№ 3026
гр. С., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110139215 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № с която против П. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к.
„Н.“, бл., вх. Ж, ап. № 143 са предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент № 143, находящ се в гр. С., ж. к. „Н.“, бл., вх. Ж, с аб. № 306466. Твърди, че за
процесния имот се дължат: сумата 653,89 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.02.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата 114,46 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.02.2022 г.; сумата 40,27 лв.
- главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 01.2019 г.
– м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.02.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 7,04 лв. - мораторна лихва върху
главницата за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода
03.03.2019 г. – 14.02.2022 г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 10.03.2022 г. по чл. 410 ГПК за
процесните суми по ч. гр. д. № 10133/2022 г. на СРС, ГО, 48 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
1
ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. Д. Ч., чрез
адвокат И. Н., с който оспорва исковете по основание. Оспорва, че е потребител на топлинна
енергия, с твърдения, че липсват доказателства да е собственик или носител на вещно право
на ползване върху имота. Възразява за погасяване на част от вземанията по давност. Излага
и съображения, че не дължи лихва за забава, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства
относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин,
респективно не е поставил ответника в забава. Твърди, че няма основание за присъждане на
ищеца и на суми за дялово разпределение, след като трето лице води дяловото
разпределение, както и няма данни ответникът да е изпаднал в забава за заплащането им.
Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление от 25.02.2022 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Д. Ч. за сумата от 653,89 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м.
04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.02.2022 г.
до изплащане на вземането; сумата от 114,46 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 14.02.2022 г.; сумата от 40,27 лв. - главница, представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода м. 01.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.02.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 7,04 лв.
- мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 03.03.2019 г. – 14.02.2022 г.
С разпореждане от 10.03.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в
полза на заявителя е присъдена и сумата от 25 лв. - държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 21.03.2022 г., като в срока по чл. 414 ГПК от
ответника в постъпило възражение от 30.03.2022 г.
В срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
По делото е приет Договор за покупко-продажба на жилище № 103, том № 11 от
05.04.1988 г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, видно от който Главна дирекция за
изграждане на С. при СНС е продала на П. Д. Ч. новопостроено жилище № 143, находящо се
в жилищна сграда - блок № 270, вх. Ж, ет. в ж. к. „Н.“, ул. „Ст. Димитров“, застроено на
60,32 кв. м., състоящо се от: една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено
помещение № 12 и 1,403 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
2
Приета е и молба вх. № 12745/07.09.1992 г. от П. Д. Ч. до „Т.С.“ ЕАД за откриване на
партида на адрес: гр. С., ж. к. „Н. 2“, бл., вх. Ж. ет., ап. № 143, като е отбелязано, че
семейството на молителя се състои от 3 члена. Молбата – декларация носи подпис за
ответника, който не е оспорен по делото.
Представен е протокол от проведено на 09.08.2002 г. Общо събрание на етажните
собственици на адрес: гр. С., ж. к. „Н. 2“, бл., вх. Ж, на което те са взели решение да се
сключи договор с „Б.Б.“ ООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като
услугата се възложи на „Б.Б.“ ООД. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор № 1590/12.08.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. С., ж. к. „Н.
2“, бл., вх. Ж като възложител и „Б.Б.“ ООД като изпълнител за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.“ ООД –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
С оглед становището на ответника, че не оспорва размера на исковете, по делото не са
допускани съдебни експертизи.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, връчена лично на длъжника, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е подадено
възражение от последния. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на доставената
топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение по делото следва да се докаже, че
за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на
последния да заплаща стойността , че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с действащата към
съответния момент нормативна уредба, поради което за ответника е възникнало задължение
да заплати стойността й, че е била извършена услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в полза на ответника, който е поел задължение да заплати тази сума на ищеца и
3
договорения размер на възнаграждението.
По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на
главниците ищецът следва да установи, че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорните суми.
В тежест на ответника е да докаже плащане.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорно на първо място е дали ответникът има качеството на клиент на топлинна
енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители
на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
4
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест
да установи, че през процесния период ответникът е имал качеството клиент на топлинна
енергия, доставяна до процесния имот.
