Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Пазарджик, 07.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 752/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.Я.Я., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощника адв. И.Б. от ПАК, против
Наказателно постановление № 13-001403 от 28.03.2019 г. издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл.4 ал.6
от Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне,
регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а ал.1 от Кодекса на
труда пред Инспекцията по труда на основание чл.416
ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ, му е наложена глоба в размер на 1 500
лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения материалния закон,
както и се сочат доводи за това, че работодателят не е извършил вмененото му
нарушение, с оглед на което се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и ангажира
доказателства. В последното съдебно заседание двамата, редовно призовани, не се
явяват и не депозират писмено становище по същество.
Процесуалният представител на
АНО оспорва жалбата и излага обосновано становище същата да се остави без
уважение като неоснователна, а НП да се потвърди като законосъобразно.
Съдът, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Я. е санкциониран
с НП за това, че като земеделски производител, в качеството си на работодател
по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ е уредил отношенията като трудови при
предоставяне на работна сила за краткотрайни сезонни селскостопански работи с
лицето И.Г.Я., ЕГН **********, на длъжност „обработка на насаждения-ръчно“,
като е предоставил на лицето Трудов договор № 13-620848/21.02.2019 г. на
основание чл.114а ал.1 от КТ, който важи от месец юли 2018 г. до края на 2018
г.
Нарушението било извършено на
21.02.2019 г. при проверка в обект, намиращ се в землището на с. Д.,
стопанисвано от ЗП С.Я.Я., когато лицето И.Г.Я., била заварена да „връзва“
зелен лук.
Нарушението било констатирано
на 22.02.2019 г. в административната сграда на Дирекция „ИТ“ Пазарджик, когато
работодателят ЗП С.Я. представил копие на Трудов договор № 13-620848/21.02.2019
г., валиден до края на 2018 г.
Така констатираното съставлявало нарушение чл.4 ал.6 от Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне,
регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а ал.1 от Кодекса на
труда пред Инспекцията по труда.
За констатираното нарушение св. Ф.А.-*** съставил АУАН
срещу жалбоподателя Я. в негово присъствие, като му бил предявен и връчен срещу
подпис.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН от жалбоподателя Я. не
било депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено
атакуваното НП, което било връчено по пощата на съпругата на санкционираното
лице- Г.Н.на 04.04.2019 г., видно от известие за доставяне на л.9 от делото. Жалбата
против НП била депозирана чрез АНО до РС- Пазарджик от санкционирания Я. чрез
надлежно упълномощено лице, входирана в деловодството на Д „ИТ“- Пазарджик на
05.04.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя- св. Ф.А..
При така установеното съдът
намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображенията:
Не се оспорва
обстоятелството, че жалбоподателят С.Я. е земеделски производител, въпреки че
по делото не са ангажирани доказателства в тази насока. Не е спорно и това, че
като ЗП той има качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Няма
спор и по отношение на това, че жалбоподателят е стопанисвал обект със
земеделско насаждение- зелен лук, находящ се в землището на с. Д., обл.
Пазарджишка. Не се спори и по отношение на обстоятелството, че при извършената проверка
на 21.02.2019 г. от инспектори на Д „ИТ“- Пазарджик, в посочения обект е
извършвана селскостопанска дейност, свързана с ръчна обработка на земеделско
насаждение и по-конкретно връзване на връзки на добития зелен лук, която била
осъществявана от 18 лица. Безспорно е също, че в момента на проверката,
работодателят не е представил на контролните органи трудови договори или
еднодневни трудови договори по чл.114а ал.1 от КТ по отношение на лицата, които
са били заварени да работят. Няма съмнение също, че на следващия ден-
22.02.2019 г. жалбоподателят се е явил в сградата на Д „ИТ“- Пазарджик, като е
представил бланки-образец на трудови договори по чл.114а ал.1 от КТ за 2018 г.
по отношение на лицата, които са били заварени да работят, в това число и
процесния Трудов договор № 13-620848/21.02.2018 г. относно лицето И.Г.Я..
Оспорва се обстоятелството,
че лицето И.Я. не е работник при ЗП С.Я., както и това, че процесният трудов
договор и останалите бланки на такива договори не били представяни на
контролните органи на следващия ден след проверката на обекта, като се твърди в
жалбата, че се намирали на проверявания обект в деня на проверката като били
празни и непопълнени.
