване по метода на полимеразно
верижна реакция за COVID-19) се поставят под карантина за срок от 10 дни в
дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще
пребивава, с предписания, издадено от директора на съответната регионална
здравна инспекция или оправомощен от него заместник-директор.
Поставеното под карантина лице може да направи изследване по метода
на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19 не по-рано
от 72 часа от пристигането си в страната. В случай на отрицателен
3
резултат от проведеното изследване, карантината лицето се счита за
преустановена от деня на регистрирането на регистрирането на
резултата в Националната информационна система за борба с COVID-19.
Точно това е основанието на подсъдимата да посети болничното
заведение и точно това са й обяснили навярно на границата при
влизането й в България, тъй като по делото безспорно се установи, че
същата е била вече ваксинирана с „Янсен”, независимо, че това не е
отразено от здравните власти.
От този текст става ясно, че излизането да се направи тест до 72 часа
след влизане в страната не е нарушаване на карантината. Още повече, че
подсъдимата А. има Ковид сертификат за сложена ваксина „Янсен”.
Обстоятелството, че този сертификат не е отразен като представен на
митницата, не я лишава от правото да си направи тест 72 часа след
поставянето й под карантина, при положение, че в съзнанието й съществува
това право и тя е наясно, че има поставена ваксина.
Текста на т.4.5.1 от Заповед№ РД-01-19/14.01.2022г. не я лишава от
правото да си направи тест. Напротив дава й това право.
С оглед на изложените съображения, съдът констатира, че обвинението
се явява необосновано от субективна страна, доколкото от събраните
доказателства не е възможно да се направи категоричен извод, че
подсъдимата е съзнавала, че въз основа на конкретен индивидуален
административен акт, който създава задължение за задължителна изолация на
определена категория лица, чрез конкретно посочени ограничения в
свободата на придвижване на същите, е ограничено това му право за
конкретен период, съответно с изискването да не напуска посочен в
предписанието адрес.
Основно правило, произтичащо от презумпцията за невиновност и
принципа за разкриване на обективната истина в наказателния процес е, че
присъдата не може да почива на предположения по отношение на фактите –
предмет на доказване по делото. Категорична е в този смисъл и съдебната
практика, според която обвинението, повдигнато по отношение на
подсъдимия, следва да бъде доказано със средства и по начин, които не
оставят съмнение относно извършване на престъплението и неговия автор.
За да формира посочения извод, съдът взе предвид, че подсъдимата не е
проявила признаци на заболяването в периода на карантинирането й, поради
което с нарушаването на карантината не е възникнала пряка опасност за
живота и здравето на другиго.
По изложените съображения съдът постанови оправдателната си
присъда.

Районен съдия:
4