№ 14237
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110111265 по описа за 2025 година
Ищцата Е. Г. Д., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ......, е предявила срещу "Б." АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ............. иск за признаване за
установено, че ответникът й дължи сумата 488,96 лева обезщетение на основание чл. 7, пар.
1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11 февруари
2004 г. за закъснение с над 3 часа на полет FB7707 от летище София до летище Тира
Санторини на 03.05.2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до изплащане
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 68260/24 г. на СРС, срещу която ответникът възразил. Твърди се в
исковата молба валидно сключен договор с ответника за въздушен превоз и закъснение на
полета по причина в рамките на компетентността на превозвача за отстраняването й, което
ангажира отговорността му за заплащане на обезщетение. Конкретно се сочи, че полетът
следвало да излети в 11.55 ч., но вместо това излетял в 15.07 часа и поради влошена
метеорологична обстановка в Санторини не успял да кацне и се върнал в София, което
нямало да се случи при своевременно излитане по разписание. Въпреки отправените покани,
ответникът не извършил плащане на дължимото обезщетение. Ищцата моли да се признае
дължимостта на вземането й срещу ответника. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска. Не
отрича, че ищцата е била част от пасажерите на процесния полет, както и че полетът е
закъснял, но твърди, че закъснението се дължи на извънредно обстоятелство, което изключва
отговорността му – силен страничен вятър на летището на пристигане /Тира/, което
препятствало изпълнение на полета. Твърди и липса на предпоставките за възникване
правото на обезщетение. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
1
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, пар.1, б.“а“ от Регламент
/ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и съвета.
Не е спорно по делото и се установява от представената бордна карта наличието на сключен
между страните договор за въздушен превоз за полет FB7707 на 03.05.2024 г. по
направление София - Тира, Санторини, разстоянието между които е 1106 км. Видно от
бордната карта, планираният час на излитане е 11.55 ч. местно време в София, а на кацане –
13.25 ч. /според историята на полета/.
Не се спори и че самолетът излетял от летище София в 15.07 ч., което е отразено в историята
на полета, и кацнал в Атина поради влошена метеорологична обстановка – страничен вятър
на летището в Санторини, а след това се върнал в София.
Представен е METAR доклад от летище за ден: 03 , час 13:50 UTC /местното време в
България и Санторини е плюс три часа спрямо универсалното време/, с посочена в него
посока и скорост на вятъра, видимост , облачен слой.
С оглед сключения между страните договор за въздушен превоз между летища, които са на
територията на държави-членки на ЕС, приложение намира Регламент (ЕО) 261/2004 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (Е.) № 295/91.
В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно § 1, б. "а", при
прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 евро за
всички полети до 1500 километра. Съгласно чл. 5, §3, опериращият превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по чл. 7, ако пътникът е бил уведомен /при посочените условия/ или
ако превозвачът може да докаже, че отмяната/закъснението е причинено от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите
мерки.
Спорът по делото се съсредоточава именно до въпроса налице ли са обстоятелства,
освобождаващи ответника от отговорност предвид релевираното от него правоизключващо
възражение за наличието на извънредни обстоятелства. Разпоредбата на чл. 5, § 3 от
Регламент № 261/2004 предвижда изключване отговорността на превозвача при
възникването на „извънредни обстоятелства“, като установява правилото, че опериращ
въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако докаже извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки, т. е. обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на
въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на
обезщетение, нормата следва следва да се тълкува стриктно. В доказателствена тежест на
ответника съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже пълно и главно както
наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за закъснението на полета, така и
че е взел всички необходими мерки за избягване на закъснения или отменени полети.
Съображение 14 от преамбюла към Регламента указва кога опериращите въздушни
превозвачи не носят отговорност за отменен, респ. закъснял полет, а това са случаите, когато
2
дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като е направено и примерно
изброяване на случаи, при които се счита, че са налице извънредни обстоятелства,
освобождаващи превозвача от отговорност – политическа нестабилност, метеорологични
условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние
върху дейността на въздушния превозвач. Според съображение 15 от преамбюла към
Регламента, „извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на
решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен
ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на
един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от
съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети“.
Т.е. като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента могат да
се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират
извън ефективния му контрол, и са причинили закъснението на полета.
В настоящия случай по делото се установява наличието на извънредно обстоятелство,
каквото е силен страничен вятър на летището на кацане, наложило пренасочване на полета,
което е извън контрола на превозвача, но то не е било причина за закъснението на полета.
Полетът е трябвало да излети в 11.55 часа и кацне по разписание в 13.25 ч. местно време. По
делото не се установиха обективни причини за излитане на самолета с повече от три часа
закъснение /в 15.07 часа/ довели до невъзможност за изпълнението му в рамките на
първоначално предвиденото време. Развилите се в последствие обстоятелства, макар и
извън контрола на превозвача, не го освобождават от отговорност, тъй като не са в причинна
връзка със закъснението и съответно невъзможността за пристигане в крайната дестинация.
С оглед изложеното, заявеното правоизключващо възражение се явява неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника за недоказаност на обстоятелството пътникът
да се е явил на гишето за регистрация поне 45 минути преди обявения час на полета. Само
по себе си това обстоятелство не е от естество да обоснове извод за неоснователност на
претенцията, тъй като съгласно практиката на СЕС доказването на този факт не следва да
бъде вменяван в тежест на пътника, претендиращ обезщетение, доколкото е от значение
единствено в случай, че ответникът поддържа пътникът изобщо да не е бил превозен с
процесния полет, каквито твърдения в настоящия случай не са изложени. При положение, че
въздушният превозвач е качил на борда на самолета си пътници с потвърдена резервация за
въпросния полет и ги е превозил със самолета, то следва да се приеме, че тези пътници са се
съобразили с изискването да се представят на гишето за регистрация преди този полет.
Доколкото ищецът доказа основанието на исковата си претенция, а ответникът не доказа
възраженията си, то отговорността му следва да бъде ангажирана чрез присъждане на
претендираното обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004, в размера, определен в
б.“а“, а именно 250 евро или 488.96 лева.
Предявеният иск следва да бъде уважен изцяло ведно със законната лихва от подаване на
3
заявлението.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на направените разноски по делото в цялост,
в размер на 25 лв. за държавна такса. и на 400 лв. за адвокатско възнаграждение /платени
видно от договор за правна защита/, което не е прекомерно. В заповедното производство
дължими са платените 25 лв. за държавна такса. Относно разноските за адвокат, съдът
намира възражението на ответника за прекомерност за основателно относно
възнаграждението за заповедното производство, което предвид характера му и подаването
на заявлението по бланка следва да се определи на 300 лв.
Ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. Г. Д., ЕГН **********, адрес гр.
Варна, ......, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, пар.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ №
261/2004 г. на ЕП и съвета, че „Б.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, Аерогара София, й дължи сумата 488.96 лева, представляваща обезщетение за
закъснение на полет FB7707 по направление София-Тира, Санторини от 03.05.2024 г., ведно
със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68260/24 г. на
СРС.
ОСЪЖДА Б.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, Аерогара
София, да заплати в полза на Е. Г. Д., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ......, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 425.00 лв. разноски в исковото производство и сумата от 325.00
лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4