По отношение на първото
възражение следва да се има предвид, че нито в хода на АНП, нито по време на
съдебното дирене, се събраха безспорни доказателства за това, че лицето И.Я. е
било работник при ЗП С.Я.. Нищо повече, установи се, че лице с такива лични
данни не може да бъде установено нито на територията на с. Д., където се
твърди, че живее, нито фигурира в регистрите на НБД „Население“. От показанията
на св. А. също стана ясно, че по време на проверката не е била установена
самоличността на нито едно от заварените да работят на обекта лица, както от
контролните органи на ДИТ, така и от пристигналите на мястото полицейски
служители. При това положение остана недоказано до изискваната от закона степен
на несъмненост на обстоятелството, че лицето И.Я. е била работник при
жалбоподателя, поради което и се явява направеното в този смисъл възражение в
жалбата.
Съдът обаче не споделя
другото възражение относно това, че бланките на трудови договори са били на
обекта към момента на проверката и са били взети от проверяващите. По
категоричен начин от показанията на св. А. кореспондиращи и с писмените
доказателства по делото, се установи, че именно жалбоподателят е депозирал
както процесния Трудов договор, така и останалите трудови договори, на
следващия ден след проверката, в сградата на Д „ИТ“- Пазарджик.
Както се посочи по-горе
основният въпрос в настоящия случай, отговорът на който е от значение за изхода
на делото, е било ли е налице трудово правоотношение между лицето И.Я. и
жалбоподателя в качеството му на ЗП. На този въпрос следва да се отговори
отрицателно. Вярно е, че жалбоподателят сам е представил процесната бланка на
Трудов договор № 13-620848/21.02.2018 г. относно лицето И.Г.Я., за да
удостовери че има сключен еднодневен трудов договор със същото. Вярно е, че той
сам лично е попълнил данните на лицето и е негова отговорността за това, че
същите са некоректни. Тези обстоятелства обаче не водят автоматично до извода,
че посоченото лице (па макар и с неверни лични данни) е било в трудово-правни
отношения със ЗП С.Я..
Според КТ трудовият договор
представлява двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната
страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да
извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд.
Физическото лице- работник или служител предоставя работната си сила за
изпълнение на даден вид работа, при определен работен режим, заплащане, работно
време и работно място.
От изложеното може да се направи
извода, че спецификата на трудовия договор се определя от елементите работно
време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина.
По тези елементи трудовото правоотношение се различава от гражданското и
по-конкретно от договора за изработка.
Освен това трудовият договор се сключва
в писмена форма и се счита за сключен с подписването му от двете страни.
Всички посочени по-горе елементи,
характеризиращи трудовото правоотношение, се отнасят и за еднодневните трудови
договори по чл.114а ал.1 от КТ, какъвто е процесният.
От събраните по делото доказателства не
се установява по безспорен начин, че между лицето И.Я. и жалбоподателят са били
договорени упоменатите горе съществени елементи на трудово правоотношение.
Единствено установеният факт е, че същата е работила на обекта, стопансиван от
ЗП, като е връзвала зелен лук на връзки. Не ясно е обаче, каква е точно нейната
длъжност, какво възнаграждение получавала, колко и какви почивки има.
Тези обстоятелства- елементи на трудовото
правоотношение не могат да бъдат установени и от представения от жалбоподателя
Трудов договор № 13-620848/21.02.2018 г. Вярно е, че в него се съдържат част от
реквизитите на трудов договор по чл.114а от КТ- място на работа, характер на
работата и работно време. Те обаче не са достатъчни, за да обусловят наличие на
трудово правоотношение. Тук е мястото да се посочи, че дори дейността, която е
била договорена да бъде осъществявана от работника /обработка на насаждения/ръчно
набиране на реколта от домати- оранжерийни/ е различна от тази, която
работникът в действителност е извършвал- обработване на насаждение- зелен лук
чрез връзването му на връзки.
Но дори и хипотетично да се допусне, че в
процесният трудов договор се съдържат всички задължителни реквиззити,
характеризиращи едно правоотношение като трудово, то същият не непредставлява
документ, който бил могъл да ангажира страните по него или заинтересовани трети
лица. Казано с други думи той не е правновалиден. Това е така, тъй като този
документ не е подписан от неговите автори- работодател и работник. Затова и не
би могло да се приеме, че страните по този договор са направили конкретното
волеизявление. Представянето му в Дирекция „ИТ“ па макар и с поставена заверка
„вярно с оригинила“ от проверяваното лице- ЗП С.Я. не го валидира по никакъв
начин и не може да замести волята на двете страни. Този трудов договор би могъл
да има само значението на образец на трудов договор, но не и на валидно сключен
и действащ такъв, тъй като обективира единствено намеренията на страните, но не
и тяхната воля.