От представения по делото Договор за покупко - продажба на жилище № 103, том № 11
от 05.04.1988 г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, се установява, че П. Д. Ч. е закупил
процесния недвижим имот, с оглед на което се легитимира като собственик на същия. По
делото не са ангажирани доказателства правото на собственост върху имота да е било
прехвърлено на друго лице, да е било учредено вещно право на ползване или имотът да е
бил отдаден под наем и с наемателя да е сключен договор за доставка на топлинна енергия
за битови нужди, а в тежест на ответника е било да го докаже.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на
ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. С оглед на тази нормативна уредба съдът
приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-
5
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Следва да се посочи, че с молба вх. № 12745/07.09.1992 г. ответникът е направил изрично
искане за сключване на договор, чрез откриване на партида, за доставка на топлинна енергия
до имота. В конкретния случай ответникът е заявил писмено волята си пред ищеца, че иска
партидата относно топлоснабдения имот да бъде на негово име. Последното по мнение на
настоящия състав на съда представлява индивидуално писмено предложение, отправено от
купувача до търговеца, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
собствения на ответника имот. Ищецът, откривайки партида за имота на името на
ответника, е приел отправеното му предложение. Ето защо и извън всяко съмнение е, че
страните са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през
процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като
не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е преустановил
действието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в
Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
„Б.“ ООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици.
Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период, което обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С оглед обстоятелството, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия,
доставяна до процесния имот през процесния период, която доставка на ТЕ се установява от
представените от третото лице – помагач писмени доказателства – индивидуални справки за
използваната ТЕ за процесния период за аб. № 306466 и формуляри за отчет на уредите за
дялово разпределение на топлинна енергия, носещи подпис за клиент и неоспорени по
делото, а и доставянето на топлинна енергия в твърдяното количество не се оспорва от
ответника, съдът приема, че до имота на ответника е доставяна топлинна енергия за
отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираното от ищеца количество и на
посочената стойност, поради което искът за главница за топлинна енергия за доказан по
6
основание и размер за сумата от 653,89 лв. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за погасителна давност,
по отношение на което съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт –
договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Според Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество от
2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като настоящият иск се
счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 25.02.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната
давност за вземанията, станали изискуеми преди 25.02.2019 г., каквито в случая са
вземанията за периода м. 05.2018 г. – м. 12.2018 г. (вземането за м. 12.2018 г. става
изискуемо на 14.02.2019 г.), чийто размер възлиза на сумата от 256,87 лв., при определяне
на който съдът съобрази приетите извлечение от сметки и съобщения към фактури, както и
изравнителните сметки, представени от третото лице – помагач, конкретно индивидуална
справка за използвана топлинна енергия за период м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г. и
разпоредбата на чл. 162 ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че непогасени по давност са вземанията за
периода м. 01.2019 г. – м. 04.2021 г. в размер на сумата от 397,02 лв., до който размер следва
да бъде уважен искът за главница за топлинна енергия. Като законна последица от
уважаване на иска, върху главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.02.2022 г. до окончателното плащане.
Върху погасената по давност главница за периода м. 05.2018 г. – м. 12.2018 г. лихва не
се дължи по аргумент от чл. 119 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не
са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период,
определена на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
7
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези
окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството, в какъвто смисъл
са оплакванията в отговора на исковата молба, които биха били релевантни в случай, че
приложение намират общите условия на ищеца от 2014 г., каквато не е настоящата хипотеза.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. Ето защо за главните вземания за периода м. 01.2019 г. – м.
