РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Пловдив, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501082 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „НП КОНСУЛТ“ ЕООД – гр.
*****; против решение № 260592/25,02,2021 г., постановено по гр. д. №
18065/2019 г. на РС Пловдив, 12 гр. състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
исковете да бъде осъдено „БГ ЛЕНД КО“ АД – гр. *****, ЕИК *****; да
заплати на дружеството-жалбоподател, сумата от общо 10235,37 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху дължимите за плащане суми по сключен между страните Договор
за подизпълнение на строително-монтажни работи от 08,03,20117 г. От
въззивния съд са иска да отмени посоченото решение в обжалваната му част
като незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с
материалния закон, и вместо това – да присъди претендираната сума.
Ответникът по жалбата „БГ ЛЕНД КО“ АД – гр. *****, ЕИК *****;
заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
1
обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по субективно съединени искове с
правна квалификация чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от „НП
КОНСУЛТ“ ЕООД – гр. *****; против „БГ ЛЕНД КО“ АД – гр. *****, ЕИК
*****.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца суми, представляващи неустойки за забава по сключени
между страните два договора за извършване на СМР, както и сумата от общо
10 235, 37 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
авансови вноски по сключен между страните Договор за подизпълнение на
строително-монтажни работи от 08,03,20117 г., включваща: сумата от 582,61
лв. – законна лихва върху главница в размер на 3995,05 лв. с падеж 01,07,2017
г.; сумата от 3430,55 лв. – законна лихва върху главница в размер на 25 000
лв. с падеж 01,08,2017 г.; сумата от 3215,27 лв. – законна лихва върху
главница в размер на 25 000 лв. с падеж 01,09,2017 г.; и сумата от 3006,94 лв.
– законна лихва върху главница в размел на 25 000 лв. с падеж 01,10,2017 г.;
всички дължими за период от съответния падеж на посочените по-горе
главници до прекратяване на договора – 07,12,2018 г.
Исковете за присъждане на неустойки за забава са приети за
основателни и уважени, в тази част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Предмет на въззивното производство е спорът относно дължимостта
на претендираното мораторно обезщетение за забавено плащане на
възнаграждението за изпълнителя, уговорено да се заплаща с авансови
вноски.
Пред настоящата инстанция страните не спорят по фактите:
С Договор за подизпълнение на строително-монтажни работи от
08,03,20117 г. ответното дружество възложило на ищцовото да извърши
посочени в договора СМР, срещу което се задължило да заплати
2
възнаграждение. Не се спори, че договорът е прекратен с едностранно
изявление от ответното дружество. Не се спори, че извършените от ищеца
работи в изпълнение на договора са заплатени. Претендира се лихва за
забава на плащания, които понастоящем – след прекратяване на договора, не
са дължими, тъй като се отнасят за неизпълнени от ищеца работи. Въпреки
това ищецът счита, че мораторното обезщетение му се дължи поради
авансовия характер на плащанията и обстоятелството, че падежите им
предхождат датата на прекратяване на договора. това становище не се
споделя от настоящата инстанция по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 7 от процесния договор предвижда: „Плащането
на изпълнената по договора работа се извършва по схема, която е неразделна
част от този договор – Приложение 2, по банков път...“. Такова „Приложение
2“ по делото не се представя. Представен е „График на плащания“, подписан
от представители на двете страни, за който обаче не се сочи да е приложение
именно към процесния договор. В същия в табличен вид са посочени дати,
дейности и дължими суми, като се сочи, че графикът е ориентировъчен и се
подчинява на чл. 8 ал. 2 от Договора. Ако се приеме, че се има предвид
процесния договор от 08,03,2017 г., то разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от същия
предвижда, че срокът за изпълнение по ал. 1 (срокът за ищцовото дружество
да изпълни възложените му СМР) е обвързан с доставката на компоненти от
завода и може да бъде удължаван единствено с анекс и в резултат на
обективно настъпили обстоятелства...
С други думи – макар коментираният график на плащания да сочи
части от цената като платими на определени падежи като „авансово плащане
на монтаж“, същият изрично е предвиден да е „ориентировъчен“ и да е
подчинен на чл. 8 ал. 2 – т. е. подчинен на сроковете за изпълнение
дължимите от ищеца СМР.
Следователно при тълкуване волята на страните, изразена с чл. 7 и
чл. 8 от процесния договор се налага извод, че се има предвид заплащане на
цената на етапи, свързани със степента на изпълнение на възложените работи.
При това положение не може да се приеме за установено твърдението на
ищеца, че ответното дружество е изпаднало в забава за заплащане на
дейности, чието изпълнение не е престирано от изпълнителя по договора.
3
С оглед изложеното претенциите за заплащане на мораторно
обезщетение следва да се приемат за неоснователни и да се отхвърлят. като е
стигнал до същите изводи, РС е постановил законосъобразен акт, който
следва да бъде потвърден в обжалваната му част.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260592/25,02,2021 г., постановено по
гр. д. № 18065/2019 г. на РС Пловдив, 12 гр. състав, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени исковете да бъде осъдено „БГ ЛЕНД КО“ АД – гр. *****, ЕИК
*****; да заплати на„НП КОНСУЛТ“ ЕООД – гр. *****; сумата от общо 10
235, 37 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на авансови
вноски по сключен между страните Договор за подизпълнение на строително-
монтажни работи от 08,03,20117 г., включваща: сумата от 582,61 лв. –
законна лихва върху главница в размер на 3995,05 лв. с падеж 01,07,2017 г.;
сумата от 3430,55 лв. – законна лихва върху главница в размер на 25 000 лв. с
падеж 01,08,2017 г.; сумата от 3215,27 лв. – законна лихва върху главница в
размер на 25 000 лв. с падеж 01,09,2017 г.; и сумата от 3006,94 лв. – законна
лихва върху главница в размел на 25 000 лв. с падеж 01,10,2017 г.; всички
дължими за период от съответния падеж на посочени-те по-горе главници до
прекратяване на договора – 07,12,2018 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4