Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 278 от ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба от адв. Веселка Коева от АК – В. Т., като пълномощник на М. Н. М. от гр. С. и В. Н. М. от с. К., Община Г. О. против Определение от 27.03.2012 год., постановено по гр.д. № 3818/2011 год. по описа на Районен съд – В. Т., с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба на М. Н. М. и В. Н. М., във връзка с която е образувано гражданско дело № 3818/2011 г. по описа на Великотърновски районен съд и е прекратено производството по гражданско дело № 3818/2011 г. по описа на Великотърновски районен съд. В частната жалба се прави оплакване, че определението е незаконосъобразно. Твърди се, че ищците - майка и дъщеря, които са С. на недвижим имот – апартамент в гр. В. Т., ул. „П.” № 7, В. Е са предявили иск с цена 2 000 лв. против собствениците на А. в етажна собственост, представляващи направени от тях разноски за ремонт на покрива. С допълнителна молба до съда от 29.02.2012 г. ищците са посочили конкретно ответниците по делото, а именно 24 броя С. на имоти в етажната собственост, като са конкретизирали, че спрямо всеки от тях претендират заплащане на сумата от 83.33 лв. Приемайки, че се касае за съединени искове, с раз´ореждането си от 05.03.2012 г., на основание чл. 72, ал. 1 от ГПК, съдът е указал на ищците, че следва да внесат държавна такса в размер на 4 % върху тяхната цена и да представят документа в съда. Съдът не бил конкретизирал как е определил държавна такса от 1 160 лв., която според него, всяка от ищците следва да довнесе, но вероятно бил приел, че всяка от тях дължи такса за 24 иска или общо за двете 48 иска и то в размер на минимум 50 лв., като е приспаднал първоначално внесената такса от 80 лв. Излага се, че съображенията на съда макар формално да са съобразени с разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ГПК, противоречали на целта на ГПК и представлявали отказ от правосъдие, в нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като от ищците се искало внасяне на държавна такса, надвишаваща материалния им интерес на делото. Излага се още, че съгласно чл. 72, ал. 3 от ГПК простите такси се определяли въз основа на необходимите материално – технически и административни разходи по производството, а пропорционалните такси, каквито са таксите по оценяеми искове – върху интереса. В конкретния случай интересът по делото бил 2 000 лв., като ищците били внесли държавна такса при предявяване на иска в размер на 80 лв. (4 % върху цевната на иска). Т.е. твърди се, че пропорционалната такса по чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК било внесена по делото и исковата молба била редовна. Нормата на чл. 72, ал. 1 от ГПК, съобразно която за предявените с една молба комулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск следвало да се тълкува с оглед разпоредбата на чл. 73, ал. 2, изр. второ от ГПК. Противното означавало, че пред ищците по искове на по-ниска стойност срещу по-голям брой ответници (каквито обикновено били исковете срещу етажните С.) се поставяли икономически бариери, препятстващи достъпа до съд. Претендира се да се отмени Определение от 27.03.2012 год., постановено по гр.д. № 3818/2011 год. по описа на Районен съд – В. Т. и делото да се върне на Районен съд – В. Т. за продължаване на съдопроизводствените действия. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното разпореждане, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното: Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба са основателна по следните съображения: Производството по гр. д. № 3818/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от М. Н. М., ЕГН *, лично и като пълномощник на В. Н. М., от гр. С., ж.к. „Илинден”, Б. 6. В. А, . 1, А. 5 и В. Н. М., ЕГН * от с. К., Община Г. О., Област В. Т., ул. „Х. Б.” № 22 против собствениците на А. в Ж. Б., находящ се в гр. В. Т., ул. „П.” № 7, В. Е, представлявани от председателя на Управителния съвет на етажната собственост Владимир Тодоров Иванов за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 2 000 лв. направените от ищците разноски за ремонт на покрива на етажната собственост, находяща се в гр. В. Т., ул. „П.” № 7, В. Е. С Разпореждане от 12.10.2011 г. е оставена без движение исковата молба, като е указано на ищците да представят изложение с препис за ответните страни, в което да посочат имената и адресите на ответниците, спрямо които са налице твърдения, че не са заплатили разноските за разноските за ремонта на покрива съответстващи на дела им от общите части на сградата и да конкретизира отделните суми, които се претендират от всеки един от тях съобразно дяловете им от общите части на сградата, както и да внесат по сметка на съда дължимата държавна такса по отношение на всеки един от предявените искове, на основание чл. 72, ал. 1 от ГПК в размер на 4 на сто от тяхната цена и да представят документ за това. С молба от 21.11.2011 г. е поискано продължаване на срока за отстраняване на нередовностите и е внесена държавна такса в размер на 80 лв. С допълнителна молба от 29.02.2012 г. ищците са посочили конкретно ответниците по делото, а именно 24 бр. С. на имоти в етажната собственост, като са конкретизирали, че спрямо всеки от тях претендират запÙащане на сумата от 83.33 лв. С Разпореждане си от 05.03.2012 г., съдът е указал на ищците, че едноседмичен срок от съобщението следва да внесат, за всяка едно от ищците, по сметка на съда дължимата държавна такса в общ размер на 1 160 лв. (т. е. 2 320 лв.), по отношение на всеки един от предявените искове, на основание чл. 72, ал. 1 от ГПК и да представят документ в съда за това. Съобщението е получено от пълномощника на ответниците – адв. Веселка Коева (лично) на 09.03.2012 г. В дадения седмодневен срок не са отстранени нередовностите. С Определение от 27.03.2012 год., постановено по гр.д. № 3818/2011 год. по описа на Районен съд – В. Т., на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба на М. Н. М. и В. Н. М., във връзка с която е образувано гражданско дело № 3818/2011 г. по описа на Великотърновски районен съд и е прекратено производството по гражданско дело № 3818/2011 г. по описа на Великотърновски районен съд. Разбирането на районния съд, че в случая се налице 48 бр. иска, предявени при условията на обективно и субективно съединяване, като за всеки един от тях се дължи държавна такса, съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, не се споделя от настоящата инстанция. В случая е предявен иск от С. срещу останалите С. в случая, когато разходите за необходим ремонт на общи части на сградата, извършени от собственик, не са били възстановени с решение на общото събрание от фонд "Ремонт и обновяване" (чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС). Самият закон говори, че се касае за един иск. На следващо място различни текстове в ЗУЕС придават на етажната собственост особена правосубектност. Чл. 23, ал. 1, т. 5 посочва, че управителният съвет или управителят представлява етажната собственост в отношенията й с органите на местната власт и с други правни субекти, а чл. 41 - че собствениците или сдружението се представляват пред съда от председателя на управителния съвет (управителя) или от упълномощено от тях лице. Макар да е налице разминаване в термините смисълът не тези разпоредби е именно, че етажната собственост (собствениците на имоти в режим на етажна собственост) има самостоятелна правосубектност и се представлява, включително и пред съд, от управителя. За да възникне тази правосубектност, не е необходимо вписване - тя възниква по силата на закона. Начинът на управление на общите части в етажната собственост и процесуалното представителство на етажните С. пред съда по искове във връзка с общите части, са уредени в чл. 23, ал. 3 и 4 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия свързани с обикновеното управление на етажната собственост, а съгласно ал. 4 управителят представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете срещу тях във връзка с общите части, както и по искове, предявени срещу собственик, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Участието на собствениците по дела, по които управителят представлява собствениците е предоставено на тяхната преценка и желание за всеки конкретен случай – чл. 23, ал. 5 от ЗУЕС. По аргумент на по силното основание от гореизложеното може да се направи изводът, че в случая се касае за едно вземане, върху чийто материален интерес ще се определи дължимата пропорционална такса, която в случая следва да бъде в размер на 4 % от заявения материален интерес – т.е. в размер на 80 лв. Обратното би довело да правния абсурд дължимата държавна такса да се определя от вложените разходи за ремонт и броят на собствениците в етажната собственост, което разрешение не е разума на закона. Друг е въпросът, с оглед диспозитивното начало на гражданския процес, как е предявен иска. Това налага изводът да се отмени обжалваното определение изцяло и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид това, че настоящото определение не прегражда хода на делото, същото не подлежи на обжалване пред ВКС. По изложените съображения, Окръжен съд – В. Т. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА Определение от 27.03.2012 год., постановено по гр.д. № 3818/2011 год. по описа на Районен съд – В. Т., с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба на М. Н. М. и В. Н. М., във връзка с която е образувано гражданско дело № 3818/2011 г. по описа на Великотърновски районен съд и е прекратено производството по гражданско дело № 3818/2011 г. по описа на Великотърновски районен съд. ВРЪЩА делото на Районен съд – В. Т. за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |