№ 203
гр. Варна, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Жулиета Г. Шопова
Петър Митев
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора М. В. Г.
като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно частно наказателно
дело № 20223100600703 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.341, ал.1, вр. чл.313 и сл. от НПК вр. чл.306,
ал.1 от НПК и е образувано по жалба на С. И. И., чрез адв. М. В. от ВАК, срещу
определение № 855 от 23.06.2022г. по ЧНД № 4950/21г. по описа на ВРС.
В жалбата се изразява несъгласие с приложението на чл.24 НК. Счита се, че не се
налице предпоставките за приложението на чл.24 от НК, тъй като най-тежкото наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца ще изпълни целите на закона, като
въздейства поправително и възпитателнона подсъдимия и ще постигне желания ефект.
По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция
представителят на ВОП счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен,
поради което предлага да бъде потвърден.
Пред въззивната инстанция защитата на осъденото лице счита, че определеното общо
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца е правилно и законосъобразно, като
оспорва само приложението на чл.24 от НК Счита се, че дори да изтърпи наказание - един
месец лишаване от свобода, то този месец няма да има желания ефект и няма да бъдат
изпълнени целите на закона. Сочи, че той е изтърпял наказанието си, започнал е работа, като
се е превъзпитал и поправил.
Осъденото лице И. моли за отмяна решението на ВРС. Твърди, че е роботодателят му
го изчакал да си изтърпи наказанието и въпреки съдебното му минало го е взел отново на
1
работа, както и обстоятелството, че след една седмица ще става дядо.
Варненският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото констатира, че
жалбата е допустима, а разгледана по същество - основателна по следните съображения:
Възприемайки фактическите положения, първоинстанционния съд законосъобразно е
групирал наказанията по реда на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, наложени на С. И. И., както
следва:
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 460/2021г. на РС – Варна,
влязло в сила на 11.05.2021 г., за престъпление, извършено на 28.10.2019 г., наказуемо по
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК, на осъденото лице е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца при строг режим..
С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 718/2021 г. на РС – Варна,
влязло в сила на 13.05.2021г., за престъпление, извършено на 10.02.2021 година, наказуемо
по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, на осъденото лице е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца при първоначален строг режим.
При така изложеното са налице предпоставките на чл.25, вр. чл.23 от НК за групиране
на посочените наказания с определяне на общо, а именно най-тежкото такова - лишаване от
свобода за срок от три месеца, както законосъобразно е преценил и ВРС.
Първоинстанционният съд е направил правилна преценка относно времето на влизане
в сила на цитираните актове и дата на извършване на деянията, като е достигнал до
законосъобразен извод, че са налице предпоставките за групиране на наказанията, наложени
по посочените дела, тъй като престъпленията, предмет на същите са извършени преди да
има влязла в сила присъда по отношение на което и да е от тях и наложените наказания са от
един и същ вид - „лишаване от свобода".
Правилно е приложена и разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК с изцяло приспаднатата
част от наказанията по групираните присъди и приложението на чл.57 ал.1 т.2 б. “б“ от
ЗИНЗС.
На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил наложеното общо най-тежко наказание от
три месеца „лишаване от свобода“ с още един месец и определил да изтърпи общо наказание
„лишаване от свобода“ в размер на четири месеца, в която част атакуваното определение
настоящият състав счита, че следва да бъде отменено.
Възражението на жалбоподателя с оглед така допуснатото увеличение на определеното
общо най-тежко наказание с още един месец е основателно.
Въззивният съд приема, че приложението на разпоредбата на чл.24 НК е принципно
възможно, но в конкретния случай не намира основание да увеличава наказанието по реда
на чл. 24 от НК.
Съдът може да приложи посочената разпоредба, само ако направи констатация, че и с
най-тежкото наложено наказание за отделните престъпления, извършени от осъдения, не
могат да се осъществят целите на наказанието по чл. 36 от НК. За да се приложи чл.24 от
2
НК, следва да се направи преценка на цялата престъпна дейност на осъдения, на
обществената опасност на извършените престъпления, на продължителността на периода, на
броя на случаите на деянията, включени в продължаваното престъпление.
От съществено значение е и стойностният размер на отнетото имущество, когато се
отнася до посегателство върху обществено или лично имущество и за резултата от
извършеното престъпление, когато се касае за друг вид престъпления.
Преценяват се също така подбудите и мотивите за извършването на престъпленията и
всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Едва след тази
цялостна преценка на престъпната дейност на подсъдимия съдът, след като се убеди и
прецени, че и най-тежкото наложено му наказание за отделните престъпления не ще
осъществи целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, може да приложи разпоредбата
на чл.24 от НК.
Следователно, съдът може да използва дадената му възможност от посочената
разпоредбата само ако приеме, че общо определеното наказание е несправедливо и
несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със него не могат да се постигнат
целите на наказателната репресия, а дадената на съда възможност не е произволна и
безконтролна и може да се упражни само при наличието на посочените предпоставки. В
случая направената преценка е непълна.
Множеството извършени престъпления от страна на осъдения го характеризират като
личност с висока степен на обществена опасност, която обаче не може да бъде единствен
критерий за приложението на чл.24 от НК, а от всички обстоятелства следва да се направи
изводът, че увеличението на определеното общо наказание с още един месец няма да
осъществи своето поправително и превъзпитателно действие. Този извод се налага
доколкото така определеното общо и вече изтърпяно наказание е справедливо и напълно
достатъчно, за да се постигат целите на наказателната репресия съобразно чл.36 НК, поради
което и не се налага увеличаване размерът на наложеното наказание, тъй като определеният
размер се явява достатъчен с оглед на извършеното.
Наказанието има за цел преди всичко поправяне и превъзпитание на осъдения, да се
приучи той към спазване на законите и правилата на съвместното социално общуване, да му
се въздействва предупредително и му се отнеме възможността да върши други
престъпления, а също така да се въздейства предупредително и възпитателно и върху
другите членове на обществото. Изтърпяване на наказание с още един месец лишаване от
свобода не би променило желания ефект. Досега прилаганата спрямо И. наказателна
репресия очевидно е оказала своя поправителен ефект и определеното общо наказание е
изпълнило ефективно целите по чл.36 от НК, като постигнати, тъй като вече е изтърпял
наказанието си, започнал е работа, превъзпитал се и се поправил.
Ето защо настоящият съдебен състав намери, че в конкретния случай не се налага
увеличението на определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК, поради което следва
да бъде отменено приложението на разпоредбата на чл. 24 НК. Горното налага корекция в
3
тази част на определението в посока изменение досежно приложението на чл. 24 от НК.
По реда на служебната проверка въззивната инстанция не констатира други нарушения
на процесуалния и материалния закон, които да съставляват въззивни основания за отмяна
на съдебния акт.
По изложените съображения въззивният съд намира, че атакуваното определение
следва да бъде изменено в изложения по-горе смисъл, поради което и на основание чл. 337,
вр. чл. 306, ал. 3, пр.1, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 338, вр. чл. 306, ал. 3, пр.1, вр. ал. 1, т. 1 от
НПК, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение № 855 от 16.09.2015 г. по ЧНД № 4950/2021 г. по описа на
Районен съд Варна, като ОТМЕНЯ, в частта, с която е приложен чл. 24 НК.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4