04.2021 г., спрямо които приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., в полза
на ищеца съществува вземане за мораторна лихва, начислена в периода 15.09.2019 г. –
14.02.2022 г., в размер на 69,49 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на
лихвен калкулатор, до която сума искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия е основателен и следва да бъде уважен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявеният
иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД – в качеството му на
8
продавач на топлинна енергия, и при наличните доказателства представени от „Б.“ ООД, че
през процесния период действително е извършвана услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, е установен по основание. Относно размера, който не се оспорва от
ответника, и при съобразяване, че процесният период, за който се претендира цената на
услугата е 01.01.2019 г. – 30.04.2021 г., т. е. непогасения по давност период, съдът приема,
че искът за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия следва да бъде уважен
изцяло за сумата от 40,27 лв. Като законна последица върху главницата следва да се присъди
и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.02.2022 г. до
окончателното плащане.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Поради изложеното, искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за
сумата от 397,02 лв. и за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2021 г. и да бъде отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 653,89 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 31.12.2018 г.,
искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за
сумата от 69,49 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 114,46 лв., искът
за главница за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия следва да бъде
уважен в пълния предявен размер от 40,27 лв. за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2021 г., а
искът за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сума в размер на 170,86 лв. от общо претендираните в размер на 275 лв. (за
държавна такса – 175 лв. и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване материалния интерес, фактическата и правната сложност
на делото), съразмерно с уважената част от исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 46,59 лв. от общо 75 лв.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
9
правна помощ на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер на сумата от 400 лв.
за исковото производство и в размер на сумата от 300 лв. за заповедното производство. По
делото са представени договори за правна защита и съдействие от 22.03.2022 г. и от
20.09.2022 г., в които е посочено, че защитата на ответника се осъществява безплатно по чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът счита, че за исковото производство адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400 лв. (т. е. в
минимален размер), от която сума на адвоката се дължи сумата от 151,47 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ответникът претендира разноски за подаване на бланкетно
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК в размер на сумата от 300 лв. за оказана безплатна правна
помощ. Съдът приема, че формализираното заповедно производство не предпоставя нужда
от процесуално представителство за длъжника. Възражението, съгласно изричния текст на
закона, не се нуждае от мотивиране, а длъжникът получава формуляра, с който би могъл да
упражни правото си на защита като приложение към заповедта за изпълнение. Ето защо и
при обсъждане на възражението срещу разноските за възнаграждението за подаване на
възражение от длъжника следва да бъде съобразен § 1 от Допълнителните разпоредби на
Наредбата, а именно за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се
определя по аналогия. Съдът намира, че извършените от процесуалния представител на
длъжника действия в заповедното производство попадат в хипотезата на чл. 6, т. 5 от
Наредбата, съгласно която дължимото адвокатско възнаграждение следва да възлиза на
сумата от 50 лв. (в редакцията на Наредбата към подаване на възражението), доколкото
разноските за безплатна правна помощ се определят от съда съобразно Наредбата.
Съобразно изхода от спора на процесуалния представител на ответника се следват разноски
в размер на сумата от 18,93 лв. за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу П. Д. Ч., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж. к. „Н. 2“, бл., вх. Ж, ап. № 143, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. Д. Ч., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж. к. „Н. 2“, бл., вх. Ж, ап. № 143, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № както следва: сумата от 397,02 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот:
апартамент № 143, находящ се в гр. С., ж. к. „Н. 2“, бл., вх. Ж, за периода 01.01.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.02.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата от 69,49 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
10
15.09.2019 г. – 14.02.2022 г. и сумата от 40,27 лв. – главница, представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.01.2019 г. – 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 25.02.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 10.03.2022 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10133/2022 г.
на СРС, ГО, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу П. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Н.
2“, бл., вх. Ж, ап. № 143, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на стойност на топлинна
енергия за сумата над 397,02 лв. до сумата от 653,89 лв. и за периода 01.05.2018 г. –
31.12.2018 г. (или за разликата от 256,87 лв.), мораторна лихва върху нея за сумата над 69,49
лв. до сумата от 114,46 лв. (или за разликата от 44,97 лв.), и мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 7,04 лв. за периода
03.03.2019 г. – 14.02.2022 г.
ОСЪЖДА П. Д. Ч., ЕГН **********,с адрес: гр. С., ж. к. „Н. 2“, бл., вх. Ж, ап. № 143,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“
№ на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 46,59 лв. - разноски за заповедното
производство и сумата от 170,86 лв. - разноски за исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ № да заплати на адвокат И. А. Н. от САК, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „С.“ №, ет., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 18,93
лв. - разноски за заповедното производство и сумата от 151,47 лв. - разноски за исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД като трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11