Следва да се посочи, че обстоятелството, че
бланката на този договор е за календарната 2018 г. по никакъв начин не променя
изложените по-горе изводи. В този смисъл и вмененото на жалбоподателя
нарушение, че е предоставил на работника трудов договор, който важи до края на
календарната 2018 г., не е осъществено, именно защото не е представен валидно
сключен трудов договор, а само образец на такъв.
Необходимо е да се отбележи също, че повдигнатото
на жалбоподателя административно обвинение е за нарушение на разпоредбата на
чл.4 ал.6 от Наредба № РД-07-8 от 13.07.2015 г. за
условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори
по чл.114а ал.1 от Кодекса на труда пред Инспекцията по труда, която разписва, че работодателите- регистрирани земеделски стопани
могат да използват образците на трудови договори до края на календарната
година, за която са регистрирани. Тоест изпълнителното деяние на това нарушение
се осъществява чрез използването на образец на трудов договор по чл.114а ал.1
от КТ за друга календарна година различна от тази, за която е регистриран
трудовия договор. АНО, а и актосъставителят, в описанието на нарушението е
посочил,че изпълнителното деяние е осъществено от жалбоподателя чрез предоставянето
на процесния образец на трудов договор на лицето И.Я.. Видно обаче от приетото
като писмено доказателство заверено копие на образец на трудов договор, че в
него е посочена дата на сключване 21.02.2018 г. При това положение може да се
направи извода, че предоставянето на образеца на трудовия договор на лицето е
станало на 21.02.2018 г., а не на 21.02.2019 г. При това
положение датата на нарушението не отговоря на посочената в АУАН и НП- 21.02.2019
г., а следва да бъде 21.02.2018 г.
Освен това по делото липсва
каквото и да е доказателство, че процесният образец на трудово договор е
предоставен на работника на 21.02.2019 г. Фактът, че това лице е заварено от
контролните органи да работи на тази дата, не може да доведе до претендирания
от АНО извод. Той сочи на друго нарушение, но не и на вмененото.
С оглед на такапустановеното на база събраните
доказателства, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушение на
разпоредбата на чл.114а ал.1 във вр. с чл.61
ал.1 във вр. с чл.62 ал.1 от КТ, тъй като
не е сключил писмен тродуво договор с работникачл.63 ал.2 от КТ, а именно допускане
до работа на лице без да има сключен трудов договор.
При това положение е ангажирана
отговорността на албоподателя за нещо, което той не е извършил, вместо да бъде
санкциониран за фактически извършеното нарушение.
С оглед на казаното до тук НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Независимо че санкцията и за
вмененото нарушение и затова, за което би трябвало да бъде санкциониран
жалбоподателя, е една и съща (с оглед разпоредбите на чл.414 ал.1 и чл.414 ал.3
от КТ), то правото на защита на санкционирания е било накърнено, т.к. на жалбоподатебя
е следвало да бъдат вменени тези факти, които очертават състава на обективно
извършеното нарушение и да му се даде възможност да се брани срещу тези факти.
Настоящата въззивна инстанция не би могла да отстрани допуснатото нарушение на
този етап от производството, като наложи санкция за действително извършеното
нарушение, т.е. това е недопустимо предвид правомощията на въззивната инстанция
свързани с контрола относно законосъобразността на издадено НП и с оглед
формалния характер на административното производство и недопустимостта съдът да
извежда волята на АНО по
метода на тълкуването и в този смисъл да гозамества в неговата дейност по
вземане на решение за налагане на съответно наказание при констатации за
извършено нарушение при виновно поведение.
Така мотивиран и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия си състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ от Наказателно постановление № 13-001403 от 28.03.2019
г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с
което на С.Я.Я., ЕГН **********, с адрес ***, за
нарушение на чл.4 ал.6 от Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за
предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а ал.1 от
Кодекса на труда пред Инспекцията по труда на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ, е наложена глоба
в размер на 1 500 лева, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред
Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: