Решение по дело №1019/2016 на Районен съд - Търговище

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 146                                              03.04.2017 година                                   град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Търговищкият районен съд                                                                       единадесети състав

На девети март                                                                две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

             Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Я.Т.

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1019 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         

           Производството е за делба на недвижими имоти, във фазата по извършване на делбата.

           Ищецът А.Х.В., действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат а..Ю.К.-ТАК, в съдебно заседание и относно способа за извършване на делбата, изразява становище за постигане на спогодба с ответника, при която първият делбен имот, представляващ дворно място с пл.№ 195 в кв.33 по плана на с.Руец, общ.Търговище с площ от 3020кв.м., ведно с построените в него къща, стопански постройки и гараж, да се постави в дял на ответника, а вторият имот-нива с площ от 4,600дка, имот № 001014 в землището на с.с. да се възложи в негов дял, като ответникът да му заплати уравнение, вкл. и за подобрения, в размер общо на 9 000лв. В преклузивния срок по чл. 346 от ГПК е предявил и претенции по сметки за сумата от общо 3720,60лв., представляваща стойността на извършени до заминаването му за Република Турция през есента на 1989г. подобрения в първия делбен имот(от която за ремонт на покрива на жилищната сграда и закупени керемиди-2070лв; за мазилка и боядисване-390,60лв.; за поставяне на парапет на стълбите-40лв.; за остъкляване на стълбище-140лв.; за ограждане на имота с оградна мрежа-900лв. и за прокарване на водопровод-180лв., както и претенция по сметки за сумата от 3333,34лв., представляваща 5/6ид.ч. от стойността(4000лв.) на построения в имота гараж, за който твърди, че е построил сам със собствени средства. В съдебно заседание и в писмени бележки процесуалния представител на ищеца поддържа исканията си по сметки и пледира за присъждането им; оспорва исканията на ответника по сметки и за възлагане на селищния имот в негов дял, като неоснователни. 

          Ответникът Е.Д.Т., действащ чрез процесуалния си представител и съдебен адресат а..С.М.-ТАК, относно способа за извършване на делбата, е направил искане по чл. 349,ал.2 от ГПК за възлагане на селищния имот в негов дял, както и искане по сметки за сумата от 4000лв., представляваща стойността на построения в имота гараж, дарен му от неговия дядо Х.Т. като негова индивидуална собственост; за земеделския имот иска изнасяне на публична продан.В съдебно заседание и в писмени бележки исканията се поддържат от а..М.-ТАК, която оспорва изцяло претенциите по сметки на ищеца, като неоснователни, излагайки, че подобренията, които претендира ищецът са извършени преди първоначалната продажба на имота с НА № 135, т. II, дело №  613/1989г. по описа на ТРС, а съсобствеността между страните е възникнала на основание последващото придобиване на същия  с НА № 162, т.IV, дело № 1254/1989г. по описа на ТРС и прехвърлителните сделки в полза на ответника; излага още, че процесният гараж не е бил предмет на прехвърлителните сделки, извършени  с нотариалните актове от 1971г. и 1989г., доколкото е бил собственост на Х.Т..       

         Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

         С влязло в сила Решение № 594/16.11.2016г., постановено по делото, е допусната съдебна делба между А.Х.В. с ЕГН ********** със съдебен адресат а..Ю.К.-***, и Е.Д.Т. с ЕГН ********** със съдебен адресат а..***,кантора № 9, на следните недвижими имоти:1.Дворно място, представляващо  ПИ с пл.№ 195 в кв.33 по плана на с.Руец, общ.Търговище, с площ от 3065кв.м., при граници: УПИ IX-клуб на ОФ, река; дв. Пл.№ 196 на П.К.В., ведно с построените в него къща, стопански постройки и гараж, отразен в Скица № СК-ТСУ-856/05.08.2015г., изд. от Община Търговище(презаверена на 29.06.2016г.), при следните квоти: за А.Х.В. с ЕГН **********- 1/6 ид. ч. от имота и за Е.Д.Т. с ЕГН **********- 5/6 ид.ч. от имота и 2. Имот, представляващ нива от 4,6 дка, трета категория, находяща се в м. „Теке кърши”, имот № 001014 по ПЗ на с.Руец, община Търговище, при граници: имот № 001017 нива на насл. На Х.Д. и др.; имот № 001013 нива на С.П.; имот № 001003 на насл. На Б.Ш.; имот № 001002 на насл. На М.Н. и имот № 001028 полски път на Община Търговище, с ограничение при ползването на имота, поради намиращ се в него електропровод 20кV, при което на 10м от двете страни до крайните проводници или на 11м от оста на електропровода, не могат да се сгради и съоръжения и да се засажда високостеблена растителност, отразен в Скица № К00852/01.08.2016г., изд. от ОСЗ гр.Търговище, при равни квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от двамата съделители А.Х.В. с ЕГН ********** и Е.Д.Т. с ЕГН **********, на осн. чл. 344,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 69,ал.1 от ЗН и чл. 34 от ЗС.    

          Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, кредитирана и от съда, допуснатите до делба имоти са неподеляеми, като селищния имот не може да бъде поделен съобразно квотите на страните, предвид ограниченията по чл. 19 от ЗУТ, а земеделския имот не може да бъде поделен, независимо от равните квоти на страните, предвид ограничението по чл.7 от ЗСПЗЗ; пазарната стойност на имотите е както следва-на селищния имот, ведно с построените в него жилищна сграда, стопански постройки и гараж е 10 000лв., а на земеделския имот-4370лв. Във връзка с поставените на разглеждане претенции по сметки е назначена СТЕ, като от заключението по същата, прието от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно и отговарящо на поставените задачи се установява, че подобренията, претендирани от ищеца  и извършени в имота са на стойност 1500,13лв., при съобразяване с процента овехтяване, а предвид обстоятелството, че се касае до довършителни работи, същите не са уВ.чили стойността на имота; относно гаража е посочена пазарна стойност в размер на 3000лв., с която е уВ.чена стойността на имота, определена общо на 10000лв.Вещото лице уточнява, че доколкото в изготвения план на с.Руец, общ.Търговище от 1980г. гаражът е отразен, то очевидно същият е построен преди това. По отношение на подобренията са ангажирани гласни доказателства от страните, като от разпита на св. Ф.Р. (без родство със страните) и св.Ю. В.ева-съпруга на ищеца, се установява, че гаражът е построен през 1972-1973г., а останалите подобрения са извършени в периода преди заминаването на ищеца за Република Турция през 1989г. Що се отнася до показанията на св.Е.Й., която твърди, че гаражът е построен през 1984г. и св. Б.Н., който твърди, че керемиди на къщата не са сменяни, но посещавал имота веднъж месечно, съдът приема, че не следва да ги кредитира, като противоречащи на останалите гласни доказателства и на писмените такива. Различни обстоятелства не се установяват и от представените по делото разпечатка декларацията по чл. 14 от ЗМДТ на ответника.         

          При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Основен принцип при извършване на делбата е по възможност всеки от съделителите да получи реален дял от делбеното имуществото - арг. чл. 69, ал. 2 ЗН, като съгласно разпоредбите на чл.350-353 от ГПК, делбата може да бъде извършена чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, чрез възлагане или чрез разпределение на наследствените имоти между съделителите, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или неудобно и накрая, когато всички други способи са неприложими-чрез изнасяне на имотите на публична продан.В конкретния случай съдът приема, че доколкото делбените имоти са различни по характер и стойност  и квотите на двамата съделители са различни, не може да се приложи съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий като способ за извършване на делбата.Относно възможността за възлагане: Ответникът е направил искане по чл. 349,ал.2 от ГПК за възлагане в негов дял на селищния имот. Искането за поставяне в дял на неподеляем жилищен имот е основателно, при наличието на останалите предпоставки по чл. 349,ал.2 от ГПК само в хипотезата на еднородна съсобственост. В случаите, когато съсобствеността е възникнала от наследяване и от сделка-както е в настоящия случай-ответникът е придобил дялове в съсобствеността въз основа на дарствени актове, извършени от неговите дядо и баща, хипотезата на чл. 349,ал.2 е неприложима, с оглед задължителното тълкувание, дадено в т.8 на ТР № 1/19.05.2004г. по гр.д.№ 1/2004г. на ОСГК( в този см. и  Решение № 384 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 750/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 387 от 3.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2010 г., I г. о., ГК, пост. по реда на чл. 290 от ГПК и имащи задължителен характер за настоящата инстанция).Поради това, съдът приема, че направеното искане за възлагане в дял на ответника на селищния делбен имот е неоснователно и следва да се отхвърли, на осн. чл. 349,ал.2 от ГПК. Доколкото и този способ е неприложим в случая и независимо, че се касае до разнородни имоти, следва да се отчете обстоятелството, че ищецът е заявил съгласие да се предостави жилищния имот на ответника, а на него-земеделския имот, което становище съответства на желанието и на ответника да получи в дял селищния имот, при което съдът приема, че спорът е единствено относно сумите, дължими за уравнение и относно заявените претенции по сметки, но това обстоятелство не е пречка съдът да извърши разпределение на имотите.Съдът съобразява още и обстоятелството, че ищецът има 1/6ид.ч. от делбените имоти, а ответникът 5/6ид.ч., т.е при отчитане на по-големия дял на ответника, на него следва да се възложи и по-скъпия имот, а именно-селищния такъв, като на ищеца се възложи земеделския имот.По този начин съдът приема, че в най-пълна степен ще се задоволят интересите на всеки съделител съобразно принципа, вложен в разпоредбата на чл. 69,ал.2 от ЗН.С оглед на изложените доводи, съдът приема, че приложимия в случай способ за извършване на делбата е чрез разпределение на имотите, като на ищеца се разпредели в дял земеделския имот, представляващ нива от 4,6 дка, трета категория, находяща се в м. „Теке кърши”, имот № 001014 по ПЗ на с.Руец, община Търговище, а на ответника-дворното място, представляващо  ПИ с пл.№ 195 в кв.33 по плана на с.Руец, общ.Търговище, с площ от 3065кв.м., ведно с построените в него къща, стопански постройки и гараж, на осн. чл. 353 от ГПК.( в този см.Решение № 111/20.10.2014г. по гр.д.№ 2494/2014г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 300 от 27.06.2011 г. по гр.д.№ 1040 от 2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр.д.№ 144/11 г. на ВКС,  ІІ г.о.,  Решение № 165 от 31.05.2012 г. по гр.д.№ 900/11 г. на ВКС, ІІ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и имащи задължителен характер за настоящата инстанция).

           По претенциите по сметки, предявени и от двете страни, съдът намира следното:Ищецът претендира обезщетение за подобрения, извършени до заминаването му за Република Турция през 1989г., както и стойността на гаража, изграден в първия делбен имот, като направен с негови лични средства, а ответникът претендира заплащане на припадащата му се част от същия гараж, доколкото той не е бил предмет на прехвърлителните сделки, извършени  с нотариалните актове от 1971г. и 1989г., а е бил собственост на Х.Т..От събраните доказателства по делото се установява, че претендираните подобрения, както и гаража са изградени в делбения имот преди прехвърлителната сделка, извършена с НА № 135, т. II, дело №  613/1989г. по описа на ТРС, при което следва да се приеме, че имотът е продаден ведно с тези подобрения, вкл. и гаража, обстоятелство, обуславящо извод, че претенциите и на двете страни в тази връзка са неоснователни. Това е така, защото при последващата сделка, извършена с  НА № 162, т.IV, дело № 1254/1989г. по описа на ТРС, родителите на ищеца са придобили собствеността върху същия имот в състоянието, в което е бил към момента на прехвърлянето, а именно-към м.септември 1989г.Да се претендират подобрения, извършени преди това, би било основателно единствено в хипотеза на възстановяване на собствеността въз основа на реституционен закон, какъвто е Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989г.(Обн., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г.)- чл.9, но такива твърдения от страните няма, а и липсват подобни данни по делото, както и визираните в закона предпоставки. Съдът следва да посочи още, че приема за неоснователни и доводите на процесуалния представител на ответника а..М. за индивидуална собственост на общия наследодател върху гаража, доколкото същият не бил посочен в договорите за прехвърляне на част от имота от 1971г. и в НА № 135, т. II, дело №  613/1989г., поради следното: Съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго, от което следва, че прехвърлянето на правото на собственост върху земята прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключването на договора, т.е. ако изрично постройките не са изключени от предмета на разпореждане. Казано с други думи, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 от ЗС, продавачът следва да е изключил изрично от продажбата сгради (подобрения), които се намират в мястото, запазвайки собствеността върху тях за себе си (в този см. Решение №183/18.06.2012 по дело №88/2012 на ВКС, II г.о.,  Решение №529/09.07.2010г. по гр.д.№1129/2009г. на ВКС, І г.о., Решение № 120 от 22.10.2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г. на ВКС, II г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и имащи задължителен характер за настоящата инстанция). С оглед на изложеното и доколкото не се претендират подобрения, извършени след 1989г., а процесният гараж не е изключен изрично от прехвърлителните сделки, то претенциите по сметки и на двете страни, следва да се отхвърлят, като неоснователни, на осн. чл. 346 от ГПК.   

         Относно уравнението на дяловете: Селищния имот е с пазарна стойност от 10 000лв., в който дяловете са съответно за ищеца 1/6ид.ч. или 1 666,67лв., а за ответника-8 333,33лв, а нивата е с пазарна стойност от 4 370лв., от която страните имат равни дялове, или по 2 185лв.Така определени, дяловете на страните са за ищеца-3 851,67лв., а за ответника-10518,33лв.С оглед избрания способ за извършване на делбата-чрез разпределяне на делбените имоти, ищецът получава в дял нивата, а ответникът селищния имот, като за уравнение ищецът следва да заплати на ответника сумата от 518,33лв., на осн. чл. 69,ал.2,изр. второ от ЗН.

         Страните по делото следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС държавна такса върху стойността на дяловете си, като ищецът следва да заплати 154,07лв., а ответникът-420,73лв., на осн. чл. 355 от ГПК.Страните не са претендирали разноски, поради което такива не се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

          ОТХВЪРЛЯ искането на Е.Д.Т. с ЕГН ********** със съдебен адресат а..***,кантора № 9, за възлагане в негов дял на дворно място, представляващо  ПИ с пл.№ 195 в кв.33 по плана на с.Руец, общ.Търговище, с площ от 3065кв.м., при граници: УПИ IX-клуб на ОФ, река; дв. Пл.№ 196 на П.К.В., ведно с построените в него къща, стопански постройки и гараж, като неоснователно, на осн. чл. 349,ал.2 от ГПК.

          РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ И ИНДИВИДУАЛНА СОБСТВЕНОСТ на ищеца А.Х.В. с ЕГН ********** със съдебен адресат а..Ю.К.-***, следния имот: имот, представляващ нива от 4,6 дка, трета категория, находяща се в м. „Теке кърши”, имот № 001014 по ПЗ на с.Руец, община Търговище, при граници: имот № 001017 нива на насл. На Х.Д. и др.; имот № 001013 нива на С.П.; имот № 001003 на насл. На Б.Ш.; имот № 001002 на насл. На М.Н. и имот № 001028 полски път на Община Търговище, с ограничение при ползването на имота, поради намиращ се в него електропровод 20кV, при което на 10м от двете страни до крайните проводници или на 11м от оста на електропровода, не могат да се сгради и съоръжения и да се засажда високостеблена растителност, отразен в Скица № К00852/01.08.2016г., изд. от ОСЗ гр.Търговище, с пазарна стойност 4 370лв., на осн. чл. 353 от ГПК;

          РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ И ИНДИВИДУАЛНА СОБСТВЕНОСТ на ответника Е.Д.Т. с ЕГН ********** със съдебен адресат а..***,кантора № 9, следния имот: дворно място, представляващо  ПИ с пл.№ 195 в кв.33 по плана на с.Руец, общ.Търговище, с площ от 3065кв.м., при граници: УПИ IX-клуб на ОФ, река; дв. Пл.№ 196 на П.К.В., ведно с построените в него къща, стопански постройки и гараж, отразен в Скица № СК-ТСУ-856/05.08.2015г., изд. от Община Търговище(презаверена на 29.06.2016г.) с пазарна стойност 10 000лв., на осн. чл. 353 от ГПК.

          ОСЪЖДА А.Х.В. с ЕГН ********** със съдебен адресат а..Ю.К.-***, да заплати на Е.Д.Т. с ЕГН ********** със съдебен адресат а..***,кантора № 9, парично уравнение в размер на 518,33лв., на осн. чл. 69,ал.2,изр. второ от ЗН.

          ОТХВЪРЛЯ претенциите по сметки на А.Х.В. с ЕГН ********** със съдебен адресат а..Ю.К.-*** за сумата от общо 7053,94лв. и на Е.Д.Т. с ЕГН ********** със съдебен адресат а..***,кантора № 9, за сумата от 4000лв., като неоснователни, на осн. чл. 346 от ГПК.

          ОСЪЖДА А.Х.В. с ЕГН ********** със съдебен адресат а..Ю.К.-***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 154,07лв., на осн. чл. 71,ал.2 от ГПК.

          ОСЪЖДА Е.Д.Т. с ЕГН ********** със съдебен адресат а..***,кантора № 9, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 420,73лв., на осн. чл. 71,ал.2 от ГПК.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Търговищкия окръжен съд.

                                                                            

 

                                                                              Съдия: